Ходили сме и на дискотека, когато бабата е гледала детето. Щом има желание няма лошо.
- Публикувана: 12 юли 2020, 13:58 ч.
- Последно мнение: 15 авг. 2020, 14:45 ч.
Оставяте ли бебето /детето при баба?
Детето ни е на 3,5г и досега не е оставала да спи при баби и роднини.
Живеем извън Бг и тя не е свикнала на интензивен контакт с бабите си. Привързана е към тях, радва се като дойдат, но винаги предпочита да е нас, ако може да избере.
Това лято, когато се приберем, имаме желание да я оставим за няколко дни за първи път на свекърва ми. Надявам се, ще се чувства добре.
Живеем извън Бг и тя не е свикнала на интензивен контакт с бабите си. Привързана е към тях, радва се като дойдат, но винаги предпочита да е нас, ако може да избере.
Това лято, когато се приберем, имаме желание да я оставим за няколко дни за първи път на свекърва ми. Надявам се, ще се чувства добре.
И двете баби са на село извън града идват понякога и я оставяме за час, два да излезем да хапнем навън или да платим някоя сметка .Веднъж за една вечер я оставихме при майка му.(6месеца)
Аз не разбирам как ще си оставиш бебето на 40 дена при бабата и ще хукнеш да празнуваш някъде си в друг град 😒майки/родители всякакви
Аз не разбирам как ще си оставиш бебето на 40 дена при бабата и ще хукнеш да празнуваш някъде си в друг град 😒майки/родители всякакви
На 4 години и почти не говори??? Моето скоро ще навърши 2 год. и мисля, че няма да е пресилено, ако кажа, че говори почти като възрастен. И често прекарва часове с баба си. Не е при кой стои, а дали се общува с него. Аз не спирам за минута да му говоря, всичко което се случва му го обяснявам. Едит чорап да му обуя и му казвам, че го правя. Трябва да му се говори. Това е доказано.
На 4 години и почти не говори??? Моето скоро ще навърши 2 год. и мисля, че няма да е пресилено, ако кажа, че говори почти като възрастен. И често прекарва часове с баба си. Не е при кой стои, а дали се общува с него. Аз не спирам за минута да му говоря, всичко което се случва му го обяснявам. Едит чорап да му обуя и му казвам, че го правя. Трябва да му се говори. Това е доказано.
Моето е на 4г. и говори като шевна машина и на български, и на английски. Главата ме боли от толкова приказване
. То не е само с мен... Спира хората по улицата и ги пита - Здравей, как си, как мина твоя ден... Оставал е при родителите ми 3 - 4 пъти за по 1 - 2 седмиици. Много е привързан към тях. Регулярно не го виждат, защото не са и близо. Свекърва ми също. Когато идва на гости го гледа по цял ден без проблем, разхожда, приспива и прочие. Тя също не живее близо. Разбира се аз не обяснявам като обувам всеки чорап, защото едно 4-годишно дете ще те помисли за куку, ако го правиш
Но на длъж и шир и по много пъти обяснявам докъде се простират границите на може и не може за стотици ситуации.
Децата са различни, развиват се със своя си ритъм, така че няма смисъл от обобщение. А изказвания от типа ‘не може да говори на 4, а пък моето на няма и две говори като възрастен’ са меко казано не на място, когато нямате представа за въпросното дете. То пък може да решава задачи по квантова физика вече, знае ли човек!
Синът ми на четири също трудно говореше, говореше много, но нищо не му се разбираше. А не съм го оставяла, за да ходя на Малдивите (което с удоволствие бих направила - и аз съм човек все пак) и от бебе му се говори и чете. На почти осем години и след известна работа с логопед детето говори като родни два езика и още два с грешки, но достатъчно добре, за да бъде разбрано.
Синът ми на четири също трудно говореше, говореше много, но нищо не му се разбираше. А не съм го оставяла, за да ходя на Малдивите (което с удоволствие бих направила - и аз съм човек все пак) и от бебе му се говори и чете. На почти осем години и след известна работа с логопед детето говори като родни два езика и още два с грешки, но достатъчно добре, за да бъде разбрано.
Най-важно в случаите с оставяне на бебе/дете, според мен е първо дали бабата има желание да го гледа, т.е. сама да иска да се включва (има и такива баби, да), а не да се съгласява щот нали няма как иначе, ама ако може да не я занимават. Второ дали тази баба е склонна да се съобразавяа с режима на детето, поставен от родителите - хранене, обличане и т.н., а не да се тупа в гърдите как "тя 2 деца е отгледала" и какво толкова, ако набута лъжичка мед в устата на двумесечно, нищо че майка му не дава, ама ей тъй на, да види, че нищо няма да му стане. Ако някое от горните условия не е изпълнено на 100% не бих го оставила.
Най-важно в случаите с оставяне на бебе/дете, според мен е първо дали бабата има желание да го гледа, т.е. сама да иска да се включва (има и такива баби, да), а не да се съгласява щот нали няма как иначе, ама ако може да не я занимават. Второ дали тази баба е склонна да се съобразавяа с режима на детето, поставен от родителите - хранене, обличане и т.н., а не да се тупа в гърдите как "тя 2 деца е отгледала" и какво толкова, ако набута лъжичка мед в устата на двумесечно, нищо че майка му не дава, ама ей тъй на, да види, че нищо няма да му стане. Ако някое от горните условия не е изпълнено на 100% не бих го оставила.
И да не поставя детето в опасни ситуации с действията си или бездействието си. Че има хора, които са меко казано неглиже, както и други с недобра преценка.
За първи път като я оставихме беше на 2 месеца - за една вечер, но вече не кърмех, така че това си е важен елемент.
От тогава когато е имало възможност я оставяме, особено ако пътуваме в чужбина.
Дойде момент, в който обаче на мен вече не ми се иска да я оставя и да съм си с нея.
Иначе това, че от малка я оставяхме беше едно от най-добрите ни решения. Не е залепена за нас, не плаче за нас, остава спокойно при всички баби, не е ревала и едни ден в ясла и градина и се адаптира много бързо навсякъде.
От тогава когато е имало възможност я оставяме, особено ако пътуваме в чужбина.
Дойде момент, в който обаче на мен вече не ми се иска да я оставя и да съм си с нея.
Иначе това, че от малка я оставяхме беше едно от най-добрите ни решения. Не е залепена за нас, не плаче за нас, остава спокойно при всички баби, не е ревала и едни ден в ясла и градина и се адаптира много бързо навсякъде.
Бебо е пресен, пресен, на 7 седмици е и досега само се е виждал с бабите и дядовците си.
Чакам да му пооминат коликите и да установи по-редовен режим на хранене и бодуване и ще го пращам 1 вечер в "командировка" при нашите. Живеем в един град и ще е по-лесно.
Свекитата са на 300км от нас, та за там трябва да попорасне.
За мен е много важно бебокът да общува още от малък с други хора и да свиква с различни ситуации. Да не е само с мен и баща си в нас.
Чакам да му пооминат коликите и да установи по-редовен режим на хранене и бодуване и ще го пращам 1 вечер в "командировка" при нашите.
Живеем в един град и ще е по-лесно. Свекитата са на 300км от нас, та за там трябва да попорасне.
За мен е много важно бебокът да общува още от малък с други хора и да свиква с различни ситуации. Да не е само с мен и баща си в нас.
Малкото бебе няма особена нужда да общува с други хора, освен родителите си. За едно малко бебе, най-хубавото място на света, е гушнато в майка му. Да не говорим, че за кърмено бебе, това оставяне за нощуване и почивки, е невъзможно.
Че майката може да има нужда да прати бебето с преспиване, разбирам го напълно и от сърце. Но самото дете няма нужда от това и няма да стане несоциално или с лоши умения в общуването, ако не спи от 2-месечна възраст у бабите си. По-късно идва етапът на социализация при децата, доста по-късно. Тъкмо обратното, за бебето/детето, тази увереност, че мама винаги е до него, създава сигурност и спокойствие. Това е светът на едно бебе - неговата майка.
Горното моля да не се чете като упрек към никоя майка, оставяща/оставяла детето си от ранна възраст. Изразява само личната ми гледна точка. 🙂
Че майката може да има нужда да прати бебето с преспиване, разбирам го напълно и от сърце. Но самото дете няма нужда от това и няма да стане несоциално или с лоши умения в общуването, ако не спи от 2-месечна възраст у бабите си. По-късно идва етапът на социализация при децата, доста по-късно. Тъкмо обратното, за бебето/детето, тази увереност, че мама винаги е до него, създава сигурност и спокойствие. Това е светът на едно бебе - неговата майка.
Горното моля да не се чете като упрек към никоя майка, оставяща/оставяла детето си от ранна възраст. Изразява само личната ми гледна точка. 🙂
Нашите баби имат желание, но ние започнахме да я оставяме мисля след 3г. възраст и то рядко, например, когато искаме да отидем на почивка някъде само двамата. Аз им имам доверие и на двете, просто нямам нужда да я оставям. В тази връзка детето винаги е било контактно, въпреки че не е оставало без нас. И сега (на 4г. е) не плаче за нас, ако го оставим на някого, в ясла/градина пък не е плакала никога при оставянето ѝ, започна да ходи на годинка и половина.