Чувствам се като стара мома

Когато обмисляш да си купиш червена кола, изведнъж започваш да забелязваш толкова много червени коли наоколо Ако спреш да се фиксираш върху идеята за връзка, ще откриеш и други възможности.

Мисля, че средата ти влияе. Представи си, че въпросните приятели и приятелки не са семейни, а ергенствуват и се радват на свободата си и споделят, че така им харесва-дали тогава щеше да се чувстваш така объркана.
Ако се чувстваш некомфортно заради горепосочените в коментара ти причини по-добре се виждай по-нарядко със семейните приятели. Споменаваш, че има една несемейна приятелка, при добро желание  от твоя страна и от нейна може да излизате заедно по-често и да си създавате приятни, безгрижни моменти.
Така или иначе нещата са такива каквито са и да се тормозиш или не, поне се радвай на свободата, с която на този етап разполагаш.

Само на 32?

И аз живях в Англия над десетилетие, напуснах с мъж и бебе, защото на мъжа ми не му харесваше особено там и дълго ме тресе носталгия, каквато никога нр съм изпитвала по друго място. Сиво, хладно, влажно, но какъв живот!

Живеех в Лондон и там всеки живее както иска, има купища възможности и текучеството на хора е огромно. Над половината 30-35г жени нямат деца, възрастовите граници са размити, хора от цял свят, всякакви.

Не мога да те посъветвам нищо, защото отдавна не съм живяла в Англия, нито в България, но на твое място бих се върнала в Англия. Предполагам имаш вече британско гражданство и можеш да се заселиш отново там. Ако почакаш, английските ти приятели ще се преместят, емигрират, оженят, ще им се родят деца и ще се чувстваш както се чувстваш сега в България. Ако сега, след 20 години отсъствие отида в Англия, няма да заваря и една стотна от хората, с които движех.

Трудно е в Англия, но вече и в България да намериш мъж, навит веднага да се ожени и да стане баща. Много мъже казват, че търсят сериозна връзка, но всъщност мотаят и искат да се изчака, знаейки много добре, че нямат намерение да се женят и обвързват с дете, което струва и тежи. Трябва да си ясна от самото начало и да кажеш, че очакваш годежен пръстен до 6 месеца, брак до година и веднага опити за дете, примерно. Ясни срокове да изискаш.  Иначе рискуваш да прекараш следващите 10 години в безкрайни, дълги съжителства с нямащи никакви семейни намерения мъже. Не трябва да приемаш съжителство преди дата за брак, защото повечето мъже губят интерес като те вкарат в кухнята и кревата.

В Тиндър не знам дали някой търси сериозна връзка. Май не, по прочетено тук, но нека други, с опит там да кажат.

От испански и латино танци в България се интересуват повече жените май, а и хората, отиващи на езикови курсове обикновено учат езика заради вече срещнат човек. На йога ходят жени и разни хърбели. Фитнес зала ми се вижда по-удачно място. Под нас имаше такава и 80% от посетителите бяха мъже.

От приятелки зная, че американците бързо предлагат брак, но не знам отворена ли си към толкова далечно място. Има цели сайтове за запознанства на европейки с американци.Няколко приятелки срещнаха мъжете си тук:

http://www.iloveyouraccent.com/home/prgminisearch.php?page=5&SHOWNUM=96

Преди доста години беше, но все пак.

А на 32г си много млада. В София има доста 30-35 годишни моми.

Успех и щастие ти желая.

Nevena, чудесно, ама с едно нещо момата може доста да се озори - да изисква и поставя срокове в началото на запознанство.
На няколко пъти излизах с "бързащи", ми никак не е моето, отблъсква.
И не говоря за разминавания, може и да се харесваме, но не се прави така.
Под "бързане" имам предвид тиктакането й, бракове, и т.н., а не иницииране на срещи, прекарване на хубаво време, разходки, там да "бърза" колкото иска, и опознаване и разнообразяване.
Процес е, и не трябва да се прескачат етапи.
Казвам го като потенциален на 32 годишна.
Има запознаване, първи безгрижни месеци, опознаване, година, две, след което може да се мисли за нещо "по-така".
От таралеж в гащите нито тя има нужда, ако избърза и не е попаднала на правилния човек, нито примерно аз.
Не е стара, в идеална възраст е, вече жена, но и не е на 23-24-26.
Вече трябва да знае какво иска.
Форсмажорните обстоятелства не може да ги предвиждаме и контролираме.
Всеки случай да помисли за себе си, образование, работа, самостоятелност, после връзки.
Ако ще остава в България, работа в кол центрове бол, все ще докарва 1200-1500 лв.
Въпреки че не й знаем компетенциите.

Авторке, правилно ти казаха да се радваш на свободата си, че един ден може и да я търсиш и искаш, ама ще е трудно - с мъж с претенции, изискващ време и енергия от твоя страна, да си на разположение, също и семейни ангажименти, и дете. Филмът ще ти е пълен. Помисли си дали си готова, и дали искаш ти за себе си.

Да ти кажа никак не "завиждам" на всички около мен с жени, деца и т.н.
Първо, жените им отдавна са обезформени, и никак не се представям да съм в обувките на познатите ми, второ само грижи, и всички 29-36 вече са се състарили, а жените напълняли, нямащи живец, припряни, изнервени, мъжете с коремите, по цял ден на работа бачкаторска, и бирите късен следобед на площадката.
И по-скоро на мен ми завиждат с лъскавата спортна готина количка, ризки, разходки насам-натам.
Защото и не кеся в квартални, районни барчета и заведения, а ходя в по-различни и разнообразни места, без да се обяснявам, вече по-често около и извън София, и съм в перфектна форма.

Така че, гледай си кефа.

От написаното разбрах едно - държиш да се впишеш в каквото става с другите. Щото звучиш все едно от каквито хора си заобиколена, такава искаш и ти да си. Ти самата нямаш ли някакви мечти и цели?

Моето мнение, че сравняването с другите е най-токсично то нещо, което човек може да си причини. И го казвам от опит.
Какво значение има дали всички около теб са женени с деца? Мъжът ще запълни ли "чувството за празнота", което изпитваш? Трябва да се запиташ сама себе си какво искаш - мъж ли, деца ли, кариера... Но Ти какво искаш, а не какво смяташ за правилно защото всички други го правят.
Ще ти дам пример със себе си. На 29 съм. Повечето ми съученички и приятелки са обвързани и родиха. И аз съм обвързана, но не искам деца на този етап. С голяма част от въпросните хора не излизам вече. Аз не се интересувам от бебета, те не се интересуват от спорт и туризъм. Трябва ли да родя и аз, че да се чувствам комфортно в тази среда? Не мисля...
Отделно че трябва да се почувстваш добре сама със себе си и после идва правилният човек. Мъжете повечето пъти не са решения на проблемите ни. Много връзки се провалят, когато партньора ти възлага очаквания да "осмислиш" живота му.
Пожелавам ти успех, звучиш ми като умно и дейно момиче!

Звучи като да имаш проблеми със средата, не толкова с липсата на половинка. Приятелките женени, колежките женени, само ти си излязла от дълга връзка и не си се набила веднага в друга. С такова бързане е много вероятно да попаднеш на някой като горния, който да ти обяснява, че на 40 още е малък и животът е пред него, а ти на 32 вече си обезформена, състарена и какво още беше. Дай си време, нареди си другите неща, без да пресираш личния живот. И да - в Бг ще имаш по-малък избор отколкото в ЮК, колкото по-малък град - толкова по-тесни възможности.

В бг е много трудно с мъжете. Повечето, освен ит сектора и някои тясно профилирани специалисти не изкарват достатъчно пари и живеят с родителите си или в апартамент останал от някоя умряла баба, а често и с бабата. Цените в София на жилищата и храната драстично се повишиха последните 5 години. Особено пък храната е с европейски цени, а заплатите са почти 5-6 пъти по-ниски от средноевропейските. Просто си е нисък стандарта, а на хората все пак им се живее, а дори и да искаш да се ожениш, не можеш да предложиш почти нищо-ни собствено жилище, ни издръжка на тая жена. Самите мъже нямат самочувствие и от страх, все казват, че търсят само секс, дори и дълбоко в себе си да искат връзка.
Честно казано масово познатите ми на твоята възраст са или моми или разведени с малки деца, които гледат сами с помощта на родителите си,  поради битови проблеми, най-често общ живот с роднини. Някак не съм оптимист, че ще си намериш качествен мъж.

Това, че някой е родил или се е оженил не е било знак, че и аз трябва да го направя. Скочих във връзка, когато реших, че го искам и ми е време. Бях на около твоята възраст. Излизам с 2 приятелки и те още не са обвързани, така че не се притеснявах. Излизай, оглеждай се, има много мъже, които търсят сериозна връзка с цел брак и дете. Само внимавай разни ФрагрансФанатици да не ти се лепнат.

Ще й се лепнат. Жената с ниско самочувствие е като магнит за смотаняци, те знаят, че при другите жени нямат шанс. Затова моят съвет е да не бърза спешно да влиза във връзка, а по-скоро да поработи върху самочувствието и средата си.

И около мен почти всички са семейни. Не ми пречи, не държа да бъда като тях и не се чувствам изостанала. На 33 съм. Не ме привлича идеята да се обвържа с някого просто за да не съм сама. Ако срещна мъж, с когото да решим, че сме подходящи един за друг, добре. Но със сигурност не съм се фиксирала в намирането на партньор.

Това беше добро 👍
И тук съм напълно съгласна, не е нужно да бърза за където и да е.

Щом се чувстваш добре в България, живей си в България. На 32 си всичко друго, освен стара мома.
Добре е да се срещаш с неженени хора, за да не говорите само за зъбки, пишкане и домашни. Вече имаш такава приятелка. Все ще намериш подходяща среда, за да ти е интересно. Може би покрай тази приятелка, или покрай някой от офиса.
Не мисля, че хората учат чужди езици заради конкретно тяхно познанство, а по-скоро заради изисквания на работата си или за да намерят подходяща друга работа. Така че в курсовете, на които си се записала, средата също ще е подходяща да се запознаеш с нови хора, с които да излизате. Наистина не е лоша идеята да ходиш на фитнес, ако не за друго, поне за да си във форма. Едва ли ще имаш свободно време за всичките тези активности, но ти ще си избереш кои да оставиш и кои да продължиш.