Режим, НЕрежим, ние си се веселим - 90ДД и още нещо 57

Говорох си с едни местни старци - нали нямате съмнения че мога много да питам?!? - та научих че наоколо има много минерални извори и... една особена баня в Песнопой. Селото е на има-няма десетина километра от баня. Та реших единия ден и без това съм съвсем свободен до обяд - да отида. Пеш! И тръгнах. Нямате си на представа колко хубаво ми беше. Вървя, оглеждам се, попаднах и на две череши покрай пътя , та закусих Съжалявам само че не си взех телефона - да поснимам. Стигнах, намерих банята. А тя се намира извън селото, почти в гората. Покрай селски път и ако не знаш че там би трябвало да има баня - няма да я видиш. Та влизаш през оградата, която опасва част от гората, ама гора като гора. И навътре - хоп - постройка. Банята е що годе добре изглеждаща, добре поддържана, чистичко. Зачетох се в табелата - водата помага при стомашни болки, гастрит, чревни проблеми и... все вътрешни болести. Та се зачудих как като се киснеш в тази вода ти помага изотвътре, ама рекох да пробвам. Явно съм уцелил по спокоен час - вътре нямаше никого. Сам самин. Та като влязох в басейна и  пълен релакс - час и половина. После се изнизах и пак тръгнах - стигнах точно навреме. И... не се изморих, което ми е най-чудно. Общо 20-21 км в двете посоки.
На другия ден обиколих Баня в посока село Свежен - дали така ми се струва, но май тук, в темата някой бе го споменавал?!?! Та там намерих още извори  и една заблатена местност, от която всъщност се взима лечебната кал, която се ползва в Санаториума в Баня. Интересно ми стана, като видях стадо крави - 7-8 броя, които също клечаха в калта. Явно и животните разбират.
В друг ден пък, с колата, ходих до Калофер и до Карлово. Просто разходка. В Карлово обаче намерих една прекрасна... пицария. Пак насред паркче, обиколена от дръвчета, просто прекрасно местенце. Естествено че ядох.
Ходих и до Хисаря. Нагледах се на римски терми, които са доста добре възстановени. Обядвах в едно заведение което местните наричат Кораба. Механа с чудна скара на барбекю.
И да ви кажа - сутрин след като си направя обзора за Дарик. Изключвах телефона и го забравях в стаята. Може би съжалявам само за снимките, които можех да направя. Но пък такъв релакс отдавна не съм имал.

На околовръстното край Казанлък застигнах невиждан потоп - вали, ама така вали, че все едно си в река. Нищо не се вижда. Гърми, трещи, земята се тресе. Че и градушка, горе долу колкото лешник. Шосето се наводни, видях че автомобилите спират, и аз спрях. Така чаках поне 40 минути. После уж тръгна колоната, ама след 500 метра пак спрях. Скрих се под един надлез, тъй като градушката переша направо фронтално по предното стъкло. Уплаших се, че може и да го счупи. След около половин час пак тръгнах. Този път изчаках един огромен камион и се скрих плътно зад него. Да ама, Дядо Боже почна да светка на всяка минута по два пъти, за да ме намери. Как да е камионът ме заряза някъде след Мъглиж. И така - сам войнът е войн, заплувах по пътя до Гурково. Там, от високото видях че все едно небето е погълнало селото. Няма го. Всичко е обвито в черни облаци и светкавици. Тръгнах и на втората пресечка видях ТИР ПАРКИНГ. Оказа се че има и бензиностанция, с козирка, под която се наврях. Пих дъъъълго кафе, така че да изчакам уж дъжда , бурята, да спре. Ама не спира. Леко се развидели и пак тръгнах. На 10 километра от Търново почти спря дъжда и си рекох, че съм го изпреварил. Да, ама не. Малко преди Шереметя пак ме настигна, или аз настигнах бурята - не знам. Този път шосето беше станало кална река, пълна с чакъл и боклуци, вероятно довлечени от Балкана. Видях табела "Сръбска Скара" и пак спрях. Е там вечерях докато чакам. Дъжда не беше спрял, но тръгнах. Със скорост не повече от 40, пътя не се вижда от водата и въобще къде е, няма осева линия, единствено по мантинели и пътни знаци се ориентирах. Слава Богу, не видях катастрофи, макар че очаквах такава гледка. От Омуртаг насам, последните 15 километра се движих в сандвич - между два огромни камиона, които не позволяват да караш със скорост различна от тяхната. В прохода Боаза няма как нито да изпревариш, нито да спреш.
Така път, който обикновено изминавам за три часа плюс една две спирки за кафе, го изминах за 5 часа и половина. Прибрах се пълен с адреналин и , естествено, не можах да спя. Сега съм като парцал, а трябва да работя.