Всеки ден съжалявам за избора си

  • 10 702
  • 161
  •   1
Отговори
# 150
  • Мнения: 21
Пускам сълза.
Чаках детето си пет години, инвитро, недоносено, куп проблеми и пак не мога да кажа подобни простотии.
Ти беше потресената, нали?!?

Първо ДА аз съм потресената, проблем ли има, линчувахте я няколко дни и се хванахте за моето потрисане, НЯМАМ ЛИ ПРАВО само вие ли имате мнение? Ще си се потрисам колкото си искам!!!! 
Искам да съм бременна, Да, има кой да ми помогне, но дори тази помощ ми излиза през носа често, Аз също съм се чувствала безпомощна, съжалявала че съм се захващала с това да се правя на семейство с дете, но щом погледна към това дете, забравям за всичко - обичам го от двете черти досега!!!!   Но ако бяхте прочели поста докрая а не само Потрисането.......... Сега пак искам да съм бременна, и ми е мъчно, че някой мрази състоянието си от двете черти досега, не е само до хормони!!! Нещо не ми е ясно, но все тая за последно си губя времето да влизам в тази тема и без друго само вие си коментирате, оставям ви да си се възмущавате , аз ще  се ангажирам смоето слънчице, както и с мисли как след четири месеца пак ще опитваме да си губя свободата !!!!! Сбогом!!!!

Не ми трябват сълзите ти  бтв, не съм искала да рониш сълза, просто изразих мнение

# 151
  • Мнения: 3 386
Аз пък правих година и половина опити, след това извънматочна, махнаха ми едната тръба, след това от страх една година се пазихме. Накрая след 3 месеца възобновени опити забременях, много искано беше и въпреки това се депресирах както авторката и приех много тежко, че ще ставам майка.

Ето колко сме различни, колко сме шарени и нито една от нас не може да влезе в чуждите обувки.
Аз забременях планирано, от раз на 31.
Бременността беше и лека, и тежка - много и никак не бях щастлива, плачех често. Не бях на 20...
Следродилната депресия беше страшна при мен и винаги съм казвала, че аз се учех да обичам детето си. Ден подир ден се учех.
В началото не изпитвах нищо, само крайно чувство, че каквото и да става с мен, аз трябва да се грижа за това вряскащо денонощно грозно бебе (роди се невероятно грозен).
Полека излизаш от цялата помия (аз бях сама), всичко постепенно си идва по местата. Успях сама, но понякога е необходима подкрепа от специалист.
Никои не сме, за да съдим и обиждаме.

А авторката да потърси подкрепа, без да отлага - мъж, майка, специалист.
И да говори, да споделя, всичко.
Полека всичко ще се нареди, но с помощ. Защото вълшебството да си майка е несравнимо, и тя ще го разбере.

# 152
  • Мнения: 21
Като казах, че съм се надявала на спонтанен аборт имах предвид в началото, а не сега, защото то вече си е човек. Не искам да му се случва нищо лошо нито пък ще поставя живота или здравето му в опасност. Искам просто да не съм ангажирана с него, да не се лепне за мен и на моменти не понасям факта, че съм бременна и ме хваща яд, че не направих аборт. А това, че съм си намразила живота и съжалявам безкрайно много, не е лъжа. Не само заради самото раждане - ще го преживея някакси, надявам се. Мисля, че си травмирах младостта напълно излишно и безмислено.

Миличка, не мога точно да си представя как се чувстваш. Истината е, че и мен бременността винаги много ме е плашела. Умирам от ужас, как ще си родя детето. Съвсем съзнателно и отговорно се случи забременяването ми, тъй да кажем - планирано. 2 години се гласях психически, как ше трябва да спра с вредните си навици, как няма да лога да разчитам на себе си, как ще се лиша от любимите ми излизания. Аз съм на 28. От тийнейджърка си живея на макс живота. Със съпругът ми не сме се спирали с купоните. И такова нещо като "наживяване" споре мен няма. Та.. Макар и да очаквах да забременея, като видях 2те черти бях леко вцепенена и започнаха хилядите въпроси и страхове. Все още ме е страх- дали всичко с него ще е добре, дали няма да откача, колко ще боли... И т.н. За едно обаче съм сигурна - детето ми ще обогати досегашния живот. Купони пак ще има, даже още по- оценявани. И знаеш ли.. Ние не избираме децата си, но те нас - да. И щом това дете идва сега, значи точно  сега е момента. Не съжалявай, че не си го махнала. Сигурна съм, че ще дойде деня, в който ще се благодариш, че си го задържала. Вероятно сега няма да обърнеш внимание на думите ми. И 100% всичко това ти се струва пълни л*йна.. Опитай наистина да поговориш с терапевт. Понякога просто имаме нужда от правилните инструменти, за да преборим определени душевни и психологични терзания. Изпращам ти много позитивизъм 🍀

Последна редакция: ср, 29 юли 2020, 23:31 от Asya_

# 153
  • Мнения: X
Не съм променила мнението си даже и за секунда. Не чувствам умиление, радост и т.н.  Противно ми е да съсипвам тялото си на 20 и да сменям памперси. Много ще се радвам ако това дете не ме търси.Не мога да си го простя никога. Надявам се повече момичета  да прочетат темата ми и да не правят моята грешка, защото колебанието в началото е грешката на живота ми сега и заради тази грешка мразя живота си, намирам го за отвратителен и нямам желание за нищо.

# 154
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 239
Малко в повече ми идват последните излияния.
И да допълня- като не искатв деца, правете секс с презерватив. Всичко друго е безотговорност.

# 155
  • Мнения: 11 061
Ох, продължава ли тая пернишка трагедия?
Авторката явно даже не си е направила труда да прочете съветите, както добронамерените, така и злонамерените.

И да допълня- като не искатв деца, правете секс с презерватив. Всичко друго е безотговорност.
Hands Plus1

# 156
  • Мнения: 718
Ти вместо да ходиш да се лекуваш се забавляваш в този форум. От сега ме жал за горкото дете.

# 157
  • Beyond the stars
  • Мнения: 7 849
Човек прави избори и после живее с последиците тях - това е животът на възрастните. Свиквай.

Не знам какво друго очакваш да ти кажем.

# 158
  • Мнения: 1 858
Авторката вероятно е трол.

Ако все пак не е, не съм и очаквала друго. Като казах, че ще става по-зле някои ме нападнаха как съм можела да говоря така на горкото момиче. А то всъщност е една непораснала лигла, която не знае как се ползва контрацепция и сега се жалва за глупостта си. Донякъде я разбирам. На 20 ми се струваше, че да имам дете е едно най-лошите неща, които могат да ми се случат в този момент и че живота свършва с бебето.
Затова все казвам, че деца се правят и раждат навреме ама...

# 159
  • София
  • Мнения: 12 006
Не съм променила мнението си даже и за секунда. Не чувствам умиление, радост и т.н.  Противно ми е да съсипвам тялото си на 20 и да сменям памперси. Много ще се радвам ако това дете не ме търси.Не мога да си го простя никога. Надявам се повече момичета  да прочетат темата ми и да не правят моята грешка, защото колебанието в началото е грешката на живота ми сега и заради тази грешка мразя живота си, намирам го за отвратителен и нямам желание за нищо.
Aма да си вириш краката и то без предпазни средства не ти беше противно, нали?
Аз като писах още в началото на темата, че това не е обикновена депресия и "стандартния" стах от новото, някои ми скочиха. Пак да кажа - жал ми е за детенцето с таква "майка"!

# 160
  • над кукувичето гнездо
  • Мнения: 9 406
Не съм променила мнението си даже и за секунда. Не чувствам умиление, радост и т.н.  Противно ми е да съсипвам тялото си на 20 и да сменям памперси. Много ще се радвам ако това дете не ме търси.Не мога да си го простя никога. Надявам се повече момичета  да прочетат темата ми и да не правят моята грешка, защото колебанието в началото е грешката на живота ми сега и заради тази грешка мразя живота си, намирам го за отвратителен и нямам желание за нищо.
Това консуматорско мислене, което е насадено на фертилното в момента поколение е направо пагубно. Само да подшушна, че едно тяло, раждало на 20, се възстановява по-успешно от такова, раждало на 35+.Така, или иначе, след определени годинки, гравитацията си казва думата. Не всичко е във външния вид. Нито пък купоните ще свършат. Умора също се натрупва, както от гледане на бебе, така и от купони. От купони даже човек може да се амортизира много яко, физически, емоционално и психически, ако не кацне на земята навреме. Ей тогава идва голямата скука.
А по-лошото от 'съсипаното' ви тяло и купчина миризливи памперси е, че една невинна душичка е отхвърлена от най-близкото си същество още преди да се е появила на този свят. Това може да съсипе целия ѝ живот.
Има тема за консултации с пдихолог Людмил Стефанов тук във форума. Той пише за изоставените и необичаните деца. Прочетете, консултирайте се, опитайте се да надраснете себе си, за да не съсипете живота на детето си, който не е само смяна на памперси, а е чиста неподправена любов.

https://www.bg-mamma.com/?topic=1201557.390&nomobile=1

# 161
  • София
  • Мнения: 39 746
Заключено по молба на автора.

Общи условия

Активация на акаунт