Нашата вчера е правила циркове пред градината, защото няколко деца са я погледнали и едно е искало да я гали. Голяма шматка, дано свикне. Ще я водим след време на планина. Презентирахме я като мн кротка, дано не започне да лае по собственика на хотела.
- Публикувана: 24 юни 2020, 10:52 ч.
- Последно мнение: 7 авг. 2020, 15:25 ч.
Любители на кучета - 106
Не разбирам защо пък всяко куче трябва да дава да му се качват на главата. Нашата изпада в ужас при вида на деца именно защото когато беше пале я обикаляха по 2-3-4 и няма отърване. Тогава и аз не можех да им обясня, че я плашат (просто не ми оставаше време, докато кажа "внимателно" и вече са я награбили), сега тези които се хвърлят да я галят без да питат - тя ги лае още преди да са стигнали до нея.
И не смятам, че е нормално да се хвърлят да пипат кучета така, без да питат, без да се съобразяват, аз явно съм голям киселяк, но веднага ги строявам, че не се прави така. Куче е, не е плюшена играчка, сърце носи, може да го е стрх, може да му е неприятно да го пипат непознати..
И не смятам, че е нормално да се хвърлят да пипат кучета така, без да питат, без да се съобразяват, аз явно съм голям киселяк, но веднага ги строявам, че не се прави така. Куче е, не е плюшена играчка, сърце носи, може да го е стрх, може да му е неприятно да го пипат непознати..
Абсолютно съм съгласна, Хибискус. Цялото това мачкане на едно животно от деца, не ми допада. Без значение кое куче или коте е. Все пак не е играчка, а живо същество.
Арчи не го пускам при деца. Няма да ги нападне, но ги лае и бяга от тях. Като беше съвсем малък племенницата на мъжа ми го мачкаше, стискаше и въобще не беше приятно за него. Затова и повече не го вижда. Поне докато се научи, че това не е играчка. В крайна сметка обичаме това куче и даваме мило и драго за него.
Арчи не го пускам при деца. Няма да ги нападне, но ги лае и бяга от тях. Като беше съвсем малък племенницата на мъжа ми го мачкаше, стискаше и въобще не беше приятно за него. Затова и повече не го вижда. Поне докато се научи, че това не е играчка. В крайна сметка обичаме това куче и даваме мило и драго за него.
Ами въпросът е да може да се разминава спокойно с хора, а това се тренира именно на места където има хора, ако ги избягвате ще стане по-зле.
Нашата я гледаме от бебе и пак не хресва непознати, от първия възможен момент и започна социализацията с кучета и хора и в нито един момент не и е било ок да я пипа непознат. Не го намирам за пропуск или негатив, просто храктер. Разминаваме се по улицата с хора, спирам, говоря с някой и всичко е наред, но ако реши да я погали тя го излайва предупредително и край.
Не може всички да са по калъп и ако приемеш, че просто я е страх ще ти е по-лесно да докараш поне до "социално приемливо" поведение. Мое разбиране де.
Нашата я гледаме от бебе и пак не хресва непознати, от първия възможен момент и започна социализацията с кучета и хора и в нито един момент не и е било ок да я пипа непознат. Не го намирам за пропуск или негатив, просто храктер. Разминаваме се по улицата с хора, спирам, говоря с някой и всичко е наред, но ако реши да я погали тя го излайва предупредително и край.
Не може всички да са по калъп и ако приемеш, че просто я е страх ще ти е по-лесно да докараш поне до "социално приемливо" поведение. Мое разбиране де.
не ги избягваме, но не се и врем в най-оживените, там и на нас ни е неприятно. бяхме на гости - взе да лае по хората. добре, че имаха двор, та бяга в несвяст докато се умори.
в началото като я взехме не се страхуваше толкова, след като влезе да живее в къщи изведнъж започна. затова се надявам с времето да посвикне наистина.
няма да забравя на първата си разходка как подскачаше и трепереше горкото ( след като повече от година е била в някакъв двор и нито веднъж не е била разхождана).
в началото като я взехме не се страхуваше толкова, след като влезе да живее в къщи изведнъж започна. затова се надявам с времето да посвикне наистина.
няма да забравя на първата си разходка как подскачаше и трепереше горкото ( след като повече от година е била в някакъв двор и нито веднъж не е била разхождана).
Дъщеря ми също не позволява на всяко дете да гали и пипа Айра.Ние у дома си я мачкотим,но тя не реагира остро,дори понякога ни закача, за да започнем да я гушим.Ако обаче не й се занимава с нас,изръмжава.
Когато са на разходка и деца се засилят към нея,дъщеря ми не позволява да я пипат.Учи я да не лае,да се разминава без да ги закача.Аз съм на това мнение и за деца и кучета.Най-много се дразнех,когато бяха малки и да видим познати и да е почне дено щипкане,пипкане,цункане.Аз също не си позволявам такова поведение с малкит едеца и внуци на приятели и познати.Та така и с кучето,то си ни е дете.
Когато са на разходка и деца се засилят към нея,дъщеря ми не позволява да я пипат.Учи я да не лае,да се разминава без да ги закача.Аз съм на това мнение и за деца и кучета.Най-много се дразнех,когато бяха малки и да видим познати и да е почне дено щипкане,пипкане,цункане.Аз също не си позволявам такова поведение с малкит едеца и внуци на приятели и познати.Та така и с кучето,то си ни е дете.
Моите чак почват да се карат, когато някой им се радва, щото хората не знаят, че две ли са кучетата, трябва да се галят и мачкат едновременно.
По принцип не е смешно, обаче аз едвам се въздържам, когато Бизу почне да се прави на мъж, на някое мъжко куче, такъв глас вади, дето изобщо не можеш да предположиш, че с тая миловидна и красива мутра може да излае или изръмжи. Прави го едно гърлено такова и хората, дето са около нас подскачат, щото въобще не очакват, после почва да пръхти и след това задължителното е да препикае и чак тогава мирясва.
А в неделя целия център се попика от смях с Каду. Срещаме един голям батко, аз естествено се отдръпвам на една страна, нашата приближава да се подушат, остават около половин метър между тях, без да я е докоснал, като се разквича , квичи, лае, върти се като пумпал. Смях
По принцип не е смешно, обаче аз едвам се въздържам, когато Бизу почне да се прави на мъж, на някое мъжко куче, такъв глас вади, дето изобщо не можеш да предположиш, че с тая миловидна и красива мутра може да излае или изръмжи. Прави го едно гърлено такова и хората, дето са около нас подскачат, щото въобще не очакват, после почва да пръхти и след това задължителното е да препикае и чак тогава мирясва.
А в неделя целия център се попика от смях с Каду. Срещаме един голям батко, аз естествено се отдръпвам на една страна, нашата приближава да се подушат, остават около половин метър между тях, без да я е докоснал, като се разквича , квичи, лае, върти се като пумпал. Смях
Мда и Леон е човекорюбец. Радва се на всеки. На деца, особено. Има цял фенклуб на площадката. Като го видят се почва с Лейоо, гоненици, топки, пръчки.
То си е до куче. Дакелът Мартин не позволяваше чужд човек да го погледне дори. За мен това е приятна новост. Що притеснения съм брала с него...
То си е до куче. Дакелът Мартин не позволяваше чужд човек да го погледне дори. За мен това е приятна новост. Що притеснения съм брала с него... 
За мен също не е ок да се пипа чуждо куче, независимо от деца ли, от възрастен ли. Моята си има няколко любими стопани, на които се радва абсолютно искрено. Всички останали биват облайвани 
Повечето деца питат дали може да погалят кучето, аз обаче учтиво отказвам. Имало е няколко случая директно да се засилят към нея и тогава не много любезно казвам да не я приближават. В крайна сметка ако ухапе някой нас ще ни изкарат виновни, нищо че винаги е на повод и много внимавам. Иначе Кийра никога не е тормозена от деца, явно си е характер. Ето една нахилена муцунка 
Повечето деца питат дали може да погалят кучето, аз обаче учтиво отказвам. Имало е няколко случая директно да се засилят към нея и тогава не много любезно казвам да не я приближават. В крайна сметка ако ухапе някой нас ще ни изкарат виновни, нищо че винаги е на повод и много внимавам. Иначе Кийра никога не е тормозена от деца, явно си е характер. Ето една нахилена муцунка 
Аз нямам нищо против децата да се радват и пипат Хари, щом на нея ѝ е приятно. Себеподобни са - играе им се и на децата и на кучето. Обикновено децата питат може ли да я погалят и аз винаги разрешавам, и им казвам че няма да ги ухапе, най-много да ги оцапа с лапи и да ги оближе. Вчера забелязах че се държи особено внимателно с най-малкото едва проходило бебенце. Не му скачаше, а само го близваше, въпреки че от него получи най-голям тормоз. Моите деца също винаги питат може ли да погалят куче, с което се срещаме, понеже винаги спираме да се подушат, и през това време и децата се възползват. Но винаги питат може ли. До сега не са им отказвали. Тук из квартала само на два пъти ми се случи стопанка да ни заобиколи от далеч, и то едната се спря да ни заговори и да обясни, че кучетата ѝ хапят когато са на каишка и за това ни избягва. Другата явно не искаше да се приближава до друго куче. Нейна си работа. Аз гледам да социализирам Хари и тя за сега се държи много добре с хората - възрастни и деца. Все още се плаши от някои кучета, особено от голдън ретривърите, понеже са доста големи. Ходи да ги души, но обърнат ли се към нея, бяга на почтено разстояние, дори ги лае понякога. А те са такива душички...
Той обича хора, дружелюбен е. Но няма да отиде при всеки. Избира си на кого да се радва. Характер.
Много беше интересно на морето с Леон. Навсякъде, където бяхме, на всеки плаж, или градче, постоянно някой се спираше, защото или има джакче, или е имал, или пък приятели, роднини, съседи имат. Голяма радост падаше. Освен това се срещнахме и на живо с доста представители на породата. Явно са много популярни в момента.
Проблема, когато някой иска да погали Леон е, че навън той рядко стои мирен и засекунда...Така че е почти невъзможно.
Проблема, когато някой иска да погали Леон е, че навън той рядко стои мирен и засекунда...Така че е почти невъзможно.