Ето и Мелек ви кани - обадете се...
- Публикувана: 29 юли 2020, 08:09 ч.
- Последно мнение: 31 авг. 2020, 18:11 ч.
Енгин Акюрек в "Дъщерята на посланика". Нови и стари проекти – Тема 399
[/bgcolor]
https://www.facebook.com/notes/engin-aky%C3%BCrek-the-actor/the- … /1184849171867597
Момичета, 24-я пореден анализ на "Дъщерята на посланика".
Дъщерята на посланика – част 2
Навид Шахзад
Трудно е да се пише за едно нещо, а за друго не, тъй като и Санджар, и Наре са не само трудни герои за анализ, но и сложната им връзка е това, което прави „Дъщерята на посланика“ толкова интересен сериал. Сценарият също се възползва от този аспект, тъй като той умело ни позволява да съберем познанията си от показването на двата образа за три етапа от живота им. Първо, идилични дни, прекарани в кратките летни дни в търсене на пирони, да играят игри с тях или да разклащат дърветата от зрели маслини, или дори да се помиряват след детски спорове; на второ място, чрез проблясък на щастливите тийнейджърски години, да яздят и да се състезават помежду си, да отбележат ангажимента си с размяна на половинки от раковини, заменящи пръстени или размяна на дългоочаквани писма. Едва на третия етап най-накрая се запознаваме с възрастна Наре, когато бяга с дъщеря си на бягство с дъщеря си след пробождането на Акън, „доверения“ приятел, който я изнасили, когато беше на осемнадесет години. Това повдига много важен въпрос за това доколко човек може да разчита само на доверието като индикатор за намерения - дилема, пред която ще се изправим по-късно по отношение на Гедиз, тъй като доверието може да бъде толкова погрешно. Разбира се, този въпрос няма нищо общо със случая на Санджар, тъй като той не се доверява на никого!
Наре, каквато я виждаме девет години след съдбовните събития, които завинаги промениха живота й, е храбра, безстрашна, умна, красива млада жена. Първата стъпка, която предприема след срещата с Акън, е да подготви премерена времева линия за контрол на щетите, която да гарантира безопасността на Мелек като приоритет, която тя управлява въпреки яростната враждебност на Санджар. Въпреки това, веднага щом научи, че Акън е оцелял след нападението; тя отменя решението си да остави Мелек с баща й, но не и преди да бъде принудена да прекъсне обета си за мълчание за минали събития. Непрекъснато преследвана от упорития Гедиз, чийто интерес към нея е очевиден, спокойствието, което тя внимателно култивира, се изпарява в експлозивни подробности за ужасните наранявания, получени по време на първото й падане от скалите. Отвъд думите, Гедиз открива, че повече от всякога е привлечен от Наре и нейното мистериозно минало, което става първоначалната основа на тяхното приятелство. Хората са сложни същества. В стремежа си да изглеждаме силни и функционални, често крием уязвимостта си зад фасадата на нормалността. Но спомените са странни упорити същества и е известно, че е трудно да се заличат, тъй като се крият в тъмните дълбини на душите ни за това, което изглежда като вечност.
Неслихан Атагюл Доулу в ролята на Наре дава на героинята си деликатен баланс на чувствителност и сила в сложна роля, която би могла да бъде написана за нея. В деликатните си реакции към жестоките подигравки на Санджар, тя разчита на паметта и желанието, отчаянието и гнева, като скрива бурята, която бушува в нея. Отказвайки да капитулира и да каже на Санджар за всичко, което е преживяла, с очевидността на физическите си белези, тя продължава да подчертава значението на доверието между любовник и любим. Живеейки постоянно под натиск, опитвайки се да създаде живот за себе си и дъщеря си, тя остава отчаяно горда и независима. Отказвайки каквато и да е парична помощ от Санджар, тя се противопоставя на злобата и постоянното недоверие на Халисе и машинациите на Менекше. В главозамайваща поредица от обрати, за да заблуди Акън да напусне страната, тя рискува допълнително да разгневи Санджар, който вярва, че цялата схема за напускането на страната е само тактика, за да го пречупи и да позволи на Наре да работи.
Целият сюжет на "Дъщерята на посланика" използва недоразуменията като ключов елемент в развитието на многослойните отношения между Наре и Санджар. Както тя ясно се изрази в сцената на счупения прозорец: „Ти ме загуби. Изгубих те. Оженил си се за друго момиче. Какво ще правим?”, на което Санджар мълчи, сякаш повтаря отговора на зрителите. В края на краищата, оттук нататък, накъде отиват? Това, което се случи в по-ранен случай, провокиран от Гедиз, се повтаря, тъй като настояването на Санкар и упоритото нежелание да й се вярва, предизвикват още едно изригване в вече крехкия й ум. Поддавайки се на истерия, тя случайно разбива стъклото на прозореца. Забравяйки целия гняв, разтърсен и шокиран при вида на ранената Наре, която сякаш напълно е загубила контрол, Санджар я държи в стегната прегръдка, сякаш е ранено дете. Това до голяма степен се превръща в модел, който характеризира връзката на Наре/Санджар. Първоначалната ожесточена размяна на реплики избледнява или във временно примирие, или в прегръдки, които говорят по-силно от всяка дума. Въпреки, че у никого няма съмнение, че Наре обича само Санджар и обратното, тя намира, че не е в състояние да мине през последните му постъпки и да му прости, докато последният, въпреки привидната брутална враждебност към Наре, не може да си признае това, което чувства към нея. Тази дъскорезница от емоции продължава да взема своите жертви, тъй като и Наре, и Санджар си причиняват един на друг болка в почти инфалтивно резюме от дните на детството, например, Санджар е опустошени от факта, че Наре пише писмо на Гедиз, а не на него, когато тя твърди, че напуска страната.
Това е първото нещо, което той я пита, когато се срещнат, на което тя загадъчно отговаря с препратка към миналото: "Писах ти само щастливи писма." Ако беше изяснила намерението на писмото, това би изяснило ситуацията между тях, тъй като тя ясно осъзнава колко много е наранила Санджар. И така продължава, като едновременно се наказват и обичат, но упорито отказват да направят първата крачка. Вместо да се подобряват, нещата изглежда се влошават още повече, когато Наре опитва да се впише в предполагаем съюз между нея и Акън. Въпреки че истината за това скоро се разкрива пред Санджар със силен шамар в лицето от Наре - спорът беше последван малко след поредния обрат, когато видяхме двамата да работят в тандем, за да защитят Гедиз.
С напредването на сериала виждаме, че първоначалната безизходица между Наре и Санджар постепенно се движи към почти пълно помирение. Наре се премества в собствения си дом, уж самофинансиран, но тайно финансиран от Санджар, с Мелек, настанена в училище с активното участие на двамата родители, което кара детето да мечтае за възможността най-накрая да живеят заедно като семейство. Наре обаче остава непреклонна. Тя не е забравила нито, че Санджар е измамил доверието й, нито факта, че той е женен мъж. Важно и показателно е, че въпреки интензивните провокации, тя никога не моли Санджар да напусне жена си. Всъщност тя никога не е искала нищо, нито от Санджар, нито от когото и да било, което е източник на големи спорове между тях. Със Санджар, готов да харчи щедро за детето си, всяка жена би направила капитал от тази ситуация, но Наре остава горда и непреклонна, като прави изключение само за таксите за обучение. Визуалният аналог на литературното съвършенство, известен като ’purple patch’(„Лилавите лепенки“, които също понякога се наричат „лилави пасажи“ или „лилава проза“, първоначално са били образни препратки към цветни литературни пасажи, добавени към текст за драматичен ефект.) в отношенията им, е озвучен от майсторската сцена на „момичета без бащи“.
В опита си да разубеди Санджар от убийство, което е единственото, което тя е поискала от него, милосърдната молба на Наре за бедата на момичетата, които нямат бащи, които да ги защитят, остава най-висшата точка на връзката им. Тя обвинява всички бащи (както и своя собствен!), които никога не държат ръката на дъщерите си и не прогонват чакали (като Акън), които разкъсват телата им - Наре говори за всички жени, които живеят в несправедливо патриархално общество. Събирайки собствените си ръце, тя ни уверява в цялата сила и смелост на всички жени да се справят с всякакви предизвикателства, които животът им изпраща. По същия начин достойният отговор на Санджар, че майката на дъщеря му струва повече от хиляда бащи, се отнася не само за Наре, но и за всички жени, които стоят и се борят, вместо да се поддават на грозен обществен натиск. Докато Санджар държи в ръцете си отчаяната Наре, можем само да седнем и да аплодираме такова писане и актьорско майсторство, което създава такива мощни и сърцераздирателни сцени.
Най-сладката сцена обаче е сцената, която се разиграва извън новия дом на Наре, където чувството за благоприличие на мъжа в Санджар се оспорва от възхитително палаво момиче в хавлия за баня. Неефективните ходове на Санджар да прикрият неподходящо облечен Наре от любопитния поглед на Гедиз, когато тя упорито му се противи на опитите да вземат името му, донесе желаното облекчение от болезненото напрежение предишната вечер, когато научава за бременността на Менекше. Въпреки че Наре повтаря позицията си за "живот за двама", т.е. Мелек и самата тя, не скрива разочарованието си, сърдечната болка, смазващото разочарование и усещането за предателство. Зашеметяващо изиграни от двамата най-добри турски актьори на малкия екран, тези сцени бледнеят в сравнение с очаквания момент на откровение. Падналата фигура на Санджар пред вратата на свещения храм, която той пазеше непокътната през всичките тези години, неговата скръб, съкрушенният му глас, който я призовава по име, рязко ускорения дъх на Наре и начинът, по който двамата плачат заедно, е чиста визуална поезия.
Тъй както виждаме Наре да притиска Санджар в сгъстяваща се тъмнина, те могат да бъдат сбъркани с две ужасно ранени деца; единият утешава другия, потънал в поток от срам и съжаление. Тук Наре е майката земя, която приема блудното дете обратно в лоното си, за да го храни и да оздравее отново. Утрото след катастрофална нощ не носи облекчение, тъй като въпросът за прошката на Санджар виси във въздуха като гъста мъгла, обгръщаща и двамата. Когато най-накрая произнесе думите, които тя така искаше да чуе през годините на самотата, страдание с ранено сърце и счупено тяло, остава само вкус на горчивина, а не на победа. Но може би най-красивият момент на Наре е как тя нежно взема ръката на Санджар и го извежда от дома си, след като научи за бременността на Менекше. Сцената е почти огледален образ на действията на Санджар девет години по-рано, когато той насилствено изгони Наре от горската колиба след сватбената им нощ, но с разлика. Там, където имаше гняв, има само болка; там, където е имало насилие, има само нежност; там, където викаше, има само тишина. Когато тези двама падат от двете страни на вратата на къщата на Наре, почти можем да си припомним оркестър от звуци: приглушеното ридаене на младо момиче, просещо разбиране пред вратата, докато звукът от гняв вътре заплашва да я заглуши.
https://www.facebook.com/notes/engin-aky%C3%BCrek-the-actor/the- … /1184849171867597
Момичета, 24-я пореден анализ на "Дъщерята на посланика".
Дъщерята на посланика – част 2
Навид Шахзад
Трудно е да се пише за едно нещо, а за друго не, тъй като и Санджар, и Наре са не само трудни герои за анализ, но и сложната им връзка е това, което прави „Дъщерята на посланика“ толкова интересен сериал. Сценарият също се възползва от този аспект, тъй като той умело ни позволява да съберем познанията си от показването на двата образа за три етапа от живота им. Първо, идилични дни, прекарани в кратките летни дни в търсене на пирони, да играят игри с тях или да разклащат дърветата от зрели маслини, или дори да се помиряват след детски спорове; на второ място, чрез проблясък на щастливите тийнейджърски години, да яздят и да се състезават помежду си, да отбележат ангажимента си с размяна на половинки от раковини, заменящи пръстени или размяна на дългоочаквани писма. Едва на третия етап най-накрая се запознаваме с възрастна Наре, когато бяга с дъщеря си на бягство с дъщеря си след пробождането на Акън, „доверения“ приятел, който я изнасили, когато беше на осемнадесет години. Това повдига много важен въпрос за това доколко човек може да разчита само на доверието като индикатор за намерения - дилема, пред която ще се изправим по-късно по отношение на Гедиз, тъй като доверието може да бъде толкова погрешно. Разбира се, този въпрос няма нищо общо със случая на Санджар, тъй като той не се доверява на никого!
Наре, каквато я виждаме девет години след съдбовните събития, които завинаги промениха живота й, е храбра, безстрашна, умна, красива млада жена. Първата стъпка, която предприема след срещата с Акън, е да подготви премерена времева линия за контрол на щетите, която да гарантира безопасността на Мелек като приоритет, която тя управлява въпреки яростната враждебност на Санджар. Въпреки това, веднага щом научи, че Акън е оцелял след нападението; тя отменя решението си да остави Мелек с баща й, но не и преди да бъде принудена да прекъсне обета си за мълчание за минали събития. Непрекъснато преследвана от упорития Гедиз, чийто интерес към нея е очевиден, спокойствието, което тя внимателно култивира, се изпарява в експлозивни подробности за ужасните наранявания, получени по време на първото й падане от скалите. Отвъд думите, Гедиз открива, че повече от всякога е привлечен от Наре и нейното мистериозно минало, което става първоначалната основа на тяхното приятелство. Хората са сложни същества. В стремежа си да изглеждаме силни и функционални, често крием уязвимостта си зад фасадата на нормалността. Но спомените са странни упорити същества и е известно, че е трудно да се заличат, тъй като се крият в тъмните дълбини на душите ни за това, което изглежда като вечност.
Неслихан Атагюл Доулу в ролята на Наре дава на героинята си деликатен баланс на чувствителност и сила в сложна роля, която би могла да бъде написана за нея. В деликатните си реакции към жестоките подигравки на Санджар, тя разчита на паметта и желанието, отчаянието и гнева, като скрива бурята, която бушува в нея. Отказвайки да капитулира и да каже на Санджар за всичко, което е преживяла, с очевидността на физическите си белези, тя продължава да подчертава значението на доверието между любовник и любим. Живеейки постоянно под натиск, опитвайки се да създаде живот за себе си и дъщеря си, тя остава отчаяно горда и независима. Отказвайки каквато и да е парична помощ от Санджар, тя се противопоставя на злобата и постоянното недоверие на Халисе и машинациите на Менекше. В главозамайваща поредица от обрати, за да заблуди Акън да напусне страната, тя рискува допълнително да разгневи Санджар, който вярва, че цялата схема за напускането на страната е само тактика, за да го пречупи и да позволи на Наре да работи.
Целият сюжет на "Дъщерята на посланика" използва недоразуменията като ключов елемент в развитието на многослойните отношения между Наре и Санджар. Както тя ясно се изрази в сцената на счупения прозорец: „Ти ме загуби. Изгубих те. Оженил си се за друго момиче. Какво ще правим?”, на което Санджар мълчи, сякаш повтаря отговора на зрителите. В края на краищата, оттук нататък, накъде отиват? Това, което се случи в по-ранен случай, провокиран от Гедиз, се повтаря, тъй като настояването на Санкар и упоритото нежелание да й се вярва, предизвикват още едно изригване в вече крехкия й ум. Поддавайки се на истерия, тя случайно разбива стъклото на прозореца. Забравяйки целия гняв, разтърсен и шокиран при вида на ранената Наре, която сякаш напълно е загубила контрол, Санджар я държи в стегната прегръдка, сякаш е ранено дете. Това до голяма степен се превръща в модел, който характеризира връзката на Наре/Санджар. Първоначалната ожесточена размяна на реплики избледнява или във временно примирие, или в прегръдки, които говорят по-силно от всяка дума. Въпреки, че у никого няма съмнение, че Наре обича само Санджар и обратното, тя намира, че не е в състояние да мине през последните му постъпки и да му прости, докато последният, въпреки привидната брутална враждебност към Наре, не може да си признае това, което чувства към нея. Тази дъскорезница от емоции продължава да взема своите жертви, тъй като и Наре, и Санджар си причиняват един на друг болка в почти инфалтивно резюме от дните на детството, например, Санджар е опустошени от факта, че Наре пише писмо на Гедиз, а не на него, когато тя твърди, че напуска страната.
Това е първото нещо, което той я пита, когато се срещнат, на което тя загадъчно отговаря с препратка към миналото: "Писах ти само щастливи писма." Ако беше изяснила намерението на писмото, това би изяснило ситуацията между тях, тъй като тя ясно осъзнава колко много е наранила Санджар. И така продължава, като едновременно се наказват и обичат, но упорито отказват да направят първата крачка. Вместо да се подобряват, нещата изглежда се влошават още повече, когато Наре опитва да се впише в предполагаем съюз между нея и Акън. Въпреки че истината за това скоро се разкрива пред Санджар със силен шамар в лицето от Наре - спорът беше последван малко след поредния обрат, когато видяхме двамата да работят в тандем, за да защитят Гедиз.
С напредването на сериала виждаме, че първоначалната безизходица между Наре и Санджар постепенно се движи към почти пълно помирение. Наре се премества в собствения си дом, уж самофинансиран, но тайно финансиран от Санджар, с Мелек, настанена в училище с активното участие на двамата родители, което кара детето да мечтае за възможността най-накрая да живеят заедно като семейство. Наре обаче остава непреклонна. Тя не е забравила нито, че Санджар е измамил доверието й, нито факта, че той е женен мъж. Важно и показателно е, че въпреки интензивните провокации, тя никога не моли Санджар да напусне жена си. Всъщност тя никога не е искала нищо, нито от Санджар, нито от когото и да било, което е източник на големи спорове между тях. Със Санджар, готов да харчи щедро за детето си, всяка жена би направила капитал от тази ситуация, но Наре остава горда и непреклонна, като прави изключение само за таксите за обучение. Визуалният аналог на литературното съвършенство, известен като ’purple patch’(„Лилавите лепенки“, които също понякога се наричат „лилави пасажи“ или „лилава проза“, първоначално са били образни препратки към цветни литературни пасажи, добавени към текст за драматичен ефект.) в отношенията им, е озвучен от майсторската сцена на „момичета без бащи“.
В опита си да разубеди Санджар от убийство, което е единственото, което тя е поискала от него, милосърдната молба на Наре за бедата на момичетата, които нямат бащи, които да ги защитят, остава най-висшата точка на връзката им. Тя обвинява всички бащи (както и своя собствен!), които никога не държат ръката на дъщерите си и не прогонват чакали (като Акън), които разкъсват телата им - Наре говори за всички жени, които живеят в несправедливо патриархално общество. Събирайки собствените си ръце, тя ни уверява в цялата сила и смелост на всички жени да се справят с всякакви предизвикателства, които животът им изпраща. По същия начин достойният отговор на Санджар, че майката на дъщеря му струва повече от хиляда бащи, се отнася не само за Наре, но и за всички жени, които стоят и се борят, вместо да се поддават на грозен обществен натиск. Докато Санджар държи в ръцете си отчаяната Наре, можем само да седнем и да аплодираме такова писане и актьорско майсторство, което създава такива мощни и сърцераздирателни сцени.
Най-сладката сцена обаче е сцената, която се разиграва извън новия дом на Наре, където чувството за благоприличие на мъжа в Санджар се оспорва от възхитително палаво момиче в хавлия за баня. Неефективните ходове на Санджар да прикрият неподходящо облечен Наре от любопитния поглед на Гедиз, когато тя упорито му се противи на опитите да вземат името му, донесе желаното облекчение от болезненото напрежение предишната вечер, когато научава за бременността на Менекше. Въпреки че Наре повтаря позицията си за "живот за двама", т.е. Мелек и самата тя, не скрива разочарованието си, сърдечната болка, смазващото разочарование и усещането за предателство. Зашеметяващо изиграни от двамата най-добри турски актьори на малкия екран, тези сцени бледнеят в сравнение с очаквания момент на откровение. Падналата фигура на Санджар пред вратата на свещения храм, която той пазеше непокътната през всичките тези години, неговата скръб, съкрушенният му глас, който я призовава по име, рязко ускорения дъх на Наре и начинът, по който двамата плачат заедно, е чиста визуална поезия.
Тъй както виждаме Наре да притиска Санджар в сгъстяваща се тъмнина, те могат да бъдат сбъркани с две ужасно ранени деца; единият утешава другия, потънал в поток от срам и съжаление. Тук Наре е майката земя, която приема блудното дете обратно в лоното си, за да го храни и да оздравее отново. Утрото след катастрофална нощ не носи облекчение, тъй като въпросът за прошката на Санджар виси във въздуха като гъста мъгла, обгръщаща и двамата. Когато най-накрая произнесе думите, които тя така искаше да чуе през годините на самотата, страдание с ранено сърце и счупено тяло, остава само вкус на горчивина, а не на победа. Но може би най-красивият момент на Наре е как тя нежно взема ръката на Санджар и го извежда от дома си, след като научи за бременността на Менекше. Сцената е почти огледален образ на действията на Санджар девет години по-рано, когато той насилствено изгони Наре от горската колиба след сватбената им нощ, но с разлика. Там, където имаше гняв, има само болка; там, където е имало насилие, има само нежност; там, където викаше, има само тишина. Когато тези двама падат от двете страни на вратата на къщата на Наре, почти можем да си припомним оркестър от звуци: приглушеното ридаене на младо момиче, просещо разбиране пред вратата, докато звукът от гняв вътре заплашва да я заглуши.
https://www.facebook.com/notes/engin-aky%C3%BCrek-the-actor/the- … /1184849171867597
Момичета, 24-я пореден анализ на "Дъщерята на посланика".
Дъщерята на посланика – част 2
Навид Шахзад
Скрит текст:
Трудно е да се пише за едно нещо, а за друго не, тъй като и Санджар, и Наре са не само трудни герои за анализ, но и сложната им връзка е това, което прави „Дъщерята на посланика“ толкова интересен сериал. Сценарият също се възползва от този аспект, тъй като той умело ни позволява да съберем познанията си от показването на двата образа за три етапа от живота им. Първо, идилични дни, прекарани в кратките летни дни в търсене на пирони, да играят игри с тях или да разклащат дърветата от зрели маслини, или дори да се помиряват след детски спорове; на второ място, чрез проблясък на щастливите тийнейджърски години, да яздят и да се състезават помежду си, да отбележат ангажимента си с размяна на половинки от раковини, заменящи пръстени или размяна на дългоочаквани писма. Едва на третия етап най-накрая се запознаваме с възрастна Наре, когато бяга с дъщеря си на бягство с дъщеря си след пробождането на Акън, „доверения“ приятел, който я изнасили, когато беше на осемнадесет години. Това повдига много важен въпрос за това доколко човек може да разчита само на доверието като индикатор за намерения - дилема, пред която ще се изправим по-късно по отношение на Гедиз, тъй като доверието може да бъде толкова погрешно. Разбира се, този въпрос няма нищо общо със случая на Санджар, тъй като той не се доверява на никого!
Наре, каквато я виждаме девет години след съдбовните събития, които завинаги промениха живота й, е храбра, безстрашна, умна, красива млада жена. Първата стъпка, която предприема след срещата с Акън, е да подготви премерена времева линия за контрол на щетите, която да гарантира безопасността на Мелек като приоритет, която тя управлява въпреки яростната враждебност на Санджар. Въпреки това, веднага щом научи, че Акън е оцелял след нападението; тя отменя решението си да остави Мелек с баща й, но не и преди да бъде принудена да прекъсне обета си за мълчание за минали събития. Непрекъснато преследвана от упорития Гедиз, чийто интерес към нея е очевиден, спокойствието, което тя внимателно култивира, се изпарява в експлозивни подробности за ужасните наранявания, получени по време на първото й падане от скалите. Отвъд думите, Гедиз открива, че повече от всякога е привлечен от Наре и нейното мистериозно минало, което става първоначалната основа на тяхното приятелство. Хората са сложни същества. В стремежа си да изглеждаме силни и функционални, често крием уязвимостта си зад фасадата на нормалността. Но спомените са странни упорити същества и е известно, че е трудно да се заличат, тъй като се крият в тъмните дълбини на душите ни за това, което изглежда като вечност.
Неслихан Атагюл Доулу в ролята на Наре дава на героинята си деликатен баланс на чувствителност и сила в сложна роля, която би могла да бъде написана за нея. В деликатните си реакции към жестоките подигравки на Санджар, тя разчита на паметта и желанието, отчаянието и гнева, като скрива бурята, която бушува в нея. Отказвайки да капитулира и да каже на Санджар за всичко, което е преживяла, с очевидността на физическите си белези, тя продължава да подчертава значението на доверието между любовник и любим. Живеейки постоянно под натиск, опитвайки се да създаде живот за себе си и дъщеря си, тя остава отчаяно горда и независима. Отказвайки каквато и да е парична помощ от Санджар, тя се противопоставя на злобата и постоянното недоверие на Халисе и машинациите на Менекше. В главозамайваща поредица от обрати, за да заблуди Акън да напусне страната, тя рискува допълнително да разгневи Санджар, който вярва, че цялата схема за напускането на страната е само тактика, за да го пречупи и да позволи на Наре да работи.
Целият сюжет на "Дъщерята на посланика" използва недоразуменията като ключов елемент в развитието на многослойните отношения между Наре и Санджар. Както тя ясно се изрази в сцената на счупения прозорец: „Ти ме загуби. Изгубих те. Оженил си се за друго момиче. Какво ще правим?”, на което Санджар мълчи, сякаш повтаря отговора на зрителите. В края на краищата, оттук нататък, накъде отиват? Това, което се случи в по-ранен случай, провокиран от Гедиз, се повтаря, тъй като настояването на Санкар и упоритото нежелание да й се вярва, предизвикват още едно изригване в вече крехкия й ум. Поддавайки се на истерия, тя случайно разбива стъклото на прозореца. Забравяйки целия гняв, разтърсен и шокиран при вида на ранената Наре, която сякаш напълно е загубила контрол, Санджар я държи в стегната прегръдка, сякаш е ранено дете. Това до голяма степен се превръща в модел, който характеризира връзката на Наре/Санджар. Първоначалната ожесточена размяна на реплики избледнява или във временно примирие, или в прегръдки, които говорят по-силно от всяка дума. Въпреки, че у никого няма съмнение, че Наре обича само Санджар и обратното, тя намира, че не е в състояние да мине през последните му постъпки и да му прости, докато последният, въпреки привидната брутална враждебност към Наре, не може да си признае това, което чувства към нея. Тази дъскорезница от емоции продължава да взема своите жертви, тъй като и Наре, и Санджар си причиняват един на друг болка в почти инфалтивно резюме от дните на детството, например, Санджар е опустошени от факта, че Наре пише писмо на Гедиз, а не на него, когато тя твърди, че напуска страната.
Това е първото нещо, което той я пита, когато се срещнат, на което тя загадъчно отговаря с препратка към миналото: "Писах ти само щастливи писма." Ако беше изяснила намерението на писмото, това би изяснило ситуацията между тях, тъй като тя ясно осъзнава колко много е наранила Санджар. И така продължава, като едновременно се наказват и обичат, но упорито отказват да направят първата крачка. Вместо да се подобряват, нещата изглежда се влошават още повече, когато Наре опитва да се впише в предполагаем съюз между нея и Акън. Въпреки че истината за това скоро се разкрива пред Санджар със силен шамар в лицето от Наре - спорът беше последван малко след поредния обрат, когато видяхме двамата да работят в тандем, за да защитят Гедиз.
С напредването на сериала виждаме, че първоначалната безизходица между Наре и Санджар постепенно се движи към почти пълно помирение. Наре се премества в собствения си дом, уж самофинансиран, но тайно финансиран от Санджар, с Мелек, настанена в училище с активното участие на двамата родители, което кара детето да мечтае за възможността най-накрая да живеят заедно като семейство. Наре обаче остава непреклонна. Тя не е забравила нито, че Санджар е измамил доверието й, нито факта, че той е женен мъж. Важно и показателно е, че въпреки интензивните провокации, тя никога не моли Санджар да напусне жена си. Всъщност тя никога не е искала нищо, нито от Санджар, нито от когото и да било, което е източник на големи спорове между тях. Със Санджар, готов да харчи щедро за детето си, всяка жена би направила капитал от тази ситуация, но Наре остава горда и непреклонна, като прави изключение само за таксите за обучение. Визуалният аналог на литературното съвършенство, известен като ’purple patch’(„Лилавите лепенки“, които също понякога се наричат „лилави пасажи“ или „лилава проза“, първоначално са били образни препратки към цветни литературни пасажи, добавени към текст за драматичен ефект.) в отношенията им, е озвучен от майсторската сцена на „момичета без бащи“.
В опита си да разубеди Санджар от убийство, което е единственото, което тя е поискала от него, милосърдната молба на Наре за бедата на момичетата, които нямат бащи, които да ги защитят, остава най-висшата точка на връзката им. Тя обвинява всички бащи (както и своя собствен!), които никога не държат ръката на дъщерите си и не прогонват чакали (като Акън), които разкъсват телата им - Наре говори за всички жени, които живеят в несправедливо патриархално общество. Събирайки собствените си ръце, тя ни уверява в цялата сила и смелост на всички жени да се справят с всякакви предизвикателства, които животът им изпраща. По същия начин достойният отговор на Санджар, че майката на дъщеря му струва повече от хиляда бащи, се отнася не само за Наре, но и за всички жени, които стоят и се борят, вместо да се поддават на грозен обществен натиск. Докато Санджар държи в ръцете си отчаяната Наре, можем само да седнем и да аплодираме такова писане и актьорско майсторство, което създава такива мощни и сърцераздирателни сцени.
Най-сладката сцена обаче е сцената, която се разиграва извън новия дом на Наре, където чувството за благоприличие на мъжа в Санджар се оспорва от възхитително палаво момиче в хавлия за баня. Неефективните ходове на Санджар да прикрият неподходящо облечен Наре от любопитния поглед на Гедиз, когато тя упорито му се противи на опитите да вземат името му, донесе желаното облекчение от болезненото напрежение предишната вечер, когато научава за бременността на Менекше. Въпреки че Наре повтаря позицията си за "живот за двама", т.е. Мелек и самата тя, не скрива разочарованието си, сърдечната болка, смазващото разочарование и усещането за предателство. Зашеметяващо изиграни от двамата най-добри турски актьори на малкия екран, тези сцени бледнеят в сравнение с очаквания момент на откровение. Падналата фигура на Санджар пред вратата на свещения храм, която той пазеше непокътната през всичките тези години, неговата скръб, съкрушенният му глас, който я призовава по име, рязко ускорения дъх на Наре и начинът, по който двамата плачат заедно, е чиста визуална поезия.
Тъй както виждаме Наре да притиска Санджар в сгъстяваща се тъмнина, те могат да бъдат сбъркани с две ужасно ранени деца; единият утешава другия, потънал в поток от срам и съжаление. Тук Наре е майката земя, която приема блудното дете обратно в лоното си, за да го храни и да оздравее отново. Утрото след катастрофална нощ не носи облекчение, тъй като въпросът за прошката на Санджар виси във въздуха като гъста мъгла, обгръщаща и двамата. Когато най-накрая произнесе думите, които тя така искаше да чуе през годините на самотата, страдание с ранено сърце и счупено тяло, остава само вкус на горчивина, а не на победа. Но може би най-красивият момент на Наре е как тя нежно взема ръката на Санджар и го извежда от дома си, след като научи за бременността на Менекше. Сцената е почти огледален образ на действията на Санджар девет години по-рано, когато той насилствено изгони Наре от горската колиба след сватбената им нощ, но с разлика. Там, където имаше гняв, има само болка; там, където е имало насилие, има само нежност; там, където викаше, има само тишина. Когато тези двама падат от двете страни на вратата на къщата на Наре, почти можем да си припомним оркестър от звуци: приглушеното ридаене на младо момиче, просещо разбиране пред вратата, докато звукът от гняв вътре заплашва да я заглуши.[/i][/b]
Наре, каквато я виждаме девет години след съдбовните събития, които завинаги промениха живота й, е храбра, безстрашна, умна, красива млада жена. Първата стъпка, която предприема след срещата с Акън, е да подготви премерена времева линия за контрол на щетите, която да гарантира безопасността на Мелек като приоритет, която тя управлява въпреки яростната враждебност на Санджар. Въпреки това, веднага щом научи, че Акън е оцелял след нападението; тя отменя решението си да остави Мелек с баща й, но не и преди да бъде принудена да прекъсне обета си за мълчание за минали събития. Непрекъснато преследвана от упорития Гедиз, чийто интерес към нея е очевиден, спокойствието, което тя внимателно култивира, се изпарява в експлозивни подробности за ужасните наранявания, получени по време на първото й падане от скалите. Отвъд думите, Гедиз открива, че повече от всякога е привлечен от Наре и нейното мистериозно минало, което става първоначалната основа на тяхното приятелство. Хората са сложни същества. В стремежа си да изглеждаме силни и функционални, често крием уязвимостта си зад фасадата на нормалността. Но спомените са странни упорити същества и е известно, че е трудно да се заличат, тъй като се крият в тъмните дълбини на душите ни за това, което изглежда като вечност.
Неслихан Атагюл Доулу в ролята на Наре дава на героинята си деликатен баланс на чувствителност и сила в сложна роля, която би могла да бъде написана за нея. В деликатните си реакции към жестоките подигравки на Санджар, тя разчита на паметта и желанието, отчаянието и гнева, като скрива бурята, която бушува в нея. Отказвайки да капитулира и да каже на Санджар за всичко, което е преживяла, с очевидността на физическите си белези, тя продължава да подчертава значението на доверието между любовник и любим. Живеейки постоянно под натиск, опитвайки се да създаде живот за себе си и дъщеря си, тя остава отчаяно горда и независима. Отказвайки каквато и да е парична помощ от Санджар, тя се противопоставя на злобата и постоянното недоверие на Халисе и машинациите на Менекше. В главозамайваща поредица от обрати, за да заблуди Акън да напусне страната, тя рискува допълнително да разгневи Санджар, който вярва, че цялата схема за напускането на страната е само тактика, за да го пречупи и да позволи на Наре да работи.
Целият сюжет на "Дъщерята на посланика" използва недоразуменията като ключов елемент в развитието на многослойните отношения между Наре и Санджар. Както тя ясно се изрази в сцената на счупения прозорец: „Ти ме загуби. Изгубих те. Оженил си се за друго момиче. Какво ще правим?”, на което Санджар мълчи, сякаш повтаря отговора на зрителите. В края на краищата, оттук нататък, накъде отиват? Това, което се случи в по-ранен случай, провокиран от Гедиз, се повтаря, тъй като настояването на Санкар и упоритото нежелание да й се вярва, предизвикват още едно изригване в вече крехкия й ум. Поддавайки се на истерия, тя случайно разбива стъклото на прозореца. Забравяйки целия гняв, разтърсен и шокиран при вида на ранената Наре, която сякаш напълно е загубила контрол, Санджар я държи в стегната прегръдка, сякаш е ранено дете. Това до голяма степен се превръща в модел, който характеризира връзката на Наре/Санджар. Първоначалната ожесточена размяна на реплики избледнява или във временно примирие, или в прегръдки, които говорят по-силно от всяка дума. Въпреки, че у никого няма съмнение, че Наре обича само Санджар и обратното, тя намира, че не е в състояние да мине през последните му постъпки и да му прости, докато последният, въпреки привидната брутална враждебност към Наре, не може да си признае това, което чувства към нея. Тази дъскорезница от емоции продължава да взема своите жертви, тъй като и Наре, и Санджар си причиняват един на друг болка в почти инфалтивно резюме от дните на детството, например, Санджар е опустошени от факта, че Наре пише писмо на Гедиз, а не на него, когато тя твърди, че напуска страната.
Това е първото нещо, което той я пита, когато се срещнат, на което тя загадъчно отговаря с препратка към миналото: "Писах ти само щастливи писма." Ако беше изяснила намерението на писмото, това би изяснило ситуацията между тях, тъй като тя ясно осъзнава колко много е наранила Санджар. И така продължава, като едновременно се наказват и обичат, но упорито отказват да направят първата крачка. Вместо да се подобряват, нещата изглежда се влошават още повече, когато Наре опитва да се впише в предполагаем съюз между нея и Акън. Въпреки че истината за това скоро се разкрива пред Санджар със силен шамар в лицето от Наре - спорът беше последван малко след поредния обрат, когато видяхме двамата да работят в тандем, за да защитят Гедиз.
С напредването на сериала виждаме, че първоначалната безизходица между Наре и Санджар постепенно се движи към почти пълно помирение. Наре се премества в собствения си дом, уж самофинансиран, но тайно финансиран от Санджар, с Мелек, настанена в училище с активното участие на двамата родители, което кара детето да мечтае за възможността най-накрая да живеят заедно като семейство. Наре обаче остава непреклонна. Тя не е забравила нито, че Санджар е измамил доверието й, нито факта, че той е женен мъж. Важно и показателно е, че въпреки интензивните провокации, тя никога не моли Санджар да напусне жена си. Всъщност тя никога не е искала нищо, нито от Санджар, нито от когото и да било, което е източник на големи спорове между тях. Със Санджар, готов да харчи щедро за детето си, всяка жена би направила капитал от тази ситуация, но Наре остава горда и непреклонна, като прави изключение само за таксите за обучение. Визуалният аналог на литературното съвършенство, известен като ’purple patch’(„Лилавите лепенки“, които също понякога се наричат „лилави пасажи“ или „лилава проза“, първоначално са били образни препратки към цветни литературни пасажи, добавени към текст за драматичен ефект.) в отношенията им, е озвучен от майсторската сцена на „момичета без бащи“.
В опита си да разубеди Санджар от убийство, което е единственото, което тя е поискала от него, милосърдната молба на Наре за бедата на момичетата, които нямат бащи, които да ги защитят, остава най-висшата точка на връзката им. Тя обвинява всички бащи (както и своя собствен!), които никога не държат ръката на дъщерите си и не прогонват чакали (като Акън), които разкъсват телата им - Наре говори за всички жени, които живеят в несправедливо патриархално общество. Събирайки собствените си ръце, тя ни уверява в цялата сила и смелост на всички жени да се справят с всякакви предизвикателства, които животът им изпраща. По същия начин достойният отговор на Санджар, че майката на дъщеря му струва повече от хиляда бащи, се отнася не само за Наре, но и за всички жени, които стоят и се борят, вместо да се поддават на грозен обществен натиск. Докато Санджар държи в ръцете си отчаяната Наре, можем само да седнем и да аплодираме такова писане и актьорско майсторство, което създава такива мощни и сърцераздирателни сцени.
Най-сладката сцена обаче е сцената, която се разиграва извън новия дом на Наре, където чувството за благоприличие на мъжа в Санджар се оспорва от възхитително палаво момиче в хавлия за баня. Неефективните ходове на Санджар да прикрият неподходящо облечен Наре от любопитния поглед на Гедиз, когато тя упорито му се противи на опитите да вземат името му, донесе желаното облекчение от болезненото напрежение предишната вечер, когато научава за бременността на Менекше. Въпреки че Наре повтаря позицията си за "живот за двама", т.е. Мелек и самата тя, не скрива разочарованието си, сърдечната болка, смазващото разочарование и усещането за предателство. Зашеметяващо изиграни от двамата най-добри турски актьори на малкия екран, тези сцени бледнеят в сравнение с очаквания момент на откровение. Падналата фигура на Санджар пред вратата на свещения храм, която той пазеше непокътната през всичките тези години, неговата скръб, съкрушенният му глас, който я призовава по име, рязко ускорения дъх на Наре и начинът, по който двамата плачат заедно, е чиста визуална поезия.
Тъй както виждаме Наре да притиска Санджар в сгъстяваща се тъмнина, те могат да бъдат сбъркани с две ужасно ранени деца; единият утешава другия, потънал в поток от срам и съжаление. Тук Наре е майката земя, която приема блудното дете обратно в лоното си, за да го храни и да оздравее отново. Утрото след катастрофална нощ не носи облекчение, тъй като въпросът за прошката на Санджар виси във въздуха като гъста мъгла, обгръщаща и двамата. Когато най-накрая произнесе думите, които тя така искаше да чуе през годините на самотата, страдание с ранено сърце и счупено тяло, остава само вкус на горчивина, а не на победа. Но може би най-красивият момент на Наре е как тя нежно взема ръката на Санджар и го извежда от дома си, след като научи за бременността на Менекше. Сцената е почти огледален образ на действията на Санджар девет години по-рано, когато той насилствено изгони Наре от горската колиба след сватбената им нощ, но с разлика. Там, където имаше гняв, има само болка; там, където е имало насилие, има само нежност; там, където викаше, има само тишина. Когато тези двама падат от двете страни на вратата на къщата на Наре, почти можем да си припомним оркестър от звуци: приглушеното ридаене на младо момиче, просещо разбиране пред вратата, докато звукът от гняв вътре заплашва да я заглуши.[/i][/b]
Здравейте момичета
Мариянка
благодаря за превода !Много добър анализ на Навид Шахзад отново!
Искаше ми се обаче да поразсъждава на база видяно досега - какво би очаквала като развитие в отношенията им, но... определено не е и редно да го прпави.
Виж ние обикновените зрители можем да си правим прогнозите без притеснения - то и защото не познаваме много.
Каквото и да се случи, трябва да го приемем като все едно да четем книга. Там читателят нищо не може да промени, просто чете страница след страница...
Тук е същото, само дето четем една страница за седмица.
[/bgcolor]
https://www.facebook.com/notes/engin-aky%C3%BCrek-the-actor/the- … /1184849171867597
Момичета, 24-я пореден анализ на "Дъщерята на посланика".
Дъщерята на посланика – част 2
Навид Шахзад
https://www.facebook.com/notes/engin-aky%C3%BCrek-the-actor/the- … /1184849171867597
Момичета, 24-я пореден анализ на "Дъщерята на посланика".
Дъщерята на посланика – част 2
Навид Шахзад
Скрит текст:
Трудно е да се пише за едно нещо, а за друго не, тъй като и Санджар, и Наре са не само трудни герои за анализ, но и сложната им връзка е това, което прави „Дъщерята на посланика“ толкова интересен сериал. Сценарият също се възползва от този аспект, тъй като той умело ни позволява да съберем познанията си от показването на двата образа за три етапа от живота им. Първо, идилични дни, прекарани в кратките летни дни в търсене на пирони, да играят игри с тях или да разклащат дърветата от зрели маслини, или дори да се помиряват след детски спорове; на второ място, чрез проблясък на щастливите тийнейджърски години, да яздят и да се състезават помежду си, да отбележат ангажимента си с размяна на половинки от раковини, заменящи пръстени или размяна на дългоочаквани писма. Едва на третия етап най-накрая се запознаваме с възрастна Наре, когато бяга с дъщеря си на бягство с дъщеря си след пробождането на Акън, „доверения“ приятел, който я изнасили, когато беше на осемнадесет години. Това повдига много важен въпрос за това доколко човек може да разчита само на доверието като индикатор за намерения - дилема, пред която ще се изправим по-късно по отношение на Гедиз, тъй като доверието може да бъде толкова погрешно. Разбира се, този въпрос няма нищо общо със случая на Санджар, тъй като той не се доверява на никого!
Наре, каквато я виждаме девет години след съдбовните събития, които завинаги промениха живота й, е храбра, безстрашна, умна, красива млада жена. Първата стъпка, която предприема след срещата с Акън, е да подготви премерена времева линия за контрол на щетите, която да гарантира безопасността на Мелек като приоритет, която тя управлява въпреки яростната враждебност на Санджар. Въпреки това, веднага щом научи, че Акън е оцелял след нападението; тя отменя решението си да остави Мелек с баща й, но не и преди да бъде принудена да прекъсне обета си за мълчание за минали събития. Непрекъснато преследвана от упорития Гедиз, чийто интерес към нея е очевиден, спокойствието, което тя внимателно култивира, се изпарява в експлозивни подробности за ужасните наранявания, получени по време на първото й падане от скалите. Отвъд думите, Гедиз открива, че повече от всякога е привлечен от Наре и нейното мистериозно минало, което става първоначалната основа на тяхното приятелство. Хората са сложни същества. В стремежа си да изглеждаме силни и функционални, често крием уязвимостта си зад фасадата на нормалността. Но спомените са странни упорити същества и е известно, че е трудно да се заличат, тъй като се крият в тъмните дълбини на душите ни за това, което изглежда като вечност.
Неслихан Атагюл Доулу в ролята на Наре дава на героинята си деликатен баланс на чувствителност и сила в сложна роля, която би могла да бъде написана за нея. В деликатните си реакции към жестоките подигравки на Санджар, тя разчита на паметта и желанието, отчаянието и гнева, като скрива бурята, която бушува в нея. Отказвайки да капитулира и да каже на Санджар за всичко, което е преживяла, с очевидността на физическите си белези, тя продължава да подчертава значението на доверието между любовник и любим. Живеейки постоянно под натиск, опитвайки се да създаде живот за себе си и дъщеря си, тя остава отчаяно горда и независима. Отказвайки каквато и да е парична помощ от Санджар, тя се противопоставя на злобата и постоянното недоверие на Халисе и машинациите на Менекше. В главозамайваща поредица от обрати, за да заблуди Акън да напусне страната, тя рискува допълнително да разгневи Санджар, който вярва, че цялата схема за напускането на страната е само тактика, за да го пречупи и да позволи на Наре да работи.
Целият сюжет на "Дъщерята на посланика" използва недоразуменията като ключов елемент в развитието на многослойните отношения между Наре и Санджар. Както тя ясно се изрази в сцената на счупения прозорец: „Ти ме загуби. Изгубих те. Оженил си се за друго момиче. Какво ще правим?”, на което Санджар мълчи, сякаш повтаря отговора на зрителите. В края на краищата, оттук нататък, накъде отиват? Това, което се случи в по-ранен случай, провокиран от Гедиз, се повтаря, тъй като настояването на Санкар и упоритото нежелание да й се вярва, предизвикват още едно изригване в вече крехкия й ум. Поддавайки се на истерия, тя случайно разбива стъклото на прозореца. Забравяйки целия гняв, разтърсен и шокиран при вида на ранената Наре, която сякаш напълно е загубила контрол, Санджар я държи в стегната прегръдка, сякаш е ранено дете. Това до голяма степен се превръща в модел, който характеризира връзката на Наре/Санджар. Първоначалната ожесточена размяна на реплики избледнява или във временно примирие, или в прегръдки, които говорят по-силно от всяка дума. Въпреки, че у никого няма съмнение, че Наре обича само Санджар и обратното, тя намира, че не е в състояние да мине през последните му постъпки и да му прости, докато последният, въпреки привидната брутална враждебност към Наре, не може да си признае това, което чувства към нея. Тази дъскорезница от емоции продължава да взема своите жертви, тъй като и Наре, и Санджар си причиняват един на друг болка в почти инфалтивно резюме от дните на детството, например, Санджар е опустошени от факта, че Наре пише писмо на Гедиз, а не на него, когато тя твърди, че напуска страната.
Това е първото нещо, което той я пита, когато се срещнат, на което тя загадъчно отговаря с препратка към миналото: "Писах ти само щастливи писма." Ако беше изяснила намерението на писмото, това би изяснило ситуацията между тях, тъй като тя ясно осъзнава колко много е наранила Санджар. И така продължава, като едновременно се наказват и обичат, но упорито отказват да направят първата крачка. Вместо да се подобряват, нещата изглежда се влошават още повече, когато Наре опитва да се впише в предполагаем съюз между нея и Акън. Въпреки че истината за това скоро се разкрива пред Санджар със силен шамар в лицето от Наре - спорът беше последван малко след поредния обрат, когато видяхме двамата да работят в тандем, за да защитят Гедиз.
С напредването на сериала виждаме, че първоначалната безизходица между Наре и Санджар постепенно се движи към почти пълно помирение. Наре се премества в собствения си дом, уж самофинансиран, но тайно финансиран от Санджар, с Мелек, настанена в училище с активното участие на двамата родители, което кара детето да мечтае за възможността най-накрая да живеят заедно като семейство. Наре обаче остава непреклонна. Тя не е забравила нито, че Санджар е измамил доверието й, нито факта, че той е женен мъж. Важно и показателно е, че въпреки интензивните провокации, тя никога не моли Санджар да напусне жена си. Всъщност тя никога не е искала нищо, нито от Санджар, нито от когото и да било, което е източник на големи спорове между тях. Със Санджар, готов да харчи щедро за детето си, всяка жена би направила капитал от тази ситуация, но Наре остава горда и непреклонна, като прави изключение само за таксите за обучение. Визуалният аналог на литературното съвършенство, известен като ’purple patch’(„Лилавите лепенки“, които също понякога се наричат „лилави пасажи“ или „лилава проза“, първоначално са били образни препратки към цветни литературни пасажи, добавени към текст за драматичен ефект.) в отношенията им, е озвучен от майсторската сцена на „момичета без бащи“.
В опита си да разубеди Санджар от убийство, което е единственото, което тя е поискала от него, милосърдната молба на Наре за бедата на момичетата, които нямат бащи, които да ги защитят, остава най-висшата точка на връзката им. Тя обвинява всички бащи (както и своя собствен!), които никога не държат ръката на дъщерите си и не прогонват чакали (като Акън), които разкъсват телата им - Наре говори за всички жени, които живеят в несправедливо патриархално общество. Събирайки собствените си ръце, тя ни уверява в цялата сила и смелост на всички жени да се справят с всякакви предизвикателства, които животът им изпраща. По същия начин достойният отговор на Санджар, че майката на дъщеря му струва повече от хиляда бащи, се отнася не само за Наре, но и за всички жени, които стоят и се борят, вместо да се поддават на грозен обществен натиск. Докато Санджар държи в ръцете си отчаяната Наре, можем само да седнем и да аплодираме такова писане и актьорско майсторство, което създава такива мощни и сърцераздирателни сцени.
Най-сладката сцена обаче е сцената, която се разиграва извън новия дом на Наре, където чувството за благоприличие на мъжа в Санджар се оспорва от възхитително палаво момиче в хавлия за баня. Неефективните ходове на Санджар да прикрият неподходящо облечен Наре от любопитния поглед на Гедиз, когато тя упорито му се противи на опитите да вземат името му, донесе желаното облекчение от болезненото напрежение предишната вечер, когато научава за бременността на Менекше. Въпреки че Наре повтаря позицията си за "живот за двама", т.е. Мелек и самата тя, не скрива разочарованието си, сърдечната болка, смазващото разочарование и усещането за предателство. Зашеметяващо изиграни от двамата най-добри турски актьори на малкия екран, тези сцени бледнеят в сравнение с очаквания момент на откровение. Падналата фигура на Санджар пред вратата на свещения храм, която той пазеше непокътната през всичките тези години, неговата скръб, съкрушенният му глас, който я призовава по име, рязко ускорения дъх на Наре и начинът, по който двамата плачат заедно, е чиста визуална поезия.
Тъй както виждаме Наре да притиска Санджар в сгъстяваща се тъмнина, те могат да бъдат сбъркани с две ужасно ранени деца; единият утешава другия, потънал в поток от срам и съжаление. Тук Наре е майката земя, която приема блудното дете обратно в лоното си, за да го храни и да оздравее отново. Утрото след катастрофална нощ не носи облекчение, тъй като въпросът за прошката на Санджар виси във въздуха като гъста мъгла, обгръщаща и двамата. Когато най-накрая произнесе думите, които тя така искаше да чуе през годините на самотата, страдание с ранено сърце и счупено тяло, остава само вкус на горчивина, а не на победа. Но може би най-красивият момент на Наре е как тя нежно взема ръката на Санджар и го извежда от дома си, след като научи за бременността на Менекше. Сцената е почти огледален образ на действията на Санджар девет години по-рано, когато той насилствено изгони Наре от горската колиба след сватбената им нощ, но с разлика. Там, където имаше гняв, има само болка; там, където е имало насилие, има само нежност; там, където викаше, има само тишина. Когато тези двама падат от двете страни на вратата на къщата на Наре, почти можем да си припомним оркестър от звуци: приглушеното ридаене на младо момиче, просещо разбиране пред вратата, докато звукът от гняв вътре заплашва да я заглуши.[/i][/b]
Наре, каквато я виждаме девет години след съдбовните събития, които завинаги промениха живота й, е храбра, безстрашна, умна, красива млада жена. Първата стъпка, която предприема след срещата с Акън, е да подготви премерена времева линия за контрол на щетите, която да гарантира безопасността на Мелек като приоритет, която тя управлява въпреки яростната враждебност на Санджар. Въпреки това, веднага щом научи, че Акън е оцелял след нападението; тя отменя решението си да остави Мелек с баща й, но не и преди да бъде принудена да прекъсне обета си за мълчание за минали събития. Непрекъснато преследвана от упорития Гедиз, чийто интерес към нея е очевиден, спокойствието, което тя внимателно култивира, се изпарява в експлозивни подробности за ужасните наранявания, получени по време на първото й падане от скалите. Отвъд думите, Гедиз открива, че повече от всякога е привлечен от Наре и нейното мистериозно минало, което става първоначалната основа на тяхното приятелство. Хората са сложни същества. В стремежа си да изглеждаме силни и функционални, често крием уязвимостта си зад фасадата на нормалността. Но спомените са странни упорити същества и е известно, че е трудно да се заличат, тъй като се крият в тъмните дълбини на душите ни за това, което изглежда като вечност.
Неслихан Атагюл Доулу в ролята на Наре дава на героинята си деликатен баланс на чувствителност и сила в сложна роля, която би могла да бъде написана за нея. В деликатните си реакции към жестоките подигравки на Санджар, тя разчита на паметта и желанието, отчаянието и гнева, като скрива бурята, която бушува в нея. Отказвайки да капитулира и да каже на Санджар за всичко, което е преживяла, с очевидността на физическите си белези, тя продължава да подчертава значението на доверието между любовник и любим. Живеейки постоянно под натиск, опитвайки се да създаде живот за себе си и дъщеря си, тя остава отчаяно горда и независима. Отказвайки каквато и да е парична помощ от Санджар, тя се противопоставя на злобата и постоянното недоверие на Халисе и машинациите на Менекше. В главозамайваща поредица от обрати, за да заблуди Акън да напусне страната, тя рискува допълнително да разгневи Санджар, който вярва, че цялата схема за напускането на страната е само тактика, за да го пречупи и да позволи на Наре да работи.
Целият сюжет на "Дъщерята на посланика" използва недоразуменията като ключов елемент в развитието на многослойните отношения между Наре и Санджар. Както тя ясно се изрази в сцената на счупения прозорец: „Ти ме загуби. Изгубих те. Оженил си се за друго момиче. Какво ще правим?”, на което Санджар мълчи, сякаш повтаря отговора на зрителите. В края на краищата, оттук нататък, накъде отиват? Това, което се случи в по-ранен случай, провокиран от Гедиз, се повтаря, тъй като настояването на Санкар и упоритото нежелание да й се вярва, предизвикват още едно изригване в вече крехкия й ум. Поддавайки се на истерия, тя случайно разбива стъклото на прозореца. Забравяйки целия гняв, разтърсен и шокиран при вида на ранената Наре, която сякаш напълно е загубила контрол, Санджар я държи в стегната прегръдка, сякаш е ранено дете. Това до голяма степен се превръща в модел, който характеризира връзката на Наре/Санджар. Първоначалната ожесточена размяна на реплики избледнява или във временно примирие, или в прегръдки, които говорят по-силно от всяка дума. Въпреки, че у никого няма съмнение, че Наре обича само Санджар и обратното, тя намира, че не е в състояние да мине през последните му постъпки и да му прости, докато последният, въпреки привидната брутална враждебност към Наре, не може да си признае това, което чувства към нея. Тази дъскорезница от емоции продължава да взема своите жертви, тъй като и Наре, и Санджар си причиняват един на друг болка в почти инфалтивно резюме от дните на детството, например, Санджар е опустошени от факта, че Наре пише писмо на Гедиз, а не на него, когато тя твърди, че напуска страната.
Това е първото нещо, което той я пита, когато се срещнат, на което тя загадъчно отговаря с препратка към миналото: "Писах ти само щастливи писма." Ако беше изяснила намерението на писмото, това би изяснило ситуацията между тях, тъй като тя ясно осъзнава колко много е наранила Санджар. И така продължава, като едновременно се наказват и обичат, но упорито отказват да направят първата крачка. Вместо да се подобряват, нещата изглежда се влошават още повече, когато Наре опитва да се впише в предполагаем съюз между нея и Акън. Въпреки че истината за това скоро се разкрива пред Санджар със силен шамар в лицето от Наре - спорът беше последван малко след поредния обрат, когато видяхме двамата да работят в тандем, за да защитят Гедиз.
С напредването на сериала виждаме, че първоначалната безизходица между Наре и Санджар постепенно се движи към почти пълно помирение. Наре се премества в собствения си дом, уж самофинансиран, но тайно финансиран от Санджар, с Мелек, настанена в училище с активното участие на двамата родители, което кара детето да мечтае за възможността най-накрая да живеят заедно като семейство. Наре обаче остава непреклонна. Тя не е забравила нито, че Санджар е измамил доверието й, нито факта, че той е женен мъж. Важно и показателно е, че въпреки интензивните провокации, тя никога не моли Санджар да напусне жена си. Всъщност тя никога не е искала нищо, нито от Санджар, нито от когото и да било, което е източник на големи спорове между тях. Със Санджар, готов да харчи щедро за детето си, всяка жена би направила капитал от тази ситуация, но Наре остава горда и непреклонна, като прави изключение само за таксите за обучение. Визуалният аналог на литературното съвършенство, известен като ’purple patch’(„Лилавите лепенки“, които също понякога се наричат „лилави пасажи“ или „лилава проза“, първоначално са били образни препратки към цветни литературни пасажи, добавени към текст за драматичен ефект.) в отношенията им, е озвучен от майсторската сцена на „момичета без бащи“.
В опита си да разубеди Санджар от убийство, което е единственото, което тя е поискала от него, милосърдната молба на Наре за бедата на момичетата, които нямат бащи, които да ги защитят, остава най-висшата точка на връзката им. Тя обвинява всички бащи (както и своя собствен!), които никога не държат ръката на дъщерите си и не прогонват чакали (като Акън), които разкъсват телата им - Наре говори за всички жени, които живеят в несправедливо патриархално общество. Събирайки собствените си ръце, тя ни уверява в цялата сила и смелост на всички жени да се справят с всякакви предизвикателства, които животът им изпраща. По същия начин достойният отговор на Санджар, че майката на дъщеря му струва повече от хиляда бащи, се отнася не само за Наре, но и за всички жени, които стоят и се борят, вместо да се поддават на грозен обществен натиск. Докато Санджар държи в ръцете си отчаяната Наре, можем само да седнем и да аплодираме такова писане и актьорско майсторство, което създава такива мощни и сърцераздирателни сцени.
Най-сладката сцена обаче е сцената, която се разиграва извън новия дом на Наре, където чувството за благоприличие на мъжа в Санджар се оспорва от възхитително палаво момиче в хавлия за баня. Неефективните ходове на Санджар да прикрият неподходящо облечен Наре от любопитния поглед на Гедиз, когато тя упорито му се противи на опитите да вземат името му, донесе желаното облекчение от болезненото напрежение предишната вечер, когато научава за бременността на Менекше. Въпреки че Наре повтаря позицията си за "живот за двама", т.е. Мелек и самата тя, не скрива разочарованието си, сърдечната болка, смазващото разочарование и усещането за предателство. Зашеметяващо изиграни от двамата най-добри турски актьори на малкия екран, тези сцени бледнеят в сравнение с очаквания момент на откровение. Падналата фигура на Санджар пред вратата на свещения храм, която той пазеше непокътната през всичките тези години, неговата скръб, съкрушенният му глас, който я призовава по име, рязко ускорения дъх на Наре и начинът, по който двамата плачат заедно, е чиста визуална поезия.
Тъй както виждаме Наре да притиска Санджар в сгъстяваща се тъмнина, те могат да бъдат сбъркани с две ужасно ранени деца; единият утешава другия, потънал в поток от срам и съжаление. Тук Наре е майката земя, която приема блудното дете обратно в лоното си, за да го храни и да оздравее отново. Утрото след катастрофална нощ не носи облекчение, тъй като въпросът за прошката на Санджар виси във въздуха като гъста мъгла, обгръщаща и двамата. Когато най-накрая произнесе думите, които тя така искаше да чуе през годините на самотата, страдание с ранено сърце и счупено тяло, остава само вкус на горчивина, а не на победа. Но може би най-красивият момент на Наре е как тя нежно взема ръката на Санджар и го извежда от дома си, след като научи за бременността на Менекше. Сцената е почти огледален образ на действията на Санджар девет години по-рано, когато той насилствено изгони Наре от горската колиба след сватбената им нощ, но с разлика. Там, където имаше гняв, има само болка; там, където е имало насилие, има само нежност; там, където викаше, има само тишина. Когато тези двама падат от двете страни на вратата на къщата на Наре, почти можем да си припомним оркестър от звуци: приглушеното ридаене на младо момиче, просещо разбиране пред вратата, докато звукът от гняв вътре заплашва да я заглуши.[/i][/b]
Благодаря за сложния анализ.
И една прекрасна усмивка, от прекрасен момент-Ню Йорк.
Да хапнем с Йомер и Елиф...
Да има кой да ни преведе и рецептата от клипчето...
https://www.youtube.com/watch?v=5WKXufu2Zj4
Да ви стресна, да се стегнем малко.
Но да напиша нещо. Според мен не може да се прави сравнение на игра между актьори мъже с актриси. Защото обикновено са главни герои и би трябвало да се допълват. Когато са от висшия пилотаж - играта им се получана.
Та, след Енгин/Санджар, за мен Ерхан/Акън е актьор, който се справя чудесно с персонажа си. Страхотна игра, но защо не го коментират/ме, защото е отрицателен герой вероятно. Прекрасна, прекрасна игра.
Да ви стресна, да се стегнем малко.
Но да напиша нещо. Според мен не може да се прави сравнение на игра между актьори мъже с актриси. Защото обикновено са главни герои и би трябвало да се допълват. Когато са от висшия пилотаж - играта им се получана.
Та, след Енгин/Санджар, за мен Ерхан/Акън е актьор, който се справя чудесно с персонажа си. Страхотна игра, но защо не го коментират/ме, защото е отрицателен герой вероятно. Прекрасна, прекрасна игра.
Какво да му коментираме, той почти не се вясва. Изобщо извън тройката другите герои са повече като фон, не се задълбочава около тях, не са и интересни достатъчно като за второстепенни герои
Е, класа и харизма е Туба за мен, ей това е красива Жена
"Трябва да ни боли сърцето за някого.
Колкото и да е странно, без това животът е празен."
Василий Розанов, из "Опадали листа"
Намира се, ако човекът има "сърце".
Цитат
Страхотна игра, но защо не го коментират/ме, защото е отрицателен герой вероятно. Прекрасна, прекрасна игра.
А и изглежда много добре, според мен. 
Та, след Енгин/Санджар, за мен Ерхан/Акън е актьор, който се справя чудесно с персонажа си. Страхотна игра, но защо не го коментират/ме, защото е отрицателен герой вероятно. Прекрасна, прекрасна игра.
Значи и аз като Атике и посланика...
Акън има много, може да метне нещичко...
Но, бих казала нещо, което е явно. Акън е много умен - това първо.
Манипулатор от висша класа - това второ.
Абсолютен маниак, обсебен от властта която му дават парите - това трето.
Което му позволява да си играе с живота на хората както му е угодно на него.
Използва слабостите им, според нуждите да постигне каквото си е наумил.
Посланикът и хазарта; Санджар и ревността; Мюге и любовта; Зехра и физическия ѝ недъг; Кахраман и възможността да загуби бизнеса си.
Той е Сатаната. Открива слабото място и атакува там.
Наре също е била манипулирана тези 8 години. Контрол на посланика, оттам и на Наре и Мелек.
Препоръчани теми