не, никакви таблети! По старомодния начин - да пишат и да моделират. Само това оставаше, таблет да му бутнат в ръцете на цялата ситуация! Ако оставят таблета детето ще си иска филмчетата. След време пак могат да му го върнат, но сега играта се променя.
- Публикувана: 7 септ. 2020, 10:40 ч.
- Последно мнение: 17 окт. 2020, 09:24 ч.
Буйно и трудно дете
Какво налага нуждата от подобни шарении? Все още никой не е забранил пластелина, клечките, моливите, листовете шарена хартия и подобни евтини и достъпни материали. А докато мама рисува и пише с детето, и детето ще започне да прави същото доста добре и ще се обучават дружно. Стига вече с тези играчки-шарении, само разсейват децата допълнително!
А защо изобщо да е едното или другото? Нищо не заплювам, а целта не е на детето да му бутнем в ръцете още някаква шарена и шумна играчка. То и без това е по-активно, а шарените и шумните неща затрудняват активното внимание, претоварват сетивата, а за един обучителен процес е нужно да се концентрира, а не да се разсейва. Трябват по-простички неща, те са класика, а както знаем класиката винаги работи. А за проговаряне е най-добре вместо записани песни, мама да пее без съпровод , пък нека да има най-фалшивото пеене на света. Пее заедно с детето, учат проилки и т.н. Всичко е измислено от поколения деца, ама ние зор да сме високотехнологични и да купуваме шарени играчки! При това го казвам като фен на технологиите и ги използвам активно в работата си. Обаче има неща, които е по-добре да се правят на ръка вкъщи.
такъв има , но е изгубил интерес 
Не отричам написаното, но при авторката нещата отдавна за изпуснати. Едва ли тези предложения ще сработят при хипеактивно дете. Нека опита, разбира се, даже е задължително. А играчката може да се ползва вместо таблет, когато положението стане наудържимо. Ето този например е много подходящ за възрастта, пък и ще научи разни неща....
Ако ще му бутаме в ръцете поредната шарена играчка да му пее и свири и "да го учи", то защо изобщо говорим за правене на нещо? Нищо не променяме, защото възрастният отново отсъства, а детето натиска с пръстче и нищо повече. Нека да имаме малко по-голямо уважение към интелекта на децата! със сигурност майка му може да нарисува риба и докато я рисува и детето да пробва. Работи. Доказано работи по-добре от шарената играчка.
Аз не просто смятам така субективно, а виждам, че работи най-добре. Все пак това ми е работата. Ние какво искаме - да има положителен резултат или да да купим поредната играчка? Пряката комуникация между родителя/възрастния и детето, правенето на нещата с ръце вкъщи от прости материали със сигурност работи по-добре от всяка пееща, свиреща и шарена играчка, на която са й лепнали реклама "обучителна".
Няма как една майка да занимава детето си нон-стоп. Абсолютно е невъзможно, чисто физически. И обучителните играчки са си точно това - играчки. Реално, авторката ще опита различни подходи, и сама ще установи какво работи за тях. Дали ще включи подобни на показаните, или съвсем различен метод, ще прецени като види кое как влияе на детето.
Все още обаче подкрепям че трябва обследване.
Все още обаче подкрепям че трябва обследване.
Подходи, методи... - това са само гръмки думи. нещата са много по-прости. Всяка майка познава детето си и го усеща, на нея не са й нужни методи и подходи като по учебник. Просто трябва да си повярва и малко да го понаблюдава.
Детето е по цял ден на ДГ, значи вечер докато го приберат, докато вечерят, я останат час-два време преди лягане, я не. През това време детето има достатъчно играчки, с които да се занимава самостоятелно, то все пак има и нужда от това усамотение, защото цял ден му е гръмнала главата от двайсет други деца и възрастни, които все искат нещо от него.. Купуването на още играчки е за успокоение на родителите (и аз съм имала малки деца, зная какво е усещането, откупуваш си малко време и се радваш сам на себе си, че си му купил подарък, гали самолюбието), но щом искат - да купуват. Не е нужно да се занимава постоянно с детето, а да живее с детето, защото детето е член на семейството. В процеса на жевеене с детето се общува с детето, то се "мотае" покрай родителите си и учи от тях, те нещо му подхвърлят, то прояви интерес до "помогне". Така станат нещата вкъщи, все пак са вкъщи, а не в кабинета. Активните занимания половин час, максимум 45 минути преди да започне да мрънка. А и това дете няма само майка, нали има и други възрастни в това семейство, те също да ударят едно рамо.
Детето е по цял ден на ДГ, значи вечер докато го приберат, докато вечерят, я останат час-два време преди лягане, я не. През това време детето има достатъчно играчки, с които да се занимава самостоятелно, то все пак има и нужда от това усамотение, защото цял ден му е гръмнала главата от двайсет други деца и възрастни, които все искат нещо от него.. Купуването на още играчки е за успокоение на родителите (и аз съм имала малки деца, зная какво е усещането, откупуваш си малко време и се радваш сам на себе си, че си му купил подарък, гали самолюбието), но щом искат - да купуват. Не е нужно да се занимава постоянно с детето, а да живее с детето, защото детето е член на семейството. В процеса на жевеене с детето се общува с детето, то се "мотае" покрай родителите си и учи от тях, те нещо му подхвърлят, то прояви интерес до "помогне". Така станат нещата вкъщи, все пак са вкъщи, а не в кабинета. Активните занимания половин час, максимум 45 минути преди да започне да мрънка. А и това дете няма само майка, нали има и други възрастни в това семейство, те също да ударят едно рамо.
Andariel , аз съм на същото мнение като вас, но не намирах подходящите думи да се изразя.Много правилно, детето не е кукла на конци, постоянно някой да му казва, учи и направлява.Разбира се , че му трябва някакъв старт, ние сме тези , които да го научим на хигиенни навици, да се храни ...но постоянно да го занимавам и да си играя с него не съм съгласна.Едно време нашите баби как са гледали камара деца, нива, двора, да сготви и хиляди дейности, та никой не се е замислял или обръщал внимание това дете защо не говори, защо е тихо или буйно.Оставяли са ги да го израстнат и това е.Да не говорим , че не са и чували за логопеди, психолози и т н т , та хора сме станали.Сега разбирам не може да се сравнява с преди, но и много се изкривяват и преиначават заболявания като хиперактивност,аутизъм, индиго и хиляди други психо заболявания и като се започне едно ходене още на 1-2г по психолози, психиатри, логопеди , врачки, медиуми, и се започва едно ровичкане в главицата на невинното дете от "специалисти" та се стигне накрая до дрогиращи лекарства и токове в мозъка .Имам чувството , че някои само си търсят поредната жертва , за да си направят експеримента.Да ме извиняват тези които не са на моето мнение.