Щастливи ли сте? Ама честно.

  • 29 256
  • 564
  •   1
Отговори
  • Мнения: 233
Щастливи ли сте?

# 1
# 2
  • Мнения: 398
Да.Щастлива съм

# 3
  • Мнения: 6 622
На моменти да, на моменти не особено. Семейството ми е прекрасно и знам, че това е най-важното, но в момента се опитвам да реша някой здравословни проблеми и това ме мъчи. Само те и още една голяма цел, която имам ме делят от пълното щастие.
Децата ми обаче успяват да ме усмихнат и да ми вдъхнат оптимизъм, даже когато съм в най-мрачното настроение. Те са моят стимул за всичко.

# 4
  • Мнения: 246
Да, близките ми хора са живи и здрави и са винаги до мен. Е можеше и да е по-добре ако си имах собствено семейство...

# 5
  • Мнения: 40 316
Щастието не е някаква перманентна еуфория, като да си постоянно надрусан. Когато си щастлив има и такива моменти, но в по-голямата част от времето не го усещаш и не се замисляш. То е като здравето - ако го имаш, не се усещаш. И чак след време, като минат години и се огледаш назад можеш да оцениш, че си била щастлива. Но не вярвам някой по цял ден да ходи нахилен, че е щастлив.
Аз лично смятам, че до тук съм била щастлива. За в бъдеще, дано няма промени.

# 6
  • някъде в орбита...
  • Мнения: 2 913
Не съм сигурна в какъв смисл питаш - в момента, като цяло за живота, за дадена сфера от живота?
За мен важи правилото "винаги може и по-добре". Но дали оценявам това, което имам, и дали ми носи позитивизъм, и дали ме изпълва с удоволствие? - Да, доволна съм.
Важно е в кофти периоди да си дадеш сметка дали е просто период, просто необходима и нормална стъпка към нещо добро, или е резултат от кофти решение и трябва да промениш нещо за да се подобрят нещата.

# 7
  • Бургас
  • Мнения: 38
Не. Но това не ми пречи да живея вече и искрено вярвам, че някой ден ще бъда истински щастлива.

# 8
  • Мнения: 10 993
В момента да. Не винаги обаче съм била щастлива. Щастието не е постоянна величина и трябва постоянно да се бориш за нещата, който те правят щастлив.

# 9
  • Пловдив
  • Мнения: 2 136
Не съм щастлива.
Оценям, че имам едно много голямо прекрасно нещо в живота ми и само то ме крепи, защото иначе съм напълно зле.

# 10
  • Мнения: 445
Щастлива съм, доволна съм от живота, който живея. Може и да е клише, но откакто осъзнах, че не бива да очаквам нищо от никого, живея много по-щастливо и спокойно. За радост това се случи отдавна и се надявам да не се промени Simple Smile

# 11
  • София
  • Мнения: 5 720
Честно, не. Но знам, че може и по-зле. Както и по-добре. Мисля и се тревожа за много неща, които ми пречат да съм щастлива. И наистина животът е възходи и спадове, няма постоянно щастие. Не съм черногледа, по-скоро реалист. Най-глупавото е, че въпреки тревогите тайничко се надявам все пак нещата да са добре, накрая.

# 12
  • Мнения: 8 785
Имам една тревожност, наследена от семейството ми - просто те са такива хора, винаги да има нещо, за което да се притесняват - дори то да е абсолютно малоумно. По характер съм ориентирана към постигане на цели. Бе, изобщо това с вътрешния баланс все съм го приемала за измислица.
Преди 7-8 години, обаче, си казах - Айде, стига с глупости, дай малко по-лежерно. И станах по-осъзнат човек, почнах да казвам Не, да отхвърлям всякакви дребнотемия, които нито са важни, нито интересни и о, чудо - осъзнах, че съм супер щастлив човек.
Ще излъжа, ако кажа, че всеки ден се нося на някакъв облак, но съм много доволна от живота и неговата цветност.

# 13
  • София
  • Мнения: 38 211
Щастлива съм. Имам почти всичко и го оценявам всеки ден. Също така се старая да се възпитам във щастие. Да не си пълня егото с проблеми и да ги раздувам като балони. Да се наслаждавам на живота.

# 14
  • Мнения: 551
Щастлива съм в определена степен. Семейството и близките ми са здрави, имам покрив над главата, работа. Единствено ми липсва любов за пълно щастие, но.. нали казват няма пълно щастие.

Общи условия

Активация на акаунт