Да изтеглиш родителите си в чужбина?

  • 8 687
  • 61
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: X
Това не е практичен или загрижен въпрос. Не и по този начин поставен. Не, това е нагъл, егоцентричен, безпардонен въпрос с метално затруднение за постамент. Иска й се на нея в чужбина, ама не й стиска, затуй, ако можи, мамето и татето да й държат ръчичката, че да не я изядат чужбинците.
Рядко се срещат такива катили. Дори в СО.

# 46
  • Мнения: 8 601
ох, в БГ мама трябва да има някъде речник на съкращенията с главни букви, извинете, ама какво е "Дори в СО"?

# 47
  • Мнения: X
Подфорум Семейни отношения.

# 48
  • Мнения: 12 626
Анонимен, родители на каква възраст искаш да изтегляш?
Аз не искам никой да ме изтегля никъде, искам да съм жива и здрава и да ми пращат внуци, ако е възможно.
Ако са в работоспособна възраст, родителите ще трябва да си търсят работа там, което далеч не изисква само знаене на език. А без знаене на местния език, максимум в KFC да се класират.
А ако не са в работоспособна възраст тези родители, ами те си имат тука жилище, познати, роднини, съседи, а там ще имат само теб. Доста е притеснително това.

Арабите сами си знаят защо тръгват цЕло село.

Последна редакция: пт, 09 окт 2020, 18:12 от Uncommon

# 49
  • Мнения: 1 319
А ако не са в работоспособна възраст тези родители, ами те си имат тука жилище, познати, роднини, съседи, а там ще имат само теб. Доста е притеснително това.
И още - цял живот градиш, трудиш се и когато вече е време да се наслаждаваш на постигнатото, някой ще настоява да се местиш на непознато място и да започнеш от нула. Ами, не е за всеки.

# 50
  • Paris, France
  • Мнения: 13 878
Арабите сами си знаят защо тръгват цЕло село.

Доста заселени в Европа ливанци, египтяни, иракчани познавам и много малко са си довели родителите за постоянно извън случаите на война. И техните родители не примират да живеят постоянно в чужда държава, в дома на децата си и да нямат с кого една дума да си кажат.

Познатите ми, които живееха с родители бяха избягали заедно с тях заради войната, бяха ги взели за да направят години за.местна пенсия, че е висока за техния стандарт или бяха дошли да гледат малко дете, но последното е голяма рядкост по ред причини.

Най-добрата ми приятелка е туркиня от Турция. Сестра и беше женена за англичанин, тя живееше в Англия с детето, но неработещата и майка никога не пожела да остане за по-дълго от 2-3 месеца. Сестра и се прибра като се разведе, но си живееше с гаджето в Истанбул, а майка и ходеше веднъж на 5 години. И приятелката ми се прибра, но майката и при нея не ще да иде. След смъртта на бащата си живее сама.

Имахме с нея друга приятелка, която без проблем можеше да вземе майка си. Единствено дете, родена в Германия и майката е немска гражданка. Майката ходеше за месец в Германия и искаше дъщерята да иде там да я види. Внуците ги беше виждала. Да ги гледа, нъц. Пращаше пари на дъщерята. Толкоз.

Тези турци и араби, които живеят в Европа с децата си може да са работили в Европа като млади, да са си отишли, но да са се върнали, защото са се разболяли, примерно., овдовели.

Съседка туркиня взе майка си тук, защото е болна, сама, няма други деца и защото не и остава много, но майката си казва, че това не и харесва и е дошла за да не се притеснява и коси дъщеря и.

Старият човек е стар навсякъде.

Живейте си младостта и емигрирайте, пътувайте, но не очаквайте родител да идва с вас!

# 51
  • София
  • Мнения: 5 135
Наши много близки приятели заминаха със "зелена карта" още през 90-те и се устроиха много добре в САЩ, защото мъжът е софтуерен специалист, веднага го "глътнаха" тех-компаниите. Детето, набор '88, вече говори с мъка български (разбираемо). Жената си намери среда, членува в женски клуб, научи маса американки да правят баница и мусака, умираме да се хилим на снимките, които праща.
В един момент, логично, си помислиха да "изтеглят" тъщата в САЩ - къщата огромна, място има не за една, а за пет тъщи и свекърви, какво да се мъчи жената в тая България, като може да живее в Америка. Е, замина леля Мария с очаквания за хубав американски живот, още на втория месец плачеше по телефона. Залиняла, напълняла ужасно от заседяване, защото няма къде да иде - разстоянията са огромни, не знаеше добре английски, нямаше книжка... Започна да вдига кръвно, получи аритмия, на втората година най-накрая не издържа и се прибра и повече и не погледна към САЩ. Младите пращат пари, тя си живее доволно по кафета и обеди с приятелки, всичко й е на една ръка разстояние.
Та такива решения не е хубаво да се взимат без сериозен разговор. Като цяло никак не е мъдра идея няколко поколения да съжителстват цял живот заедно и колкото по-рано човек се отдели, толкова по-добре. Повярвайте ми, възрастните имат свой живот извън децата си и си имат свой кръг, който ужасно ще им липсва. Егоистично е да ги лишите от това, само защото на вас ви е трудно в чужбина. За сравненията с араби и турци дори не ми се говори.
И още нещо - ако носталгията е нетърпима, по-добре се върнете, вместо да мислите кого да си докарате, че да не ви е чак толкова мъчно. Емиграцията не е за всеки.

# 52
  • Мнения: 485
Опитвам се да разбера какво точно ви смущава. Като живееща в Канада, мога да потвърдя, че който имаше желание спонсорира и доведе родител(и) тук. Някои стоят тук по 6 месеца и после в България. Ами не се чувстват чак толкова добре възрастните. Само една групичка е особено привилигерована-Владеещите езика.
Моите категорично отказаха да се преселват.
[/quote
Ами то Канада е толкова асоциална държава, че как ще им харесва на тези хора. То възрастните българи в от Канада се връщат на старини във България, то как възрастен човек ще свикне в Канада?

# 53
  • Мнения: 117
Няма нищо лошо да вземете родителите си в чужбина, след като уредите подслон, изхранване, здравеопазване и развлечение. Хората са различни и се адаптират различно и то на различна възраст. Чужбина или друг град в България е почти едно и също за някои възрастни хора - все е откъсване от обичайната им среда на живот.
Ние българите сме големи индивидуалисти, което е супер глупаво, тъй като животът е отборна игра, всичко е отборна игра. Някои хора, обаче, вследствие на обстоятелства и късмет, изразяващ се в здраве и пари, си въобразяват, че не е. Но съединението наистина прави силата! Or the team work makes the dream work! На всички езици има такива поговорки и не случайно. Човекът функционира най-оптимално и успешно, в ефективен екип със себеподобни индивиди. С много малки изключения.
Почти навсякъде в чужбина може да се яде българска храна, да се гледа българска телевизия, да се четат български вестници. Проблемът за възрастните хора би бил само физическата липса на техните връстници и невъзможността за ежедневно обикаляне на обичайни, повтарящи се местоположения. Но да не забравяме, че ако хан Аспарух не беше емигрирал, сега нямаше да има България. Или както казваше проф. Стивън Хокинг, ако в един момент човечеството не се премести, вероятно ще загине...но отидохме много далеч Simple Smile Зависи си от конкретните индивиди и техните желания.

# 54
  • Мнения: X
Говорим за възрастни хора с жилище, приятели, занимания.
Хубаво цитираш Хокинг, светла му памет, ама интересно как никой не е решил, че е твърде сакат, за да се занимава с преподавателска и научна дейност, я да го туриме тука в едно домче, ето професионални болногледачи има, даже и цветенца в градината, няма какво да се тормози човекът.

# 55
  • Мнения: 5 262
... Но съединението наистина прави силата! Or the team work makes the dream work! На всички езици има такива поговорки и не случайно. Човекът функционира най-оптимално и успешно, в ефективен екип със себеподобни индивиди. С много малки изключения...
зависи от гледната точка, кой определя и кой профитира и кой дефинира какво е ефективност в даден случай. Т.е. един екип може да е супер ефективен за работодателя и акционерите... но дали всеки в екипа не би могъл индивидуално да е по-ефективен за себе си.
А и груповата динамика по-лесно се ръководи и насочва. Пак в интерес на работодател, акционери, ръководител  ...

# 56
  • Мнения: X
Основното е, че възрастните са в такова съединение със средата си, не с порасналите деца. Ако дете драпа за навън, но при условие, че излезе с родителите, то мястото му просто не е в чужбина, независимо кой му е патерица - мама, татко, половинка.

# 57
  • някъде под слънцето...
  • Мнения: 7 222
Моя скромен личен опит по "изтеглянето."
Родителите ми дойдоха да живеят при мен , на пълна наша издржка в края на  2005, легализирах ги, включих ги в здравното осигуряване.

Имаха си самостоятелна стая с компютър  с интернет и  българска телевизия...
Баща ми беше в по крехко здраве и го водехме по различни специалисти.
Майка ми се записа на курсове по испански, намери си  познати и общуваше с тях.Баща ми упорото   отказваше да говори испански.
Когато низлизаха  редовно  оставяха мобилните си  телефони у дома, защото нямало кой да ги търси...
Водеха и вземаха дъщеря ми на ясла, детска и после на училище.
Не защото на нас ни беше невъзможно.Водехме я на ясла и преди да решат да дойдат.Да беше по сложно и детето прекарваше повече часове в яслата защотото бяхме контратирали по голям времеви диапазон , но се справяхме.


Всяко лято си ходеха в България и вземаха малката с тях.

Издържаха 7 години после се наложи да се направи животоспасяваща операция на баща ми.Взех отпуска за да му бъда придружител  в болницата  , защото нямаше начин да се разбере с лекарите.
Спасиха го.Но..родителите ми взеха решение да се върнат в България.
Баща ми все казваше, че иска да изживее последните си дни в бащината си къща.
Почна след година.
Майка ми не желае  да дойде отново при нас.Идва само на гости и стаята ию си стои празна.
Предпочита да  живее сама в  да общува с останалите и приятелки и  да ходи с   пенсионерския клуб  по екскурзии.
Така, че не е въпроса дали искаме да вземем родителите си , а къде искат да живеят те самите.

Последна редакция: вт, 03 ное 2020, 09:10 от sl

# 58
  • Пловдив
  • Мнения: 14 208
Не сме го правили за нас, а за нея. Жената положи големи усилия и сега е напълно самостоятелна и си има и хобита и работа, ходи си на профилактични прегледи, научи се да работи с компютри и намери и други българки приятелки. Неща, които в България нямаше как да и се случат.
Офтопик. Защо пък да няма как да и се случат в България?

# 59
  • някъде под слънцето...
  • Мнения: 7 222
Определено някои неща няма как да се случат в България.
Примеено след 30 години проблеми с бъбреците и редовни посещения при нефролог включващини диспансеризация, тукашен лекар диагностицира баща ми с бъбречна несостотъчност червърта степен и беше озадачен, че никой до сега не ни е казвал подобно нещо.
Мога да изброя още много примери..., но дали има смисъл..

Последна редакция: пн, 04 яну 2021, 20:09 от sl

Общи условия

Активация на акаунт