Логика няма, но алчността и завистта мотивират. Ако има няколко имота да е наясно какво я чака. Тормоз. В някои случаи си губят живота, преди финала на делото.
- Публикувана: 2 юни 2020, 22:56 ч.
- Последно мнение: 31 май 2021, 06:58 ч.
Делба при наследство
Скрит текст:
Глупави, ами как - правилното е съсобственост до дупка или тоя с най-големия дял изкупува на каквато цена си иска.
По останалия свят как е според теб?
Нали ще и платят добра цена за "отнетия" имот? А ако цената не е добра - да наддава тя.
По останалия свят как е според теб?
Нали ще и платят добра цена за "отнетия" имот? А ако цената не е добра - да наддава тя.
Не казвам съсобственост до дупка, но щеше да е хубаво поне законът да задължаваше този с по-малкия дял, щом иска да продава, първо да го предложи на другия съсобственик и ако той не се съгласи, на друг. Но така да завежда дело, след това целият имот да отива на търг и да има възможност да бъде отнет целият...
А и ти сама си дала пример каква вратичка има в закона, което е още по-глупаво.
Пак казвам, не всеки живее, за да продава.
Много хубаво го беше казал един мой чичо - младите само чакат да наследят и продават. Изобщо не ги интересува, ама като не са си дали здравето, парите и живота в нещо, продават с лека ръка.
Делото се точи вече две години и затова сега се чака решение. Тя няма да обжалва, ако просто отшват на публична продан.Точно, че като си с малкия дял, ако не искаш да купуваш, най те устройва да си вземеш парите, а съсобственикът е тръгнал по трудния начин.
Притесненията й всъщност са да няма разни "врътки" и изведнъж да се окаже, че търгът е проведен, а тя не знае. Няма особена логика да й се отказва да плати на пазарна цена (наистина такава), да се влачат сума ти време по дела, да платят огромни такси. Затова очаква нещо под кръста, пък е най-обикновен възрастен човек.
Длъжни са да обявявяват търговете. Проверете в регистъра на публичните продажби присъства ли вече имотът. На самия имот също са длъжни да сложат обявление, на таблото в съда евентуално също е вероятно да има.
Backbling, да предложи, а как ще бъдем сигурни, че цената е пазарната? Ако спорят за цената? Нали за това са търговете и изобщо съдебната делба.
Най-доброто е да се разберат извънсъдебно единият да изкупи дела на другия, но явно не става. Да, има лицензирани оценители, но и техните оценки са в някаква степен субективни и се различават за един и същ имот. Ако собствениците не постигнат съгласие за цената, кой ще я определи, еднолично продавачът ли, или еднолично купувачът? За това става дума.
----
Нищо укоримо няма в това другият също да иска да вземе целия имот, точно както и бабата иска и това е нормално. Нали ще го плати? Излиза, чеа ако този с по-големия дял иска целия имот, е прав, но ако го иска другият, макар и срещу съответната цена, това е "отнемане".
Съсобствеността създава неудобства и затова е прието, че никой не е длъжен да я търпи. А не могат да се разберат.
За търга трябва да я уведомят, ако проданта е поискана от другия съсобственик. А може и тя самата да поиска продан, не е длъжна да чака. Съдът служебно (по своя инициатива) не го прави.
Най-доброто е да се разберат извънсъдебно единият да изкупи дела на другия, но явно не става. Да, има лицензирани оценители, но и техните оценки са в някаква степен субективни и се различават за един и същ имот. Ако собствениците не постигнат съгласие за цената, кой ще я определи, еднолично продавачът ли, или еднолично купувачът? За това става дума.
----
Нищо укоримо няма в това другият също да иска да вземе целия имот, точно както и бабата иска и това е нормално. Нали ще го плати? Излиза, чеа ако този с по-големия дял иска целия имот, е прав, но ако го иска другият, макар и срещу съответната цена, това е "отнемане".
Съсобствеността създава неудобства и затова е прието, че никой не е длъжен да я търпи. А не могат да се разберат.
За търга трябва да я уведомят, ако проданта е поискана от другия съсобственик. А може и тя самата да поиска продан, не е длъжна да чака. Съдът служебно (по своя инициатива) не го прави.
Скрит текст:
Backbling, да предложи, а как ще бъдем сигурни, че цената е пазарната? Ако спорят за цената? Нали за това са търговете и изобщо съдебната делба.
Най-доброто е да се разберат извънсъдебно единият да изкупи дела на другия, но явно не става. Да, има лицензирани оценители, но и техните оценки са в някаква степен субективни и се различават за един и същ имот. Ако собствениците не постигнат съгласие за цената, кой ще я определи, еднолично продавачът ли, или еднолично купувачът? За това става дума.
Най-доброто е да се разберат извънсъдебно единият да изкупи дела на другия, но явно не става. Да, има лицензирани оценители, но и техните оценки са в някаква степен субективни и се различават за един и същ имот. Ако собствениците не постигнат съгласие за цената, кой ще я определи, еднолично продавачът ли, или еднолично купувачът? За това става дума.
Колкото до цената - за мен най-честно е всяка от страните да си наеме оценител. Правят се две оценки и накрая се взима средната. То е ясно, че всеки от оценителите ще работи в полза на клиента си, но някъде по средата може и да е реалната цена.
Не съм адвокат - юристка съм, но не адвокат; иначе и аз мисля, че 1) доброволно най-добре, 2) адвокатска помощ не е излишна никога.
Само че това със средната цена е пак пазарлък - тръгвам от много, че да има накъде да намалявам.
Всеки ще се стреми да намери такъв оценител, който да му докара цената до максимално висока / ниска. А не е това смисълът на оценяването. Пазарлъкът на пазара, впрочем, пак е доброволен, по съгласие, никой не кара страните да сключат сделка принудително, щом веднъж са предложили начална цена. И никой не ги задължава, ако нямат съгласие, да вземат средната. Нали може единият да е раздул много, а другият да е близо до пазарната цена. И тук е така.
Само че това със средната цена е пак пазарлък - тръгвам от много, че да има накъде да намалявам.
Всеки ще се стреми да намери такъв оценител, който да му докара цената до максимално висока / ниска. А не е това смисълът на оценяването. Пазарлъкът на пазара, впрочем, пак е доброволен, по съгласие, никой не кара страните да сключат сделка принудително, щом веднъж са предложили начална цена. И никой не ги задължава, ако нямат съгласие, да вземат средната. Нали може единият да е раздул много, а другият да е близо до пазарната цена. И тук е така. 
Не знам и доколко българските адвокати като цяло са подготвени за това, което правят колегите им поне по американските филми - разговори и преговори се водят между адвокатите, в рамките на дадения им марж за преговори. Така се избягват лични срещи с емоционални излияния от двете (а понякога са и повече) страни от типа "Майка, като си счупи крака, кой я гледаше?", "Кой даде пари и се пъна да прави ремонт/да строи еди си какво в имота?", "Чичо/вуйчо винаги е казвал, че на мен ще остави всичко, щото мен най-ме обичаше" и подобни аргументи, които са винаги контрапродуктивни при преговори.
Не съм адвокат - юристка съм, но не адвокат; иначе и аз мисля, че 1) доброволно най-добре, 2) адвокатска помощ не е излишна никога.
Само че това със средната цена е пак пазарлък - тръгвам от много, че да има накъде да намалявам. Всеки ще се стреми да намери такъв оценител, който да му докара цената до максимално висока / ниска. А не е това смисълът на оценяването. Пазарлъкът на пазара, впрочем, пак е доброволен, по съгласие, никой не кара страните да сключат сделка принудително, щом веднъж са предложили начална цена. И никой не ги задължава, ако нямат съгласие, да вземат средната. Нали може единият да е раздул много, а другият да е близо до пазарната цена. И тук е така.
Само че това със средната цена е пак пазарлък - тръгвам от много, че да има накъде да намалявам.
Всеки ще се стреми да намери такъв оценител, който да му докара цената до максимално висока / ниска. А не е това смисълът на оценяването. Пазарлъкът на пазара, впрочем, пак е доброволен, по съгласие, никой не кара страните да сключат сделка принудително, щом веднъж са предложили начална цена. И никой не ги задължава, ако нямат съгласие, да вземат средната. Нали може единият да е раздул много, а другият да е близо до пазарната цена. И тук е така.Така. Всяка от страните може да си наеме оценител при някакви извънсъдебни доброволни отношения. При публична продан съдебният изпълнител избира вещото лице, което прави оценка. Вече, ако някоя от страните не е доволна от оценката, може, само на първата продан, да оспори в дадения срок и да наеме лицензиран оценител, на който тя плаща разноските. Ако няма оспорвания, това е оценката. Ако пак има недоволни, пак може да се оспори и т.н., и тогава вече се определя някаква средноаритметична стойност.
Кукумицинка, оценката на вещото лице не е ли първоначалната цена, от която стартира наддаване при публична продан?
Тя служи за основа, иначе май беше 80% от нея първоначалната. Не съм сигурна в момента за точните проценти. Обаче може да се оспори направената оценка и да се възложи и на друг оценител да направи оценка, която, ако никой от съсобствениците не оспори в определения срок, да послужи за основа.
Кукумицинка, да, знам как се определя цената при публична продан. Но все пак не е толкова просто със средноаритметичните неща. Винаги може да има раздувка като за пазарлък. При публичната продан поне първото вещо лице е безпристрастно, предполага се. И говорим за случай, когато страните имат спор за цената.
Иначе, като се замисля, може би наистина не би било лошо да имаше някакъв опростен вариант на недоброволна делба с по-малко разноски, при която само цената да се определя от съд или друг орган, подобно на цената при съдебна делба или публична продан, а оттам нататък да има някакъв прост ред за принудително изкупуване или наддаване само между желаещите страни. Би намалило разноските при делба на имоти, при които спор за съсобствеността няма и примерно всички страни са налице и информирани за процедурата. Ама... не се предвижда такъв ред. Не знам дали в някоя друга държава има подобно нещо.
Иначе, като се замисля, може би наистина не би било лошо да имаше някакъв опростен вариант на недоброволна делба с по-малко разноски, при която само цената да се определя от съд или друг орган, подобно на цената при съдебна делба или публична продан, а оттам нататък да има някакъв прост ред за принудително изкупуване или наддаване само между желаещите страни. Би намалило разноските при делба на имоти, при които спор за съсобствеността няма и примерно всички страни са налице и информирани за процедурата. Ама... не се предвижда такъв ред. Не знам дали в някоя друга държава има подобно нещо.
Имаме следния казус и не знаем към кого да се насочим.
Става дума за наследен и за още един, който е по-сложно на този етап...
Може ли в сегашно време да се разделят, т.е. предварително (на 3те деца и какви точно дялове), и всеки да си знае мястото? А скоро може би ще влезе в брак единият, което е още една причина да се изяснят нещата.
Ако е възможно какво би струвало, дори само консултация?
Става дума за наследен и за още един, който е по-сложно на този етап...
Може ли в сегашно време да се разделят, т.е. предварително (на 3те деца и какви точно дялове), и всеки да си знае мястото? А скоро може би ще влезе в брак единият, което е още една причина да се изяснят нещата.
Ако е възможно какво би струвало, дори само консултация?
Може. Родителите могат например да дарят на всяко дете по един имот или част от имот приживе. Така няма да има имоти за наследяване, а ако даренията са равностойни, няма да има и запазени части за възстановяване след смъртта на родителите.
Моите родители направиха нещо подобно. Само че там имотите бяха един на баща ми и един на майка ми.
Другият вариант е делба чрез завещание. ЗН изрично, макар и бегло, урежда такава възможност. Тя си е възможна по принцип, де. Същото нещо, но не с дарение, а със завещание - по един имот се завещава на всяко дете.
Дарението ми се струва по-сигурно. И само то от двете е "в сегашно време". Завещанието е отменяемо свободно от родителите, докато са живи, и се прилага едва след като починат.
Моите родители направиха нещо подобно. Само че там имотите бяха един на баща ми и един на майка ми.
Другият вариант е делба чрез завещание. ЗН изрично, макар и бегло, урежда такава възможност. Тя си е възможна по принцип, де. Същото нещо, но не с дарение, а със завещание - по един имот се завещава на всяко дете.
Дарението ми се струва по-сигурно. И само то от двете е "в сегашно време". Завещанието е отменяемо свободно от родителите, докато са живи, и се прилага едва след като починат.