С приятеля ми сме заедно от 7 години и до преди месец всичко беше нормално. Аз съм на 24, той на 35.
Изведнъж започна да се държи грубо, да не ми обръща внимание, да се виждаме по-рядко. Държа да спомена, че и преди е имал подобни периоди и ми е казвал подобни неща, но беше отдавна.
Преди седмица ми каза, че не знае дали вече иска сериозна връзка, че не знае дали ме обича, че иска да си излиза с приятели и да си прави каквото иска без да дава отчет на някого, че иска да се среща с други хора. Също за пръв път ми каза, че нещо с мен му липсва и като сме навън постоянно се заглежда по други момичета, от което много ме заболя. Във външният ми вид няма промяна, каза че не е заради това. Също за пръв път изкритикува начина ми на обличане понякога, че не съм се обличала като другите и това било голям проблем. Каза също, че не е щастлив в живота си и във връзката ни, но не знае на какво се дължи. На следващия ден се държа все едно нищо не е било, на следващия пък отново ми наговори тези неща и така 3 пъти тази седмица. Предишните пъти аз се опитах да проведа някаква дискусия с него и да видим как можем да ги решим тези неща, но без успех, но сега последния път като ми ги каза казах добре и това беше. След 2 часа ми звънна да излезем и аз отказах, попитах какъв е смисълът след всичко което ми каза и той каза "Права си, не знам какво искам и не искам да ти губя времето, просто не мислех че толкова лесно се отказваш." Нещо подобно. Това беше като цяло.
Преди години също ми е говорил подобни неща и аз тъй като прекалено много го обичам и чувствам че не мога да живея без него всеки път плачех и звънях и се молих, накрая после сам ме търсеше след ден-два да каже че е сгрешил и нещата се оправяха. Този път нямам сила пред него да плача или да се моля за нещо, защото знам че няма смисъл.
Аз също не съм щастлива напоследък заради държанието му, но не мога да повярвам как всичко беше наред и бяхме щастливи, правехме планове за лятото и изведнъж стана това. Аз наистина много го обичам и откакто се случи това не съм спряла да плача, не мога да ям и да спя, сърцето ме боли. Мисълта, че аз съм вкъщи в това състояние, а той ще излиза с други момичета и ще прави каквото си иска без да му мине окото ме убива. Сякаш вече нищо не означава за него и никога не ме е обичал, всичките ни спомени, преживявания, планове...
Благодаря на всеки, който е прочел всичко това. Оценявам го наистина! Моля ви, който може да ми даде някакъв съвет, защото наистина никога не съм се чувствала толкова зле както сега и не мога да си обясня това, което го прави периодично, на какво се дължи. Благодаря отново!