Здравейте,
Не знам как да започна и изобщо дали да започвам, но в крайна сметка пръстите ми започнаха да пишат..
От известно време едни въпроси ме тормозят и не знам, как да си отговоря на тях.
На 25 години съм имам приятел от почти 5 години, живеем заедно и всичко върви добре. /Поне пред хората/ Имаме голям кръг от приятели и близки, които все ни се "възхищават" за хубавата връзка и как добре се разбираме, уважаваме и обичаме. С моя приятел гледаме в една посока по отношение на живота ни в бъдеще. / Сватби, деца.. дом, семейство../ Работим много и двамата сме с хубави професии, образовани и нещата вървят добре, както казах.
До тук добре.
От известно време започвам да забелязвам и усещам едни, особени признаци у него. /Не говоря за изневяра, от сега да поясня/ Въпросните признаци са от време на време и се изразяват в това, че на моменти е много раздразнителен, припрян и намира поводи за дразги от всичко. Наясно съм, че както при нас, така и мъжете имат нещо като ПМС, но дали е от това? Никога не сме си правили проблеми във никакво отношение, широкоскроени сме и двамата. Преди няколко дни реших, че искам да се прибера за един wnd при родителите ми, да се видя с тях, както и с приятелите ми от детството, когато той разбра за това мое намерение, се подразни, не го показа явно, но стана ясно. Никога не би ми забранил да направя нещо, но взе да изтъква някакви плоски причини, в опит уж да ме разубеди - индиректно, видя, че няма да стане и се отказа. В следствие на това, започна да се държи по-студено и някак дръпнато, което не е присъщо за него /ужасно любвеобилен е принципно/. Това е просто последната такава случка, затова я давам за пример. Имало е и други подобни, той обича вниманието, не обича да бъде пренебрегван, често иска нещата да се случват, както той смята за правилно, което отново е притеснително според мен. Не е постоянно, но има моменти, в които лампичката ми премигва. Знам, че това е в следствие на възпитанието му, тъй като той е бил много желано дете /второ, първото е сестра му/ и са го глезили - доста. В началото като се запознахме, имаше много неща, които не харесвах у него и малко, по малко ги изгладихме и успя да се промени. Но останаха тези, които казах, предимно с налагането и това, че постоянно държи да сме заедно, но иначе няма проблем от време на време той да излиза напред - назад с приятели. /за мен не е проблем/
Нямам никакво намерение да се разделям с него, защото във всичко останало сме един за друг, просто аз може би съм по свободолюбива, знам ли....
Та бих искала да попитам има ли повод за сериозно притеснение, както и дали можем да изгладим нещата?
Извинете за дългия пост.
Благодаря предварително за изказаните мнения.
Не знам как да започна и изобщо дали да започвам, но в крайна сметка пръстите ми започнаха да пишат..
От известно време едни въпроси ме тормозят и не знам, как да си отговоря на тях.
На 25 години съм имам приятел от почти 5 години, живеем заедно и всичко върви добре. /Поне пред хората/ Имаме голям кръг от приятели и близки, които все ни се "възхищават" за хубавата връзка и как добре се разбираме, уважаваме и обичаме. С моя приятел гледаме в една посока по отношение на живота ни в бъдеще. / Сватби, деца.. дом, семейство../ Работим много и двамата сме с хубави професии, образовани и нещата вървят добре, както казах.
До тук добре.
От известно време започвам да забелязвам и усещам едни, особени признаци у него. /Не говоря за изневяра, от сега да поясня/ Въпросните признаци са от време на време и се изразяват в това, че на моменти е много раздразнителен, припрян и намира поводи за дразги от всичко. Наясно съм, че както при нас, така и мъжете имат нещо като ПМС, но дали е от това? Никога не сме си правили проблеми във никакво отношение, широкоскроени сме и двамата. Преди няколко дни реших, че искам да се прибера за един wnd при родителите ми, да се видя с тях, както и с приятелите ми от детството, когато той разбра за това мое намерение, се подразни, не го показа явно, но стана ясно. Никога не би ми забранил да направя нещо, но взе да изтъква някакви плоски причини, в опит уж да ме разубеди - индиректно, видя, че няма да стане и се отказа. В следствие на това, започна да се държи по-студено и някак дръпнато, което не е присъщо за него /ужасно любвеобилен е принципно/. Това е просто последната такава случка, затова я давам за пример. Имало е и други подобни, той обича вниманието, не обича да бъде пренебрегван, често иска нещата да се случват, както той смята за правилно, което отново е притеснително според мен. Не е постоянно, но има моменти, в които лампичката ми премигва. Знам, че това е в следствие на възпитанието му, тъй като той е бил много желано дете /второ, първото е сестра му/ и са го глезили - доста. В началото като се запознахме, имаше много неща, които не харесвах у него и малко, по малко ги изгладихме и успя да се промени. Но останаха тези, които казах, предимно с налагането и това, че постоянно държи да сме заедно, но иначе няма проблем от време на време той да излиза напред - назад с приятели. /за мен не е проблем/
Нямам никакво намерение да се разделям с него, защото във всичко останало сме един за друг, просто аз може би съм по свободолюбива, знам ли....
Та бих искала да попитам има ли повод за сериозно притеснение, както и дали можем да изгладим нещата?
Извинете за дългия пост.
Благодаря предварително за изказаните мнения.
просто съм чела по въпроса, че те също понякога проявяват чисто емоционалните "симптоми" на състоянието. Колкото до другата част от мнението, да забравила съм да поясня нещо важно, а именно - не съм го канила понеже той ми беше казал, че въпросната седмица ще се прибира при неговите родители, за да работят някакви мъжки неща с баща му. Моето решение, беше следствие на неговото, за да не стоя сама. 
