Публикувана: 25 юли 2020, 22:25 ч.
Последно мнение: 12 ян. 2021, 18:59 ч.

Обичам в себе си...

4 115
55
1

25 юли 2020, 22:25 ч.

София
Мнения: 2 551

Отдавна си мислех да пусна такава тема. Нека поговорим за това какво харесваме в себе си. Сигурна съм, че всеки един от нас има поне едно прекрасно нещо в себе си, което харесва, поне една причина да обича себе си. И аз ще съм първа - търпелива съм и се старая винаги да се поставя на мястото на другия и да не го засегна. Говоря премерено и добронамерено с всеки и това винаги ми помага. Вие сте Simple Smile

# 1 25 юли 2020, 22:29 ч.

Мнения: 6 622

О, аз много се харесвам 😀
Едно от нещата, които харесвам в себе си е упоритостта ми. Независимо колко е трудно, щом реша, че ще постигна нещо не се отказвам докато не успея.

# 2 25 юли 2020, 23:11 ч.

Мнения: 7 234

Май няма нещо, което да не харесвам в себе си. Или може би някои много дребни нещица, които няма нужда да се споменават. Blush

# 3 26 юли 2020, 00:03 ч.

Мнения: 4 011

В себе си харесвам слънчевия характер (такава съм си от малка), деликатността, дипломатичността, състрадателността. Има и още. Изобщо, приемам и обичам себе си такава, каквато съм.

Не знам дали е съвсем по темата.

Последна редакция: нд, 26 юли 2020, 16:27 от Sun_Shine016

# 4 26 юли 2020, 00:27 ч.

Мнения: X

Обичам най-вече две неща - първото е, че не съм позитивен слепец, а реалист. А второто е, че винаги много преднамерено и обмислено преценявам кога да съм рязка и кога тактична.

# 5 26 юли 2020, 10:25 ч.

Мнения: 12 473

Чак пък да обичам определени неща в себе си..))
В мир съм си - и с “доброто” и с “лошото” в мен.
Харесвам се и бих си била приятел/ка - вярна, честна, лоялна, оправна, наясно със себе си и бързо взимаща решения.

# 6 26 юли 2020, 16:04 ч.

Мнения: 10 993

обичам в себе си начинът по който приемам философски нещата. Дори и много да ме боли, успявам да превъзмогна болката и да се възстанови психически. Много се обичам. Особено напоследък.

# 7 26 юли 2020, 18:17 ч.

Мнения: 3 865

Харесвам несломимата си психика - каквото и да ми се случва в живота, може временно да ме срине, но винаги успявам да се мобилизирам и да възкръсна като феникс от пепелта пълна с вяра, надежда, любов и оптимизъм. Всичко очаквам да ми се случи, но не и да превъртя психически. Там съм бетон - не знам дали е природа или тренинг от живота - по-скоро първото, но и второто помага. Истеричните ми изблици и избухливост са отделно - те по-скоро ме пазят от превъртане, отколкото да са признак на превъртане. Освен това когато искам и вярвам в нещо, нищо не може да ме спре да се боря до дупка за него. Ако спра да се боря, то е или защото съм осъзнала, че нямам реален шанс или защото съм загубила интерес и желание. В общи линии, всичко, което зависи само от мен го постигам. За съжаление повечето неща в живота не зависят само от мен. Изключително работоспособна съм, професионалист и никога не отбивам номера - не спирам преди да съм завършила продукта такъв, какъвто трябва да бъде. Добър човек съм (това може би не е за харесване, но за мен е ценност) и хората знаят, че могат да разчитат на мен, че ще им свърша работа и няма да ги предам или излъжа по никакъв начин, но напротив - винаги ще помогна ако мога. Имам и чувство за хумор, интелект и логическо мислене. И още има сигурно. Но май като цяпо повече са нещата в мен, които НЕ харесвам

# 8 27 юли 2020, 13:24 ч.

Мнения: 790

Аз обичам в себе си това, че съм много упорита и постоянна. Винаги постигам това, към което се целя. Може да не стане за ден, месец или дори повече, но винаги се случва (поне дотук). Изключително самостоятелна съм и умея да взимам разумни решения. Като приятел и партньор съм много лоялна, физически може и да не успявам да се отзова винаги, но ако някой близък се нуждае от съвет или помощ, съм винаги насреща. За жалост обаче рядко получавам обратното от приятелите ми.

# 9 27 юли 2020, 20:22 ч.

Мнения: 4 392

Иска ми се да мога да изредя много неща, а .. някак не успявам.

''никога не отбивам номера - не спирам преди да съм завършила продукта такъв, какъвто трябва да бъде'' - и аз съм така. Само че се чудя дали е хубаво, или лошо. Понякога се възхищавам на хора, които правят нещата с по-малко усилия, с по-малко изпипване, без да дават толкова от себе си. И даже са по-успешни от мен. Какъв е смисълът тогава?

Иначе..чисто визуално - харесвам очите си.

# 10 27 юли 2020, 20:54 ч.

Мнения: 3 439

Обичам в себе си човека.

# 11 27 юли 2020, 21:05 ч.

В Космоса
Мнения: 9 877

Цитат на: Luchia^^^ в пн, 27 юли 2020, 20:22

''никога не отбивам номера - не спирам преди да съм завършила продукта такъв, какъвто трябва да бъде'' - и аз съм така. Само че се чудя дали е хубаво, или лошо. Понякога се възхищавам на хора, които правят нещата с по-малко усилия, с по-малко изпипване, без да дават толкова от себе си. И даже са по-успешни от мен. Какъв е смисълът тогава?

И аз много взех да се чудя по този въпрос. Винаги искам всичко да е изпипано, да е свършено до край, да е направено както трябва, без забележки, а явно в днешния забързан живот хората предпочитат да правят нещата колкото се може по-бързо за сметка на качество. Колкото да се каже, че е свършено нещо, за отбиване на номер. И тъпнята е, че наистина им минава номерът.

Харесвам в себе си добронамереността, търпеливостта и дипломатичността си. Харесвам и това, че въпреки безкрайното ми търпение, все пак в един момент мога да тропна и да поставя на място този, който е прекалил и то да го направя по много професионален начин.
Харесвам се за това, че не се взимам насериозно, често се самоиронизирам, шегувам се със себе си.
Харесва ми, че въпреки присъщата ми инфантилност, успявам много бързо с течение на годините да осъзнавам грешките си, да се уча от тях и да действам все по-зряло, без да изгубя младежкия си дух.
И все неща от този род харесвам в себе си, а те заедно с тъмните ми страни ме карат да се обичам, защото съм осъзнала коя съм.

Искам да променя страшно много неща, други да запазя, но най-много желая да не губя самоуважение и вяра в себе си. Сравнително скоро ги придобих и смятам, че ще е абсолютен крах да ги загубя отново.