Страшки от форума - 2

  • 77 190
  • 742
  •   1
Отговори
# 225
  • Мнения: 18 476
Вероятно като реплика за буркана с развалена лютеница.

А, изяснило се, че удрянето не е умишлено.

# 226
  • Мнения: 14 966
Ще яде лебец тогава 😀, щом е недодялан.

# 227
  • Мнения: 460
Цитат
Честно да ти кажа изобщо не бих се навила да вляза във вана докато имам разкъсвания. А ти ще си цялата изкормена, ако видиш плацентата колко е голяма ще припаднеш.

Съжалявам, че нахлувам в темата и се надявам да не е пускано това изказване, но аз останах в шок от това "положително, красиво" описание на раждането. Егати мен защо никой не ме изкорми, сега раждала ли съм наистина или съм пропуснала нещо важно?!

# 228
  • В големите очи на малчо, а географски - София.
  • Мнения: 7 008
Цитат
Честно да ти кажа изобщо не бих се навила да вляза във вана докато имам разкъсвания. А ти ще си цялата изкормена, ако видиш плацентата колко е голяма ще припаднеш.

Съжалявам, че нахлувам в темата и се надявам да не е пускано това изказване, но аз останах в шок от това "положително, красиво" описание на раждането. Егати мен защо никой не ме изкорми, сега раждала ли съм наистина или съм пропуснала нещо важно?!
  Родих секцио, и не съм видяла нищо, но познавам две жени, които след травматично и тежко раждане, едната с 20 шева, отказаха категорично да забременяват и раждат пак. Всеки го преживява различно.

# 229
  • Голямата Мушмула ¯\_(ツ)_/¯
  • Мнения: 39 005
и съм раждала и съм оперирана от бебе и без бебе, Sad но "изкормвана" никога не съм била.
не мисля, че плацентата е по-голяма от бебето. нито, че по-трудно излиза - тя все пак няма кости и твърди форми.
преживяването и личните усещания не мога и не искам да коментирам. наистина са си лични.

# 230
  • Мнения: 460
Аз съм съгласна, че всяко изживяване е лично, а раждането може да е много травматизиращо, но подобно изказване в тема на бременна жена ми дойде малко страшничко.

# 231
  • В големите очи на малчо, а географски - София.
  • Мнения: 7 008
Аз съм съгласна, че всяко изживяване е лично, а раждането може да е много травматизиращо, но подобно изказване в тема на бременна жена ми дойде малко страшничко.
Мисля, че съм писала в този форум, из темите, имах чудесна бременност, забременях когато решихме да имаме дете, даже и зодията натъкмихме, ходихме къде ли не, работих по време на цялата ми бременност, след първите три месеца в които имах световъртежи и гадене (даже не повръщах), всичко беше ток и жица. Качих само 10 кг., накрая даже преносих и се наложи набързо да ме режат.
НО честно казано, при мен страшното дойде след това, липса на кърма, недоспиване, на осем месеца се оказа, че детето има хм, засега го водят физиологична особеност, но имам едно на ум, и ми е притеснено за по-натам, ходене по невролози и рехабилитации, разгеле  проходи на 1.2 години, оказа се, че аз съм с автоимунен проблем, за който не знаех, и който може да даде отражение и върху бебето. Хайде още месеци треперене дали ще проговори и психически ще се развива добре. Яслата - боледуване, ад, алерголози, пулмолози, УНГ, добре, че шефовете са свестни, и издържаха да отсъствам всеки месец по една седмица, поне. Още ми държи влага, а детето ме врънка да му родя братче Grinning  Иначе и аз идеализирах бременността и майчинството...

# 232
  • France
  • Мнения: 12 463
И аз намирам за неуместно да се използват такива думи пред все още нераждала жена. Всичко е според зависи. Между другото въпросната ми се струва леко странен потребител... може и да греша.

# 233
  • Мнения: 9 342
sunshine,
Да проходи дете на 1 г. и 2 м. е нормално, защо това те е притеснило? Моите и двете тогава проходиха. Ако не съм те разбрала, моля, да ме извиниш.
Лично аз във вана не бих раждала, но това може да се каже и по по-елегантен и успокоителен начин.

# 234
  • В големите очи на малчо, а географски - София.
  • Мнения: 7 008
sunshine,
Да проходи дете на 1 г. и 2 м. е нормално, защо това те е притеснило? Моите и двете тогава проходиха. Ако не съм те разбрала, моля, да ме извиниш.
Защото на осем месеца не успяваше да седне само, правеше някакви опити, неуспешни,  мяташе се като риба на сухо по гръб или по корем... Особености на съединителната тъкан, стегнахме го с гимнастика и рехабилитация.

# 235
  • Мнения: 9 342
Каквото сте направили е помогнало, това е важното.

# 236
  • Мнения: 6 294
Много родители си умират от притеснение, когато детето не се вписва в някоя от нормите, но често това си е негова особеност и не е свързано със заболяване.
Че едно проговорило по късно, че друго проходило по късно, че трето седнало по късно.... Около мене има поне 5 такива примера и нищо им няма на децата.
   Майка ми пък се побъркала че нямам зъби. Обаче пък съм била приказлива Joy  Чак от после свекърва ѝ (моя баба) споделила че и баща ми късно е вадил зъби. Ами и на мен са ми пораснали зъби. Че и мъдреци отрано ми избиха. Ама ха Grinning
      Съншайн, стискам палци и при вас случаят да е такъв.

# 237
  • В големите очи на малчо, а географски - София.
  • Мнения: 7 008
Много родители си умират от притеснение, когато детето не се вписва в някоя от нормите, но често това си е негова особеност и не е свързано със заболяване.
Че едно проговорило по късно, че друго проходило по късно, че трето седнало по късно.... Около мене има поне 5 такива примера и нищо им няма на децата.
   Майка ми пък се побъркала че нямам зъби. Обаче пък съм била приказлива Joy  Чак от после свекърва ѝ (моя баба) споделила че и баща ми късно е вадил зъби. Ами и на мен са ми пораснали зъби. Че и мъдреци отрано ми избиха. Ама ха Grinning
      Съншайн, стискам палци и при вас случаят да е такъв.
Извинявам се, че спамя, но аз и мъжа ми бяхме много спокойни и щастливи родители. Секциото го преживях сравнително бързо физически, много чиста операция, без усложнения, емоционално също. Да, имаше драма с кърменето, успях, то си спеше, ядеше, в третият месец се обърна, въртеше гръб - корем, посягаше за играчка, издаваше там разни звуци, смееше се, търсеше мен или баща си, обаче, мина шести, седми, месец, и детето по никакъв начин не успяваше да се опита да седне. Само се мяташе и риташе с крака. Мъжа ми упорито отказваше да се съгласи, че може би нещо не е както трябва...Да оказа се че има проблем, решихме го, но мен ме чопли дали все пак аз или мъжа ми нямаме някои счупен ген, свързан с атрофия, дистрофия, нещо свързано с мускулите и двигателната система, и сме го предали на детето. Просто реалността ме плесна резко в лицето, и осъзнах, че не сме специални и защитени от каквото и да било, че родителството освен радост е и страх цял живот...

# 238
  • Мнения: 460
Съншайн, прекрасно те разбирам и при малкия ми син имаше проблеми с прохождането, със слуха.. Все неща, които ме стряскаха много, но после си влязоха в норма. Винаги съм била на мнение, че колкото и тежко да е едно раждане, то трае няколко часа, трудното идва след това. От първия ден на детето с нас никога не можеш да затвориш очи спокойно, все нещо ни тревожи нас майките. Но пък обичта и радостта са безкрайни. Айде да не спамим повече, мисля, че обясних защо на мен изказването ми се стори безумно в темата на момичето.

# 239
  • София
  • Мнения: 13 589
"Пиша ви за съдействие да открия евентуален ваш потребител на БГ мама. Казва се Веселка Георгиева, 31г, от Пловдив региона, родила бебе чрез секцио преди около 4 месеца и го кърми. Бяха със мъжа си снощи 17.01. 21 на преглед по повод раздразнен стомах в болницата. Важно е да се свържа с нея да я посъветвам да спре кърменето при лечението. Или да се обади на телефона който оставих за връзка на рецептата. Моля ви да ми помогнете да я открия ако е ваш абонат, предполагам. Чрез Фейсбук не успях. Ще ви се отблагодаря искрено . Помогнете ми"

Малко е страшно, защото, ако е медицинско лице ще има данните на жената. По-страшно е, че се дават съвети как да я открие.

Общи условия

Активация на акаунт