За драскането на чертичките - при мен винаги вторият етап (след мисловния - да го "видя", да си го представя наум) е на живо с размахване на ръце в помещението, което пък води обикновено до коментар "Нищо не разбрах, трябва ми чертеж!" от мъжката част в къщи
Аз никога не съм имала бюро/маса като ученичка (просто нямаше място) и писането беше на кухненската маса. Което пък налагаше да пиша, когато не се готви/яде, или пък обратното - да не се готви/яде, докато аз пиша. За да пиша, трябваше да се разчисти тотал масата, съответно за да се готви/яде, трябваше да си махна всички ученически пособия. Много неприятно. А и масата беше в средата на стаята, която хич не беше светла - изток, но нисък етаж, слънце влизаше за малко сутрин, и беше на метър навътре от прозореца. Четенето - предимно в леглото, пак много кофти за очите. Затова много ценя това, което аз не съм имала - светлина за учене и собствено място (бюро/маса/плот) за ученическите неща.
В офиса, пак поради липса на място, съм седяла с гръб към стената, но с малко разстояние за стола - като се изтъркаляш малко по-силно назад, все блъскаш стената със съответните поражения - едни кофти сиво-черни ивици на нивото на горната част на облегалката от пластмасата. Но така или иначе в повечето случаи се налагат някакви компромиси заради липсата на място/размери на стаята.