Uncommon, стана ми интересна гледната точка. Защо въпросът с 5-те години да издава амбициите на човек? Аз съм на 40+ и ако в момента ми го зададат този въпрос, по-скоро бих се развеселила. Най-вече, защото на тези години и с този стаж зад гърба си давам сметка, че плановете са нещо много имагинерно и пожелателно. Най-вече в български условия, в чужбина може би не е така.
- Публикувана: 5 юни 2020, 09:47 ч.
- Последно мнение: 30 ноем. 2021, 13:52 ч.
Въпроси на интервю за работа
За какво знаете за фирмата, да, съгласна съм.
Обаче за как се виждате след 5 години.....за мен е тъп въпрос, обикновено следван от клиширан отговор.
Обаче за как се виждате след 5 години.....за мен е тъп въпрос, обикновено следван от клиширан отговор.
Най-често - "на вашето място, ехехехе"
За какво знаете за фирмата, да, съгласна съм.
Обаче за как се виждате след 5 години.....за мен е тъп въпрос, обикновено следван от клиширан отговор.
Обаче за как се виждате след 5 години.....за мен е тъп въпрос, обикновено следван от клиширан отговор.
Най-често - "на вашето място, ехехехе"
хехе, това си го мислиш, ама казваш - развитие, дъра-бъра….
И какво точно ще разбереш за кандидата от този въпрос, щом ти каже някоя заучена, но добре звучаща фраза за личностно и професионално развитие?
За мен е много по-ефективно да се задават конкретни въпроси за работа и квалификация, отколкото да се разтягат локуми и да си говорим за зодии и животни....
За мен е много по-ефективно да се задават конкретни въпроси за работа и квалификация, отколкото да се разтягат локуми и да си говорим за зодии и животни....
Когато няма обявена заплата и зададат въпрос каква заплата очаквам.
А сега де.
Тогава отговорих, че би ми било интересно първо да чуя тяхното предложение и след това да обсъждаме въпроса.
Не, не- Вие кажете каква очаквате за тази позиция.
Казах там някаква сума, долу- горе уцелих- тяхната беше с 50 лв. по- малко.
А сега де.
Тогава отговорих, че би ми било интересно първо да чуя тяхното предложение и след това да обсъждаме въпроса.
Не, не- Вие кажете каква очаквате за тази позиция.
Казах там някаква сума, долу- горе уцелих- тяхната беше с 50 лв. по- малко.
Относно този въпрос, според мен, няма място за недомлъвки, имайки предвид, че това е може би най-важното нещо. Аз лично първо проучвам за какви заплати става въпрос в дадения сектор, тоест ако обикновено плащат 1000 лв, няма да им искам 2000. След това имам предвид и това, което аз бих могла да им предложа - тоест ако нямам никакъв опит, няма и да им искам кой знае колко. И като последен фактор, приемам някакъв минимум, под който не бих могла да падна, имайки предвид разходите ми.
Давам пример, преди известно време бях удобрена на много интересна позиция в чуждестранна фирма, работата щеше да ми носи много удовлетворение, работното време беше супер и т.н. Говорим за позиция, изискваща 2 чужди езика, икономическо/финансово образование. Заплатата, която поисках, беше с 300-400 лв под това, което взимах към момента, само и само да се получат нещата. Това, което "можеха" да ми предложат обаче беше смешно. Така че особено по отношение на разни "изнесени" компании, компромиси не бива да се правят. Защото в един момент виждаш как шефовете ти си купуват последен модел кола, а колегите от чужбина имат по 30 дена отпуск, а ти спестяваш цяла година за 5 дена почивка.
В собствено жилище ли си или под наем? Казвам собствено. От тук следва въпрос кой го е купил 😅
Смятам ли скоро да забременявам.
Имам ли деца? Защо нямам, кога ще имам. Колко време съм с приятеля си и кога ще имаме деца 😃
Въобще въпросите с децата са ми много противни.
Смятам ли скоро да забременявам.
Имам ли деца? Защо нямам, кога ще имам. Колко време съм с приятеля си и кога ще имаме деца 😃
Въобще въпросите с децата са ми много противни.
Грях ми на душата, ама на едно интервю след пореден въпрос за деца казах, че нямам.
Дотогава с това започвах, и че има кой да го гледа, ако се разболее, да си знаят хората, а и аз нали съм си честна. А познайте дали ми се обаждаха.
След едно интервю за барман бях почти наета, но като разбра шефа, че не съм от града, заключи, че нямам много приятели тук, съответно няма да привличам моите познати за клиенти. Логика и чудо.
Питали са ме и в кой край на града живея. Това не знам каква връзка има.
Дотогава с това започвах, и че има кой да го гледа, ако се разболее, да си знаят хората, а и аз нали съм си честна. А познайте дали ми се обаждаха.
След едно интервю за барман бях почти наета, но като разбра шефа, че не съм от града, заключи, че нямам много приятели тук, съответно няма да привличам моите познати за клиенти. Логика и чудо.
Питали са ме и в кой край на града живея. Това не знам каква връзка има.
За работодателя си е съвсем резонен въпросът за децата. Обидно, необидно, това е. И аз съм жена, и мен са ме питали и дискриминирали по тази точка.
Както и моето право да задам въпрос, "къде се виждате след 5 години", си остава мое право, независимо от това, че някой от останалите участници в темата би провел интервю другояче.
Както и моето право да задам въпрос, "къде се виждате след 5 години", си остава мое право, независимо от това, че някой от останалите участници в темата би провел интервю другояче.
За мен е много по-ефективно да се задават конкретни въпроси за работа и квалификация, отколкото да се разтягат локуми и да си говорим за зодии и животни....
“Имате ли брат или сестра?”
-да
“Кое по точно: брат или сестра?
- и двете
“С какво се занимават?”
-Студенти са
“А като завършат какво ще работят?”
-.........
“Имате ли живи родители и ако - да, какво работят?”
“Как и кой ви издържа докато си намерите работа?”
“Имате ли сериозна връзка?”
- да
“При приятеля ли си живеете или с вашите”
- живеем сами
“На кого е жилището? На приятеля ви или е наето”
-.......
“Кога планирате да имате деца? (Тогава бях на 29 г., бореща се 5 г. да забремения)”
- Планирах преди 5 г., но не ми се получава, за жалост съм си забравила класьорите с документите, от които е видно, че не мога да забременея, за да ви ги покажа.Станах и си тръгнах, още не си бях довършила изречението, когато затварях врата с трясък😂
Всички тези важни за работният процес въпроси бяха в 1 интервю за голяма верига хранителни магазини, позицията беше за юрист.
-да
“Кое по точно: брат или сестра?
- и двете
“С какво се занимават?”
-Студенти са
“А като завършат какво ще работят?”
-.........
“Имате ли живи родители и ако - да, какво работят?”
“Как и кой ви издържа докато си намерите работа?”
“Имате ли сериозна връзка?”
- да
“При приятеля ли си живеете или с вашите”
- живеем сами
“На кого е жилището? На приятеля ви или е наето”
-.......
“Кога планирате да имате деца? (Тогава бях на 29 г., бореща се 5 г. да забремения)”
- Планирах преди 5 г., но не ми се получава, за жалост съм си забравила класьорите с документите, от които е видно, че не мога да забременея, за да ви ги покажа.Станах и си тръгнах, още не си бях довършила изречението, когато затварях врата с трясък😂
Всички тези важни за работният процес въпроси бяха в 1 интервю за голяма верига хранителни магазини, позицията беше за юрист.
В едно скорошно интервю ме попитаха същият въпрос:" Къде се виждате след 5 години?". Под предвид,че работата беше свързана с деца,а аз съм на възраст,в която е нормално човек да се замисля за дете(защото все още нямам) им казах откровено,че след 5 години се виждам да имам поне едно, при което сетете се дали ми звъннаха... Накрая се оказа,че хората са си търсили просто жена пенсионер,която да гледа децата,а аз така и не разбрах щом търсят възрастен човек защо ми изгубиха времето..🙂