Въпроси на интервю за работа

На ниска заплата според мен се съгласяват много хора в държавни структури например. Защото знаят, че да, ще взимат по-малко, но работата ще им е спокойна, твърдо работно време, без извънредни ситуации, отпуски и болнични на корем, излизания в работно време, сравнително сигурна работа, осигуровките си текат... Това в една частна фирма в повечето случаи няма как да стане и натоварването няма нищо общо. Така че, да, има хора, съгласни да работят за малко, но с редица други предимства, които не са свързани с удоволствието точно, а по-скоро с удобството и свободното време.

Много хубава тема се е получила.
На мен веднъж нито един въпрос не ми зададоха. Почуках, влязох, казах добър ден. Отсреща с кимване ми посочиха къде да седна и ми дадоха лист и химикал. Освен отворени въпроси и някаква задача май имаше, не помня искаха и точн адрес и ЕГН...wtf. След като приключих станах и ме поканиха в другата стая, където очаквах събеседване. Четоха, четоха, стигнаха до последния въпрос каква заплата искате и ме изпратиха по живо по здраво. Нарочно се избъзиках с доста висока:)
Друго интервю: влизам, и почват да ми разказват за фирмата. Няма лошо, напротив. Ама излизам аз от интервюто и се сещам, че те нищо не ме питаха...?? А в същото време ми казват, че ако съм одобрена, ще ме извикат на второ интервю.... Обадих се след две седмици, викам какво стана одобрена ли съм за второ интервю? Ами не, не сте. Ами как да съм? хахаха
На всички останали интервюта задължителен въпрос е имате ли деца, което е доста неприятно наистина.
Месеци наред бях без работа и кандидатствах на доста места, не рядко оставах доста озадачена от липсата на елементарна култура и способност за комуникация. Звънят и директно казват, кандидатствали сте можете ли днес да дойдете на интервю? Абе жено, кажи кого търсиш, ти коя си, от къде се обаждаш ... Питам я едната женица ама от къде се обаждате? А тя: вие името на фирмата ли искате да знаете? Не, мацко, не искам Такъв сорт изцепки обикновено идваха от малките бг фирми. В големите, особено чужди компании е по- разллично с малки изключения. В една такава гокяма фирма ме интервюираше много красиво и отегчено момиче на 22 години. Нищо против ама квалифицирани кадри да ги подбира дете ми е малко странно. Карай, здраве да е:))) Аз малко се отклоних от темата мисля, извинете ме

Е, тя тая 22-годишната не е била случайна, я щерка, я любовница....

Много са интересни наистина, когато не се представят.
Обажда ми се веднъж една жена и казва - Кандидатствали сте за работа, елате утре на интервю. Аз: От къде се обаждате?, а тя: Е, вие не знаете ли къде кандидатствате....? (Ехоооо, да не съм пуснала документи само на вашата велика никому незнайна фирмичка.....?!!!? ) А на госпожата рекох - Не, мерси, вече имам предложение, което смятам да приема!

Сетих се за едно интервю в агенция за подбор. Директно ме попитаха накрая дали съм съгласна да правя незаконни неща, основно укриване на приходи и данъци... Аз се опулих и рекох - Не, разбира се, в затвора не ми се лежи поне засега..... (Да не говорим, че парите, които предлагаха, не предполагат извършване на престъпления....хахахахах)

Като бях на точно 22 работих във франчайз на голяма американска фирма тук в БГ. Имаше достатъчно голямо текучество на кадри и често имаше интервюта. В един момент стигнах до длъжност супервайзор, над мен имаше още 5 човека. Започнаха да изпращат мен на интервюта, защото като човек най-скоро работил на другите длъжности имах по-голямо наблюдение над нещата от шефа, който седи в офиса и се занимава само с финансовите части. По-логично е да те интервюира такъв човек,  дори и млад, от колкото както мен ме интервюира веднъж шеф на фирма, който я е основал преди 30 години, ама от 10 жена му се занимава с нея, а той стъпва вътре веднъж месечно да използва тоалетната. Нямаше представа какво се случва там, нито каква е заплатата или работните смени, но нали е той е ШЕФА, значи той трябва да си подбира персонала, а не някой си друг там...

Нервен хамстер, извинявай, сега ми стана малко тъпо от изказването ми. Ама има хора и хора на 22. Това красиво създание наистина не му беше там мястото. И да не си помислите, че понеже одъртявам и съм почнала да завиждам на младите: бях много впечатлена от едно момче на не повече от 25, изключително интелигентно и възпитано- поведение, въпроси всичко беше ТОП. Ама не знам защо така повечето хора сме склонни сякаш да споделяме неприятните си преживявания и да осъждаме. Явно съм от този тип. Сега ако се помъча ще се сетя и за добри практики

Наблюденията са ми, че рикрутърските позиции са точно ентри левъл, за млади, завършили скоро хора. Та при цялото ми уважение, винаги ми е несериозно да ме интервюират, предвид опита ми, дори само от ходене и водене на интервюта. Другото нещо е, че подбора на кадри е много важно и отговорно за всяка една компания и да се остави на хора, които са чели как стават работите, но сами не са попадали във фирмения водовъртеж... ами как да кажа, всеки очукан професионалист ще ги сложи на място за нула време.

Съжалявам, но не мисля, че човек на 22 години има достатъчно житейски и професионален опит, за да подбира кадри. Нито знания в съответните области.
Как точно ще знае дали кандидатстващият за инженер например е подходящ за позицията, след като няма знания в тази област. Има много приказливи хора, които могат да те омаят, но после да не вършат добра работа и други, които не могат да се продадат, но са професионалисти в областта си.
Да не говорим, че знам за случай, в който за висока позиция се препоръчват абсолютно неподходящи хора, взема се една тлъста комисионна, а човекът не може да се впише в колектива и работата. Тръгва си в изпитателния срок. Кофти емоции и загуба на пари за двете страни, само рекрутърите са си взели комисионната.....(и не става въпрос за лев-два)

ПС: Iseis ме изправари.

Предишната ми работа, в която изкарах 2 месеца, заедно с предизвестието, имаха изискване за минимум 2 чужди езика, аз съм с 3- английски, немски и руски, минимум бакалавър, аз съм с 2 магистратури, с компютърна грамотност, занимавах се с проекти, свързани с културната столица. Обещаха ми неща, които не се случиха. Накрая какво получих минимална заплата, работа на смени, работа на график-няма събота и неделя, нито празници. Още не мога да повярвам какво ми се случи. 😀

"Страдате ли от запек?"
"Мисли ли в скоро време Вашият приятел да Ви предлага брак?"

Запек пък защо.
Удачно би било да питат за разс- во- така се губи повече време в тоалетната.
Леле, леле.
Това в Бг ли?

Запека е признак на психични разстройства.😀

Не толкова за това , а по скоро за вечно лошо настроение , раздразнителност и заядливост.

Е, нееее! Направо не мога да повярвам! Ако ми го зададат на мен този въпрос (за запека), ще се ококоря и просто ще приключа интервюто.... Ба*и тъпаците!!!!!

Преди сватбата ми, като ни правиха тест за психическа годност, имаше въпрос за запека и след приключване на теста попитах за какво е въпроса и ми казаха, че запека е признак за психически разстройства.

Да, в България ми беше зададен този въпрос. От специална агенция, която ти прави редица интервюта и тестове, включително и психо, след което те плъзва на пазара. Въпросът със запека май наистина беше от въпросите от психологическия тест, доколкото си спомням, че беше доста отдавна. И ситуации са ме карали да разигравам, но найй-бруталното беше да ме карат да чакам една девойка половин час, като уж след минутка щели да приключат с нея. На всичкото отгоре в офиса им беше ужасно студено и станах на кочан докато най-накрая приключат. После се оказа, че това било тест да ме видят дали ще се изнервя, вбеся, развикам. Леле, казвам им, ами да ме бяхте оставили тогава 2 часа да ми гледате сеира. А съвсем накрая толкова некоретни се оказаха от тази агенция, карайки ме да чакам окончателното решение на един работодател неизвестно дълго време, че просто останах потресена как може. Истинската причина за мотаенето и в крайна сметка неназначаването ми въпреки "огромните ми шансове и никаква конкуренция" се оказа толкова по български тривиална и толкова далеч, както от качествата ми и условията им, така и от всякакъв професионализъм, та да се чудиш защо бяха всички тия интервюта и разкарване.

Соул, това за запека се попълваше като част от въпросник. Не беше директно зададен и да очакват да им отговоря лице в лице по въпроси, които касаят долната част на тялото ми. А, да - направиха коментар, че съм удряла тавана на екстровертност, с което никак не съм съгласна, но допускам че при въпроси, на които трябва да се степенува отговора, малко съм се поизсилила и затова.

Не, че страдам от запек, но ми се струва малко прекалено по това да се съди за това дали си мръднал психически. В крайна сметка, единият от симптомите може и да е това, но едва ли всички със запек са психично болни.