Новороденото, голямото дете и детската градина

Това не го разбрах за градина догодина с набора си, но градина или ясла, без значение, не е бил от януари и ми се струва всичко от начало барабар с бебето + сезонни вируси, сложна работа...

Прочетох коментарите след моя и две неща ми направиха впечатление, та се включвам отново.. Никого не задължавам с мнението си, но идеите детето да стои с маска в къщи и това да стои настрана от бебето не ми се струват добри.
За маската - не случайно малките деца не са задължени да носят маски и в момента. Рискът за здравето им е по-голям отколкото при възрастен. Овен това, поставете се на мястото на това дете. В момента целият му свят е разтърсен от промяната в къщи, при това, колкото и да е прекрасна тя за вас, за него тя е предимно с негативен знак на този етап - по-малко внимание от мама и тате...... Това не е осъзнат процес на тази възраст, но на детето му е достатъчно трудно да свикне с промяната и без да се налага да носи маска в собствената си къща заради бебето.. Само може допълнително да го настрои отрицателно.
Да съветвате голямото дете да стои настрана от бебето също ми се струва грешка. В момента трябва да приобщите голямото дете към ежедневието с бебе, да го уверите, че той е все още точно толкова желан и обичан колкото и преди, а не някаква пречка или опасност, която трябва да стои настрана от бебето, което на всичкото отгоре обикновено е в ръцете на мама, т.е. ще стои настрана и от мама... Моят съвет е да работите върху връзката на двете деца помежду им от самото начало, не да ги изолирате.
И за да не изглежда все едно просто си говоря, ще уточня, че синът ми изкара мононуклеоза, докато сестра му още нямаше годинка. За маска даже не ми хрумна да го карам да слага. Тогава действително му обясних, че докато е болен, трябва да внимава да не пипа бебето, особено по лицето и ръцете, да не киха/кашля насреща му и т.н. (Това важи и при други случаи, в които някой от тях е болен, но до там и само ако има някой наистина болен, а не постоянно с цел превенция.) Да, притеснявах се да не се зарази бебето, гледах да ги редувам с гушкането, миех си ръцете преди да взема бебето, сменях си блузата.. Въобще правех всичко, което зависи от мен, но се постарах изискванията към детето да са минимални.

Ами баткото се разболя. Маска изобщо не си помислям да го карам да слага, защото това само ще забави оздравителния процес и дори може да се стигне до усложнения. Бебето все още е малко и предимно спи, та имам достатъчно време да прекарвам с него дните вкъщи.
Лошото е, че усещам, че и аз се разболявам.
Надявам се на чудодейните свойства на кърмата да предпазят бебето.

Моите деца са с 2,5 години разлика. В началото се опитвах да пазя бебето от каката, че тя носеше разни вируси от яслата. Понякога го заразяваше, друг път не. След като отвориха детските градини юни месец я задържах в къщи, но сега това го отчитам като грешка. Детето има нужда да играе с връстниците си и да е в среда в която може да придобие нови знания. Сега ходи на градина и се надявам да не боледува много често. При нас нещата са малко по-сложни, защото малкия прави спазми при почти всяко боледуване.
Аз лично реших да пускам дъщеря ми на градина поне в периода септември-ноември. Надявам се да не носи много вируси, но ако през седмица бебето е със спазъм ще се принудя да я спра   Въпреки всичко вируси може да донесе всеки -татко, баба, дядо, така че и прекаленото пазене не е панацея за здраве.

Щом кърмите, съветът ми е да продължавате така колкото се може по-дълго. Моето лично мнение е, че наистина има голямо значение за предпазване от болести (но разбира се, това далеч не са единствените ползи). Докато кърмех (една година), с баткото и таткото изкарахме всевъзможни вируси, а дребната почти нищо, каквото изкара го изкара най-леко от всички ни, включително грип. Това при положение, че тя спи при мен в леглото и не съм я отделяла, дори когато бях болна.
Не е лесно в началото, но нещата се нареждат и си идват на мястото, обещавам ви!

И малката се разболя, още няма и месец. Има лека хрема, за сега го кара по- леко от брат си, който още точи сополи и кашля. Кърмя постовнно и на поискване, в това ми е утехата 🙏
Нашата педиатърка, обаче, е доста крайна и вчера на консилтацията за бебето едва ли не забрани баткото да ходи на градина. Вкъщи да съм го държала за неопределен период.

Пожелавам ви да намерите най-добрия вариант за вашето семейство в този момент. Никак не ви е лесно, знам, но както казах, нареждат се нещата. И на мен едно време една педиатърка едва ли не ми се скара, че детето ми под 3 годиншна възраст ходи на ясла, но това не й попречи да ми вземе 40 лв за рутинен преглед. Пък аз да си решавам откъде да ги намеря, ако си стоя в къщи, за да си гледам детето и да не го пращам на ясла. Вашето е по-различно, разбира се, но мисълта ми е, че съвети и забрани се раздават много лесно, когато не знаеш, а и не те интересува, личната ситуация на човека. В крайна сметка решението е ваше, не мое, на педиатърката или който и да е друг. Успех!

Честно казано гледането на деца с малка разлика си е истинско предизвикателство. В един момент това дъщеря ми да тръгне на градина беше необходимост не само за нея, но и за мен. След като бебето проходи хаоса в къщи рязко ескалира и наистина трудно успявах да издържа. Сега детската градина ми се струва като манна небесна, която ми осигурява 8-9 часа относително спокойствие през деня.
Може да бъда линчувана от някои майки и педиатри, но аз смятам, че освен майка съм и човек. Имам нужда да отдъхна понякога, да успея да свърша домакинската работа без някой да ми виси закачен на краката, да отделя малко време за себе си.

Аз чакам второ и още от сега съм с това мислене. Страшно ми е приятно с детето, но той има нужда и от комуникация с връстници, а аз от спокойствие за да се погрижа за дома, семейството и за себе си. Ще видим как ще се случват нещата като се появи бебето, но не мисля трайно да спирам баткото от ясла.

Ох, аз съм в начална бременност и вече съм във втори болничен за този месец, заради детето. На 4 г и половина е - втора група. Чудя се да продължава ли да ходи, не знам какво да правя. Тя много обича да ходи, ама аз как да се предпазвам. Почти по цял ден съм с маска вкъщи и се моля да не се заразя. Миналият път ме хвана, но поне беше леко. За сега си мисля най-много до декември да я оставя, но не мога да реша категорично.

При сегашните мерки в градина - не се допускат нито хремави, нито кашлящи, нито с температура, обстановката е много по-благоприятна за новороденото братче/сестриче, ако разбира се няма случай на ковид. А при случай, ще се карантинира групата и не се знае дали ще  се е заразило вашето дете. Нещо като да се притеснявате само за варицелата, без останалите вируси. Само че сега притеснението няма да е варицелата (за която, впрочем даже вече има ваксина по аптеките), ами друга заразна болест - ковид.

Аминка, аз съм в чужбина, но дори и тук мерките са само на теория, какво остава за България. Баткото ми се разболя на втората седмица. Племениците ми в България също са болни само след няколко дни посещение на дг. И аз таях надежди, че благодарение на мерките нещата ще са по- поносими, но уви, нищо не се е променило.

Бебето ни се роди преди година, когато баткото беше на 2 г. и 9 м. Две седмици ги гледах вкъщи двамата, защото баткото вече беше отписан от яслата, а учебната година в градината все още не беше стартирала /бебето е родено в края на август/, след което от 15 септември баткото ходи нон-стоп на градина с изключение на затварянето на градините заради коронавируса. През тази една година баткото ми е боледувал, но бебето не - то си има имунна защита, предадена от организма на майката, отделно с кърменето допълнително го предпазваш. Бебето сега на годинка за сефте е със сопол, но баткото няма - явно малката някъде съм я простудила.

Честито бебе!
Лично аз дете на 5 не бих спряла от предучулищна,  но деца под 4 са най- добре да са си у дома.
Има толкова занимания за деца, групи с класове за бебета и деца и прочие Киндиру,  Бебешка академия и организирани мероприятия за деца, че не би му липсвала социализация на детето.

Другото с майка у дома с бебето и другото дете на 2-3 на ясла ми е непонятно и жестоко.
Все пак всеки преценява кога да има деца.

Защо да е жестоко за дете на 2-3 да е на ясла? Аз чакам второ скоро и като знам колко бяхме залепени с баткото първите месеци заради кърменето ми е непонятно как ще успея да обръщам нужното внимание и на голямото дете. А да ходя на КиндиРу с новородено и с дете на 2 и малко ми звучи невъзможно чисто организационно.