Дъщеря ми не иска да учи, как да постъпя?

Учителите са притиснати от това да следват заложеното в програмата, ако щеш накрая на изпитите задачите се решават по определен начин, а не по един от многото начини. По литература също се очаква да се пишат нещата на изпита по определен начин, а не както му дойде разбирането на детето. Отделно е малкото часове и натъпканата и излишно усложнена програма.

Не е много трудно да се умножават трицифрени числа без калкулатор в четвърти клас.Обаче ,за да се справиш трябва да знаеш таблицата за умножение,която се учи във втори клас.Което се постига с труд.
Защото в математиката всичко е свързано.
А таблицата за умножение е нещо,което е задължително да се знае.

Вени, показах, че таблицата може да се научи и без зор, с разбиране.
Андариел, така де, програмата е куца. Поне могат да направят връзка между предметите. Например по История учат Ренесанс, по Литература, Музика и Рисуване спокойно могат да изучават творби от този период. Химия и Биология също - Биологията изучава и обяснява процеса, Химията - защо се случва. Ами свържи ги нещата, ЧЕРВЕНИ ТОЧКИ. Например - учат за дихателна система, по Химия могат да изучат състав на въздуха. Или Храносмилателна система - какво са липиди и другите там неща, които помагат храносмилането - на химично ниво. Могат да се навържат и направят нещата, ама си иска мислене. Пък и се робува на мантрата "Щом го има в учебника, значи е нужно".

Много често заучаването изпреварва разбирането и таблицата за умножение е типичен пример. Има някакви "иновативни" искания от учителите на първолаците, а и доста родители много си падат по това, да се учи таблицата като стихотворение още в края на първи клас. Мотивите? За да му било по-лесно на детето във втори клас. Е, да, ама не! Няма да му е по-лесно във втори клас, а ще му е по-трудно в края на първи клас. В повечето случаи "изпитването" на таблицата е точно като стихотворение, децата едва по-късно вдяват точно за какво става въпрос.
Умножаването на числа, както и други задачи е алгоритъм, който децата пак просто заучават, не е задължително да вникват в него.
Тея, не чакай такива чудеса да сътворят нашенци като да синхронизират изучаването в предметите и да правят междупредметни връзки. На хартия велики неща са изписали, на практика е нула.
Да, щом го има в учебника ТРЯБВА ДА СЕ НАУЧИ. Повечето неща СА нужни в една дългосрочна перспектива. А ако тръгнем само по плоскостта на нужното, няма нужда да учат химия на по-високо ниво от емпиричното, но за децата, които след това ще станат лекари, химията е важна. Иначе трябва да тръгнем до ранното разделение на програмите - ако не ти се учи химия и физика или математика, то отивай в паралелка и по програма, в която не се учат или се учат повърхностно, но после не се тръшкай, че не можеш да учиш медицина, защото не ти стига хорариум и знания. Ние това ли искаме?

,,Щом го има в учебника,значи е нужно.,,
Нужно е , за да имат децата обща култура.

Андариел, аз съм ЗА такова ранно разделение - до 7-ми клас основополагащи знания, а след това поне в професионалните гимназии да има профилиране и да се набляга на нужното за професията, а от обща култура да се учат литература, психология, етика и право, история география.
В езиковите и хуманитарните гимназии логично хорариумът по природо-математичките предмети може да е намален, в математическите - обратното... Или пък да си учат всичко пълен обем. Но изобщо не е лошо да има профилиране.
Тея, много съм съгласна, че не трябва да се затриват професии, понеже били "непрестижни". ВиК може и да не. Престижна, ама работа и пари има е още как. Един майстор в строителството - шпакловки мазилки, боядисване - търсенето е огромно. Ама е мръсно, тежко и непрестижно да се наречеш майстор. За хляба да не говорим - какъв хляб ядем?

такова разделение само ще задълбочи неравенствата, за повечето деца ще е допълнително закопаване, те никога няма да имат шанс да издрапат. А и сега нали това направиха - каквото учат, го учат до десети клас, после който не иска да си взема хартийката за първи гимназиален и да ходи да прави каквото ще. Защото е точно хартийка, тя нищо не означава - нито са със средно, нито с никакво. Ранното разделение води до елитарност на образованието за една малка част. Останалите стават заложници първо на ниското образование и разбирания на родителите си.

Аз съм завършила езикова гимназия през далечната 1989-1990 година. Още помня какво мъка и безсмислен труд ми бяха физика, химия, да не говорим за неприложимостта на математиката в гимназиален етап лично за мен. Отишла съм в езикова гимназия, за да уча езици, а не да ме мъчат на задачи от сборници по физика и как да връзвам електрически вериги. За електрическите вериги си има електротехникум, за там е повече от полезно знание и умение. За човек, решил да учи филология, право, туризъм, икономика, педагогика е излишно натоварване. На когото му трябва комбинация от език и физика може да се запише на допълнителна форма по физика - малка група, подбрани деца с интерес по предмета - ето ти условия за качество на обучението по физика.
Нека не забравяме, че извън елитните езикови и математически гимназии учат сигурно 80% от децата в България.
Завършилите ПГСАГ могат и продължават висше по-често в същата насоченост и за тях много по-полезни са специализираните и задълбочени знания в тази област, както от професионалната, така и от общообразователната подготовка. Същото е и за всяка друга професионална гимназия. Има и такива, които тотално сменят посоката, но са до речем 10% и едни 40-50% , които ще си останат със средното образование.

   "Иначе трябва да тръгнем до ранното разделение на програмите - ако не ти се учи химия и физика или математика, то отивай в паралелка и по програма, в която не се учат или се учат повърхностно, но после не се тръшкай, че не можеш да учиш медицина, защото не ти стига хорариум и знания. Ние това ли искаме?"
Ако, подчертавам АКО родителите познаваха децата си и се съобразяваха с тях, а не със собствените си амбиции, такова разделение е напълно възможно. И никакво неравенство няма да има. Който иска математика, записва пълната програма и си я изучава от-до. Който иска хмия, физика... същото. Ако си записал нещо и установиш, че си се подценил/надценил - променяш. Рядко ще са такива случаи, обаче. За профилираните паралелки пък съвсем. Отишло да учи Биология и Химия, учи куп неща, които и от обща култура няма да му останат. Дъщеря ми е Туризъм и организация на свободното време. И за тази работа са нужни езици - минимум два, да познаваш като ръката си забележителности, историвески факти свързани с тях, особености на народите, на отделни етноси... Те ще учат чисто икономически неща - основи на счетоводство, икономики и куп неща, които нямат приложение в тази професия. А тези, нужните неща - в университета чак. Чак в 11ти и 12ти клас ще учат само специални предмети, които не знаем още какви са. Защо??? Няма ли да е по-добре първата година изцяло да изучат един език + туристическите забележителности в България, как се организира група. Втората година - втори език + исторически в България + още нещо. После трети език и световни забележителности... Неща, нужни им. Ако щеш и какви болести и паразити се срещат в даден регион и какви ваксини ще ти трябват. Същото е и за другите профилирано паралелки. Накрая става чопнато от тук от там по нещо и нищо в края.
   Вени, айде от обща култура и "Щом го има в учебника, значи е нужно", отговори ми поне ти какво е характерно за зелената еуглена. Има го в учебника по Биология за 5ти клас. Само това, нищо друго. Този въпрос го зададох в няко е по-предните ми мнения, отговор няма. Обща култура е

мама ру, вече не е много ясно дали ще могат от ПГ да ходят да учат където си искат, защото се заформя проблемът с профилите и хорариума. Като родител много се радвам, че децата ми се дипломираха по старото положение, защото те наистина имат хорариум предостатъчен за всичко. Обаче сегашните започват да изпитват сериозни безпокойства още при записването на гимназия.

Тея, като гледам, ти също си от амбициозните родители, иначе нямаше да се занимаваш с дъщеря си. Така че не се разграничавай от амбициозните, и ти си в нашата групичка. Сто пъти предпочитам амбициозен родител, който надценява детето си, отколкото неамбициозен, който подценява детето си.
А точно за счетоводството, да ти кажа от лични наблюдения - сума мои колеги имаха сериозен проблем в елементарната математика, която сега учат децата в седми клас. Не можеха да вдянат как се случват нещата с тогавашната таблица за подоходното облагане - как има една основа от Х лева необлагаеми, как се изчислява процентът върху облагаемите и как да съберат двете числа накрая. Ужас, ти казвам, да се чуди човек как са стигнали до счетоводството!  А за туризЪма, щом е икономическа специалност, ще се скъсат от математика и статистика, ако обучението е на ниво. Щат-нещат, трябва да имат и икономически предмети.

Признавам, че от хора с висше образование очаквам по-широк мироглед, а не затворен в тясното "който учи в езикова за какво му е химия и математика". по същия начин и от МГ-тата ще кажат "защо ми е да уча литература и английски, аз съм дошъл да уча математика". Ще кажа за какво - повечето от ЕГ не стават филолози, а лекари, инженери и т.н. За тях езиковата е гимназия с възможно най-добрата среда, езикът е инструмент и трамплин да учат в чужбина или на чужд език, или просто да са научили много добре езика, а професионалните им избори са свързани с всякакви области. Същото важи и за МГ-тата - оттам децата учат навсякъде, включително и могат да станат филолози, затова толкова е висок балът за немските паралелки в СМГ, примерно, защото им е трамплин за Германия. Нещата са доста по-сложни, отколкото ги представяш. Всъщност са по-прости дори - колкото повече учат, толкова по-големи възможности за учене в университет имат.

Да речем, че за 20% от всички ученици в България, учещи в елитните гимназии (ЕГ или МГ) е ок да учат всичко по много. Но поне 50% от завършващите средно образование във всички остани училища няма да продължат да учат висше или просто ще запишат някъде нещо си, колкото да се каже, че са записали "вишу". Та те нито български, нито математика ще изучат. Те грамотно една молба не могат да напишат, какво остана философски разсъждения да правят или да пишат есета. То и не им трябва де, нито на тютюна, нито при биволите. Да, част от учениците това им е бъдещето и те и зор не си дават дори български да научат. Или пък отиват зад граница при бащите си строители, или в Белгия и Германия в някоя дюнерджийница по 12 часа на ден 7/7. Дори език не им трябва чужд - шефът и клиентите говорят на майчиния им език. Тъжна реалност за много деца у нас. Останалите 50% да речем от професионалните гимназии (поне от някои) продължават висше, често в същото направление.

Тогава все повече ще затъпяваме колективно и никога няма да има измъкване. За системата едно такова нещо е изгодно - по-малко ще се охарчи, ще разкара калпазаните и незаинтересованите. С лека ръка ще се зачеркне това, което е направено като промяна на системата по време на соца всички ученици да имат равен шанс поне като стартова позиция и като възможности на системата. Сега кастрим все по-отрано, няма да се учудя ако след време станем като немците - от четвърти клас вече ще разпределят по коловозите и ако си изтеглил късата клечка точно в начална степен да не си от особено старателните и знаещите, отиваш да учиш за водопроводчик и никога, ама никога няма да помиришеш университет, ако ще да се окаже после, че си втори Едисън. А дори да си имал заложби за Единън, ще са задушени в зародиш отдавна, още преди да си влязъл в пубертета.
По-добре какво да е виШу, отколкото едно голямо нищо със завършен първи гимназиален етап. Поне с виШуто малко ще се поизмеси с хората, ще придобие някаква култура. Средата решава поне половината от бъдещето, другата половина е от индивида и семейството, но накрая пак семейството и средата определят бъдещето на индивида, включително това как той възприема себе си.

Много разпространено, и много грешно мнение. ЕГ не са хуманитарни гимназии. Те са си общообразователни гимназии със засилено изучаване на език. От моя клас на 91НЕГ да има, да няма 2 или 3 филолози с немски. Всичко останали са инженери, лекари, химици, бизнесмени, търговци и какви ли не, а немският им е нужен за да могат да контактуват и да прилагат професионалните си знания в чуждоезична среда. Никой от тях не би бил съгласен да учи само немски и всичко останало да е на ниво обща култура.

"...колкото повече учат, толкова по-големи възможности за учене в университет имат." Съгласна съм, но защо тогава е профилирането? От ЕГ основно се насочват към Природни и Социални и хуманитарни науки, и малка част от Приложните. От МГ се насочват към формалните науки и голяма част от Приложните. Рядко има рязко прескачане, обикновено (натъртвам), когато детето е учило по мамин акъл (или по нечий друг), но не неговия.

хич не съм доволна от това профилиране, то е повече с политически цели, отколкото да е от полза за младежите. Училищата дават профили, каквито смятат, че ще могат да покрият като учители.
Някои гимназии правят анкети сред учениците и родителите какви профили биха искали да има и може да се съобразят, може и да не се съобразят, защото трябва да ги подадат за одобрение нагоре.
Моля те, стига вече с този мамин акъл! А и какво лоши толкова виждаш в маминия акъл, нали затова са родителите, нали затова имат повече житейски и всякакъв опит, за да насочват! В повечето случаи маминият акъл е здравословен за детето, защото на 13 изобщо не мислят в перспектива, примерно могат да искат да учат корейски или японски заради увлечение по анимационните филми.  Не разбирам каква е драмата ти с маминия акъл, нали ти също казваш на детето си някакви неща, някъде натискаш, някъде отпускаш, а не си го оставила като свободен електрон да прави каквото му скефне на момента.