Истанбул [тема 53]

(прибрах се, не знам де се намирам и вече бачкам, аз съм дистанционно – но ми липсва и Истанбул, и Турция въобще, то на морето е 33 градуса, а тук - брр)
Слизане от Fıstıkağacı:

Пак там



Фирма за интериорен дизайн

Тези двете къщи съм ги търсила предварително на карта и по локация. Отпред имаше табели да не се снима, но бяха на турски и не ги разбрах



Бостанските къщя, но много селфисти, а и имаше задръстване от коли, та друг път ще ги снимам, иншалла.

Тук един дядо от далеко съм щракнала, много ми се вписа в атмосферата



Вътре в бостана, много народ имаше, кой седи, кой лежи по тревата, кой обикаля сред патладжаните









Много готино кварталче според мен. Сега е идеалното време - не е жега, няма навалици, хотелите евтини, то и лирата е ниска, не съм видяла някой да е вдигнал цените, дори по морето. И понеже сме женски форум все пак - ако някой има притеснения да пътува с обществен превоз до Истанбул (автобус на Метро или т.н.), да кажа, че днес в нощния автобус имаше поне пет жени, които си пътуваха поединично, даже и девойка на около 20. Няма страшно. За съжаление, на границата се събрахме десетина автобуса (останалите бяха от море на бг агенции), но някак ние минахме по-бързо и като че ли с предимство. Автобусът стигна границата за три часа, като час се мотахме в задръстване в града, защото правеха нощен ремонт на улиците. От азиатското летище също бяха зверски задръствания (за първи път се прибираме в работен ден) и слязохме от шатъла на спирка Yenisahra, там метро, прекачване на мармарай на Ayrılık Çeşmesi и горе-долу за 30 минути стигнахме Сиркеджи. С корабче е по-красиво, но и по-времеемко, на отиване бяхме с кораб – но беше неделя, улиците затворени заради половин маратон, транспорт в европейска централна част само подземен и кораби. За втори път ми се случи, късмет.

За маските - в Истанбул доста ги носят местните, а с носа навън или въобще без е запазена марка на туристите, предимно рускоезични. В Калкан и Фетие не видях местен без маска. Даже в Калкан бяхме в частен ап-т и в сградата живееше полицай, който по стълбището от тях излизаше с маска. Два дни бяхме на целодневни разходки с яхти - персоналът се стараеше да е с маски, особено в Каш, но там е отскоро тази заповед, та още не им е омръзнала. В Олюдениз беше най-разхайтено - британците кой с маска, кой не, руснаците без на 90%, турците в туризма - както дойде, дори жандармата бяха без маски. Дезинфектанти (спирт) има на най-неочаквани места даже. Куфарите ни ги напръскаха с едно голямо чудо преди влизане в хотела.
И за въпросния HES код - вчера пак ни го искаха на тръгване в автобуса, но ние си имахме. Влязох в офиса на Метро (перон 121-122) в отогар и го продиктувах (има си жена, дето говори чудесен български), но останах с впечатление, че на други нуждаещи се те им съдействат. То се праща един смс с данни, но от турски номер, а аз по случайност си взех турска карта за нет с тел.номер, та проимахме кодове, че и на едни русначета в нужда пращах в Калкан. Кодът бил валиден една година.