Имам нужда да споделя и затова пускам темата. Накратко разделих се с мъжа, с когото опитахме да изградим връзка. Бяхме заедно малко повече от година-запознахме се в чужбина, влюбихме се, но той към момента беше ангажиран. С времето се разделиха, целия му социален кръг знаеше за нас и ни възприемане като двойка. Като започна пандемията се прибрахме в Бг като отидохме в неговия град. Условията са доста по-лоши от тези на които съм свикнала, но вярвах, че ще издържа за кратко. Може би и изнервена от трудностите се скарахме и се прибрах в родния си град. Помоли ме да се върна, отказах... След това разбрах, че са се събрали с бившата му(имат общи деца). Аз заминах за чужбина, чувахме се рядко, в разговорите го обвинявах. Все пак му бях казала кога ще съм в Бг. На следващия ден беше вкъщи, каза че е решил, че иска да е с мен и не би се върнал назад. Събрахме се отново.
Всичко беше чудесно, но дойде време да замина отново. Дълги разговори, планове за бъдещето правехме... В един момент започна да се сърди за дреболии и спря да вдига телефона. Прибрах се изненадващо, заварих бившата с децата там, а той имал и друга връзка...
Аз съм на 42г, а той на 32.
Отново иска да се събираме, бившата била там, защото я изгонили от квартирата и отседнала там, докато си намери, а другата била просто секс, това обяснение ми даде...
Чувствам се по-добре с по-млад от мен мъж, но се чудя дали това също не е причина за раздялата и по-скоро за сложните ни отношения.
Ще се радвам, ако споделите и лични преживявания, свързани с мъже, по-млади от вас.