Случи ми се нещо странно XXIII

Никога не се знае дали един медиум, контактьор или самите ние се свързвамв с душата на починалия или нещо, което иска да вярваме в това, включително тъмни сили.

Джаста Просто, напълно си права, единствено, че духът сам избира дали да остане и дали има недовършена работа или пък иска да отиде да си "почине", докато се прероди или направо да се прероди.

Също така Аз-ът е егото, така че след смъртта на физическото тяло, напротив - отделяш се от Аз-ът и поемаш по пътя към Душата. 40 дни е преходът към нея, след това решаваш ще оставаш ли при близките си от този живот, ще се прераждаш ли, ще отидеш ли в по-горно ниво, за да си почиваш и помислиш за уроците.

Също така, тези, чийто духове решат да се върнат на земята и да останат сред близките в този живот, не са се отделили напълно от Аз-ът, тоест от егото и то още ги навигира, което не е правилно. Не е хубаво да се остава, след смъртта при близките от последния живот.

А защо да не е хубаво?

КРР, от това, което съм чела, съм останала с впечатление, че Аз-ът е нашето върховно, божествено Аз, един вид непреходната душа, това, което сме всъщност. Чела съм, че Аз-ът никога не се преражда изцяло, част от него е винаги там горе, там където му е мястото,  един вид следи процеса и помага, напътства, чела съм, че Аз-ът може да се дели и да се преражда едновременно, но това е висш пилотаж и май не е желателно, но при нужда може. Т. е. Аз-ът, това сме ние, нашата душа, ние сме си духовния водач и помагач, а нашия върховен Аз от своя страна има друг водач, който го напътства при нужда.

При преражданията знам, че обикновено  се случва в нашия духовен кръг, в нашия си т. нар. Грозд, това са душите, които са наши спътници и се прераждаме в един и същ отрязък, но в различни роли. Рядко Гроздовете се смесват.

Тази теория в "Пътя на душите" май се лансираше 🤔

И не само там, но и там, да.

Точно така е, само че има размиване на понятията. Аз-ът всъщност е егото, а това, което ти визираш е Душата

Но пък всеки както го усеща, така ще го нарича. Това са просто наименования. Иначе нещата стоят по начинът, по който ти описваш.
Интересно е, че не съм чела Пътят на душите или разни други книги, а съм се убедила в това от мои си преживявания и съответни изводи. "Самоука" съм, но виждам, че не е само мое усещане и се доближава с доста, описани в литература.

Иначе не е хубаво да оставаш при близките от последния живот, защото първо - това се ръководи от Егото, което не бива да присъства, след смъртта на физическото тяло. Егото е само за Земята (или друга планета, на която стане прераждането. Но за момента се прераждаме основно на Земята).
Ако егото продължава да влияе и след смъртта, това пречи за издигането на духа в по-горно ниво, съответно забатачваш в последния живот, не можеш да си вземеш уроците, не можеш да се доближиш и до душата, съответно и да се обогатяваш. Пречи и на прераждането. Има някои , което с векове висят на Земята и не са се преродили и така си скитат в пространството, безцелно.
Ако някога се преродят, най-често стават лоши хора на Земята. Общо взето, прекъсваш си пътя и спираш на едно място. Не израстваш. При душите също има израстване. Някои са по-млади и неопитни, други са много по-опитни и мъдри така да кажем. Съответно имат повече знания, когато се прераждат, на Земята са хора с по-силна връзка с Душата, по-лесно се свързват с нея. Някои имат "дарби" да лекуват, да виждат "в бъдещето", стават "гении".
Реално всичко това е, защото просто поради близката връзка с Душата, умеят по-лесно да настъпят информационните канали.

Другото е, че някои се връщат на Земята, защото смятат че трябва да пазят, да помагат на някой близък от последния им живот. Това е напълно неправилно. Не бива вече починалите да се месят в пътя на други, с идеята, че ги напътстват. Всеки сам трябва да си научи уроците и да направи изборите си.
Затова не одобрявам, когато някой каже - мен дядо ми, баща ми, майка ми, ме пази. Единственият , който трябва да ни пази, сме ние самите, когато правим всичко, за да слушаме душата си. Тя никога няма да ни подведе.
Затова е важно, когато близък човек почине да не скърбим за него, да не плачем и да искаме да се върне, защото така хем спираме него на продължи пътя си (вредим му), хем вредим и на себе си, като го призоваваме да ни пази и помага.
Важно е да ги изпращаме с любов и да настояваме да вървят със светлина по пътя си. Да ги пуснем.

Целия пост е много противоречив,но да останеш при близките си кой го решава? Защо ще умираш,ако искаш да си с тях,не го правиш.Точно така ми звучи.

Кротик, четене трябва, за да се ориентираш, иначе ще ти е объркано, да, и противоречиво. Сложничко е.

КРР, .

Джасте,аз съм прост човек,искам прост отговор.Задавам въпрос,който явно е трудно да получи отговор,различен от чети.Интересна ми е чуждата категоричност.

Кротик, простичко: не е добре да се прераждаш в кръга си преди да им е дошъл реда, защото се нарушава времевата линия. За да го направиш някой от близките ти трябва да има прекалено голяма нужда, която не би била покрита, ако не си там. Обикновено не се налага и не трябва, защото се нарушава баланса. Времевата линия се криви, макар "време" като понятие да има само тук и сега, но баланса се руши и не е желателно. Прераждането има правила, но има и изключения със съответните последици. Иначе преражданията се случват едновременно, на една и съща плоскост, по едно и също време, ние изживяваме всичките си прераждания паралелно, всеки наш избор, всеки наш ход, просто, защотото във Вселената време няма, такова понятие няма, то е само за нас. Но не трябва да се прераждаш в епизода в който си бил, само защото нуждата на някой друг е такава, защото вече съществуваш в друг отрязък, където помагаш(или просто съществуваш с определена цел в полза) на този някой. Сложно е.

По чия воля се случва това? Отиването,връщането.Това ми беше въпроса.Излиза,че няма как да вземеш решение,днес да не ти падне тухла на главата,а имаш право да решиш къде да се разхождаш после.

По наша воля. Всичко решаваме ние, макар избора ни тук и сега да ни се струва нелогичен, дори налуден. Само ние сме, това е нашия избор, нашия урок, нашата съдба. Всичко ни води до онова сливане, което бленува всяка божествена частица. А ние сме божествена частица и се стремим към пълната си завършеност. Всеки избор ни води натам, колкото и нелогичен да ни изглежда. Вярвай, Природата ни си знае работата!

Що ли ми се струва странно,да решиш да лежиш като зеленчук с години с тяло в рани и някой да те обгрижва.Чий урок е това? Съзнателно мъчиш всички? Или е все фамилно изкупление на нещо?

Урока е за участниците в схемата. В друго прераждане са прегрешили. Вероятно. Никой не е толкова невинен, колкото изглежда. Лошотиите от хората идват, не от Бога. Ние сме лоши, трябва ни смирение, урок и поука. Хората са зли, лоши и егоцентрични. Ние сме бич за самите себе си. Не ни е виновен Господ.