Семейството или родителите?

  • 18 241
  • 612
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 159
Нещата няма да се оправят ако физически не се отделите от тях, то я есно.
Аз само не разбрах за една къща ли става дума през цялото време? На родителите, на баба му... И на кого ще я изплащате?

# 31
  • Мнения: 65
Нещата няма да се оправят ако физически не се отделите от тях, то я есно.
Аз само не разбрах за една къща ли става дума през цялото време? На родителите, на баба му... И на кого ще я изплащате?
Къщата е една, на баба му и дядо му, които са починали - в момента е на майка му и сестра и, която почина и се разбрахме с дъщерята на сестра и да и платим парите за нейната дялова част.

# 32
  • Мнения: 15 619
Два вола в едно рало, ако дърпат в различни посоки, нищо съществено не правят.  Родители в нужда не се оставят, но и само недорасляци ще се вържат на манипулации от здрави, прави и мързеливи такива. Лесно се отива в крайности при липса на здрав разум и здравословна синовна обич.

# 33
  • Мнения: 65
Как да се промени, като тя и него обгрижва като дете. Тя ще развозва майка му, да не се натоварва той, тя ще живее при майка му, да не му е мъчничко на него... Еми няма как да стане.
Решението е живеене отделно, фиксирана сума пари на месец за тях в следващите два месеца и изцяло прекъсване на комуникацията снаха-свекърва. Има ли проблеми госпожата, има си син, да си му звъни, да се оправят.
Той как да разбере колко е шантаво положението, като го пазят от всичко?
Казуса да я развозвам аз се породи от факта, че той е на трудов договор и излизането е по-сложно, докато аз мога да излизам когато си реша и не хабя отпуск.  Веднъж я вози на лекар и видя, че е здрава като пън.. тъжното е, че мина доста време от тогава и май забрави как здрава си лежеше вкъщи 2 седмици..

# 34
  • София
  • Мнения: 7 980
За мен искането да се преместя в чужда къща, да я изплащам, че и да отглеждам обитателите ѝ, не ми влиза в плановете. Как се оправя тази ситуация не зная, очевидно е, че трябва с радикални методи.

# 35
  • Мнения: 65
За мен искането да се преместя в чужда къща, да я изплащам, че и да отглеждам обитателите ѝ, не ми влиза в плановете. Как се оправя тази ситуация не зная, очевидно е, че трябва с радикални методи.
Изплащането на къщата не ми е проблем в интерес на истината. Дали ще си купим друг имот или ще изплатим този - налице ще имаме имот. Проблемът е по-скоро отглеждането на порасналите деца и че това не се съчетава добре с кредит за имот.

# 36
  • София
  • Мнения: 7 980
Изплащането на къщата е проблем, защото плащате за имот, върху който нямате собственост и контрол. В момента може да се струва правилно, но хората и животът се променят.
Това е наследствен имот на свекървата, утре ще реши, утре ще ви извърли.

# 37
  • Мнения: 159
Къщата е една, на баба му и дядо му, които са починали - в момента е на майка му и сестра и, която почина и се разбрахме с дъщерята на сестра и да и платим парите за нейната дялова част.
Леле мале, и това с каква идея? Вместо да си вземете ваш дом, ви ще изплащате част от къща, в която ви правят на луди... Мъжът ти така или иначе ще я наследи като му дойде времето. Сами си скапвате живота.

# 38
  • Мнения: 65
Идеята на изплащането на дяловата част на братовчедка му е и имота да се прехвърли на негово име в този момент. Рискът е за мен, защото ще изплащам имот, в който няма да имам дял, но не съм чак такъв материалист.. Sad

# 39
  • София
  • Мнения: 7 980
В случая не говорим за материализъм, а за здрав разум. Нито имате брак, нито е уреден въпросът със собствеността, обгрижвате чужди хора, а не може да се разберете за свое дете. Горещо препоръчвам да си ревизирате идеята за това къде и под каква форма наливате пари, защото утре същият този мамин син, на когото изплащате къща, ще се обърне, ще посочи вратата и ще останете с една студена вода.

# 40
  • Мнения: X
Ти оттам няма да си тръгнеш. Свекърът я си намери работа - я не.  Остава ти само опцията да ограничиш щетите. Започваш да пазаруваш  веднаж в седмицата за твоето семейство и умножаваш всичко * 2 . Свекърите получават храната, тоалетната хартия и битовата химия в натура. Мотивираш промяната с факта, че големите разфасовки са по-изгодни и делегираш на съпружието да информира маман, да разделя покупките и да  им дава половината. Така той от първа ръка се запознава с нуждите им и не може да извади картата *ще умрат от глад*.
Сметките  минават (ако вече не са)  на електронно плащане и спирате да давате пари на ръка.     1 юли е една добра дата да започнеш промяната.

# 41
  • Мнения: 18 322
Двамата имате коренно различна представа за семейство и за отношения\зависимост с\от родители - ти смяташ за нормално майка ти да ви плаща почивките и разни подобни, той смята за нормално да давате пари на неговите родители, за изплащате тяхната къща, да развозваш майка му и т.н.
Т.е. проблемите са във вашата двойка - не сте на един акъл. Или ще се синхронизирате - като не е казано, че ти ще успееш да го дресираш да стане на твоята, - или ще продължите с караниците.

# 42
  • Мнения: 2 170
Здравейте. От главоблъсканица стигнах до това да се регистрирам тук и да видя и вашите мнения. За да разберете същността на проблема, ще разкажа подробно.
С моят мъж сме от 10 г. заедно, от 2г. живеем заедно в къщата на неговите родители. В съжителството ни проблем няма - до скоро бяхме на отделни сметки и прекрасни отношения. Майка му е пълен егоист, хипохондрик, мислещ само за себе си, но аз и ходих по акъла - сиреч по лекари. Развозвах я, за да се чувства добре, пък и няма как да  обясня на мъжа ми, че това е просто театър (макар че понякога го вижда). Поради това, че постоянно е "болна" остана без работа. Баща му е работлив човечец, командван от жена си, който пък заради кризата остана без работа. Майка му започна работа, но от това, че отново е постоянно болна, не взима почти никакви пари, а и е твърде вероятно да я махнат от работа. Шокиращо за мен беше, че с очите си видях театър от нейна страна - беше си жизнена, говореше си по телефона бодро бодро, когато ни видя - промени се на 180 градуса, едва говореше, едва ходеше. Разбира се мъжа ми няма как да знае това. От три месеца им плащаме един безумен кредит - навремето взимали пари от някаква жена, не и ги върнали, жената си ги поиска и ние теглихме кредит. Общо взето те цял живот живеят така - не се прави сметка на парите, никой нищо не е постигнал в живота и сега предстои ние да изплащаме и къщата, в която живеем (защото имали и още един апартамент, продали го - изяли парите, но не се сетили да платят дялова част на сестрата на свекърва ми). Та от три месеца ние ги издържаме - сметки, кредита + пари кеш. В началото даже аз го предложих - естествено, че ще помогнеш на близки, които са в затруднение. От моя страна имам само майка, която живее сама, след като тати почина, взима пари от наем и помага и на нас. Тук идва голямото НО - всичко се превърна в използване. Аз работя почти постоянно (частен бизнес), моя мъж работи по 10 часа на ден, а майка му си лежи "болна". Баща му е толкова безхарактерен, че моя мъж евентуално трябва да му уреди работа - ако му уреди ще работи, ако не не. Освен, че работим, за да издържаме себе си и тях, то да издържаме тях не е толкова лесно - 500 лв. само за храна са им крайно недостатъчни. Но при тях готвенето е крайна дума - взима се полуготова храна, ядят се хрупанки, сладолед, каквото душата им иска. И това ще продължи поне още два месеца. При опит за разговор с моя мъж, се поставя на карта, че не може да им сложи ограничение колко пари да харчат, също, че едва ли не "умират от глад". Първо, че това не е така, защото в един момент те харчат повече от нас, второ че не виждам защо да работим като волове, за да живеем скотски, заради някой друг, който просто го мързи. (Най-извратеното от цялата ситуация е, че бихме искали дете, но заради техните не можем да си го позволим - така де, вече гледаме две деца) Как бихте постъпили на мое място?
Ужасна ситуация. Ние сме в подобна и знам колко е неприятно, но просто няма какво много да направиш. Ние живеем в чужбина, родителите на мъжа ми и моите също, но сме в различни страни, че дори и континенти. Сестрата на мъжа ми, обаче, си е в България. Има мъж и малко дете. Не работи, защото смята, че работата изпивала женствеността😂 Преди също им беше трудно финансово, защото тя все кисне по кафенета и ресторанти с детето и приятелки, ама сега съвсем им стегна около врата. Сега с Коронавируса изобщо не се справят и май напълно си ги издържаме ние. Отвратително е, но каквото и да кажа на мъжа си, все ще е грешно. На него също не му е приятно, та е взел решение “издръжката” им да приключи най-късно до септември.

Според мен просто трябва да се изнесете. Тази жена няма да спре да се прави на болна или там каквато е. Тя просто се възползва от удобството, което сте ѝ предоставили- да сте наблизо и да се връзвате. Оставете я малко, пък тя набързо ще оздравее...

# 43
  • Мнения: X
Хубаво ще изплатите къщата и тя ще бъде прехвърлена на него (само не разбрах дали и майката ще прехвърли нейната част или ще я чакате да се спомине), но дори и тогава тези хора ще продължат да живеят там. Ще си живеете дружно и ще си ги гледате. Дори и да не ги издържате пак ще живеете на едно място и няма как да се отървеш от "маминка" и всичките грижи покрай нея. В зависимост от това как е организиран семейният ви бюджет, ти можеш да откажеш твоите доходи да отиват за издръжка на чужди родители. До колкото разбирам и брак нямате, та съвсем ми е непонятно как си прахосваш така парите. Синът им, щом се чувства длъжен, да ги издържа с неговата си заплата, и кредита да им плаща, и още един да изтеглят, и щом има желание и него да плаща. Син им е все пак. Но твоята роля в тези отношения ми е много неясна.

# 44
  • Мнения: 75
Здравейте. От главоблъсканица стигнах до това да се регистрирам тук и да видя и вашите мнения. За да разберете същността на проблема, ще разкажа подробно.
С моят мъж сме от 10 г. заедно, от 2г. живеем заедно в къщата на неговите родители. В съжителството ни проблем няма - до скоро бяхме на отделни сметки и прекрасни отношения. Майка му е пълен егоист, хипохондрик, мислещ само за себе си, но аз и ходих по акъла - сиреч по лекари. Развозвах я, за да се чувства добре, пък и няма как да  обясня на мъжа ми, че това е просто театър (макар че понякога го вижда). Поради това, че постоянно е "болна" остана без работа. Баща му е работлив човечец, командван от жена си, който пък заради кризата остана без работа. Майка му започна работа, но от това, че отново е постоянно болна, не взима почти никакви пари, а и е твърде вероятно да я махнат от работа. Шокиращо за мен беше, че с очите си видях театър от нейна страна - беше си жизнена, говореше си по телефона бодро бодро, когато ни видя - промени се на 180 градуса, едва говореше, едва ходеше. Разбира се мъжа ми няма как да знае това. От три месеца им плащаме един безумен кредит - навремето взимали пари от някаква жена, не и ги върнали, жената си ги поиска и ние теглихме кредит. Общо взето те цял живот живеят така - не се прави сметка на парите, никой нищо не е постигнал в живота и сега предстои ние да изплащаме и къщата, в която живеем (защото имали и още един апартамент, продали го - изяли парите, но не се сетили да платят дялова част на сестрата на свекърва ми). Та от три месеца ние ги издържаме - сметки, кредита + пари кеш. В началото даже аз го предложих - естествено, че ще помогнеш на близки, които са в затруднение. От моя страна имам само майка, която живее сама, след като тати почина, взима пари от наем и помага и на нас. Тук идва голямото НО - всичко се превърна в използване. Аз работя почти постоянно (частен бизнес), моя мъж работи по 10 часа на ден, а майка му си лежи "болна". Баща му е толкова безхарактерен, че моя мъж евентуално трябва да му уреди работа - ако му уреди ще работи, ако не не. Освен, че работим, за да издържаме себе си и тях, то да издържаме тях не е толкова лесно - 500 лв. само за храна са им крайно недостатъчни. Но при тях готвенето е крайна дума - взима се полуготова храна, ядят се хрупанки, сладолед, каквото душата им иска. И това ще продължи поне още два месеца. При опит за разговор с моя мъж, се поставя на карта, че не може да им сложи ограничение колко пари да харчат, също, че едва ли не "умират от глад". Първо, че това не е така, защото в един момент те харчат повече от нас, второ че не виждам защо да работим като волове, за да живеем скотски, заради някой друг, който просто го мързи. (Най-извратеното от цялата ситуация е, че бихме искали дете, но заради техните не можем да си го позволим - така де, вече гледаме две деца) Как бихте постъпили на мое място?
Не съм чела коментарите, затова ако нещо се повтаря извинявай.
От разказа ти разбрах няколко неща:
1. Свекърва ти е някаква лентяйка която не може да си намери работа, защото не ѝ се работи и постоянно е болна.
2. Бащата е безхарактерен човек и той също е безработен.
3. Мъжа ти е мекушав човек и им дава пари ей така.
4. Ти също си мекушава и в началото си им давала пари и не си се усещала че те използват.
5. Явно цялото му семейство винаги са си били така след като си копуват готова храна и сухоежбини при положение че са си вкъщи по цял ден и не правят нищо.
Моят съвет към теб:
1. Предложи на мъжа си да си купите отделен апартамент и да не живеете вече с тях.
2. Няма нищо лошо мъжа ти да се грижи за майка си и баща си (даже е много добре), но ти не си длъжна да го правиш защото все пак те не са твои родители.
3.Не разбрах мъжа ти има ли си сестра или брат, че ти ги издържаш.
4. Сега разбрах че дори нямате брак 😆
Пълна лудост е ти да ги издържаш.
Пожелавам ти успех и се надявам да съм ти била полезна!🙂

Общи условия

Активация на акаунт