Медицина - висше образование

Страхотно харесвам деца с амбиции, с цел, с мечти!!! Поздравления!

Мисля, че е време да запишете курс по химия и биология за кандидатстудентските изпити по медицина. Те са крайно необходими за Вас.
От Вас зависи единствено дали ще гоните специалност по-натам, но медицината е учене през целия живот.
Успех желая и дерзайте!

Добър вечер, вече!
Благодаря за думите. Може ли да ми кажеш къде има такива курсове, някъде в университета ли ги провеждат от там ли трябва да се свържа?

Добра да е!
Писахте, че сте от Плевен, там има медицински университет, който провежда кандидатстудентски курсове по химия и биология: www.credoweb.bg/publication/95688/

Свържете се с тях, или идете на място да попитате. Информацията е стара, но вярвам, че нищо не се е променило.

Медицински специалист съм и имам пряко наблюдение върху обучението и работата в тази сфера.
Според мен трябват многооо здрави нерви и стабилна психика. Да работиш с хора е трудно, но да работиш с болни хора е още по- трудно.
В практиката си съм срещала хора, които като ме видят, че съм млада изобщо не ме смятат за нищо.  И е много трудно да им помогнеш, като те самите не искат да съдействат и да изпълняват препоръките ти.
Но има и други, в които виждаш резултат от твоите усилия, в погледа им се вижда благодарността. Заради тях си струва да работиш и се чувстваш удовлетворен от избора си.
Но да виждаш всеки ден болни хора и на една част знаеш, че няма как да помогнеш е много тежко. Особено като са деца е ужасно. Вечер е имало случаи, в които не мога да заспя от мисълта, че няма какво да направя.
Съветвам всеки тръгнал да следва някаква медицинска специалност много добре да помисли дали ще се справи психически със задълженията си. За изпитите няма какво да говоря, трудно е. Сесиите са тежки и с много изпити, но се взимат. Трудно идва после, когато вече нямаш ментор зад себе си, а решенията ги взимаш ти и цялата отговорност е твоя.
Не целя да те разобедя, а да помислиш над това дали ще можеш да разграничиш работата от личния живот, за да не се окажеш смачкан психически. В един момент да не се окаже, че няма да издържиш на напрежението и да не можеш да работиш, а да си загубил време в учение.

Тази година кандидатствах в повечето университети в България, които предлагат такъв вид обучение. Ще ти кажа като човек, който обича да е страничен наблюдател и да си прави заключение. Попринцип съм се научил да не изразявам директни мнения, за да не нараня нечие достойнство (особено в теми, които има 1000 гледни точки). Наслушал съм се на приказки като “този университет е най-добър” от мама и тати, но за късмет имам брат, който е мина първи през това и ми направи пътека. Него наистина го послушах и се радвам за това, защото той не е като повечето студенти- сяда, учи, действа и рядко говори. Тааа брат ми каза така “Влез където можеш, навсякъде е такъв боламач, че дори в Харвард да влезеш- все същото”. Все пак не изключвам фактите, че този университет е по-добър в обучението в тази сфера, а другия- в друга сфера. Тази година видяхме лошата страна на повечето университети, особено МУ-София. Говори се навсякъде, че проверяващите дори не са проверили няколко кубчини с работи, тоест масово 2ки. За жалост и аз бях един от попадналите “явно”, макар да смятам, че всичко съм написал и моята работа не е за 2. Интересна случка стана, когато се пуснах в МУ-Пловдив, колкото да се разпиша, нямах една прочетена страница от учебниците за Пловдив(всеки университет има различни конспекти и/или използва различни учебници), а случайно изкарах най-високи оценки там... Както и да е. С една дума навсякъде се прилага тезата “наши и ваши”. Брат ми като завърши каза, че едно 90% от студентите не знаят дори къде се намират, дават там едни пари и давай напред. Тъжно, защото после такива хора ни лекуват и т.н. Подобни неща има и в другите университети.


Самата подготовка не е трудна. Трябва ти само добър учител по химия, защото там се изисква много логика. За разлика от биологията, където нещата просто ги учиш. Най-лесно е през трудната пътека. Да... Много мои приятели, които кандидатсваха просто четяха учебниците, без да полагат усилия да го научат наизуст. То не е точно наизуст- трябва да научиш последователност и термини. Аз положих усилия да уча нещата наизуст и може би това играеше голяма роля по време на изпита. Особено когато не се изисква толкова голяма точност в изразяването и когато е тест. Повечето бяха скъсани(2) на изпита по биология в Пловдив, дори да са се готвили само за там. Докато аз бях изкарал 4 и малко от драсканици(така го наричам). Не използвах точни изрази от учебниците за МУ-София, защото имаше слухове, че проверяващите хванат ли те, че се подготвяш за София- директно задраскват. А и плюс това излезнах на първия час от изпита. Като цяло беше лесен, а и не влагах много усилия в работата си, защото не ме вълнуваше Пловдив.


Сега ще изразя мнение за специализацията и работата. Както Bugi_ каза- не е приятно да работиш с хора, но още по-лошо е като се занимаваш с болни хора. Често виждам брат ми тъжен или по-скоро безпокоен, защото е направил всичко възможно за някого, но въпреки това природата си е казала думата. От друга страна също толкова често се случва да се прибира с подаръци, тъй като е върнал някого от отвъдното. В тази практика, когато си учил и си вложил максимум усилие, накрая няма как да не си успял. Тук няма преписване като в училище. Ще има безизходици, падежи и много планини за изкачване. И обратното- много успехи, здрави и благодарни пациенти и т.н. Преди много исках да се занимавам с медицина, но като видях през какво минава брат ми си казах, че аз няма да мога да го понеса- ще мога да го направя, но психически няма да мога да издържа(всеки пациент е битка). За това реших дентална медицина- не се занимавам с болни хора. Всяка професия си има плюсове и минуси. Не се влияй от изразите “цял ден над устата на някого” или пък “ще продаваш хапчета по аптеките”. Този свят е пълен с различни хора. На някого може да му харесва да реди тухли, на друг- да бъде шефа. И в двата случая е нужно да минеш през етапа на обучение и да станеш перфектен в тази работа. Ако ти е за парите- хвани се да работиш IT специалист и вади по 3-4к. На мен ми харесва да се занимавам с това и ще се занимавам с това. Същото трябва да си кажеш и ти. Едно е сигурно тук- яко учене, ако това те плаши в началото не се отказвай. По-добре заобиколен от интелигентни хора, отколкото някакви закърнели, които коментират кой какво имал и къде е отишъл лятото... Късмет! (Макар и да не ти е нужен, когато си си научил).