Януарски бебета 2019! Тема 6

И при нас го има проблема. От няколко месеца вече на едното краче около коляното и нагоре, има червени петна, сухи и грапави. Бяха се появили преди 2-3 месеца, но само изчезнаха. Сега пак ги има. От началото ползвам козметика на Биодерма АБЦ и никога не беше имал проблеми. Веднъж реших да взема лосион на Хип и се обрина целия. Върнах Биодермата. Преди 5-6 месеца пък реших да пробвам едно измивно на Микса. Не знам дали не стана от него това. Днес отивам за Биодерма пак и ще видим как ще се повлияе. Иначе и на мен ми препоръчаха кремчето на Нахткерцен за самите петна.

Нямам личен опит,  нощните са на Хъджис,  а + серията е на памперс.[/img]

Здравейте, Михаела се храни сама, не дава да я храним и в яслата се хранела сама. От скоро започна да говори малко по-разбираемо. Не брои, но казва, че е на три или на осем като я питам на колко години е. А за името си казва Ниша или Тела. Вчера за първи път се изпишка в гърнето. От две седмици само голямата работа вършеше в него. Но заслугата е на лелките в яслата, аз нищо не съм правила по въпроса.

Здравейте, момичета. Как са малките сладури? Нещо ни замря темата, ама ако и при вас е като при нас, напълно разбирам, че няма време за писане.
Аз искам да ви се оплача, даже направо си рева в момента докато пиша, след поредната ужасна вечер и скандал с ММ заради детето. Нашето синче по начало си е по-див и енергичен от връстниците, но в последно време стана нетърпим. На вън удря,блъска и рита всички деца,независимо познати или не,дори приятелчетата,с които играе всеки ден. Иначе ги търси и пита за тях,радва им се като се видят, но през 5 минути ги "дарява" я с ритник, я с блъскане. И най- лошото е,че не възприема по никакъв начин нито забележка,нито говорене,успокояване, дори стигнах до там да го удрям по дупето когато прави така,но на него изобщо не му пука. Дори става по-зле. Вкъщи е същата работа, когато не е на неговата става страшно, блъска,хвърля, удря ни,изпада в истерии. Понякога дори не мога да разбера за какво се ядосва, просто влиза във фаза и полудява. Може би нещата станаха толкова зле след появата на сестра му. До скоро не я отразяваше особено,дори мислех че вече не ревнува от нея и е свикнал, но той стана агресивен и към бебето. Удря я,замеря я с играчки, не дава тя да пипа нищо. В същото време я търси и не дава никъде да ходим без нея. Не знам детски пубертет ли е, какво е, но нервите ми са опънати до краен предел. ММ започна много да му се ядосва и да реагира много лошо,което мен ме плаши и натъжава,въпреки че разбирам,че наистина понякога не се издържа. Аз защитавам детето, викам по мъжа ми и ставам чутовни скандали. Освен всичко, много рядко имаме спокойна нощ. Малкия се върти, мята, плаче на сън, понякога дори пищи. Колкото и смешно да ви прозвучи,го водихме да му баят против страх,ама ефект не видях. А той сякаш изпитва страх да не го оставим, не дава никъде да отидем по отделно,винаги трябва и аз и баща му да сме с него. Не иска да стои с никой друг,ако ние не сме там. Вече не знам какво да мисля и какво да направя. Започнах да се чудя дали детето няма някакви здравословни проблеми,мислех да го водя на невролог или дори на някакъв терапевт, но според ММ и всички около нас, няма нужда,просто карал много тежък детски пубертет. Ами моля се да е това и да е само период,който ще отмине, защото ще се побъркам. И това,което най-много не плаши е, че никога не съм виждала друго толкова буйно дете и се притеснявам, че на моето нещо не му е наред.
Иначе като изключим всичко това😆 е едно много весело и жизнерадостно дете. Започна да казва доста неща. Знае азбуката и да брои на английски,учи се сам от детските филмчета. С гърнето сме до никъде. Като го накарам ходи,но няма никакво намерение да ми каже когато му се пишка или ака. На ясла не ни приеха,така че догодина ще тръгне, евентуално.
Ох,оплаках се. Извинявайте,но имах нужда.

Здравейте Мълчолина,
Нашият младеж също е много енергичен, не е груб с децата, но не се спира и за секунда,  той не ходи, тича и тавя е нонстоп. За да разходим тази енергия в правилната посока, ходи 2 пъти в седмицата на плуване, скокове в парка и от края на месеца започва езда. Вероятно няма да е лесно щом сте и с бебе, но се опитайте да я изразходите тази енергия по най-добрият възможен начин сигурна съм, че всичко с детето е наред,но е нормално да има ревност (просто са в такава възраст), а и купят от енергия, която не знаят как да владеят.
Стискам палци.

Ех, Мънчолина. Трудна възраст си е. Пробвай да поговорите с мъжа ти някой път на спокойно, че острите реакции не помагат много.

При нас положението е по-леко, но подобно. Сърди се и се ядосва като му откажем нещо, удря (основно мен) по-близките, засега не смее деца или непознати. Тръшка се по земята, гърчи се като червей, ако го изнасям нанякъде и има реален шанс да го изпусна някой път. Крещи, дере се. Най-трудно е, ако е наближило времето за сън и е изморен. Не признава "не" за отговор, прави си каквото си иска. Гони ме да си ходя, ако му преча на желанието. Днес отиде на гости на леля си, сам щеше да си стигне, ако не вървях след него, даже ми викаше "чао, мама". Един вид да се махам. Изкатери си се по стълбището, влезе си през незаключената врата и замина да си играе в детската стая. За да си тръгне после леля му му подари три коли.

Според мен, задължително не трябва да се удря детето, за да не възприема този модел на поведение като нормален. Говоря му, че ме е заболяло и не искам да ме удря, че ми е мъчно като се държи така. Хващам ми ръчичките и му показвам, че с тях се гали, а не удря. Засега няма ефект, но се надявам в бъдеще.

Привет от мен.
Мънчолина, много добре го описа. Напълно ви разбирам. Нашето положение е същото. Иска, винаги да става на нейното и когато не стане, започне неистов реве. Даже по някой път по никакъв начин не мога да го спра. Особено, когато, дойдат бабите на гости, тогава става още по-зле. Само и угаждат, ходят и по гайдата и не разбират, че така и вредят. Даже се опита на няколко пъти да ме бие, когато е с тях, но я шляпвам по дупето да се "осъзнае".
 Дори напоследък ме е срам да излизаме. Голям ужас е.
Днес, особенно, цял ден рев за щяло и нещяло. Бяхме на гости, игра си с децата, беше щастлива, но в същото време нервна и ревлива, когато не става на нейното. Опитвам се да говоря много, но когато влезе във фаза рев, нищо не чува.
И аз незнам какво да правя, колкото и да се опитвам да съм спокойна и търпелива не се получава. Особенно, когато ми дойде в повече. Почвам да говоря, какво ли не( че ще си стои вкъщи и няма да гледа детски, че няма да вижда бабите, че мама ще излезе и какво ли още не). После като ми премине яда, съжалявам, но наистина се чувствам безпомощна.
Е, и аз малко се оплаках, та ми олекна.
Благодаря!

Мънчолина, това е бебешки пубертет. Каката имаше такъв период едно време, не в такава степен и не удряше, но също се гърчеше като червей и на всичко казваше не. Ние много и говорихме, но тя сякаш не чуваше. След година отмина този бебешки пуберитет. Може би към 3г.В момента, почти на 11г. е много добро, отговорно и спокойно момиче. Споменаваш детски филмчета, според мен от там идва проблемът. Има много информация в нета как влияе тв и електронните устройства в тази възраст. До 4г. никак не е препоръчително да гледа тв. Говорила съм и с мои приятелки психоложки и логопед. Пробвай да му спреш филмчета, вместо това играйте с конструктори, топки и др. Ако му отговаряте с агресия или бой, става по-лошо. Михаела също е много палава, не се спира. Но цялото семейство се съобразяваме с нея, защото реве за най-малкото и ни е хванала цаката.

Май повечето деца са така в тази възраст и се опитват да налагат своето. Както един наш приятел каза- затвърждават си "аз-ът" сега и имат мнение и си го налагат за всичко. Ники също е палав, не чува, когато му се каже не, често драсва на някъде да тича, изкача по улици и му е много смешно, защото знае, че не трябва, към децата е по- агресивен, когато му пипат играчките. Интересно, не с всички деца е такъв обаче.
Понякога като почне да се тръшка и реве просто го оставям да си поплаче и толкова. Мъжът ми определено го глези повече и му играе по свирката, което ми разваля дисциплината и ме дразни

А нашият татко е по-строг от мен, тоест по-малко и позволява. В резултат сега често казва: Не искам тати, махай се, тате 

И аз с един дивак. Като е на ясла е по-търпимо положението, но от миналата седмица накашля и е вкъщи. Тръшкане за най-малкото, рев, истерии, чупене, правене на пук. Реално през едно 60-70% от времето се дере от рев.
Това с посягането май поотмина, но той го прави отдавна. В крайна сметка се случи по-големи деца да му отвърнат няколко пъти и вече определено се сдържа, особено с деца. Случва се да посяга в яда си, но не удря.
 Иначе говори страшно много, не млъква, иска всичко да прави сам, но когато не успее пак следва истерия... Кучето вече се крие като изкрещя, само се надявам да не ме вкара в лудница, докато стане на 3. 😂 Факт е, че не успяваме винаги да реагираме адекватно на поведението му и крещим прекалено много, но нервите ни са опънати до край от непрестанния рев и това, че просто не чува. Невъзможно е да играем нормално на нещо, бързо му писва и започва да троши играчката.
 Иначе почти сме махнали памперса, казва си, че иска гърнето. Надявам се септември да го приемат в детска градина и трябва да го махнем задължително.

Положението при Йоана е доста приемливо тръшка се налага се,но като цяло е доста спокойна.Има енергия,като за 5 деца тича скача и не стои мирна да се заиграе с играчки.Ако сме вкъщи постоянно е около мен или върху мен.....Изключително е привързана към мен и не дава на никой да я гушка или да обслужва в мое присъствие.Не си позволява да ми посяга защото веднага променям държанието си към нея  става и тъжно,че съм и сърдита и идва да се гушка.Към децата в детската няма проблеми казаха ми,че се разбира с тях играе си и не проявява агресия.Беше ми чудно това защото вкъщи към брат си,сестра си и братовчедите не е така мила и ако някой и пипне играчка става страшно.Почти не позволява на баща си да я гушка и да и се радва,но и рядко го вижда.Не зависимо,че аз съм тази,която се кара и държи строго дори в момент в който и се скарам пак идва при мен да се гушка не отива при кака си или баща си например.С говора напредва казва и повтаря все повече опитва се да брои тя вече е ветеран с гърнето ползва го успешно от септември миналата година.Има по някое нощно напикаване и доста рядко през деня да се изпусне,но вярвам,че ще го изсрасте.Хапва си стабилно обожава плодове от зеленчуците краставицата ичушката не са на почит както и зелените магданоз,копър....

Момичета и моята като цяло е весело, жизнено и игриво дете и това много ме радва. Говори, пее, танцува доста, опитва се да брой. Но още не си казва името, предполагам е от инат. Когато е с деца, не е агресивна, дори е доста контактна.
С гърнето все още сме до никъде, но лятото ще се постарая да наваксаме. Тази година ни приеха на градина и там се надявам да напредне още повече.
Хапва си зеленчуци, плодове, месо. За моя радост, не е злояда.
Към мен е превързана най-много (не ми дава да отида дори до wc без нея и където и да е), което е нормално за това си позволява и някой своеволия. Опитвала се е да ми се тръшка по пода, но съм показвала, че няма да и мине номера и не го прави.
 Въобще като цяло е спокойна, но дойде ли в "лошия" си период (най вероятно е от зъби), направо и аз не знам къде се намирам, понякога.
Днес, например, няма нищо общо с вчерашните истерии.
Слава богу, не постоянно е крива и кисела и се надявам да и премине след 3-годишна възраст.

Здравейте, момичета.
И нашето човече е неудържимо - няма никакъв инстинкт за самосъхранение. постоянно се хвърля към улицата или изчезва зад някой ъгъл. Не помагат нито обяснения, нито увещания, нито заплахи, нито караници и наказания. Съответно заминават много нерви и енергия покрай него.
С яслата е някакъв ужас - ходи 3-5 дни и после по две седмици у дома. Така е последните два месеца. Според мен пускат недоизлекувани или болни деца. И други майки от групата се оплакват. Сестрите са много добри и детето се чувства чудесно там, но контролът на входа откъм здравословно състояние го няма изобщо и всичко е оставено на съвестта на родителите. А явно не всички я имат.
Съответно малкият пак си е у дома с поредния вирус - с хрема и температура.
Не знам как да подходя. Не искам да се конфронтирам с родителите, нито пък със сестрите. Но и нещо трябва да се предприеме. Защото вече ми е неудобно от шефа ми. Той е разбран човек, но все пак. Едната баба през седмица е командировка у нас от 300 км. идва жената.
Иначе с гърнето имаме напредък. Бяхме върнали памперса за няколко месеца и не искаше да сяда изобщо (въпреки, че октомври изкара месец без памперс и си акаше и пишкаше в гърне). Но сега покрай яслата почна пак да се отпуска и да сяда - примерно сутрин след сън. И в един момент решихме да пробваме - подтикнати от една педиатърка, която каза да го махаме, за да  не му се спарват тестисите. Получи се от раз почти - зщото веднъж вече е бил без. Най-трудно му беше да се пречупи отново да пишка навън. Това отне 4-5 дни. И остана акането навън. Дотук не се получава. Обикновено търчим към нас, ако сме наоколо, то му се отаква. И така . Продължаваме да слагаме за нощния сън и понякога за следобедния.

Zazu1 Разбирам те напълно Йоана на 21 май петък) сутринта вдигна лека температура в порядъка на 37.7 бързо я свали,но на градина не я пуснах.На следващия ден започна и да кашля а на високата температура беше 38.1.За щастие лесно отмина,но аз не я пуснах и следващата седмица на ясла успяхме да си я гледаме.Обадиха ми се от яслата в четвъртък на 27 май да питат защо отсъства Йоанка а тя същият ден беше на преглед със баба си.Обаче мен като ме няма тя им се качва на главите доктора е искал да и види гърлото а тя сложила ръце на устата и не дава врещи,дере се и точка.След като не е успял да и види гърлото я пратил на кръвни изследвания нямаше инфекция.От яслата ми казаха,че е вирус и в групата имало 4 деца само,симптомите били температура,кашлица и хрема.Йоана тръгна на ясла на 1.06.Да чукна на дърво не боледува често дано и така си остане знам какво е детето ти да не може да изкара и седмица и през три дни да си на лекар и вкъщи през седмица.