Ще започна от самото начало. Синът ми е на 3,5 години. Първа група е, като тръгна на градина септември. На ясла не е ходил, не го приеха. Та беше много трудно в началото - рев, сълзи там, после вкъщи постоянно питане дали ще го взема като го оставям там. И аз обяснявах колко е хубаво, как ще играе, как ще му хареса, как аз винаги ще идвам да го взема и т.н. Предлагах различни награди, ако е бил спокоен през деня, водих го на места, които обича, беше много трудно начало, защото той бешв, и още е много привързан към мен. Като цяло в своенравно и инатливо дете, предпочита да играе сам на градината(информация от госпожите) , има си няколко приятелчета извън градината, с които се отпуска и играе. Та след месец и половина някъде адаптация той спря да плаче, даже почна да разказва за там, за децата, въпреки това имаше едно мрънкане, че не иска да ходи, но все пак напредък имаше. За жалост отсъствията заради вирусите оказаха също негативно вшияние, защото след всяко разболяване имаше рев първия ден на градината. И все пак ходеше, накрая според мен свикна, нямаше сълзи, играеше там, вкъщи разказваше много и.... Обявиха извънредното положение. Близи три месеца вкъщи, основно само с мен. Знаех си, че ще е трудно начало, но не си представях, че ще е чак толкова трудно. Сутрин не иска да влиза, плаче още от вкъщи, а и с това оставяне до входа на градината нещата стават още по-сложни. Вкарваъ го вътре и чувам как плаче. Като го взема, постоянно повтаря, че не иска там, че не му е хубаво, че иска да е с мен(разбираемо, след това стоене вкъщи), аз му обяснявам, че там е много весело, ще играе с децата, ще излизат навън и всякакви такива неща, които да го успокоят. Казвам му, че мама и тате трябва да ходят на работа, а дечицата на градина. Но вътрешно много се притеснявам. Госпожите ми казват, че мрънка, не изпълнява каквото му се каже, даже напротив. Предполагам, че е някаква форма на протест,той е много чувствително дете, въпреки че е своенравен и сякаш всичко се повтаря от септември и постоянно го мисля. Другите деца се веселят, играят, когато отида, дори и като го водя, те са спокойни, а той плаче. Дали ще свикне изобщо? Какво бихте ме посъветвали?