Автоимунен тиреоидит на Хашимото - тема 62

Из книгата „Човешкото хранене”:

ТРИТЕ СТАДИЯ НА БОЛЕСТТА

Странно звучи, но тялото не е направено от медицината, нито от лекарите. То е природна система, която се заражда, расте и се размножава, и тези процеси не са причинени нито от науката, нито от медицината или от лекарствата. Когато в тялото постъпва нормална храна и енергия, то се развива нормално. Когато проме­ним тази материя и енергия, то се развива ненормално и боледува. Боледува, защото нещо от околната среда е навлязло в повече, а в същото време нещо друго необходимо не му е достигнало. Напри­мер в тялото влизат много повече прахови частици, изгорели газове, шум и т.н., отколкото то може да понесе. И най-важното – влизат вместо храна, технологично преработени материи, оцветители, консерванти, лекарства и много други. И едновременно, и тъкмо поради това, на него не му достига храна – вещества, от които то се изгражда и енергия, която го задвижва. Когато нещо е в повече, а друго не достига, настъпва неравновесие – дисбаланс. Когато това става с тялото ни, ние се чувстваме неравновесни, чувстваме се зле. Това природно неравновесие в нас, придружено от съответните симптоми, е първият етап от всяка болест на тялото ни. Ако по­гледнем под микроскоп човешките клетки, ще видим само една причина за каквато и да е болест: нещо е в повече, а в същото време друго не достига. Този дисбаланс започва много често още в ранното детство: бебето плаче непрекъснато или малкото дете е агресивно, хиперактивно, дразни околните или пък напротив – е саможиво и депресивно. Това са симптоми на настъпила болест, които много пъти неопитният приема за „живост”, „буйност” или обратно за „кротост”. Дори им се радва, несъзнавайки, че се радва на болестта. Този първи стадий на болестта не само сме го виждали в околните, но всеки от нас го е и усещал и преживявал в себе си: сутрешна умора, раздразнителност, главоболие, безсъние, безсилие, тревожност и т.н.

Какво всъщност се случва с нас?

На физиологично ниво в нашата кръв и тъкани плуват не­нужни вещества, а организмът ни се опитва да ги отстрани и губи в този процес все повече ресурси: губи витамини, ензими, микроелементи и много други вещества. Това резултира като дис­комфорт и загуба на енергия. Този първи етап на болестта обхваща цялото тяло. Наболява главата, вратът, гърбът, тежат краката и ръцете, липсват сили и настроение. На този етап измененията в тъканите и органите са функционални, т.е. засягат само функцията им, без да се наблюдава все още изменение в тяхната форма, го­лемина и структура. Затова този първи етап можем да го наречем

ФУНКЦИОНАЛЕН СТАДИЙ НА БОЛЕСТТА.

Ако отидете при лекаря в този стадий, най-вероятно рутинните изследвания няма да покажат нищо особено. Лекарят ви успокоява, че сте здрави, казва ви да си гледате живота и най-много да ви изпи­ше някое хапче за глава, за сън, някое обезболяващо, успокоително или антидепресант. И точно тук, в този момент е даден възмож­но най-лошият и коварен съвет. Точно тук започва болестта и вместо веднага да се даде здравословен режим и категорична промяна на досегашния начин на живот, се дава първото под­тискащо симптомите лекарство.

Самите симптоми са червените лампички на нашата нервна система, които светват и ни сигнализират за настъпваща опасност. И ние, вместо да се вслушаме в тяхната аларма, просто загасваме червените лампички и изключваме алармата! По-коварно и пагубно за нашето тяло нещо едва ли би могло и да се измисли.

Какво настъпва в нас, ако не отстраним причините на настъпва­щата болест? Нашето тяло може да направи само едно – да се опитва да ги отстрани. Така, както замърсеното море ще изхвърля боклуците по брега, така и нашето тяло, бидейки същата тази при­родна система, ще се опитва да ги събира и евакуира през отходните системи и канали. Както хвърлените във водата боклуци ще ги виж­даме изхвърлени по плажа, така организмът ни ще изхвърля слуз и отпадни материи през стомаха – отделяйки повече киселини: през червата, развивайки при отделянето им възпаления, през дихател­ните пътища и гърлото, проявени като ангини, бронхити, астма и т.н., през пикочните пътища, причинявайки камъни и възпаления, през кожата, формирайки различни обриви.

Така първият общ стадий на болестта постепенно преминава във втория стадий, където болестта започва да се локализира в дадени органи, откъдето преимуществено се изхвърля боклукът. И ако до този момент не сме схванали очевадния смисъл на болестта – да изхвърли боклука извън тялото – тогава може да ни хрумне без­умната идея, че могат да боледуват отделни органи от тялото, при това поради отделни неясни и независещи причини, и че можем да ги лекуваме отделно и независимо един от друг – „на парче”! Нещо повече – биваме изпратени дори на съответен „спе­циалист по парче” – специалист по бъбреци, по черва, сърце, кожа и т.н. И този специалист по даденото парче ще се опитва наивно да запуши отвора на съответния теч. Ще изписва отрови, с които ще се опитва да блокира отделянето на отпадни материи от гърлото, от стомаха и червата, от бъбреците и кожата. Ще се старае да запушва отворите, но логиката на живота ще повишава налягането отвътре още по-силно и ще предизвиква още по-силни течове на друго място. И ако единият лекар успее да запуши теча от едно място, той неизбежно ще се прехвърли на друго и ще започне да изтича оттам. Ако боклука от единия плаж го върнем обратно в морето – той ще бъде изхвърлен на съседния! И така ще бъдем препратени към поредния „специалист” по „запушване на отвори”. Ако ни за­пушат устата, ще ни излезе през носа! Ако запушим киселините, излизащи през стомаха, те ще излизат през бъбреците, като ги из­гарят или през кожата, като я обриват, но непременно ще излезнат отнякъде! Започва безумен театър на абсурда, който може да играем и до смъртта си. С локализирането на процеса в отделни органи на отделяне е настъпил вторият етап от болестта. Така, както морето с вълните ще изхвърля в периферията, така и нашият организъм ще се старае да запазва центъра на тялото и да изхвърля през отворите си в периферията – през устата, носа, стомаха, червата, черния дроб, пикочните пътища, кожата. Тези органи и системи ще страдат от пропиващите ги и отделящи се през тях кисели корозивни отрови, но това ще бъде по-малкото зло. Организмът се опитва и продължава да живее с цената на болестта. Запазва централно разположените жизненоважни органи – сърцето, белия дроб и централната нервна система. След определен етап обаче, въпреки опитите за евакуация, ако замърсяването напредва, започва наслагване и облагане във вътрешността на тялото – засягат се вече и сърцето, и белия дроб, и централната нервна система.

Във втория етап на болестта тъканите на засегнатите органи са просмукани от отпадъци, което включва защитната реакция на почистване и отделяне на тъканно ниво. Тази лечебна реакция във вътрешността на органите, в тъканите и клетките им се нарича възпаление. Тя е сложен процес на имунната система в тъканите и капилярите (най-малките съдови разклонения, по които тече кръвта) на тези органи. Възпалението в тъканите цели събирането, частичното обезвреждане и пакетиране на отпадъците там, на място и насочването им в по-малко токсичен вид, към отворите на органите и тялото. Съответните засегнати места са зачервени, отекли, зато­плени и болезнени, в резултат на енергичния стремеж за събиране, обезвреждане и транспортиране на отпадъците от тъканите. Този втори етап на единния процес болест-оздравяване можем да наречем

ВЪЗПАЛИТЕЛЕН СТАДИЙ НА БОЛЕСТТА.

Възпалението е акт на живота, на жизнеността на тъканите, акт на защита и сила, действие за изхвърляне на обложилите ги веще­ства. Който не разбира това, ще се опитва с всички сили да подтиска възпалението, т.е. да подтиска жизнената реакция за почистване на тъканите и за отделяне на боклука навън. То е все едно да се опитва­те да не ходите до тоалетната! Блокирани, тъканите и органите ще започнат необратимо да се пълнят с отпадъци, които постепенно ще се втвърдяват и остават в тях завинаги. С това болестта ще започне да преминава в своя последен трети и окончателен стадий.

Когато замърсяването от постъпващи неестествени вещества в тялото продължава дълго време, и особено когато се изписват все по-силни блокиращи лекарства, имунната система ще се опитва от­чаяно да се активира още по-мощно, за да може все още да предот­вратява цялостният разпад на тялото. Възпалението на приливи и отливи ще продължава и в неговия огън постепенно ще изгаря и самата тъкан на органите. Който не разбира този отчаян стремеж на имунната система да почиства инфилтрираните от чужди елемен­ти тъкани, съзира само следствието – разрушаването на тъканите. Това върховно недоразумение е родило една от най-абсурдните и невероятни теории в историята на медицината, нехрумвала до този момент на никой нормален лекар в течение на хилядолетия. Това е теорията за автоимунните заболявания. Тя приема, че по неиз­вестни причини организмът прави грешка, полудява и започва да изработва антитела срещу собствените си тъкани и се стреми да ги унищожи. Като болна фантазия на болни лекари, тя не би имала осо­бено значение, ако не беше чудовищното практическо последствие: прилагането на цитостатична химиотерапия за унищожаването и на последните жизнени остатъци в тъканите, след което със сигурност настъпва смъртта и на целия организъм. Тялото се превръща по­степенно буквално в разпадащ се и гниещ труп.

Преди да опишем и последния трети стадий на болестта, е не­обходимо още едно пояснение: Природата не търпи отпадъци. Там, където има такива, в тяхното унищожаване и преработване участва цялата флора и фауна на екосистемата. Ако има трупове, има и лешояди, а остатъците довършват червеите и микробите.

В нашия организъм, като природа, е същото – там, където има отпадъчни органични материи, ще се развиват паразити и микроби. Микроби по начало има в цялото ни тяло. Те са нашата естествена микрофлора и ние сме в симбиоза с тях. Те се активират и променят видовия си състав, ако на дадените места в организма има повече отпадъци. Просто те се хранят с тях, размножават се по-усилено и развиват по-големи колонии, често превалиращи от даден вид. Наличието на активирана микробна флора е породило в последните столетия още една от най-налудните теории в ме­дицината. Това е илюзията, че микробите причиняват болести. В най-добрия случай може да се каже, че те много пъти придружават болестта, опитвайки се да ни освободят от отпадните вещества, като ги ползват за храна. Така симбиозата (взаимната ни полза) продъ­лжава и на нивото на болестта. Микробите се хранят със слузта и другите органични отпадъци по лигавиците и в тъканите ни и по този начин ни лекуват. Да, с цената на симптомите и бо­лестта, но нека не забравяме – болестта и лечението са един и същ процес! Който не разбира това, ще се опитва да убива микробите с антибиотици.Така организмът ни си остава да плува в собствените си отпадъци плюс труповете на микробите, плюс отровата на ле­карството, плюс последващата дисбактериоза. Такова „убийство“ е оправдано единствено в спешната патология, когато остротата на процеса заплашва живота на самия болен.Тогава антибиотикът е просто необходима отсрочка, по-малкото зло, за да може после чо­векът планово и последователно да почисти и възстанови тъканите си. Във всички други случаи посегателството към микрофлората е екологична лудост с всичките последици на екологична катастрофа в организма. Всъщност, за нашите микроби по-скоро трябва да се грижим. Техните колонии да бъдат видово балансирани, да няма дисбактериоза. Защото те са нашите малки невидими стражи, които ни пазят от болести и се активират, за да ни помогнат при настъпила авария. Когато тъканите ни са замърсени с отпадъци, имунната система ще бъде активирана и микробите раздвижени – това са базовите лечебни механизми на нашия организъм.

Какво става обаче, ако ние продължаваме безогледно да замъ­рсяваме екосредата на организма си и същевременно блокираме с химически вещества неговите опити за самопочистване и хигиена? Както вече казахме, отпадъците се втвърдяват в нас. Променя се формата и структурата на тъканите и органите ни. Настъпва дегене­рация – израждане на клетките. Затова този последен трети стадий можем да го наречем

ДЕГЕНЕРАТИВЕН СТАДИЙ НА БОЛЕСТТА.

Тогава се формират утайки и втвърдявания в съдовете – запушва се най-напред най-гъстото „сито“ – най-малките разклонения – ка­пилярите. В следствие на това органите не се хранят добре и бавно атрофират, стопяват се и се разпадат. Формират се атеросклеро­тични плаки и в по-големите съдове. В тях се утаяват кристали, а понякога и съсирена кръв – тромб. Когато се запуши по-голям жизненоважен съд на сърцето или в мозъка, настъпва смърт – ин­фаркт или инсулт. Когато отпадъците и отровите се втвърдят в черния дроб настъпва цироза, той буквално се вкаменява и човекът умира. Могат да се запушат бъбреците с камъни или да се запушат капилярите им и тогава те бавно изсъхват – човекът отива на хемо­диализа. Формират се също конкременти в жлъчния мехур, по костната система – шипове, а поради запушване на изхранващите я капиляри тя атрофира – развива се остеопороза; ставите се дефор­мират и разпадат – артроза. И когато пропиването и запушването на тялото надскочи определени поносими нива, организмът реагира с разрастване на тъкан около чуждите вещества. Това е универ­сална защитна реакция при хронично наличие на чуждо тяло в организма. Тялото ни се опитва да събира отровните отпадъци в клетки-депа, в тъкани-контейнери, за да може да защити околни­те здрави части. Както отпадъците от ядрена централа събираме в херметически затворени контейнери и извозваме, и заравяме някъде дълбоко, така и организмът ги събира в група от разраснали за целта клетки-контейнери, формирайки буци. Латинското наименование на думата „буца” е „тумор”. Така се формира напр. гранулом около хронично възпаления зъбен корен, оформят се бучки от разраснали се клетки в различни места – в гърдите, в матката, в простатната жлеза и т.н.

Разрастването на клетки около и в засегнатите места е по­следният отчаян опит на организма да се защити от разяжда­щите го вещества и да запази целостта си. Това е последната реакция на жизненост и опит за лечение. Последният стадий на това токсично разрастване се нарича рак – безкрайно разрас­тване поради безкрайно отравяне, което завзема все нови и нови пространства и в последна сметка се разпространява в цялото тяло – формират се метастази. С това завършва дългият и последоветлен процес на организма като борба.

Тази борба се развива в три стадия, разположени във времето и преливащи един в друг:

1. Функционален стадий

2. Възпалителен стадий

3. Дегенеративан стадий

Всяко заболяване започва дискретно и неусетно като общо ФУНКЦИОНАЛНО НЕРАЗПОЛОЖЕНИЕ, минава през ВЪЗПАЛЕНИЕ на предразположени органи, които се опитват да изхвърлят отровите навън, за да завърши накрая при продъ­лжителна немара с ИЗРАЖДАНЕ И РАЗПАД. Това е борбата за живот, наречена болест. Когато най-после разберем и осъзнаем болестта като акт на живота, като процес и стремеж към възстановяване, тогава ще престанем да се борим с нея. Напротив, ще и по­могнем , за да може тя да ни оздрави. Но мъдростта отива по-далеч: не е необходимо да боледуваме, за да ни лекува болестта. Умният профилактично и навреме ще помита къщичката си, за да бъде тя чиста. Ще подмени и старите мебели с нови, за да бъде здрава. Така здравето ще бъде нещо естествено и спонтанно, както естествен и спонтанен е самият живот!