Семейството или родителите?

  • 18 242
  • 612
  •   2
Отговори
# 150
  • Мнения: 987
Факт е, че 10 години са много.. и аз не го разбирам тва нещо с влаченето по 5+ години, но това не означава, че няма хора, които са окей със статуквото. А и да не забравяме, че са били на 20 като са тръгнали, не 30.. има разлика.
Може пък когато приключат със семейната идилия да се развият нещата.

# 151
  • Мнения: 7 172
10 години връзка без развитие. Какво не е ясно?

# 152
  • Мнения: 2 117
В БГ явно има само една къща с двор Grinning
Под моста ще спя, но не и в тази конфигурация.

# 153
  • Мнения: 1 698
Авторката да бяга и да се спасява от тези отровни взаимоотношения. Има си дом, бизнес, млада е, придобила е негативен, но полезен опит, има и разбрана майка или поне доста по-разбрана от родителите на приятеля й. Всеки ден в този батак я изцежда психически, емоционално, физически и финансово. Има шанс за ново начало. Аз лично намирам темата вече за изчерпана.

# 154
  • Мнения: X
Факт е, че 10 години са много.. и аз не го разбирам тва нещо с влаченето по 5+ години, но това не означава, че няма хора, които са окей със статуквото. А и да не забравяме, че са били на 20 като са тръгнали, не 30.. има разлика.
Може пък когато приключат със семейната идилия да се развият нещата.
Всичко може. Но целокупният форумен опит и наблюдения сочат, че при
1.разлики в мирогледа
2.дългогодишна връзка
просто не се стига до брак.
В случая ги има и 1, и 2. Връзката ще продължи, докато авторката е навита да живее така. А тя ще е навита, докато има надежда. Надежда няма.
Сори, просто така се случват нещата.

# 155
  • Мнения: 1 698
Авторката ако уважава себе си, ще сложи кръст на всичко това и ще се спаси. Ще й олекне и ще започне нов живот.

# 156
  • Мнения: 987
Ами освен да му поставя нещата ребром дали ще си играят на къща+ (+ е за гледането на родителите) или ще правят семейство.....
Не знам, много сбъркана работа. Аз също съм на 29 ама грам не ми минава през акъла да живея със свекърите, че и да го играя обслужващ персонал на цялата фамилия... Айде месец-два, ако нещо нямаме пари и много се налага, ама 2 години...
Най-малкото аз никога няма да мога да се чувствам все едно съм си вкъщи... винаги да се съобразявам с баня, тоалетна, да не изляза по пижама от стаята щото да не ме види свекъра хаха.
Верно смешно звучи.. 21 век сме все пак.....

# 157
  • Мнения: 65
Ами освен да му поставя нещата ребром дали ще си играят на къща+ (+ е за гледането на родителите) или ще правят семейство.....
Не знам, много сбъркана работа. Аз също съм на 29 ама грам не ми минава през акъла да живея със свекърите, че и да го играя обслужващ персонал на цялата фамилия... Айде месец-два, ако нещо нямаме пари и много се налага, ама 2 години...
Най-малкото аз никога няма да мога да се чувствам все едно съм си вкъщи... винаги да се съобразявам с баня, тоалетна, да не изляза по пижама от стаята щото да не ме види свекъра хаха.
Верно смешно звучи.. 21 век сме все пак.....
Ситуацията не е от две години а от 5 месеца. Нямам притеснения за излизания и т.н., защото сме на отделни етажи -от тази гледна точка никога не са ни притеснявали. Но, да въпросът ще бъде поставен ребром и то днес...

# 158
  • Мнения: 1 998
Предложих на авторката да прочете това:
"...Човешките отношения и особено семейните се развиват добре, когато всеки си знае мястото. Тези отношения е добре да се подчиняват на Закона за реда. Защото в семейството има йерархия, има естествен ред. И в тази йерархия родителите стоят на първо място. Те са създателите на семейството. Те са големи, а децата са малки. Родителите са на едно ниво в йерархията, а децата на по-ниското. И това е така завинаги. Независимо на каква възраст сме, ние сме малки пред нашите родители. Това е прост житески факт. Това е вярно  и правилно. Такъв е реда, който е определил Живота.
Но понякога родителите се държат така, че нарушават закона за реда...."

Имаше и друго от този род, но не ми се търси. Тя не го е прочела, но и допълни, че от малка се грижи за майотка и баща.

Та - "търкулнало се гърнето и си намерило похлупака". И двамата правят едни и същи грешки - държат се като родители на своите родители. И двамата трябва да ходят на психотерапевт и да оправят  бъркотията в душите и главите си. Не ми се мисли ако създадат дете на какво ще го научат.

Баща ми ми разказваше следната притча: Летяло ятото щъркели на юг. Малко щъркелче се изморило и баща му го поел на гърба си, да си почине. Щъркелчето казало: -Тате, като порастна и аз ще те нося на гърба си.
 - Не. - отговорил му таткото, - като порастнеш ти ще носиш своите деца.

# 159
  • Мнения: 65
Предложих на авторката да прочете това:
"...Човешките отношения и особено семейните се развиват добре, когато всеки си знае мястото. Тези отношения е добре да се подчиняват на Закона за реда. Защото в семейството има йерархия, има естествен ред. И в тази йерархия родителите стоят на първо място. Те са създателите на семейството. Те са големи, а децата са малки. Родителите са на едно ниво в йерархията, а децата на по-ниското. И това е така завинаги. Независимо на каква възраст сме, ние сме малки пред нашите родители. Това е прост житески факт. Това е вярно  и правилно. Такъв е реда, който е определил Живота.
Но понякога родителите се държат така, че нарушават закона за реда...."

Имаше и друго от този род, но не ми се търси. Тя не го е прочела, но и допълни, че от малка се грижи за майотка и баща.

Та - "търкулнало се гърнето и си намерило похлупака". И двамата правят едни и същи грешки - държат се като родители на своите родители. И двамата трябва да ходят на психотерапевт и да оправят  бъркотията в душите и главите си. Не ми се мисли ако създадат дете на какво ще го научат.

Баща ми ми разказваше следната притча: Летяло ятото щъркели на юг. Малко щъркелче се изморило и баща му го поел на гърба си, да си почине. Щъркелчето казало: -Тате, като порастна и аз ще те нося на гърба си.
 - Не. - отговорил му таткото, - като порастнеш ти ще носиш своите деца.

Да, само че аз се грижех за инвалид на легло, докато майка ми я оперираха, а след това ходеше на химиотерапия. Никога не съм ги издържала, напротив - те ми осигуриха образование и дом, в който ако искам да живея. Сега майка ми живее сама, но по никакъв начин не ни натоварва - нито финансово, нито емоционално - "ти си имаш семейство, не ме мисли мен, аз си се оправям"  е нейната логика. Което ме дразни още повече в свекърите - тя ако иска, с нейните заболявания може да играе циркове ежедневно, но не само че не го прави, ами и дори да се разболее, не винаги ми казва. Както споменаха по-горе, че "взимам" пари от майка ми, от както живея отделно в началото само заем съм искала, който върнах почти веднага, всичко останало тя настоява и го дава, често със скандал, тя това приема за правилно - да даде на вече "нас". Просто контраста между моите родители и неговите е Лом - Лондон и това все повече ми се набива в очите..
Но че той има вина и то голяма е факт, че аз имам вина, защото в началото аз го насърчавах да "помогнем" също е така..

# 160
  • Мнения: 22 867
fallen_angel., нищо лошо, че си помагала, добър човек си явно. Но всичко си има граници, още повече, че на свекърва ти не се налага. Помагайте им, аз считам, че трябва да се помага на родителите, но не ги осиновявайте. Те в момента не са и престарели, сами биха могли да се грижат за себе си и, разбира се, когато можете, ще помагате. Но ти, като те чета, си като едната майка-орлица! Simple Smile Като и трябва на свеки транспорт, има таксита, има градски, и ти, когато можеш, но не да си длъжна. А синът е виновен дотолкова, че или не знае как ти запълват времето, или го е приел като мама - че си длъжна. Ами чак толкова не си, имате и ваш живот за подреждане.

# 161
  • Мнения: 1 998

Да, само че аз се грижех за инвалид на легло, докато майка ми я оперираха, а след това ходеше на химиотерапия. Никога не съм ги издържала, напротив - те ми осигуриха образование и дом, в който ако искам да живея. Сега майка ми живее сама, но по никакъв начин не ни натоварва .... Просто контраста между моите родители и неговите е Лом - Лондон и това все повече ми се набива в очите..
Но че той има вина и то голяма е факт, че аз имам вина, защото в началото аз го насърчавах да "помогнем" също е така..

Извинявай!:heart_decoration: Не исках да обидя нито теб, нито родителите ти. Това, че са били болни - пропуснала съм го или забравила.
  Това за  гърнето и похлупака не трябваше да го казвам. Пак - извинявай.
   И браво за терапията. Защото си имала тежкия късмет и участ да се разболеят най-близките ти. И това е объркало много неща.
   Сега дано и приятеля ти разбере, че е с объркани представи за дълг и вина. И да поработи над себе си.

# 162
  • Мнения: 17
Никога не е късно да поставиш граници. Не дължиш нищо, нито на мъжа ти, нито на родителите му, и когато ти изкарваш парите, си в пълно право да ги разпределяш както намериш за добре. Аз на първо място бих си взел собствено жилище за самостоятелност и дистанция - живеенето с родители по принцип не е хубаво, камо ли в такава ситуация! Те щом са в добро здраве може да промрънкат, помрънкат но ще заработят в крайна сметка - знаеш приказката за неволята. Сигурно ще срещнеш много съпротивление и може да трябва да поставиш ултиматум на мъжа ти, но повечето хора трябва силно да ги натиснеш за да мръднат и ми се струва че ще приеме позицията ти в крайна сметка, така че си зависи от теб дали си готова да се бориш и отстояваш това от което имаш нужда. В живота повечето неща само така се постигат...

# 163
  • Мнения: 594
На кого ще стане прехвърлянето на полвината къща? На родителите или на теб и приятеля ти. Тази къща никога няма да е твоя, дори и да я изплащаш, защото юридически не е на твое име. Не се ли замисляш, че един ден може да се разделите и ще се наложи да си тръгнеш без нищо, а там са ти отишли труда и спестяванията. Отваряй си очите докато си млада и здрава и имаш избор

# 164
  • Мнения: X
Аз като за начало никога не бих живяла с родителите, без значение мои или негови.

Общи условия

Активация на акаунт