Детето ми не говори..

Ще се изненадате колко интелигентни и осъзнати иначе хора са буквално с широко затворени очи по отношение на децата си и в много случаи всички околни живеят в блажено неведение докато не стане необратимо късно.

А вие от къде сте сигурна, че сте права? Аз имам леля детска учителка с 30 години стаж. Действително има деца, които тръгват на градина с биберон и памперс, но болшинството е влязло в норма. Да, може и да има единици с отклонения, но това е естествено. Значи като детето е така и край, свършено е родителите изтървали. Дали знаете как детето им се държи вкъщи, напълно възможно да  е било моментно състояние, в което е изнервено, уморено, гладно и т.н. Всички деца се тръшкат, мучат и напикават на тези години, дори от време на време, но го правят. За бога, това са малки деца. Моята майка лично ми е разправяла как до три години съм правела бели, после от време на време пак. Само че по онези времена аутизма не е бил на мода.

А вие пък как разбрахте, че на авторката детето е същото като Вашето и как сте толкова сигурна, че няма да навредите вместо да помогнете в случая като успокоявате родителите базирайки умозаключенията си на един абзац описание. Имате ли достатъчно основания да ги успокоявате между другото - на мен нещата не ми изглеждат розови. На 3.2 детето не пишка на гърне, не говори и не е много социално. Ако е на 2 и е двуезично, не бих била притеснена, но на 3.2 да повтаря заупени неща от телевизора... най-вероятно не сте чували за ехолалия. И само вие ли имате право да изказвате мнение във форума?  Статистически факт е, че в днешно време децата със забавяне в развитието са много по-голям процент отколкото едно време аутизмът като не е бил на мода. Много родители обаче предпочитат да си зарвят главата в пясъка до последно.

Къде точно твърдя, каквото и да е? И как решихме, че биберона и памперса са единствения проблем? Щото липсата на очен контакт, тоталната незаинтересованост от комуникация с  други деца, пълната липса на каквито и да е социални жестове, които нормално се появяват на ниво 10 мес, липсата на каквато и да е игра с играчки, липсата на осъзнати думички на близо 4 годишна възраст е нещо моментно сигурно дето ще се израсте с времето? Кога точно, като стане на 30? Напълно съм съгласна с другите потребителки, затварянето на очите освен безполезно е и направо опасно. И също мисля, че темата беше пусната за сондиране на мнения, а не за лични заяждания, които нищо конструктивно не биха донесли на авторката или на когото и да е.

Прочетете си твърдението в последното изречение. Няма какво повече да добавя. Имайте предвид, че понякога вместо да помогнете, можете да навредите.

Да не обидя някой, но по тази логика излиза, че 40-50% от децата имат някакъв проблем, защото точно толкова мучат и тичат безцелно по площадките. Има педагози и специалисти, които да насочват родителите и да им казват компетентно мнение. Кой знае като сте били на същата възраст колко пясък сте изяли и с колко кал сте се въргаляли. Смятам, че няма какво повече да кажа. Иначе ще е просто чесане на езика и нищо повече.

Никой не говори за тичане безцелно по площадките и въргаляне в кал, къде някой е споменал подобно нещо, моля? Четенето с разбиране би било хубаво нещо. И да, има умения, като говор, социално комуникативни способности, ниво на емоционално развитие, които ако се проточат дори отвъд и най-разтегнатите срокове, е огромна червена лампа (светофар по-точно) за проблем, най-лекият от които би могъл да бъде разстройство на експресивната реч, а най-тежкият, който е и непоправим - аутизъм. За да не съм голословна слагам част от интервю с един от най-добрите детски психиатри у нас (Николай Попов)

Само да уточня, че всяко дете е различно и физическото и психическо развитие е строго индивидуално. Това не е точна наука.
И за да не съм голословна ето откъс от една статия също на специалист:

"Всеки родител с нетърпение очаква детето му да произнесе първите си думички и да се научи да назовава какво иска и какво го притеснява. Когато малкото бебе плаче и не знаем, от какво е провокиран този плач неминуемо си мислим: „Кога ще пораснеш и ще започнеш да си казваш какво те мъчи?”. Това е въпрос, на който за съжаление няма точен отговор, защото всяко дете се развива индивидуално и произнасянето на първите думички може да започне още на 8 месечна възраст при някои малчугани, докато други упорито мълчат до две – три годишна възраст.

Защо децата проговарят все по-късно?
През последните години се наблюдава тенденция на късно проговаряне сред децата и докато нашите родители си спомнят как на една годинка ние сме боравели умело с няколко думички, а на годинка и половина вече сме образували словосъчетания от думи, то нашите наследници на година – година и половина упорито мълчат. Причините за това явление може да са много, но най-очевидната причина е огромното море от информация, която ежеминутно залива все още незрялата нервна система на бебето. Преди 50 години бебетата са живеели в скучен и монотонен свят, без шарени, пеещи и движещи се играчки, без пъстри картинки и без някой да им обръща специално внимание. Новите стимули за тези деца са били изключително малко и речта като стимул не е било нужно да си съперничи с множество други стимули в съзнанието на детето."

https://---reklamen-spam39---/2011/03/28/кога-проговаря-детето-как-да-помогнем/

И както споменах всяко дете си е строго индивидуално. Отидете пред детска кухня и вижте какво правят повечето деца - гледат детски по телефоните.

Ако авторката на поста чете бих искала да попитам детето играе ли с играчки по предназначение, това също е важно, на тази възраст 3г. вече при децата в норма има игри и с въображение. И  за оргомно съжаление разстройствата от аутистичния спектър не са мода, а се превръщат в епидемия. Абсолютен факт!

Абсолютно съгласна. Наскоро говорих с една невроложка и тя обясняваше колко висок процент от децата са с нарушения в развитието. Не само аутизъм, а и ХАДВ, дислексия, диспраксия и какво ли още не. Ранното диагностициране съответно дава по-голям шанс на детето да навакса спрямо връстниците си както и да преодолее сензорните си проблеми.

Сладкиш, точно това имах в предвид. Много добре си се аргументирала. Видиш ли обаче според някои майки, повечето деца не са добре. Да, разбира се, ако родителите имат по-слаба психика, ще сметнат, че на 100 %е така. Пред детските кухни се наблюдават интересни гледки. Деца на по 1,2, 2,5, дори 3 годинки пищят, мучат, тръшкат се бягат без посока, не играят с играчки, а с боклуци, части от предмети, не говорят смислено не повече от да, не, мама, баба... И да разбира се, всички са аутисти в тежка форма, неглижирани и занемарени от родителско внимание...

Това влязох да напиша и аз.

Жената е притеснена, взела е мерки, работи се с детето, а вие я упреквате и поставяте диагнози. Мислите ли, че така ѝ помагате? Изпуснала била положението и какво ли още не.

Към авторката: взела си мерки, работите с детето, следи, дали имате напредък и се успокой! Успех!

Как е положението с детенцето?