Проблеми във взаимотношенията

Както напоследък казвам, включително и на себе си - момиче, бягай!
Не зацикляй в мисли по тия отношения, а си мобилизирай главата да си съставиш представа и план какво искаш и как да си наредиш нещата самостоятелно. Да смениш фокуса може да ти помогне да се измъкнеш от депресията.
Какво ти каза психиатърът? Ако не можеш да се пребориш сама с депресията, хапчетата може да се окажат вариант - ако ще ги пиеш, ходи на конултации и си следи нещата.
Успех!

На 20 години, вместо да ходиш по психиатри и да се правиш на малката булка, се събирай с младежи и се дръж като нормален млад човек.
Баща ти гледа как да те пласира, без извинение, но няма той да живее с мумията, с която си се събрала.

Ега ти бащата..., съчувствам ти. Ужасно е да нямаш подкрепа от близките. И то на 20. Аз не бих му споделяла повече, и бих правила каквото смятам за правилно.
Ако пиеш успокоителни, значи си нещастна и паикически потискана в тази връзка. Не си заслужава.

Рали,
И според мен причината за депресивните състояния и натрапливите мисли е, че главата ти живее в лоши атмосферни условия и че, дали с помощ от лекарства или без, ще имаш значително подбрение, ако се откъснеш от лошата среда. Работи в тази посока. Разбира се, че имаш капацитета да се справиш и ще се справиш.

Баща ти за съжаление звучи като емоционално недодялан и контролиращ и цял живот ще опитва да те качва на влакчето на вината (неблагодарна и т.н.). Не заслужава да му споделяш по лични теми. Ако и сестра ти пее в неговия хор - също. Въобще - когато някой се опитва да те манипулира, вменявайки ти вина, научи се да не му даваш ухо, а още по-малко - сърце на полемиките. Да си се обяснява там, да си влиза в неговите филми, има право, щом го влече. Но ти не влизай доброволно в тях.

Казваш, че приятелките те подкрепят изцяло. Приятелите не са "никой", при много хора са по-близки по светоглед от семейството (и познават човека в същността му, за разлика от семейството). Използвай техния поощрителен "глас", повтаряй си окуражаващите неща, които те са ти казали, вместо да превърташ думите на баща си.

Колкото до декоративния пън-гадже... Няма нужда да подготвяш дисертация с множество добре обосновани причини да се разделите, за да имаш право да не искаш да си с него и да прекратиш взаимоотношенията ви. На някоя друга девойка може липсата на всякаква интелектуална и душевна свързаност да ѝ пасне, но щом на теб не ти - по-добре няма да стане, даже прекалено много време си подарила на тая "връзка". Пък нека е добър и свестен (тук имам съмнения). Не е единственият. Като не мелите добре заедно, ще срещнеш друг добър и свестен, с когото мелите, интересно ви е, има живец, има потенциал и няма да мухлясате от тъпотия, прекарвайки време заедно.

Много кратка последна забележка към профила в сайта за запознанства и това, че никога не му отказваш, за да не се сърдел?! Кратка ще е, защото тия теми дори не си заслужава да ги чоплиш конкретно с Дон Пън, ако решиш (дано решиш!) да отпътуваш от него. Забележката е, защото може да има потресаващ ефект във всяка връзка, в която влизаш. Момиче, трябва да знаеш с какво ти си окей, какво и кога ти харесваш и да отстояваш тези неща. Не оставяй хората да ти танцуват по главата и да ти извиват волята, защото хапчетата са ти в кърпа вързани и по-зле ще става.

Искрено ти желая смелост, сили и успех.

На двадесет години живота е пред теб!Щом не си щастлива ,не си хаби времето.Имаш ли доходи да живееш самостоятелно?
Щом от 18 годишна живееш на семейни начала/голяма грешка/ сигурно просто нямаш опит и се страхуваш.Потърси си жилище-може и една стая,и започни да се учиш да си самостоятелна.

—Галинор—
Не съм била супер ученичка (за което сега много съжалявам, but too late) баща ми последните години ме беше оставил “на течението” “да се оправям сама” той единствено финансово ме подкрепяше и с това, че живеех при него. Това с “пласирането” за огромна жалост аз мисля по същия начин. За това, че мъжете не са свършили. Покрай цялото нещо виждам как мой “наборки” вече са с деца и аз съм меко казано шокирана, понеже аз мисля, че ми е рано за деца искам да постигна нещо и да мога да гледам себе си и чак тогава дете. А не да съм напълно финансово зависима и да тръпна всеки момент, мъжа ми да не ме изгони и да остана на улицата и то не сама, ама и с дете.

Gunhilda

Гледам да се измъкна психически и от моя приятел и от “семейството” да започна да гледам как по най-бързия и възможен начин да си направя така, че да се развивам и да ставам по самостоятелна. Психиатърката ми каза, че детството ми страшно много ми е повлияло. За цялото психическо и физическо насилие, което съм видяла като малка. Аз й казах, че не го приемам по този начин, защото съм го преодоляла, но като се замислих наистина доста ми е повлияло. Каза ми, че не ми трябват хапчета, а спокойствие, но заради “невродермита” ми изписа анти- депресантите главно. Цялата ситуация е много двулична между “семейството” един ден единия говори против другия, на другия ден се събират срещу мен.

Учиш ли, работиш ли?
Наеми си една стаичка и загърби всичко старо, отваряйки нова страница.
Само така ще се измъкнеш.

Уча (семестриалните такси ги покрива баща ми) и работя. Чувствам се отвратително, че не получавам подкрепа на 20 години представям си по натам.

Не се занимавай с антидепресанти ,защото не са за твоя случай .Правилно е преценила психиатърката .В такава обстановка ,наистина ще полудееш ,защото си много подтисната и не срещаш подкрепа от семейството ти .А и не мога да разбера, какво толкова имат да си говорят с приятеля ти сестра ти и баща ти .Айде,моля ти се .Вероятно ,сестра ти флиртува  ,а баща ти му се мазни ,за да не се връщаш в къщи .
Грешаката ти е ,че си се забила малка в семеен живот .Но това е поправимо .
Приятелят ти има здравословен проблем и за това е напълнял ,може и за това да е вкиснат . Но и също , едва ли има какво да ти споделя . Казваш ,че е амбициозен ,с какво се занимава ?
Помисли какви са твоите прегрешения към него .
Като цяло ,не мисля че младите хора трябва да се закопават в семеен живот , а да си гледат кефа и да се развиват .Има време и за слугинаж ,до гуша ще ти дойде от това.

Остави твоя приятел, остави баща ти. Ако има как наеми си някаква малка квартира, учи си и си гледай живота, излизай с приятели.. Да, трудно ще ти е да започнеш всичко сама, но повярвай ми ще ти е по-спокойно и няма да имаш нужда от хапчета. На 20 живота е пред теб, не си заслужава да си го съсипваш заради момче или баща ти.
Съжалявам, но това баща ти да се държи така не е нормално. Ако ти прави проблеми след раздялата с гаджето (евентуално) можеш направо да спреш да говориш с него. Нека си осъзнае грршката.
Преди време бях в подобна ситуация - баща ми много харесваше тогавашния ми приятел, но по едно време с него нещата изобщо не вървяха и аз реших да се разделим. Е, баща ми цяло конско ми чете сумати време - ама как, защо, какво.. Изкара ме мен виновна че съм оставила прекрасното момче.

Поеми изцяло разходите си. Зависима си финансово от баща си - плащал ти таксите. Зависима си от приятеля си - с него делите битовите разходи. Не е добре тая зависимост.
Аз въпреки всичко не мисля че гаджето ти е кофти човек. Относно това, че не комуникирате, няколко съвета. Не го разпитвай как му е минал денят. Щом ти отговаря, че сам ще си реши проблемите и няма да ги споделя - очевидно не е минал добре. Аз страшно бих се дразнила, ако някой ми припомня нещо кофти. Разговори за как минал денят са същия скучен и безсмислен small talk като тези за времето. Общи интереси, разходки, почивки, екскурзии, политика, хобита са теми, които да обсъждате, а не да се жалвате взаимно кого как са го нагласили служебно. Това не само за сегашната ти връзка, по принцип за отношенията си с хората го имай предвид. Дописвам - нормално е хората да са на различно мнение, нормално е и темата на разговор все някога да приключи - може с 3 изречения, може с 5 часа. Не е нужно постоянно да се говори. Струва ми се, че с тази бъбривост опитваш да компенсираш пак някакви липси от детството - не става по този начин.

Аз в никакъв случай не казвам, че искам да плямпам постоянно с него. Говорим, че от няколко месеца въобще грам никакви разговори освен по неговата тема любима за секса. Не знам какво ще е след 3-4 години ако още сме заедно. Затова поисках съвет или мнение или личен опит. Имате ли такива изчерпвания или имали ли сте с ваште мъже/гаджета? Защото аз не си представям много да живея цял живот с някой с който не си говорим.

На теб секса с твоя приятел харесва ли си? Ако и това не е наред, не виждам защо си още с него.

+1
Ако си с него за отбиване на номера, да покажеш, че си пораснала, да отметнеш точката 'имам си мъж' или друга глупава причина - то няма смисъл.

Да, имала съм. И направих глупавата грешка да се мъча да крепя брак, в който не съм щастлива. Продължи 30 г и го напуснах. Ти си в началото на пътя и добре се ориентираш, че не сте един за друг. Няма значение кой колко е добър. Нито кой какви недостатъци има. Просто сте различни. Напусни го. Научи се сам да се цениш - като поживееш сама.

И това за секса - е много показателно. На различни полюси сте. Нищо не можеш да направиш. А и няма нужда - просто ще намериш човек, с когото да ти е хубаво.

И не допускай някой да ти вменява вина, та дори и баща ти.