Висше образование в САЩ

Таксите са много високи, ще са Ви необходими доста средства за начало.
Подготвяйте се и със Сат1.

Ти си наредила най-престижните университети в Бръшляновата Лига. Работя с изброените и имам преки наблюдения - скъпи са и трудно се влиза в тях. Не, че не може, постижимо е, има българи студенти, но не е лесно. Ориентировъчно, само финансовата част - Yale ти струва $78 000 на година (такси, учебници, общежитие), Harvard - $69 000 на година, Georgetown - $70 000 на година и т.н. Отделно, трябват ти не само отлични резултати на SAT, но се пишат и специфични есета, има и други изисквания. От друга страна, дават стипендии на международни студенти, но трябва да им скриеш шапката по всички точки. Също така, след първата година, по така наречените work-study програми можеш да работиш и учиш и да си покриваш част от разходите. Често работата е в самия университет - в библиотеката, в кафетата/столовата, в офиси на професори. Моят съвет е да седнеш и да почнеш да четеш сайтовете на университетите, които си си избрала - всичко е много добре обяснено за всяко индивидуално училище.

И то да учи там рисуване, забележете.
Да беше споменала Pratt поне, ако знаеш какво е.
А интервютата ще минеш ли?

Аз не съм чувала за страна, в която художниците ги замерят с пачки. Навсякъде е трудно, малцина успяват да станат известни и да продават скъпо картините си, докато са живи.
Вземи прочети няколко биографии на прочути художници и ще ти се проясни картината...
Ако искаш да рисуваш и да не умреш от глад, завърши у нас нещо по специалността, стани един учител по рисуване, за да имаш някакъв сигурен доход, а в свободното си време твори колкото си щеш. И продавай, ако можеш.
А може да се окаже, че си добра в дизайна – там също има възможности за кариера и добри доходи.

Аз имам...5 приятелки, които рисуват. За 4 от тях е хоби, но продават онлайн по 100-200 лв. Не е зле.

Джорджтаун изобщо няма добра програма точно по изобразителни изкуства, изненадвам се, че натам си се насочила. Освен че е йезуитски университет с много специфична атмосфера, е и в един от скъпите градове в САЩ и следването ще ти излезе златно, без да имаш почти никакви възможности за реализация след това. Хубаво е да се мечтае, но е добре да се проучват и практичните страни. Оставането в САЩ след завършване по принцип е трудна работа, но с диплома по рисуване е просто безнадеждна и името на университета по никакъв начин няма да ти помогне. Има достатъчно практични специалности, за които талант в изобразителното изкуство е важен, и които предлагат стабилни доходи и професионална реализация, например графичен дизайн.

Ето класацията на най-добрите програми по изобразително изкуство в САЩ. Както виждаш, само Йейл от твоите изброени е там, на другите не им е това силата.

Изкуствата като цяло не са на почит и не са добре финансирани в САЩ. Дори бих предположила, че в България имаш по-големи шансове да си изкарваш хляба с изобразително изкуство, отколкото тук. Не искам съвсем да те отказвам, разбира се - непременно пробвай, ако получиш стипендия за университет и можеш да учиш безплатно тук, това във всеки случай ще ти бъде полезен опит. Но силно препоръчвам да не се целиш само в най-най университетите. В САЩ има над 5000 акредитирани висши учебни заведения, топ-10 изобщо не изчерпват възможностите за учене, а шансовете за добра стипендия от малък и по-неизвестен колеж са значително по-големи, отколкото от Йейл или Харвард.

Когато кандидатстваш в дадена държава, трябва да си дадеш ясна представа, защо точно там.
Опитайте се, ако трябва да си напишете, какви са плюсовете и минусите. Набавете си информация за специалността и възможностите, които дава след завършване.
Представете си колко са завършващите всяка година гимназия и голям процент от тях биха желали пълна стипендия в най-добрите университети. Дайте си сметка защо университета би избрал вас.
Релаизацията на вашата специалност след бакалавър, магистър и натам.
Отивате със студентска виза. С нея имате право да работите на територията на университета или стажове по специалността. Но приемете, че ако имате стипендия , то това е ок.
Когато завършите, имате следните опции за оставане там:
-продължавате в следващо образователно ниво. Например магистър, но тук нещата със стипендиите седят по малко по различен начин. Не са невъзможни, но американците считат, че трябва да си натрупал и практически опит преди да продължиш с образованието, а ако си натрупал допълнителен опит, трябва да си си събрал и пари за ученето. Ако си много, много добър има ш шанс за стипендия за магистратура и/или да те поканят за асистент.
- намиране на работа. В страната на големите възможности това не би трябвало да е трудно, но тук идва въпроса със визовия сататут за българи. След завършване на всяка от образователните степени за висше имаш 1 година за хуманитарна специалност и 2 години за специалностите - науки, за да започнеш работа легално. Имаш легален статут и визата ти позволява да работиш. Но в този кратък период не само трябва да си си намерил фирма, която да те наеме , а и тази фирма да кандидатства за теб за работна виза. След което тази кандидатура за работна виза, отива на лотария, тъй като желаещите са повече от работните визи, отпускани за чужденци. Два пъти в годината се одобряват документи и около 25% от кандидатствалите със степен бакалавър , получават работна виза. Ако нямаш легален статут, не можеш да работиш
- ако не се получат нещата с работната виза. Опциите са две. Или си отиваш, или трябва да работиш в много голяма фирма и тя да те има за изключително ценен кадър. Защото трябва да задейства процедура за придобиване на зелена карта - за важен експерт. Скъпа , трудна процедура и изискваща да се докаже колко си ценен в областта си.

Има ли вариант да завършиш бакалавър, после 2 години да работиш по специалността /науки/ и да запишеш магистър? Така ще се удължи ли визата и за периода на магистратурата?

Не, няма. Ако Ви спонсорира работодател единствено.

След завършването на всяка образователна степен получаваш 12 месеца право на работа (OPI - Optional Practical Training). За да можеш да го използваш, трябва работиш по специалността си - не какво да е, за да покриваш сметките. Така че е възможно да останеш след бакалавър да работиш една година, през която да кандидатстваш за магистратура и след нея пак да останеш една година да работиш. Нямаш нужда от спонсор-работодател, за да ползваш OPI статус, стига да си намериш работа по специалността в определеното време (мисля имаш месец след завършването, но отдавна не съм проверявала). Но това е на теория. На практика има много неизвестни в това уравнение и ако се случи лоша икономическа година точно когато ти си търсиш работа, увисваш. Имах доста състуденти 2008ма година, които си бяха правили такива сметки и се наложи бързо да се върнат вкъщи - като няма работа за местните, за чужденците никой не размита. Завършилите в определени направления - основно науки и информатика - имат повече шансове. Но завършил изобразително изкуство без практическа насоченост - безнадеждна работа.

Росс всъщност го е обяснила съвсем подробно, точно така стоят нещата. Бих добавила само, че не е необходимо да работиш за голяма компания, за да получиш работна виза и даже спонсорство за зелена карта - компанията на мъжа ми, която е словом и цифром 15 души, вече няколко такива е спонсорирала. Но трябва да си ценен кадър, добър работник, и да си струва за тях инвестицията. И много късмет трябва. Все повече се убеждавам, че късметът тук е ужасно важен.

Само добавка, че OPT за STEM специалности е по 36 месеца след всяко образователно ниво, при хуманитарните е по 12 месеца.
След всяко ниво може да се задейства ново OPT.

( корегирах се. Мислех, че са 24 месеца за STEM, но са 36 месеца.)

Хубавото в САЩ е, че може след бакалавър да кандидатстваш за PHd, което обикновено е спонсорирано с ежемесечна стипендия, която да стига за нормален живот.
В Европа почти няма шанс без магистър да те вземат за PHd

О, това е нещо ново. По мое време STEM имаха 12 месеца OPT и още 12 месеца CPT, career practical training, общо 24, обаче за СПТ трябваше да имаш одобрено предложение за работа предварително или нещо такова. Променили са се нещата.

Във връзка с този коментар ми е интересно колко време след бакалавър обикновено американците записват магистратура? В края на 20-те си години или по-скоро в тридесетте/около четиридесетте? И като цяло на какво се дължи подобно мислене?

Идеята е, че образованието не е добре, когато е само документ.
Счита се, че си за ниво за по- високоплатен кадър, но ако нямаш опит, им се явяваш скъп.

А кой кога записва магистратура и дали въобще записва - не мога да отговоря.

Дъщеря ми ми твърди, че документ за магистратура не й трябва. По- важни са опита, който има в компания, която е име в този бранш, както и уменията, добити там.

На около 25 г записа магистратура, без да спира да работи. Взимайки само по един до два предмета на семестър. Казва, че с това темпо , ще завърши след около 10 години ( магистратура)
Взима предмети, които са й интересни и й помагат в работата.
Когато се измори , пропуска семестър.

За движение по йерархията във фирмата й , не гледат дипломи. Счита , че не й трябва, затова и ходи само на часове, които я интересуват.