Здравейте, мамчета, знам, че има такива теми, но са старички...след 2 седмици ми предстои секцио...понеже съм с прееклампсия.. опитвам се да се настроя психически и сама се успокоявам..мои познати и приятелки ме успокояват, че няма нищо страшно...а аз имам чувството, че като ме водят към масата и ще припадна някъде по коридорите...страхът ми се състои в това, че няма да се събудя🥺 и че след това ще съм дроб... Последните вечери чак започвам да се задушавам само при мисълта...някоя мама с подобен проблем?
- Публикувана: 5 септ. 2020, 11:41 ч.
- Последно мнение: 5 окт. 2020, 19:48 ч.
Панически страх от секцио
Секциото обикновено е със спинална упойка и си будна през цялото време. Лекарите наистина знаят какво правят.
Аз съм раждала 4 пъти - 2 пъти нормално и 2 пъти секцио. При секциото определено ми беше по-спокойно и по-комфортно. И по-бързо се възстановявах, с изключение на усещането подобно на мускулна треска след много коремни преси.
Аз съм раждала 4 пъти - 2 пъти нормално и 2 пъти секцио. При секциото определено ми беше по-спокойно и по-комфортно. И по-бързо се възстановявах, с изключение на усещането подобно на мускулна треска след много коремни преси.
За събуждането ще се събудиш, защото на първо място няма да заспиваш. Упойката е местна, в гръбначния стълб.
По-неприятната част според мен е след това - възстановяването. Доста си боли при надигане от леглото. Трябва да се настроиш, че ще има режещи болки при надигане, при кихане, кашляне, смях. Важното е да не се залежаваш. Ще те боли, но трябва да се движиш. Раздвижването е след около 10 часа.
Неприятно е, но ще мине.
По-неприятната част според мен е след това - възстановяването. Доста си боли при надигане от леглото. Трябва да се настроиш, че ще има режещи болки при надигане, при кихане, кашляне, смях. Важното е да не се залежаваш. Ще те боли, но трябва да се движиш. Раздвижването е след около 10 часа.
Неприятно е, но ще мине.
Както са казали другите, упойкаъа, в повечето случаи, е спинална и изобщо не заспиваш. Така че, освен ако нещо в здравословното ти състояние не налага пълна, този страх отпада. Преди операцията трябва да се видиш с анестезиолога, питай го за всичко, което те притеснява.
Не се настройвай, че ще боли. Мен ме раздвижиха 2-3 часа след операцията, следобед вече ставах, на другата сутрин бях готова да си гледам бебето. Не съм пила обезболяващи. Дано и при теб е така!
Не се настройвай, че ще боли. Мен ме раздвижиха 2-3 часа след операцията, следобед вече ставах, на другата сутрин бях готова да си гледам бебето. Не съм пила обезболяващи. Дано и при теб е така!
И аз бях страшно уплашена-от секциото, от престоя в болница, само за това мислех последния месец. Сутринта гледах да се шегуваме с мъжа ми, за да се разсея, по време на операцията също бях много притеснена, но имах голямо доверие на лекарите си и това ми помогна. И от болката после много ме беше страх, но след като чуеш първия плач вече мислиш само за бебето и забравяш своя страх. Успех! 
Няма нищо страшно.Аз изпитвах ужас от мисълта за нормално раждане, болки с часове, викането, 10 човека да ме гледат разчекната и да ми врякат "Напъвай"!
Е, наложи се спешно секцио и 15 мин.след решението на лекарите бебето беше вън, 30 мин.си лежах да ме зашият неусещайки нищо мега щастлива от малките две очички които ме погледнаха и от там нататък започна една веселба!
Късмет и няма страшно!
Е, наложи се спешно секцио и 15 мин.след решението на лекарите бебето беше вън, 30 мин.си лежах да ме зашият неусещайки нищо мега щастлива от малките две очички които ме погледнаха и от там нататък започна една веселба!
Късмет и няма страшно!
Знам че те е страх, и мен ме беше страх. Знам че и да ти кажа че не е страшно, пак ще те е страх. Но ще мине, като всичко в живота, което минава. Мен пък ме беше страх да родя нормално в последния месец. Докато ми насрочат секциото бях изпаднала в див ужас. Знаех, че бебето е холямо, пък аз съм слаба, с тесен таз. Абе...страхове да искаш. Но, и това мина.
От кихане и кашляне след секциото не ме е боляло. Всъщност ме заболя само веднъж, мисля че се пробвах да се изкашлям. След това около седмица не посмях 😀😀. Ама както казах, и това минава.
Последно ме беше страх, че малкият вдигна Т -38.7. Така минава живота ни, в страх за едно или друго. Но, всичко минава. Не се забравя, ама вече е минало.
От кихане и кашляне след секциото не ме е боляло. Всъщност ме заболя само веднъж, мисля че се пробвах да се изкашлям. След това около седмица не посмях 😀😀. Ама както казах, и това минава.
Последно ме беше страх, че малкият вдигна Т -38.7. Така минава живота ни, в страх за едно или друго. Но, всичко минава. Не се забравя, ама вече е минало.