Искам да се развивам, но не знам как.

Май единствената професия, която удовлетворява е  да работиш за себе си.
И един цитат от Хенри Форд:
"Мисленето е най-трудната работа на света. Сигурно затова толкова малко хора я работят".

И аз да се включа - аз съм на 36 и не ми пречи да искам да си сменя това с което се занимавам.  ( Тъпото е, че го осъзнах късно ). Докато бях на 27/ 28 - си мислих, че ми е минало времето 😅😁😅Дори бях тръгнала на курсове - на тези курсове за преквалификация имаше и над 50 годишни, да не кажа повече. Та никога не е късно да смениш посоката Желанието е важно! Моя приятелка на 41 започна да учи и в момента си работи желаната работа в софтуерната сфера.

Момичета, никога не е късно. Аз работех нещо, което харесвам, но винаги съм знаела, че не е точно за мен. Затова на 43 г. отново станах студентка в бакалавърска степен. Всичките ми колеги бяха на по 20-25 г., но ме приеха напълно нормално, сприятелихме се, с някои още сме си близки, никой не каза: "тая пък, къде е тръгнала да се бута между младите?!" Завърших, но продължих да се занимавам със старата си работа, докато в един момент тотално ми писна. На 48 г. реших, че искам да бъда учител. Всъщност, от дете съм го искала, но после животът ме завъртя в друга посока. Когато взех това решение, тъкмо беше приключил приемът в университета, така че изчаках до следващата есен и на 49 записах педагогическа магистратура. Колегите ми са с най-различни професии и възрасти. Има трима юристи, икономисти, даже свещеник и фризьорка. Някои изобщо не знаят защо са го записали това, казват ей така, за себе си. Може би само 4-5 човека наистина искаме да работим тази професия. Аз вече работя с деца, засега в социалната сфера, започнах предпоследния семестър и след няколко месеца трябва да се дипломирам. Очаквам го с нетърпение. Когато работата вече не ти носи удоволствие, просто търсиш ново предизвикателство. А време имате достатъчно. Аз ще завърша на 51 и ще имам да работя още около 15 години до пенсия, ако ми хареса, даже и след това, живот и здраве.

Успех, Дама от морето!

Здравейте, темата е доста стара, но реших да пиша или по-скоро и да се оплача. Вся някой може да отговори, а нова тема ме ми се пуска, защото мисля че ще "замре" , както и тази.
Но все пак момичетата, които са писали тук , пък може да споделят и докъде са я докарали 😅.
При мен ситуацията е такава , че не желая да практикувам повече професията си ( за която имам диплома от средно) , защото ми е прекалено тежка. Съответно харесвам и се занимавам с други тип професии, но винаги приключвам до някъде с тях. Или не мога да се развивам , че да практикувам, нещо ме спира или аз самата не искам. Съответно оставам и без работа, но ниско платена работа не ми се работи цял живот. По тази логика бих работила моята си, която дори е добре платена, но тежка отново. Учи ми се искам висше, но там идва и проблемът, просто не знам накъде и в коя сфера да се насоча. Страх ме е ако започна нещо ще успея ли да го реализирам до край и да ми носи доходи. Ще искам ли да го практикувам цял живот да не ми омръзва и да не е тежко физически. Времената също ме тревожат много професии се обезцениха, много нови пък вече се ценят. Не знам на какво да заложа. Извинявам се за дългият пост предварително и благодаря ❤️

Мери,

Понеже не казваш нищо в конкретика, няма как никой да ти каже кое ще ти носи доходи и ще те кара да се чувстваш щастлива и успешна.
Добре платени са доста професии, но дори и да завършиш висше образование за такава професия, никой не ти гарантира, че ще си добре платена.
Моят съвет към теб е да учиш и да се стремиш към нещо, което ти харесва, независимо дали е леко, тежко и т.н.
Когато това, което правиш ти харесва, то не тежи.

Като цяло пари не се изкарват толкова лесно. За да имаш добре платена работа, трябва да сложиш доста от себе си - дали ще е образование, дали ще е тежка или неприятна работа, дали ще е риск и нерви, все ще имаш нещо, което няма да ти хареса. Така че, според мен си избирай някоя професия, която ти харесва и ти се отдава и дерзай! Никъде няма лесно. Според мен, държавните служители получават прекомерно големи заплати за никаквата работа, която вършат, но и те треперят при съкращения.

Не бих могла да го кажа по-добре. Професиите не се обезценяват, винаги всичко е било посредствено към зле платено. Високото заплащане идва точно заради вложен ресурс, като понякога трябва да се вложат различни видове ресурс и да имаш диплома всъщност е само началото - после трябва да поемаш задачи, да работиш извънредно, обикновено в началото даже работата може да е някакъв неплатен стаж.
От друга страна, има нещо, което като че е срамно да се каже - може пък да не ти се работи нищо. Ама наистина нищо. Работата, по моему, не е някаква висша ценност, а средство, етап някакъв да си 'заработиш' стандарт на живот. Ако си от хората, на които не им се работи, ще трябва да решиш дали да жертваш комфорта на спокойния, мързелив и доста скромен живот, или да хвърляш време, нерви и пари за по-висок стандарт.

Винаги ме е движила мисълта за това от работата да се изкарват пари. Според мен за да работиш нещо спокойно, което много те влече и не те натоварва, трябва да имаш пари готови отдругаде. Което не всеки има

За мен има смисъл и подкрепям това, което сте казали. Също и го знам " за радост" или " за жалост" 😅.Но именно там е проблемът при мен, че съм готова да вложа ресурс ( Време, учене, пари, стаж), за да постигна целта( работа) или по-скоро първо диплома, стаж и т.н както му е редът. Обаче в какво!?..коя професия !? , в момента имам чувството , че ако някой ми каже започни да учиш за стоматолог (естествено и ми " продаде" професията), ще го запиша и ще го започна, ще седна, ще уча и ще го изкарам. Всъщност са доста професиите , които харесвам , доста са и които не харесвам. Не знам обаче коя е моята, според мен проблемът е , че се отказвам от професията ми за която съм учила и съм " искала да бъда, като порасна голяма" и досега винаги съм инвестирала в нея знания, време, практика, но просто е тежка за мен физически.
Пример: младеж завършва 12ти клас и се чуди в кой университет да хване. 😬☺️ Е вече не съм на 18 ии вече задължително трябва да се ориентирам на нещо постоянно, защото без сигурност няма и семейство ( деца ) е при мен.
По-горно мнение на съфорумка е , че никога не е късно стига да искаш. И подкрепям напълно майка ми записа( на 49г.) и завърши за мед.сестра, смени професията тотално.
Друго мнение по-горе за това да си собственик и сам да си си шеф. Всъщност ако открия новата си професия към това ще се целя може би понеже опитът ми е с МНОГО проблемни работодатели и е рядкост и щастие да попаднеш на адекватни.
Парите за мен са хартийки тип средство, което има стойност и чрез него, можеш да придобиеш количество материя или задоволиш желания/потребности.
Но никога не е било ( никога не казвай никога хаха) цел или смисъл в живота ми. Не искам да съм зависима от тях
Ох стана доста дълго, съжалявам и с доста офф, но и доста лично така че може да минем на лично ако някой го притеснява.
И последно пари не се изкарат лесно в миналото в днешно време е различно според мен ( за жалост) или за радост на някой. Crypto

Сдухала си се в момента, преживяваш някаква вътрешна криза и затова не знаеш какво искаш. Виж сега, ще ти го кажа направо и малко неприятно - ако сама не си намериш нещо, с което да си промениш живота, със сигурност животът ще ти сервира нещо, а вероятността сервираното да ти хареса е наполовина. Така че топката е в теб и трябва да я направиш нещо.

Ако имате възможност си направете професионален хороскоп и ще разберете със сигурност какви умения имате и какви ще можете да развивате.

Кое му е различното в днешно време и къде се изкарват лесно пари? Че пък и за "жалост" Знаем за програмистите, но не от всеки става програмист. Аз например нямам такива умения. Работила съм в ИТ фирма, но се преместих оттам именно защото с останалите позиции винаги стигаш някакъв таван и повече развитие няма.

А това, че парите с хартийки и не са ти цел, за мен значи, че пари си имаш и не знам зашо толкова се кахъриш за работата тогава

За подчертаното: програмистите не изкарват лесно пари. Те работят ужасно много, често над 12-14 часа на ден, трябва непрекъснато да се учат и да следят случващото се в сферата им (я нова технология навлиза, я нов модерен фреймуърк, я тотално нови идеи). Големите пари при тях идват едва когато стигнат ниво старши, за което са нужни средно между 5 и 8 години усилена работа, безинтересни задачи и доста гърч.
А като добавим, че не всеки успява да покрие изискването за старши специалист, т.е. може да се работи много време и човек просто да няма талант и нестандартно мислене, тогава си остава не особено добре платен изпълнител. В последното няма лошо, но ако основният двигател за влизане в сферата са парите, много разочарования може да последват от това.

Таван се достига на практика навсякъде, за всяка една позиция. Ти може да си супер талантлив човек, гениален програмист, но по характер да си меко казано труден, тогава пак се достига таван, защото в повечето фирми няма да те остави никой да гониш персонала, щот си да не казвам какво. Та един такъв човек ще си седи на техническата позиция, ако и да се рее в мечти да седне на стола на шеф отдела. В България мащабите не са толкова големи, че дори и шеф на отдел да станеш, това не е като шеф на отдел в международна корпорация с отговорности за важни решения за целия свят.

Факт е, че не от всеки става програмист, не всеки има мисленето и силите, бих казала, да издържи на този стрес. Затова и доста често хора, който са движени от парите, изобщо не успяват да пробият в сферата или са силно неудовлетворени, че не могат да достигнат до големите пари.

За парите може да се говори, че са хартийки от един момент нататък, а именно, когато вече имаш достатъчно и си си надвил на масрафа. До преди това са средство за постогане на цели и желания, стандарт на живот и в известен смисъл свобода.

Днес гледах при Гала една жена, известна вокална педагожка, която работи в Италия. Тя казваше, че главното за постигане на успех е късметът. На второ място е талантът, на трето - трудът. Тя го обясни така: има много талантливи и работливи хора, но ако някой не ги забележи и даде шанс, така си и увисват.
Бих казала, че в това има голяма доза истина. При мен също има такъв момент.  Аз, завършила висшето си образование, бях работила три години на държавна работа (тогава нямаше нищо частно), напуснах, защото виждах, че полза няма - вися на малка заплата, никой ме няма за нищо, перспективи никакви. Сбрах от часпром едногодишната си заплата, живеех при родителите ми, мотаех се без посока, изкарвах някакви пари. Тогава се запознах с един колега, по-възрастен от мен и с много опит. С него се сприятелихме. Е, този човек толкова ми помогна - не е седнал да работи вместо мен, но ми даде посока и известни познанства. Направо излетях като ракета. Останахме си приятели и цял живот се подкрепяме в работата си. Понякога се иска малко да те насочи някой, за да си организираш приоритетите и да започнеш да работиш целенасочено и ползотворно.