На кръстопът

  • 4 462
  • 55
  •   1
Отговори
  • Мнения: 202
Здравейте, на 20 години съм във връзка съм с едно момче от две години. След първата година доста се по промени и започнаха да му светват червени лампи (като това да не споделя, да не комуникираме като има някакъв проблем, да манипулира, да ме приема за даденост, да ме провокира един вид, да не приема мойте приятели само аз негови.). Аз винаги съм била много любвеобвилна, чак досадно понякога. Започнах да получавам паник атаки често, натрапчиви мисли, страх от различни неща. Та в крайна сметка се появи трети човек, който е доста негова противоположност (романтичен, добър, разбран) първоначално с него бяхме просто приятели след това обаче се появиха чувства, който са взаимни. Аз се опитах да поговоря с моя приятел, но без успех. Аз си събрах нещата и си тръгнах, след което той пожела да поговорим. Видяхме се, поговорихме каза, че много съжалявал, плака никога не бил обичал така даден човек. И реших да дам втори шанс. Той започна да се държи в пълната му противоположност. Започна да иска постоянно да сме заедно, не ми дава да пипна нищо, постоянно да е покрай мен. Започна да се сърди като излизам с мой приятелки, за по дълго време. Но аз не го чувствам като преди, но изпитвам чувство за вина, и отговорност към чувствата му. Не знам как да постъпя. 🤷🏼♀

Последна редакция: ср, 10 юни 2020, 20:11 от G.V.N

# 1
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 267
Никога не се обръщай назад.Сама си усетила,че Мунчо те манипулира и се опитва да те изолира.
Не зарязвай приятелките си заради мъж.
Важно е да имаш и своя среда.
Остани с този с когото се чувстваш щастлива ,спокойна и обичана.
Връзката трябва да ти носи радост,а не страдание.

# 2
  • Мнения: X
Първият отново те манипулира. Никога не бил обичал така - че вие сте още деца, как да е обичал? Да не са му минали 20 гаджета и 3 брака през ръцете?

# 3
  • Мнения: 123
Послушай сърцето си. Не носиш отговорност за чувствата на бившия си приятел. Между вас се е появила пукнатина, която се опасявам, че с времето ще расте. Млади хора сте и тепърва ви предстоят любови и срещи, но крайното вкопчване не е добро нито за него, нито за теб.

# 4
  • Мнения: X
Какво не разбрахте първият път?! Защо си тръгнахте?! Пак ще си тръгнете!!! И чувство на вина ми звучи смешно, той се е държал ужасно чак паник атаки сте получавали и  вие го съжалявате? Скоро ще си стане какъвто го познавате 
и  пак ще си съберете нещата.

# 5
  • Мнения: 19 821
Този първият е психар. По-добре зарежи чувството за вина и го разкарай.

# 6
  • София
  • Мнения: 35 050
Много слабо устойчиви сте, честно.
Искаш да кажеш, че живееш с него и го играеш малката булка, докато той те манипулира, ти получаваш паник атаки и си търсиш отдушник в нов?
Безумно малка си. Върви си, опитай и виж с други хора как ще е.
Не го обичаш вече, не се насилвай.

# 7
  • Мнения: 4 946
Резките промени в поведението,не са нормални...нито са за дълго.
Научи се да не изпитваш вина заради това,което чувстваш и искаш за  себе си.Сега ти е времето да се опознаеш.
Любовта може да я срещнеш и на 20,но тогава нямаше да изпитваш съмнения и да пускаш теми..

# 8
  • Варна
  • Мнения: 36 584
Тръгнеш ли си веднъж, не се връщай. Ако ще по корем да се влачи. Хайде сега си събери пак багажа и затвори вратата отвън.

# 9
  • Мнения: X
Животът е твърде кратък, за да стоиш с някого от чувство за вина и отговорност. Слушай сърцето си.
Офтопик: за бога, не мисля, че е толкова трудно да го научи човек тоя правопис и кога се пише й или и. Това ''чувства, който са взаимни'' и ''мой приятелки'' направо боде очите.

# 10
  • Мнения: 202
Резките промени в поведението,не са нормални...нито са за дълго. и аз така мисля и съм му го казвала и отговора му е: “Е тогава, защо ми даде втори шанс?”

Няколко човека ми казаха, че нали моя приятел е много добър, едва ли ще намеря друг да ме обича толкова. Дали наистина искам да скоча в дълбокото и неизвестното. Дали не е някакво увлечение временно. Но аз наистина се опитах да оправя нещата спрях толкова близък контакт с другото момче, но не става аз все мисля за него. Моя приятел не ме оставя и до тоалетната да отида сама. Казвам, че отивам някъде с някого просто, за да си остана сама в колата. Аз дето имам страх да не остана сама. Просто се чувствам зле, че той се опитва да оправи нещата всякак, а аз не мога да го почувствам отново.

# 11
  • София
  • Мнения: 35 050
Стига толкова съжаление, казвай му сбогом.

# 12
  • Варна
  • Мнения: 36 584
И не ти ли светва, че си направила грешка?

# 13
  • Мнения: 202
И не ти ли светва, че си направила грешка?


На мен ми светва, ама не знам какво да кажа. Не знам дали някой може да влезе в такова положение Rolling Eyes попринцип аз поисках да остана малко сама да си се прибера у нас и той започна: “О на мен ми е ясно на къде отиват нещата. Същото като да си дадем почивка за 5-6 месеца да ходиш или ти или аз да спим с някой.. ясна работата”

# 14
  • Варна
  • Мнения: 36 584
И ти се отказваш нали? Добре ти дърпа конците.

Какво има да казваш бе?! Раздялата си е раздяла и каквото и да кажеш не става по-лека. Казваш край и си тръгваш. Ако го искаш. Ако не, седиш и търпиш да ти ходи по петите и да брои колко квадратчета от тоалетната хартия си откъснала тоя път.

Общи условия

Активация на акаунт