Кога заживяхте самостоятелно от родители

  • 5 616
  • 67
  •   1
Отговори

Анкета

Кога заживяхте самостоятелно от родители?

Опции:

* Може да изберете максимум 3 опции.

  • Мнения: X
Тъй като в много теми в СО се дискутира възрастта на живеенето на индивида или двойката с родители, реших да направя тема с анкета и да се дискутира тук.
Това, което аз направих и смятам за правилно е човек да започне самостоятелен живот след пълнолетие, а животът на двойка в дома на родителите (т.н. дядовата ръкавичка) за мен е немислим.

# 1
  • Далече, далече
  • Мнения: 6 005
Не си ли чувал, че детството при мъжа продължава до 40 години?
Вече даже не ме изненадват индивиди, които живеят с родителите си до тази възраст.

# 2
  • Мнения: 4 881
Когато си  в отделен апартамент,но в един блок или на 200 метра от тях как се брои?

# 3
  • Мнения: 8 601
Сложи още отговори "когато си купи самостоятелно жилище" , "когато можех да си плащам наема сам". Какво общо има тук висшето? Някои са без  Simple Smile)

# 4
  • Мнения: 1 625
Отговорих с друго, защото не видях отговор "Родителите ми починаха/заминаха, но съм в тяхното жилище".
Реално не е мое, не съм заживявала сама(дълги години гледахме майка ми на легло), но не съм със тях, нито съм била, заради своя изгода.
Има хора, които са купили жилище за децата си и пак не е да са си го взели сами, но си живеят сами.
Има хора, които отиват на село или заминават в чужбина, а децата остават тук(порасналите) и отново, не е тяхно жилище, на родителите е, но живеят сами.

Живот със друго семейство (независимо сватове или свекърви), без нужда(грижа за болен например) за мен лично е недопустимо.

# 5
  • Мнения: 6 230
Когато си  в отделен апартамент,но в един блок или на 200 метра от тях как се брои?
Ами в моите очи се брои. Когато се отделиш много млад, е трудно моментално да поемеш живота на възрастен със заплата.
Аз започнах да съм самостоятелна на 19 г., първи курс студентка. Стегнах си сама една стая в жилище, което не използвахме към момента. Не съм плащала наем и с родителите ми бяхме все така в един град (макар и в различни квартали на София), подкрепяли са ме. Но финансите си докарвах от частни уроци по математика на ученици, с които си плащах сметките и се издържах, съответно бях супер бедна. Simple Smile)))

# 6
  • Мнения: 6 166
Не си ли чувал, че детството при мъжа продължава до 40 години?
Вече даже не ме изненадват индивиди, които живеят с родителите си до тази възраст.

А би трябвало да те притеснява...40г, живее при мама и е ерген. Повече от ясно е, че не е ерген ей така от Убавеене.

# 7
  • Мнения: 6 930
Друго: сама, на 21г

# 8
  • София
  • Мнения: 28 109
Студентка, 2-ри курс и продължи докато навърших 30 г. и се омъжих. На моменти този живот ми липсва, хубави времена бяха.

# 9
  • Мнения: 4 881
Ами ние като се оженихме живеехме в отделен апартамент,но и родителите ми и свекърите живееха по на 200 метра.И майка ми и свекърва ми сутрин ми вземаха децата да ги разхождат и ми мъкнеха тенджери и тави с манджи и торби с продукти.И сметките ни плащаха,без да сме имали финансови затруднения.Сега семейството на сина ми е така,само дето аз не ходя,а снахата сутрин като стане идва да пием кафе и си откарват деня у нас.На изпроводяк и аз и пълня чантите.Та уж сме всички отделно,ама май не съвсем.

# 10
  • Мнения: X
Отговорих с друго, защото не видях отговор "Родителите ми починаха/заминаха, но съм в тяхното жилище".
.
Аз сложих отметка след 18 , защото тогава родителите ми починаха в катастрофа и напрактика ми оставиха семейното жилище.
Щото едно е да се сдобиеш със жилище, друго е да трябва да инвестираш/работи, за да го купуваш.

# 11
  • Пловдив
  • Мнения: 2 136
Дадох 2 отговора.
На 18 заминах в друг град да уча, живеех на общежитие с още 5 човека в един апартамент. Не съм работила, като студентка, нямаше и как предвид естеството на специалността, която учех и липсата на работа за студенти в Стара Загора м/у 2000 и 2006. За това не съм убедена, че този първи отговор е верния.
Завърших и се върнах в жилището на родителите си. Веднага започнах работа. С майка ми общо имахме добър доход и предвид, че живеех в семейното жилище нямахме разходи, като наем например. Тя реши да спестява между 10-30% от заплатата ми /беше почти минимална/ на моя сметка.
На 25-26 намерих работа в Пловдив и се преместих, като за старт /първи наеми и депозити, първи електро уреди/ ми помогнаха спестените пари и от тогава повече не съм живяла с родители. Сега живея под наем в апартамент, за който цялото обзавеждане съм закупила аз с пари от моите заплати. Никога не съм теглила кредити, не мога и да си позволя закупуване на жилище, защото нямам средства за самостоятелно частично финансиране нито възможност да плащам кредит с вноска от порядъка на 1000 или повече лева. Справям се ОК финансово и след развода и липсата на издръжка и т.н. Самостоятелна съм вече на 38 де.

Последна редакция: нд, 02 авг 2020, 13:09 от poohito

# 12
  • Мнения: 19 673
Още си спомням с какъв трепет чаках да навърша 18 години и да замина да уча някъде самостоятелно, да не живея с родителите си. Simple Smile Е, случи се, поживях си 5 години като студентка екстра, обаче после имАх глупостта да се преместя да живея с родителите на бившия (тогава настоящ). Тежки години, чувствах се потисната и тревожна. После уж се отделихме, но не баш. Та, тази сага вече никога не бих я играла, да живея с друго семейство или с мъж, който няма потенциала да живее самостоятелно. Едни години отиват на вятъра ей тъй, от нищото.

# 13
  • Мнения: X
За мен истинскките европейски ценности са: Първо, като млад човек започва да се учи , след което да работи и да се развива в определена професия или да започне бизнес , който също иска техническо време да се развие. Минава време на много труд, много лишения и много зор и чааак след време започват да идват благата. Та, според тези ценности е нормално самостоятелно жилище да се придобие на много по-късен етап. Просто защото е скъпо!
Ако има опция да се поживее малко при родителите, че да не се харчи за наем от някоя млада двойка, защо не?! Така собствения апартамент е една идея поблизко. Казвам го, защото като че ли се гледа с лошо око на това, а пък аз не съм изпадал в подобна ситуация (но пък нямам родители) и ми е любопитно?
А за европейските ценности, те нали затова клиентите на околосветски плавания.круизи ит.н.т скъпи удовоствия са пенсионери на преклонна възраст? Не са , нали, млади татуирани, назобени, уонаби гангстери.

# 14
  • Мнения: 2 506
Като завърших гимназия се преместих в столицата на квартира, за да продължа образованието си. През по-голямата част от годината живея, уча и работя там, но лятото се прибирам вкъщи при родителите ми за около месец, за да мога да ходя на плаж. Не знам в такъв случай дали се брои, че съм се отделила?

Общи условия

Активация на акаунт