Имам нужда да споделя и се извинявам на всички, които смятат темата за глупава и банална, но наистина имам нужда да споделя. Никога не съм оценяла това, което съм имала- говоря за външния си вид. Винаги имах ниско самочувствие, а сега гледам старите снимки и ми се плаче. Гледам снимките и си мисля " Ех, Полина, колко глупава си била - ти си била красива". Ежедневно получавах комплименти, които не ме караха да се чувствам добре. Чувствах неудобство от тях, а сега виждам защо съм ги получавала. Дупе мечта, стегнато, оформено (тренирах лека атлетика), две
шепа гърди (малки, но стегнати и оформени), усмивка, за която ежедневно получавах комплименти. Гледам си снимките и ми иде да заплача. Сега осъзнавам какво съм имала.
Това,което не ми дава мира е жената в огледалото след раждането. Ежедневно мазане с мустела, а стрии по целия корем, гърди, дупе. Паласки, увиснали цици, къси крака,но вече и дебели, а не стегнати (+ 25кг). Акне, което вероятно се дължи на хормоните. Окосмяване - през бремеността ми излязоха косъмчета по корема, които още са си тук.
А сега към истинския ми страх.
Мъжът ми е спортист и ... как да го кажа... харесва ме от първия момент,в който ме видя. Не мога да го обясня, а просто си го познавам и винаги съм го виждала в очите му. За него винаги съм била красива- от глава до пети. Тук не намесвам любовта,тук говоря чисто физически. Винаги е бил страшен кавалер. Някои жени това може дори да им се стори прекалено,но не ми е давал и вода да държа в ръката си, какво остава да отида до магазин и да нося торби. Страшно отдаден, страшно добър, страшно внимателен. И ме харесваше- усмивка, тяло, дрехи, всичко свързано с външния ми вид. И тук отново искам да подчертая, че не е от мъжете,които правят комплименти всеки ден, а просто виждах в очите му колко ме харесва. Бях неговият идеал. Когато кажеше, че съм красива, той сияеше.
Сега след раждането му споделям терзанията си. Казах му и то не веднъж, че не се харесвам, не се чувствам добре, не се възприемам. Естествено, той казва, че съм красива, но виждам, че искрата я няма. Познавам го, не го мисли. Виждам, че вече не го привличам. Излизаме на центъра и той поглежда към другите жени и е нормално, но никога не го е правил толкова често и толкова продължително. Не е сляп за красивото и не му се сърдя, но искам и мен да започне отново да ме вижда така. На крак съм денонощно и не спя, а килограмите си стоят. Не знам какво мога да направя за себе си и самочувствието си. Старите ми дрехи, които той и аз харесвахме, са под леглото. Може би никога няма да ми станат. От размер ХС до Л си има разлика. Няма как да бъда отново същата и двамата го знаем. При него любовта я има, но вече комплиментите ми ги прави по задължение. Боли ме! 😢😢😢😢