Семейството или родителите?

  • 18 240
  • 612
  •   1
Отговори
  • Мнения: 65
Здравейте. От главоблъсканица стигнах до това да се регистрирам тук и да видя и вашите мнения. За да разберете същността на проблема, ще разкажа подробно.
С моят мъж сме от 10 г. заедно, от 2г. живеем заедно в къщата на неговите родители. В съжителството ни проблем няма - до скоро бяхме на отделни сметки и прекрасни отношения. Майка му е пълен егоист, хипохондрик, мислещ само за себе си, но аз и ходих по акъла - сиреч по лекари. Развозвах я, за да се чувства добре, пък и няма как да  обясня на мъжа ми, че това е просто театър (макар че понякога го вижда). Поради това, че постоянно е "болна" остана без работа. Баща му е работлив човечец, командван от жена си, който пък заради кризата остана без работа. Майка му започна работа, но от това, че отново е постоянно болна, не взима почти никакви пари, а и е твърде вероятно да я махнат от работа. Шокиращо за мен беше, че с очите си видях театър от нейна страна - беше си жизнена, говореше си по телефона бодро бодро, когато ни видя - промени се на 180 градуса, едва говореше, едва ходеше. Разбира се мъжа ми няма как да знае това. От три месеца им плащаме един безумен кредит - навремето взимали пари от някаква жена, не и ги върнали, жената си ги поиска и ние теглихме кредит. Общо взето те цял живот живеят така - не се прави сметка на парите, никой нищо не е постигнал в живота и сега предстои ние да изплащаме и къщата, в която живеем (защото имали и още един апартамент, продали го - изяли парите, но не се сетили да платят дялова част на сестрата на свекърва ми). Та от три месеца ние ги издържаме - сметки, кредита + пари кеш. В началото даже аз го предложих - естествено, че ще помогнеш на близки, които са в затруднение. От моя страна имам само майка, която живее сама, след като тати почина, взима пари от наем и помага и на нас. Тук идва голямото НО - всичко се превърна в използване. Аз работя почти постоянно (частен бизнес), моя мъж работи по 10 часа на ден, а майка му си лежи "болна". Баща му е толкова безхарактерен, че моя мъж евентуално трябва да му уреди работа - ако му уреди ще работи, ако не не. Освен, че работим, за да издържаме себе си и тях, то да издържаме тях не е толкова лесно - 500 лв. само за храна са им крайно недостатъчни. Но при тях готвенето е крайна дума - взима се полуготова храна, ядят се хрупанки, сладолед, каквото душата им иска. И това ще продължи поне още два месеца. При опит за разговор с моя мъж, се поставя на карта, че не може да им сложи ограничение колко пари да харчат, също, че едва ли не "умират от глад". Първо, че това не е така, защото в един момент те харчат повече от нас, второ че не виждам защо да работим като волове, за да живеем скотски, заради някой друг, който просто го мързи. (Най-извратеното от цялата ситуация е, че бихме искали дете, но заради техните не можем да си го позволим - така де, вече гледаме две деца) Как бихте постъпили на мое място?

# 1
  • Мнения: 15 619
Какво значение има кой и как ще постъпи в подобни условия? Ти не знаеш ли за себе си?
В тоя форум се мултиплицира една и съща грешка всеки божи ден - разговори с хора, които няма да ти решат проблемите и мълчание с този, с когото ги създавате.

# 2
  • Мнения: 65
Какво значение има кой и как ще постъпи в подобни условия? Ти не знаеш ли за себе си?
Та нали за това е форума - споделяне на мнения и съвети?

# 3
  • София
  • Мнения: 28 106
Скрит текст:
Здравейте. От главоблъсканица стигнах до това да се регистрирам тук и да видя и вашите мнения. За да разберете същността на проблема, ще разкажа подробно.
С моят мъж сме от 10 г. заедно, от 2г. живеем заедно в къщата на неговите родители. В съжителството ни проблем няма - до скоро бяхме на отделни сметки и прекрасни отношения. Майка му е пълен егоист, хипохондрик, мислещ само за себе си, но аз и ходих по акъла - сиреч по лекари. Развозвах я, за да се чувства добре, пък и няма как да  обясня на мъжа ми, че това е просто театър (макар че понякога го вижда). Поради това, че постоянно е "болна" остана без работа. Баща му е работлив човечец, командван от жена си, който пък заради кризата остана без работа. Майка му започна работа, но от това, че отново е постоянно болна, не взима почти никакви пари, а и е твърде вероятно да я махнат от работа. Шокиращо за мен беше, че с очите си видях театър от нейна страна - беше си жизнена, говореше си по телефона бодро бодро, когато ни видя - промени се на 180 градуса, едва говореше, едва ходеше. Разбира се мъжа ми няма как да знае това. От три месеца им плащаме един безумен кредит - навремето взимали пари от някаква жена, не и ги върнали, жената си ги поиска и ние теглихме кредит. Общо взето те цял живот живеят така - не се прави сметка на парите, никой нищо не е постигнал в живота и сега предстои ние да изплащаме и къщата, в която живеем (защото имали и още един апартамент, продали го - изяли парите, но не се сетили да платят дялова част на сестрата на свекърва ми). Та от три месеца ние ги издържаме - сметки, кредита + пари кеш. В началото даже аз го предложих - естествено, че ще помогнеш на близки, които са в затруднение. От моя страна имам само майка, която живее сама, след като тати почина, взима пари от наем и помага и на нас. Тук идва голямото НО - всичко се превърна в използване. Аз работя почти постоянно (частен бизнес), моя мъж работи по 10 часа на ден, а майка му си лежи "болна". Баща му е толкова безхарактерен, че моя мъж евентуално трябва да му уреди работа - ако му уреди ще работи, ако не не. Освен, че работим, за да издържаме себе си и тях, то да издържаме тях не е толкова лесно - 500 лв. само за храна са им крайно недостатъчни. Но при тях готвенето е крайна дума - взима се полуготова храна, ядят се хрупанки, сладолед, каквото душата им иска. И това ще продължи поне още два месеца. При опит за разговор с моя мъж, се поставя на карта, че не може да им сложи ограничение колко пари да харчат, също, че едва ли не "умират от глад". Първо, че това не е така, защото в един момент те харчат повече от нас, второ че не виждам защо да работим като волове, за да живеем скотски, заради някой друг, който просто го мързи. (Най-извратеното от цялата ситуация е, че бихме искали дете, но заради техните не можем да си го позволим - така де, вече гледаме две деца)
Как бихте постъпили на мое място?
1. Бих разговаряла с мъжа ми;
2. Бих престанала да вземам пари от майка ми.

# 4
  • Мнения: 65
Скрит текст:
Здравейте. От главоблъсканица стигнах до това да се регистрирам тук и да видя и вашите мнения. За да разберете същността на проблема, ще разкажа подробно.
С моят мъж сме от 10 г. заедно, от 2г. живеем заедно в къщата на неговите родители. В съжителството ни проблем няма - до скоро бяхме на отделни сметки и прекрасни отношения. Майка му е пълен егоист, хипохондрик, мислещ само за себе си, но аз и ходих по акъла - сиреч по лекари. Развозвах я, за да се чувства добре, пък и няма как да  обясня на мъжа ми, че това е просто театър (макар че понякога го вижда). Поради това, че постоянно е "болна" остана без работа. Баща му е работлив човечец, командван от жена си, който пък заради кризата остана без работа. Майка му започна работа, но от това, че отново е постоянно болна, не взима почти никакви пари, а и е твърде вероятно да я махнат от работа. Шокиращо за мен беше, че с очите си видях театър от нейна страна - беше си жизнена, говореше си по телефона бодро бодро, когато ни видя - промени се на 180 градуса, едва говореше, едва ходеше. Разбира се мъжа ми няма как да знае това. От три месеца им плащаме един безумен кредит - навремето взимали пари от някаква жена, не и ги върнали, жената си ги поиска и ние теглихме кредит. Общо взето те цял живот живеят така - не се прави сметка на парите, никой нищо не е постигнал в живота и сега предстои ние да изплащаме и къщата, в която живеем (защото имали и още един апартамент, продали го - изяли парите, но не се сетили да платят дялова част на сестрата на свекърва ми). Та от три месеца ние ги издържаме - сметки, кредита + пари кеш. В началото даже аз го предложих - естествено, че ще помогнеш на близки, които са в затруднение. От моя страна имам само майка, която живее сама, след като тати почина, взима пари от наем и помага и на нас. Тук идва голямото НО - всичко се превърна в използване. Аз работя почти постоянно (частен бизнес), моя мъж работи по 10 часа на ден, а майка му си лежи "болна". Баща му е толкова безхарактерен, че моя мъж евентуално трябва да му уреди работа - ако му уреди ще работи, ако не не. Освен, че работим, за да издържаме себе си и тях, то да издържаме тях не е толкова лесно - 500 лв. само за храна са им крайно недостатъчни. Но при тях готвенето е крайна дума - взима се полуготова храна, ядят се хрупанки, сладолед, каквото душата им иска. И това ще продължи поне още два месеца. При опит за разговор с моя мъж, се поставя на карта, че не може да им сложи ограничение колко пари да харчат, също, че едва ли не "умират от глад". Първо, че това не е така, защото в един момент те харчат повече от нас, второ че не виждам защо да работим като волове, за да живеем скотски, заради някой друг, който просто го мързи. (Най-извратеното от цялата ситуация е, че бихме искали дете, но заради техните не можем да си го позволим - така де, вече гледаме две деца)
Как бихте постъпили на мое място?
1. Бих разговаряла с мъжа ми;
2. Бих престанала да вземам пари от майка ми.

Отдавна не се налага майка ми да ни помага финансово, освен, че по нейна инициатива и плаща почивки и екскурзии, защото смята за правилно (а и не иска да се чувства "длъжна", че има апартамент под наем, а аз живея тук).
Говорих с мъжа си, както писах по-горе - казуса е, че те "умират от глад" .

# 5
  • Мнения: 7 846
Пишеш "още два месеца" - тоест след 2 месеца ще се отървете от тях ли? Или ще се преместите?

# 6
  • Мнения: 65
Пишеш "още два месеца" - тоест след 2 месеца ще се отървете от тях ли? Или ще се преместите?
Надяваме се да започне работа баща му. Мислих варианта за изнасяне, обаче майка му, както е хипохондричка ще го разкъса - болна - ту насам, ту натам. Общо взето ще изтормозя мъжа си по този начин. Така поне аз работя на свободна практика и мога да я развозвам..

# 7
  • Мнения: 5 262
Аз моментално бих спряла да работя. Собствен бизнес си е собствен бизнес, но докати мъжа не сложи ред бих попрактикувала професията съпруга .
Гледай родителите му и съди за него. Т.е. той нчма да реши проблемите докато не го побутнеш. Като баща си . И докато може нчкой да работи край него и той ще си лежи на тази кълка ... като майка му. Не значи, че мъжа ти е лош или подобни, но му трябва мотивация да се размърда. Ами дай му мотивация. Той ще си изясни нещата сам като не му се бъркаш. ПРави паралел с неговия баща и как му се отразява жената с командите ...

от друга страна може да се махнете надалече и да ги оставите на неволята учи.

# 8
  • Мнения: 2 166
Тоест, ти си водила разговори с мъжа ти, но той не ти вярва и е на мнение, че така ви е много добре? Той деца иска ли?

# 9
  • Мнения: 447
Доста сложна ситуация,за която решенията трябжа да са крайни и категорични.След като имате собствен бизнес и от 10 години заедно,защо живеете при родителите,не успяхте ли да си купите жилище?
Не вярвам на думите на мъжа ти,че няма да ти повярва че тя играе  театър,всеки си познава родителите и знае кога лъжат и им знае номерата.
Ще трябва да проведете разговор ,че трябва да мислуте завас,да си купите жилище,че вече е време да се стегнат и нямаш възможност да им помагаш.По принцип и аз бих се съгласила да помогна ако мога на роднини ,но ако виждам че се възполват и ги мързи да работят,ще ги отрежа.


Преди време имаше подобна тема,но не мога да я намери,беше писана от мъж,знаеше че баща му го използва и колкото й да му беше трудно беше спрял отношението с него.Хората не се променят

# 10
  • Варна
  • Мнения: 36 471
Защо сте заживяли с тях? На този въпрос е много интересен отговорът.

Подразбирам, че вие им давате парите за храна и те си пазаруват с тях. Крайна и грозна мярка е, но след като купуват боклуци и не щат да готвят, предлагам да спрете директното финансиране, а с тези крайно недостатъчни за тях 500 лв месечно да правите примерно по един голям пазар на седмица с продукти за готвене и да им ги слагате в хладилника. Ако искат да си готвят, ако не, тяхна си работа. Боклуците и сладоледа се спират на първо време и докато бащата не започне работа, никакви глезотии. Направо не мога да повярвам, че пиша това, но след като те самите се поставят в положението на деца, мерките към тях ще бъдат като към невъзпитани деца.

Намерете работа на бащата и се махайте. Бабата хипохондричка да разкарва когото си ще по болници. Хич не ми дреме, ако ще да е и мъжа ти. Като го разиграе няколко пъти може и да прогледне за какво иде реч. Защо му спестяваш истината?!

# 11
  • Мнения: 3 865
Аз в крайна сметка не разбрах майката болна ли е или не. Ако не е болна защо се налага да я разкарваш по болници? Хипохондрията не го налага - да се оправя с психичните си проблеми или сама да си ходи по лекари. Не мога да преценя 500лв за храна за двама в България стигат ли, но според мен трябва вие да прецените кое ще им стигне при положение че си купуват продукти и си готвят и това да им давате всеки месец. Ако не умеят да си разпределят финансите нека гладуват - техен избор е за какво да си харчат парите и вие нямате нищо общо с това. Дъртите имат склонност да драматизират и манипулират, но не трябва да се поддавате. Аз с тия не бих живяла, не знам защо си го причинявате. Намирисва ми, че мъжът ти прилича на моя и е в основата на проблемите ви

# 12
  • Мнения: 65
Ще отговоря на всички въпроси едновременно. Simple Smile
Бизнесът ни е прохождащ и тъй като ще изплащаме тази къща не е възможно да изплащаме още един имот. Тази къща е от баба му и дядо му, важна е за него и за това се съгласих да я изплатим. Смятам за правилно да подкрепям партньора, както той подкрепи мен в начинанията ми, въпреки трудностите. Решихме да живеем тук, защото е извън София, спокойно е, градинка, куче Simple Smile
Мъжа като цяло не харесва живота на техните, начина им на мислене и не е съгласен с тях, като един път ми каза, да виждам, знам, ама какво да направя, родители са ми, отгледали са ме. Манипулацията от страна на майка му със здраве е отличен ход, аз имам  болни родители и знам какво е усещането, не мога да го виня - на кой би му хрумнало, че лъже в 99.9% от случаите? Това, че голяма част от живота ми мина по болници за истински заболявания не помага изобщо в отношенията ни, защото се ядосвам истински. Майка ми е онкоболна, с проблемна жлъчка, шипове и световъртеж и не ни натоварва, което просто прави още по-рязък контраст със свеки и ме вбесява още повече.Той иска деца и твърди, че тогава ще е различно, разбира се знам, че няма да е. Като нищо да се хване на втора работа и да си съсипе здравето, за да изхранва тях. Способен е да се изпокара с тях и го е правил, способен е и да им тегли "майна", но колко време ще е щастлив така? Не ми се иска такъв тип мерки, бих искала хубаво и сплотено семейство.. и преди те да усетят, че разполагаме с пари (което не беше така в началото, но успяхме да си стъпим на краката) беше точно такова...
Неволята учи не важи за тези хора  - както обясних плаща се заем от взети пари назаем, не върнати навреме..
Едно не мога да разбера.. свеки може да не харесва мен.. няма проблем, не е и длъжна ако е така, ама защо не мисли за синът си? Цял живот той им изплаща кредити, покупки, всичко - бяхме гаджета на по 19 г. и той плащаше хладилник, печка, микровълнова, кредив на техните, живота му мина в техните ангажименти, сега има възможност да живее добре, да си изплати къщата и като че ли му завижда и умишлено го срива..От работник сам се издигна до управител, създаде връзки с хора, порасна личностно и професионално и накрая при новината за повишението му, вместо честито той чу от майка си "Ама това е много сложно и отговорно.." - един вид, абе ще се справиш ли? Ето на, справя се перфектно година, нещата потръгнаха и като че ли е зор да падне пак до нейното ниво.. нямам обяснение...
Честно казано мислих и за раздяла.. обаче .. ние с него имаме перфектни отношения, пълна хармония.. Не знам заслужава ли си да загубя това, заради родителите му...От друга страна, ако имаме дете и те пак издевателстват над нас..
Както казахте, може и да види театъра, но кога..?

# 13
  • Мнения: 65
Да допълня.. интересното е, че самият той ги приема като "деца", които не могат нищо, не могат да се оправят в живота, не могат да правят сметка на парите - нищо от това не го отрича, даже го казва директно. Но пък има силно чувство за дълг..Там някъде границата се размива - дълга и използването..

# 14
  • Варна
  • Мнения: 36 471
И сега щастлив ли е? Не. Ти щастлива ли си? Не. Това като коментар, че можел да тегли майните ама нямало да бъде щастлив.

Къде свършва грижата за родителите и къде започва жертването на личния живот и щастие на пораснал човек със семейство? На този въпрос трябва да си отговори твоя човек. И като стигне до отговора (който вероятно няма да му хареса) да изговорите заедно нещата, да вземете решения и да ги спазвате.

Общи условия

Активация на акаунт