Не искам да съм шофьор

Егати щастливия мъж, щом това му е най-голямото разочарование в живота... Иначе това, което споделя авторката, сме го изживяли всички водачи. На мен ми се повдигаше като тръгнех да карам, блокирах тотално. Но направих всичко възможно да го преодолея, колкото и да ми беше трудно, заради себе си, лично за мен шофирането е много важно умение. Не искам да съм зависима все някой да ме кара. Но ако самата ти не желаеш да караш, никой няма право да те принуждава. Според мен мъжът ти наистина се опитва да те стимулира да се научиш, но по супер тъп начин. По-скоро трябва да ти дава кураж и да те учи.

Шарки, туй сборно за всички кифли които са шофьорки, ама не баш. Ти си пич и половина.

Чей, че сега видях, че Петко е още нероден. Малейййй да съм на тия години на авторката с 40 годишния ми акъл.

От личен опит пиша, защото преди няколко години минах през абсолютно същото с изключение на това, че не ставаше въпрос за мой приятел, а за баща ми.

Човекът цял живот се занимава с автомобили, това му е втората най-голяма любов и страст след семейството. За него беше едва ли не обидно някой от семейството да не е шофьор и затова се бях записала на курс няколко месеца преди да навърша 18 още.

С голямо желание ходих в началото, но в един момент - греда. Така се наплаших от лекциите, че не исках да се кача на шофьорското място. Почти същите симптоми като теб имах - треперех, ставах нервна, докато шофирах с инструктора в някакъв момент пусках волана и казвах, че не мога повече. Ужас беше. Баща ми също като твоя съпруг ми обясняваше как ще ми хареса, как това дава свобода (беше ми купил автомобил, но го пазеше в тайна докато не взема книжка), как после няма да искам да слизам, а аз му повтарях, че няма да се откажа само защото не съм свикнала да зарязвам работите наполовина, но изобщо да не си въобразява, че аз ще карам след изпита.

Тази година стават 4 години откакто съм я взела книжката и с ръка на сърцето мога да кажа, че баща ми беше прав - наистина се влюбих в шофирането. Възможността да ходиш където искаш, когато поискаш без да си зависим от никого е страхотна.

След този дълъг разказ искам да кажа, че моят съвет е да продължиш. Ако трябва смени школата, инструктора, но си изкарай докрай курса. Едно умение в повече никога не е излишно и не знаеш кога ще ти потрябва дори да не си активен шофьор всеки ден.

От сеа възпитавам любов на дъщеря ми към шофирането. На кръстовище винаги я питам кой е с предимство, кой знак какъв е. Няма припиране, няма чувство за вина.
Казала съм и, че щом стане на 18 ако има желание ние с баща и ще я научим на някой баир да кара кола. Ако не иска- няма проблем. Ще изкарва пари, че да се вози на такси.

Аз шофирам, смея да твърдя добре, но ненавиждам (принудена съм, заради разстоянията).
Проблемът е, че позволявате агресия и манипулация. Придобиването на това умение не е въпрос на живот и смърт (особено в София, с прекрасно уреден градски транспорт и постоянно наличие на таксита, както и малки разстояния, които човек идеално може да използва движейки се пеша).
Ако днес Ви тормози за това, утре ще е нещо друго. Авторитарни изблици, които бих прекратила още веднага.

По-големият ти проблем е мъжа, а не шофьорлъка. Аз бих преосмислила такива отношения.
А за шофирането... аз много обичам предизвикателствата. От една страна съм страхлива и нерешителна, от друга- мира не ми дава да знам, че другите могат (каквото и да е), пък аз не смея. На твое място щях да си дам почивка докато желанието да се докажа надделее над страха... Но каквото и решение да вземеш, трябва да си ок с него. Има ли натиск пряко волята ти (външен или вътрешен)- не е правилно.
И запомни- човек може всичко, което реши. Всичко е в главата. Настройка на съзнанието. Вяра в способностите и успеха. Повярваш ли си, че ще се справиш, нищо не може да те спре.

Жал ми е за теб. С книжка или без книжка все тая. Този екземпляр ще те мачка за всяко друго нещо- как възпитаваш Петко, ка като ходите на гости не може да си пие, как не му изкарваш достатъчно пари.
А гадното е, че все повече стават тия теми.

Че има хора, за които шофирането не е възможно за усвояване (и мъже, и жени), защото води със себе си редица ужасни преживявания е факт. Или защото способността за ориентиране е слаба, реакциите по-бавни, притеснителност, ужас дори. Каквато и да е причината не е задължително всеки от нас да има това умение. В този смисъл поговорете с него, като разговорът Ви би следвало да започне и по-отначало - всеки човек е различен, но всекиму дължим уважение и съобразяване с лични способности и желания. Защото там му е проблема на него, липса на емпатия, уважение и съпричастност. А липсатата им утре ще води със себе си и други проблеми в отношенията Ви.
Та така, сложете себе си на място и той да го види. Ако трябва и с юмрук на масата, понякога трябва да сме по-кардинални, заявявайки се.

Аз подозирам, че ако се освободиш от "мъжа" ще ти се освободи душичката и в някакъв момент може и сама да решиш да вземеш изпита.

Ооо,това съм го минала.
И аз така-не,не,не,няма да стане и при първото късане, "мъжленцето" реагира все едно съм най-тъпата,простата,неспособна женска. Беше скръбно разочарован.
Не исках пак да минавам през този разговор,сръдните и цупните,стегнах се и го взех.
Не съм с него вече,но съм му мнооого благодарна за натиска😊😊😊

Не бях се сещала така да я нарека, ама и моята книжка е почти 😄 девствена. Взех изпита без проблем, но нямах кола и не съм шофирала, след години като си купихме вече ме беше хванал страх. ММ мрънка чат-пат, ама аз шеговито го питам за какво ще ми е, ако и аз подкарам колата, друго измеримо умение, с което да ме превъзхожда, няма 😃 Не мога да приема, че някой обявява нещо си, свързано с половинката, за най-големия си провал. Ако не е това, друго ще намери сигурно да ти намила.

Това за дадените пари също не е вярно, добила си малко теория, малко практика, очевидно имаш нужда от още обаче. По-скоро всякакви допълнителни суми за изпити и т.н. точно сега ще са пропилени, не звучи като под този натиск да успееш да се мобилизираш до август. А и не е нужно. По-натам ако решиш, ще има над какво да надградиш.

Единствените моменти, в които ми липсва да шофирам, е като трябва да разнасям децата насам-натам, защото съм много стриктна на тема детски столчета. Ама в крайна сметка ММ собствените си деца вози, не на комшията. А и те растат, в голям град с добър ГТ става по-лесно.

Смятам, че е по-притеснително, не когато не искаш да шофораш и не го правиш, а когато не умееш, ама пак сядаш зад волана не поради истинска необходимост, а поради някаква глупост тип “хубава жена, пък на трамвай се вози” 😳

Той сега за тролея и роклите. А като тръгне да плъзва крак да слиза от колата, кво прайм?

Ся пък си мисля- дали пък авторката не пусна тая логорея за да каже колко е хубава

Хайде сега, мъжа виновен, че иска тя да бъде самостоятелна и утре да не го вика да карат бебето на доктор. Направо са ми смешни такива мои приятелки как могат доброволно да се поставят в 21 век в такова положение. Всяка жена трябва да има книжка в днешно време и то от 18 - 20 годишна. Независимо има ли градски транспорт, няма ли, село ли е, град ли е. Нещата бързо се променят, днес не ти трябва книжката, утре ти затрябва...

Аз съм шофьор и наистина не мога да си представя да нямам книжка. Не обичам да ползвам градския транспорт, това висене по спирките ме убива, тази направо задушевна обстановка в час пик и да трябва да си прав. А за таксита да не говорим, качвала съм се 2 пъти. Докато бях бременна направо бях болна, че ми забраниха да шофирам и трябваше да се съобразявам.
Но и ми е писнало от хора, които не мога или не искат да спазват правилата. Просто някои не стават за шофьори и не трябва да го правят. Само правят предпоставка за ПТП или направо си става такова. Най- добре, който не желае да не се мъчи, поне вече има много варианти.
А за мъжа ти, евала за целите в живота му, дано след време да ги преосмисли.
А за бебето на доктор, въпреки че имам книжка и шофирам, не мога да отида сама с моето дете. Скъсва се да реве, пробвах 2 пъти и се отказах. Някакъв ад е по пътя и като отида в кабинета продължава да реве. Накрая не мога да се чуя с доктора, забравям какви въпроси съм имала. А ако се наложи спешно има таксита денонощно, не виждам какъв е проблема.