На приятелите ми не им казвам нищо, защото се виждаме достатъчно рядко, че да им развалям настроението или да ги обидя ако им кажа какво наистина смятам, защото виждам как се радват, когато ми го подаряват нещо. Опитвала съм се да кажа на майка ми няколко пъти неща от сорта на - много е хубаво, но не ми пращай повече такива неща, не си отиват вкъщи с интериора или нямам място къде да ги изложа. Преди няколко години беше много въодушевена, когато ми подари нещо ръчно изработено, което дори няма да описвам, толкова беше страшно. Но се виждаше, че е вложила ужасно много труд в него. Обясних и колко е хубаво, но как въобще не е нещо, което бих използвала, и усетих по разговора, колко много и стана кофти от това. Скоро наближавам рожден ден, на шега и казах по телефона, че не искам да ми праща крафт неща от новото и хоби и усетих, че и стана отново криво от това.
Как се справяте в такива случаи? Къде държите кашоните с ненужни неща - сърце не ми дава да ги изхвърля, нито мога да ги преподаря, скоро няма да имам място. Трябва ли да съм по-твърда, и да си кажа кратко и ясно какво не искам, или е по-добре да трупам или изхвърлям, но да не обиждам близки хора?