Проблеми във взаимотношенията

От моя опит с близо тригодишна връзка мога да споделя. Килограми се качват с годините. Приятелят ми за три години качи 10 кг. Въпреки че ние сме около 30-те.
Смятам, че след втората година всяка двойка има проблеми, които или може да разреши или се разделят. Имаше една книга - " Любовта трае три години". Ами има нещо вярно.
Смятам, че твоя проблем е липсата на майка. Бащата не може да даде съвети както една майка. Всички приятелки дават ненужни съвети понякога. Не ги слушай. Послушай сърцето си.
Аз не съм стигнала до антидепресанти и съм почти 10 години по-голяма от теб, но и аз направих една голяма нервна криза. Случи се в момента, в който както и ти описваш, всичките ми приятелки се омъжиха и вече имат деца. А ние сме далеч от тези стъпки. Но това не означава, че трябва да се разделя с приятеля ми, защото той не иска в момента това.
Секса също намалява с годините. Ние от известно време имаме проблем и в работата си, проблем със закупуването на жилище, така че и това оказва влияние.
Замисли се какво искаш - на 20 си, имаш времето да рискуваш, да срещаш други мъже, да имаш и още няколко връзки

Аз съм била в подобна ситуация на твоята възраст. Майка ми плащаше таксата, обаче вкъщи бяхме непрекъснато на нож. И аз се излъгах да се изнеса при момче. Пълен провал. После пак се върнах за малко в нас, почнах работа и се изнесох на квартира с приятелка. Не беше баш цветя и рози, но поне правех каквото аз искам.

В същото положение съм от 16 години.Принципно мразя да ми се меля на главата, но и това мълчание се не издържа. Като добавим студенина, игнориране, живеене в своя си свят - и стигнах до депресия. Ако не бяха децата да съм се развела. Това няма оправия - винаги е бил такъв. Може да говори само за хобитата си, от които аз не разбирам и не ме интересуват. Сърдит, отбива всеки опит за комуникация или като говоря е монолог - дума не обелва, най-много да мъцне. Обещава да се промени, но никога не се случва. Интересното е, че с мама и тати и приятели и доста по-разговорлив, личи си, че търси тема за разговор обикновено тъпа,  а с мен си личи, че не желае да говори - досадна ли съм му не знам. И аз нямам подкрепа, за близките и прителите ми той е добрия, а аз лошата щото той работел, имал пари и съм нямала от кво да се оплаквам. Събирам смелост да го напусна от доста време. Разбирам те прекрасно. Според мен в един момент няма да издържиш, и ще се разделите. Дано да е преди да сте създали деца щото после се усложняват нещата.

Много жалко, че си попаднала на такъв темерут, и е темерут само с теб.
Защо не започнеш да работиш? тогава няма да си зависима от него и ще можеш да го напуснеш. Въпросът е всъщност за децата. Защо те са причина да ги търпиш - няма да можеш да ги издържаш?

пари си имам - не са те проблемът. Не разбирам що все  мислите, че парите ако имаш и всичко е наред и липсата им е единствения проблем . За мен проблемът са хората, децата - нямам му доверие да му ги оставям, защото не се е научил да се грижи за друг човек освен за себе си. То това е и причината да искам да се махна от него - не се научи кво значи да имаш жена, деца, семейство

Ще си позволя да дам един съвет на авторката. Не се вкарвай в съвместни съжителства толкова рано, това е просто пагубно. Аз направих тази грешка и страшно съжалявам. Вместо да си гледам кефа и да излизам с приятели, аз бърках мусака. Като студентка започнах да живея с гаджето, разделихме се. След време срещнах друг и с него поживях, пак провал. И така 4 съвместни съжителства, куп разочарования и необратими последствия. За да се стигне до момента, в който възрастта ми за брак отдавна е премината, но аз вече не мога да търпя друг човек около себе си. От бързане да пораснем се изхабяваме емоционално и когато вече наистина е време за тези неща, вече сме се превърнали във вкиснати лелки, които нито са склонни на компромиси, нито да допуснат истински някой около себе си.

 Пробвала си с тоя и оня, а не си изчакала да намериш точния, с който наистина искаш да живееш и да сте семейство. Според мен обаче не си направила грешка - дала си всичко от себе си и си била със сериозни намерения - просто не си имала късмет да попаднеш на твоя човек. За мен всичко е съдба и не трябва да се самообвиняваме - правили сме което сме сметнали за най-добро и най-правилно (освен ако не е било с интерсчийска цел или да оберем някой, което едва ли е твоя случай)

Дададада! Абсолютно същото! С мойте близки, с неговите близки, приятели, колеги, даже със сестра ми, разговори колкото искаш с часове. С мене няма такива работи, а аз наистина се опитвам! Нали пак ще кажа аз не искам някой да ми плямпа постоянно или да плямпам аз. Гледам го, съсредоточавам се даже да измисля нещо бе нещичко и нищо просто бяло платно. Според мойте “близки” той е толкова добър, толкова работлив, услужлив, имал пари, имал страшни мечти. А аз? Аз съм дявола, все недоволната, все виновната. Разликата в държанието му пред тях и държанието му като е само с мен, отстрани изглежда на шизофрения. Тотално различно поведение.


Мда и аз съжалявам, че избързах. Според мен ако първоначално сте си гаджета, гаджета, ако не живеете заедно по-бавно може да дойде монотонността, и да не си омръзвате?!? Така си мисля аз.

Авторке и аз съм била с такъв темерут и операриран от емоции... Принципно и той много стойностен - собствен бизнес, вежлив, интелигентен, хубавец, ... На първо четене перфектен - все пак и аз това му харесах. Ама да не ти е в къщата. И на мене наще много ми говореха колко бил свестен, аз едва ли не каква съм и как не оценявам бла бла.
Това което те другите виждат и което ти са коренно различни неща.
На много пъти и аз си мислела колко съм ужасна, че постоянно исках някакви неща пък той естествено ме изкарваше вещицата, която го притиска и изисква някакви работи...
По въпроса дали се е изчерпало - минали са 2 години, опознали сте се, вече няма какво толкова да се доказвате един на друг, той си е влязъл в комфортната зона и вече виждаш какъв е ТОЙ, истинският. Горе долу и при нас така се стекоха нещата.. Мина там един период и на мен ми омръзна винаги всичко аз да дирижирам и те така.. рутината, пък то не е проблема в рутинатата, а че тия хора са си ръбове и винаги са били..
Не смятам, че такива хора се променят и ако ТИ не си щастлива, сигурно има причина за това. Ако на баща ти много му харесва - да ходи той да живее с него.

Никакви антидепресанти няма да пиеш на 20 години, моля ти се, не се излагай! Какво ти изписаха? Ако са ssri (золофт, прозак и т. н.) - директно в казанчето и дърпаш водата. Нали не искаш на 20 да си с биполярно разстройство или пред самоубийство? Защото то това правят тия хапчета със здрави хора. Трябва със зкон да ги забранят. Махай търтея и си намери добре платена работа. На баща ти капацитета му е толкова, приеми го, че е незрял и не се допитвай до него повече. Може и да ти мисли доброто, но няма реална преценка за нещата. Да не ти пука. И като го махнеш твойчкия ще видиш как бързо-бързо ще ти мине депресията до 2-3 месеца.Айде със здраве и да почерпиш като се оправиш.

Въобще не съм съгласен. До начин на живот е - движение, ходене, спортуване, безкомпромисна храна, изключване на боклуци - газирани, енергийни, вафлички, намаля бирите, мазното месо и т.н. Редовен ежедневен секс. Особено сега в жегите доста се "сваля", ще има горене на калории.
С една дума - дисциплина, превърнала се в начин на живот.

Качват се кила от:
1/. Занемаряване, мързел.
2/. Лоша обмяна на веществата.
3/. Потенциално някакво заболяване, или нещо не в ред в системата, хормони и т.н.

Хора на по 20-30 с 10+ кила, няма как да приема за нормално и "ок".
Респективно момичета 19-25 никак не са ми симпатични с "наднормено" тегло.
Леко да е наляла и да е секси е едно, но другото говори за лош начин на живот и навици.


Какво означава "отдавна е преминала възрастта" ти за брак?
Доколкото знам си в ранните 30, или около. Какви влакове...я се стегни. Важното ти е да се поддържаш и грижиш за себе си по възможно най-добрия начин - физически и психически.
Мда, изхабяват емоционално повечето връзки и преминаването през етапите от началото до края.
"Нормалността" вече нали знаеш, че има различни измерения.
Аз пък не бързам и продължавам да си живея, както ми е гот.
Разбирам те след 4 разочарования да си се капсулирала и много трудно да допускаш нови хора около себе си.
В същото време има и млади момичета, искащи описаното от теб - да се правят на съпруги, да родят рано (20-25, което реално е нормално) за "ужас" на кариеристки, че едва ли не ще си съсипят живота, а те реално да са щастливи с човека до себе си.
Съгласен съм за "вкиснатите" лелки. От дъжд на вятър и аз съм попадал на такива, но никак не са моето, коренно различни са полюсите и енергията, зарядът, ако щеш.
Допускането до себе си не е до възраст, а до човек. Има по-затворени, притеснителни, както и обратното - отворени и дейни.

Или добави още 6.

РалиК, за да се изнесеш, нали трябва да си осигуриш материалните неща - сама. Ти всъщност чете ли какво съм написала? - че ако си независима финансово, само тогава можеш да го напуснеш.
Все пак нали не става дума за есе, а за реалния, твоя живот.

Авторката, разбирам те, макар и да не съм била точно в твоето положение. До 26-27г не бях и помисляла да живея с мъж. Моите родители ми предлагаха да ми помагат с такси, квартира, но отказах. Честно да ти кажа, предпочитам да работя без почивен ден, да живея в стая колкото коридор, но да си имам лично пространство и време, а не да седя с темерут с наднормено тегло и да му отварям краката, защото бил добро момче. Колкото и грозно да звучи, ако отваряш краката на мъже, които не ти харесват особено е по-логично да е на тек или на час, пито платено и скрито покрито, а не да живееш със свинчо и да му задоволяващ половите желания за единия подслон. 

Антидепресанти Не бих пила и с пари да ми ги дават, особено когато обстоятелствата са лесно променяеми.

Според мене ти вече си решила да се разделиш с мъжа, но нямаш смелост и пари да го направиш на момента. Можеш вече да търсиш квартира - у приятелка, общежитие, стая у някоя баба. Започни да търсиш от сега за септември, примерно!

Разгледай обявите за стаи! Има бабички и дядовци, които дават стая срещу помощ в домакинството. Има и хора, които отдават евтино апартамент, в който се връщат само няколко пъти годишно и за малко. Някои искат само режийни, а мястото е обзаведено.

На твое място бих намалила контактите с бащата и сестрата и бих ги поставила пред свършен факт. Пишеш, че си живяла в насилие като дете. Не зная баща ти ли е бил насилник, но ако да е добре да се дистанцирам леко от него, но без да късаш. Ще трябва да събереш семестриалните такси, така че в случай, че откаже да ги плаща, имаш достатъчно пари да си завършиш образованието.

Търсила ли си стипендии за чужбина и знаеш ли език? Продължаване в чужбина е добър вариант за ново, чисто начало. Ще имаш и право на общежитие, ще научиш или усъвършенстваш  език,ще срещнеш нови хора.

Аз се разделят незабавно щом се почувствах зле с даден мъж, без значение колко време е минало от събирането с него. Не приемах да ида да живея у мъж, нито да наемаме или купуваме нещо заедно. После раздялата е усложнена от общо имущество, задължения, имоти, общи икономически интереси.

И като се разделиш вземи и поживей малко сама! Не се вързвай на първия михлюзин и темерут, който ти предложи подслон!

Забавоо, хаха.
В България, обаче, е така.

Целият ти пост общо взето резюмира и доста от моето мислене, но да коментирам някои неща.

Добри идеи й даваш за квартира, самостоятелност, мхм, но ако изключим авторката, приемайки, че би се навила на някои от тях, болшинството от наборките й, и млади жени, не биха се навили да търсят, и да се борят за "покрива", по начина, по който описа, също и като конфигурация. Искат много повече и удобства, знаейки, че ако не намерят, следващият клон би им ги дал.

Трудно ще се намали контакт с такъв баща/роднина, без да се къса. Ти реално не "късаш", но и не търсиш, не поддържаш контакт, няма чувания, виждания, празници заедно и т.н.

За чужбина много трудно, без подкрепа от родителски тела, ще й се разкаже играта сама от всякакъв аспект.
Също и сегашната ситуации ич не е за "емиграция".

За това, ако не се чувстваш ок с човека до теб, раздяла ->

За живеенето сама/сам известно време между връзките -> 2.