иска ми се да създам тема, в която малко по-"тъмната" страна на бремеността да може да се обсъжда спокойно, свободно и най-вече - без осъждане!
Очаквам първото си дете през ноември, което означава, че сега съм в началото на 6 месец. Първите 3 месеца, колкото и тежки да бяха от гледна точка на гадене, стрес покрай извънредното положение и несигурност в работата ми, все пак бяха щастливи месеци. Събуждах се сутрин и първата ми мисъл беше "ще ставам мама" или "в мен има бебче". И после нещо се случи. Изведнъж и рязко започнах да се чувствам нещастна, тъжна, апатична, безразлична и адски самотна. Имам прекрасен човек до себе си, на възраст подходяща за бебче съм и семейството ми се радва страшно много за мен - т.е. нямаше никакъв външен фактор, който да влияе по този начин. Питах със страх приятелки и познати дали са имали такъв период и всеки отвръщаше "не". Започнах да се чудя има ли термин "пренатална депресия" и да чета какво пише за нея. Попаднах на няколко теми във форума и останах адски изненадана от грозните и нападателни коментари към жени, които са посмели да споделят тези свои усещания. Последното от което има нужда жена в такова състояние е да я обвинят, че е лигла и "слаба" психически.
Анализирах причините, които ме караха да се чувствам така и бих могла да кажа, че от седмица-две отново се върнах към живеца, нетърпението, щастието от емоцията, че скоро ще държа в ръцете си дете, което е искано и направено с обич. И просто искам да кажа, на многото жени, които някога са се чувствали така или ще се чувстват, че може би е напълно нормално, че не са лоши хора, лоши бъдещи майки, неразумни и безотговорни.
Сигурна съм, че дори и в момента има бъдещи майки, които усещат негативи от майчинството си. И каквото и да си говорим, бремеността е стрес, страх, неразбиране и неизвесност. Ще се радвам, ако и други имат нужда и желание да споделят как да се справили с тези тъмни и черни мисли