Напоследък малката (1г.6м.) не иска да се отделя от мен, когато сме заедно. От малка е свикнала да прекарва време с баби и с татко си и по принцип е много общителна, играе с деца като сме навън. Когато е сама с баща си не плаче за мен.
Когато сме вкъщи обаче иска постоянно да съм на 100 процента с нея, не си играе сама и, ако си обърна гърба почва да ме вика и ме следва навсякъде.
От баща си плаче и не дава да я гушка и да играе с нея - иска само мен. Случва се да плаче дълго време, докато той се опитва да я успокои и не спира докато не я взема.
Освен това ходи на ясла и там няма проблеми, но често боледува и се налага аз да я гледам вкъщи. Случва се обаче и когато е здрава, така че изключвам варианта да е залепена за мен, защото е неразположена.
Знам, че е нормално на тази възраст, но какво може да се направи? Нищо не мога да свърша, а баща ѝ се чувства пренебрегват. Период ли е, да го изчакам ли да свърши?
Не успях да намеря полезна информация за деца на тази възраст. Ще се радвам някой да сподели своя опит или ресурси по темата!