Какво ви донесе кариерният възход? Щастие, болка, нещо друго?

  • 6 002
  • 147
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 10 993
Имах една приятелка на 73 г. Продаваше вестници в будка в двора на къщата си,  винаги беше с червило и с прическа.
Това не е нормално според мен. За кого се е гласяла до последно ?

Не знам, но и аз искам така да живея. Спеше с ролки /аз също от време на време, вече съм си тетка/ и беше прекрасна. Много харесвам нагласени жени. Много ме радваше тази жена и й се възхищавах. Дано и аз да съм така, пожелавам си го.

# 31
  • Мнения: 1 871
Не мисля, че съм изградила стабилна кариера все още, но съм доволна от това, което успях да постигна до момента (на 28 години съм). Бях започнала работа в един хотел и някак не успяхме да се разберем с деспотичния характер на главната мениджърка и тя ме уволни две седмици след постъпването ми там. Мога спокойно да кажа, че камък ми падна от сърцето и й благодарих сърдечно за услугата, оставяйки я с отворена уста. След това си дадох равносметка и просто заминах извън страната. Успях да се реализирам в чужбина-в престижна фирма с традиции и добро отношение към персонала. Финансовият пакет е страхотен и това ми дава стабилност и спойствие. За сметка на това през една голяма част от годината съм далеч от семейство и близки, нямам почти никакво свободно време и тъй като работата ми е свързана с непрестанни пътувания, ми е омръзнало да пътувам "за удоволствие". Имам стремеж да се развивам, но същеременно се опитвам да открия "златната среда".

Може ли да разкажете с какво се занимавате и коя държава избрахте?
Може и на лс

# 32
  • Мнения: 1 296
Повечето собственици в частния сектор много се радват на надъхани кариеристи. Четкат ги леко, правят им се на приятели, подхвърлят им някой лев премия и се радват на напъните им да се доказват. Наблюдавал съм няколко подобни. Големият проблем е, че доста от тия шефове не могат да преценяват лакеите и натегачите - и това съм гледал няколко пъти. Все си мислят, че им е ясно как някой се подмазва и смятат, че контролират положението. В крайна сметка накрая се подлъгват или може би са съгласни да си плащат за подмазването.

# 33
  • Мнения: 10 679
ММ така от няколко години го четкат, щото той обича да работи, да учи, да се доказва. Иска да се издигне, да успее в работата максимално много. Шефовете явно го надушиха, на фона на колегите му - застаряващи лели, с 0 желание за живот. Та, голямо четкане, обещания за повишение, айде този месец, айде след три. Накрая едно голямо нищо, плюс огромно разочарование. Поне не се е лишавал от свободното си време кой знае колко, но даде всичко от себе си, за да се доказва, а то... за нищо.

# 34
  • Варна.
  • Мнения: 1 101
Боря се с импулса да не свърша чуждата работа.
Например - имаме допълнителна задача, ако я дам на единия колега ще се мотае извън срока, другия ще я о...ка, третия ще се справи, но пък се сърди издълбоко на корекиции. Всеки ще си каже - защо пък аз да се занимавам, другите дремят. Като превъртя това колело на ум, вземам и я свършвам аз.
Много неправилно, осъзнавам го, но понякога не мога да се въздържа.

Движила съм се плавно и поетапно по стълбата. На 34 родих (след мед.проблеми, но и работата имаше своята тежест), забавих темпото за няколко години, после пак минах ниво. Помага ми майка ми, иначе нямаше да имам възможността да се справя.
Разтоварвам се с кучето, хобита и имам подкрепата на мъжът ми.
Определено ще живеем някъде извън града, когато спра да работя, надявам се! Ще гледам кокошки, да.

# 35
  • София
  • Мнения: 30 085
Боря се с импулса да не свърша чуждата работа.
Например - имаме допълнителна задача, ако я дам на единия колега ще се мотае извън срока, другия ще я о...ка, третия ще се справи, но пък се сърди издълбоко на корекиции. Всеки ще си каже - защо пък аз да се занимавам, другите дремят. Като превъртя това колело на ум, вземам и я свършвам аз.
Много неправилно, осъзнавам го, но понякога не мога да се въздържа.

.....
Това е най-неправилният подход. Аз имах подобно залитане. Голяма грешка! Всеки да го свърши както и когато може + да поеме отговорност, защото така отговорността я носиш ти.

# 36
  • Мнения: 10 679
Същото е и при мен. Дето ще го проверявам 100 пъти и ще коригирам, по-добре да си го направя сама. Или пък да трябва да обясня какво трябва да се направи, а отсреща да те гледа най-празния поглед на света... Докато обясниш, докато разбере, ще го свършиш 10 пъти. Много грешна стратегия, но признавам си, изпадала съм в такива ситуации.

# 37
  • Мнения: 78
На мен ми донесе болка, още боли, но и материални благини ми донесе, които в момента не ползвам.
След 2 седмици ставам на 40 г. Възпитанието ми и средата ми в моите 20 години бяха - първо образованието, после хубава работа, после, после дом и чак тогава деца. Станах на 31-32 г. в предното изречение, хубава работа, развитие и възможности, но с мъжът до мен се отчуждихме, имах една неуспешна бременност и след 13 години градежи и статукво си събрах багажа и се разделихме.
В една година смених дом, работа и партньор, бях на 34 г. Пак съм на хубава работа и ме натискат да се развивам, аз съм - не мерси. Сбърках преди 15 години, че слушах погрешно подредени приоритети, сега си нося кръста на тъпата кариера, ще си остарея сама като кукувица, имам къде - това ми остана от кариерните ми простотии ...
Не съм сама, имам най-добрия мъж до себе си, просто се старая да свикна с песимистичния сценарий на живота си по време на старостта и на финалната права ...
От поста ви личи, че сте интелигентна и съвестна жена, която допуска и самокритика, доста рядка комбинация днес. Защо се съдите толкова жестоко? На 40 години все още имате шанс за дете. Простете за личния въпрос, но дали сте мислили в тази насока?
Поздрави!

# 38
  • Мнения: 2 170
Вършенето на чужда работа ми е до болка познато. Много мразя някой да се подмотва, да бяга от обща работа или да свърши задачата си колкото да отбие номера! Проблемът е, че при мен тези екземпляри са много и ако не си свършат работата навреме, после на мен се търси сметка ‘що не съм си координирала отдела. Работя бързо и с това съм си решила проблемите, няма как да ги накарам (Подчертавам, че не работя с българи. Доказателство, че не сме от мързеливите изобщо)

Кариерата има смисъл да се гради до определен момент и жертвите винаги в границите на нормалното! Започнем ли да ги минаваме, по-добре да направим стъпка назад и да изпробваме нещо ново. При възможност, разбира се.

Кариера имам, не е нещо “уау”, но като за 24-годишна толкова. Деца имам. Преди тях бях набрала такава инерция, че нищо друго не ме интересуваше. Като се роди първото ми дете не издържах вкъщи и се върнах на работа още в средата на първата година майчинство. Сега, като че ли съжалявам малко. Като се роди и второто ми дете, започнах да работя от вкъщи и да ходя в офиса , само когато е наложително.

Определено смятам, че не трябва да позволяваме работата да обсебва живота ни цялостно. Работа се намира, сменя се и тн., но има неща, които нито можем да си върнем, нито да си купим.

Няма лошо човек да е работлив и да има стремежи, даже е чудесно, стига в един момент жертвите да не са повече от предимствата!
Не бих спряла да работя, нито мога. Изнервям се иначе, приятно ми е и ме кара да се чувствам по-полезна.

# 39
  • Мнения: 2 570
Изчетох ви с удоволствие. На 34 години съм, работя в сферата на медицината. Подсигурих се с 2 бакалавърски дипломи и 1 магистратура в моята сфера. Пазя страхотни спомени и приятели от студентските си години.  На 21 г.се дипломирах и имах късмета веднага да започна работа, тогава записах задочно втора специалност. Бях щастлива, но имах тежък сблъсък с началството. Плакала съм, защото са ме унижавали пред хора, които уважавам. Липсата на опит ме караше да се бунтувам и да действам първосигнално, което вбесяваше пряката ми шефка и тя навсякъде обясняваше, че аз не ставам за работа в екип. Тръгнах си с гръм и трясък. На втората ми работа изкарах 5 години. Междувременно приключих задочно второто си образование и работих допълнително на още едно място, събирах пари за мечтаната магистратура. Но дойде момент, в който осъзнах, че съм тотално изчерпана и дала максимума от себе си. Съсипах 3 годишна връзка, защото работата и образованието ми бяха приоритети. После се запознах с мъжа ми и получих точното предложение за работа в точния момент. И там прекарах 5 години, включително и майчинство. Перфектни условия, но не се чувствах на място. Стоях вечно в периферията, запълвах дупките на колегите. Най-лошото беше, че трябваше да се правя на нещо, което не съм. След майчинството се върнах за 3 месеца, условията изобщо не ме устройваха или бяха замислени така, че сама да се откажа. Реших да си пробвам късмета в търговията. Тръгнах с голям ентусиазъм в малка фирма, който беше смачкан веднага от колежката, която не търпи конкуренция и видимо ме използваше. Докато се чудех как да се измъкна, получих предложение точно по специалността си. Моментално го приех и вече 3 години съм в хармония със себе си. Съдбата ме срещна с прекрасни колеги, с които станахме приятели и дано винаги си останем така. Кариерно развитие няма, но намерих баланса и се радвам, че съм част от един от най-добрите екипи в нашата област.  На всички пожелавам да ходят на работа с нетърпение, както го правя аз.
Уроците,които научих от 5 работни места за 13 години са:
1. Не се поддавам на провокации от "старите кучета".
2.Натрупах базов опит.
3. Изградих характер, научих се на обноски, които правят впечатление.
4. От мен търговец не става.
5. След фиаското ми в търговията, разбрах с какви хора не желая да общувам.
6. Преди 3 години осъзнах колко много обичам професията си и че имам късмета да работя това, което съм учила и да практикувам това, което умея най-добре. Като добавим и добрия екип, всичко друго е бонус.
Така че кариерно развитие няма и няма да има при мен, но съм спокойна и успявам да се грижа и за семейството си. Това ми е достатъчно засега.

Последна редакция: пн, 01 юни 2020, 00:07 от Хелия

# 40
  • Мнения: 4 808
Сега съм на борсата, от известно време правя опити да се преквалифицирам, записала съм и магистратура, но на 50 години е много трудно.
Тая лудост с магистратурите не я разбирам. Пак добре, че не е докторантура, че и те станаха на мода и то масово.
Професията, към която съм се насочила, не може да се практикува без съответната диплома. И това ми е първа магистратура, не ги колекционирам, но по-важното е, че ми е интересно и ми харесва.

# 41
  • София
  • Мнения: 853
Не се считам за кариерно възходила 😀😉 Simple Smile, а съм страшен работохолик. Мисля, че не при всички професии кариерния възход носи много повече работа и нерви.
Конкретно в моята професия нервите идват от липсата на работа. Считам, че най-добрия вариант да направя този възход е да измисля и направя нещо свое, което да ме рекламира и да продавам. И до сега да съм го направила, ако непрестанните ми размишления не ми пречеха. Баща ми все ме съветва да не мисля, а да пробвам и все някой ще откликне, та май ще го послушам.

# 42
  • Мнения: 1 176

Това е най-неправилният подход. Аз имах подобно залитане. Голяма грешка! Всеки да го свърши както и когато може + да поеме отговорност, защото така отговорността я носиш ти.
Съгласна съм, че е неправилен подход. Не може да си мениджър, ако не можеш да делегираш. Добре, че някой горе ме пази и в първите ми месеци като мениджър ме зарина с толкова работа, та неволята бързо ме научи на това.

За последното изречение мога да поспоря или поне трябва да конкретизираме за какви обстоятелства говорим (сигурна съм, че визираш казус, за който си напълно права). Ако си мениджър на екип, който трябва да свърши работата, и оставиш екипът ти да се издъни, ти пак се дъниш, но като мениджър. Ти пак носиш отговорност, дори и този под теб също да отнесе неговата. Поне в моята длъжностна характеристика това е ясно описано.

На по-общият въпрос:
Донесе повече работа, особено докато се науча да управлявам. При мен тежкият удар по личния живот и работата по 16 часа на ден беше с пик в началото, после кривата тръгна надолу, както е модерно да казваме днес. Joy
Донесе ми повече финансова стабилност. Това редуцира битовия стрес, но генерира друг. Може би при мен тук везната се балансира.
Донесе ми чисто психологически предизвикателсва, които са само мой проблем и нямаше от кого да получа помощ. Моето повишение дойде ествествено и нетърсено. Около година по-рано се бях нагърбила с всички задължения за по-високата длъжност, доброволно колкото да върви работата. С повишението мислех, че просто го правим официално. Това, което не бях отчела, беше колко спокойствие подсъзнателно ми е давала през тази 1 година мисълта, че във всеки момент мога да кажа "това не е моя работа" и да се оттегля от бонус отговорностите. Никога не съм и нямаше да го направя, затова не очаквах пристъпа на паника, който изпитах като ми свалиха тези помощни колела. Другото, за което не бях подготвена, беше колко смазваща е отговорността за други хора и колко е трудно, когато всички чакат отговори и решения от теб, включително на трудни въпроси и проблеми, които досега не са съществували. (При мен този възход съвпадна и с драматични промени в компанията като цяло.)

Последна редакция: пн, 01 юни 2020, 09:31 от evenfall

# 43
  • Варна
  • Мнения: 4 108
На мен ми донесе болка, още боли, но и материални благини ми донесе, които в момента не ползвам.
....
Не съм сама, имам най-добрия мъж до себе си, просто се старая да свикна с песимистичния сценарий на живота си по време на старостта и на финалната права ...
От поста ви личи, че сте интелигентна и съвестна жена, която допуска и самокритика, доста рядка комбинация днес. Защо се съдите толкова жестоко? На 40 години все още имате шанс за дете. Простете за личния въпрос, но дали сте мислили в тази насока?
Поздрави!

Mikela111, благодаря за хубавите думи Simple Smile
Мисля в тази посока, да. Не съм се отказала от идеята. Ще дам малко предистория. Аз съм човек, всъщност по-скоро бях до 34 - тата си година (отнася се и за работа и за личен живот), който когато прави нещо го прави по най-добрия начин и с отговорност и вярвах, че щом правиш нещата в разумен и "правилен" ред няма начин да няма успех. Пълни простотии, керанът перфектно върви и без моите изстъпления в полза роду.
Та уча аз, започвам хубава работа, имаме нов дом с партньор сериозен, но до 30 - тата си година неготов за баща и аз "вечно младата" не обръщам внимание, че моето време изтича. През ум не  ми минава защото моята мила майчица ме е гледала под похлупак и все ми обясняваше как няма да се справя.
Вярвах в правенето на нещата по идеалния начин и на макс и после чаках прекрасния резултат. Ми не станахме родители когато аз реших, че е време, то не питало и не чакало моя милост да се натъкми.
Бунтувах се и се гневих как на хората им се случва от раз и далеч не са с перфектна работа, дом или партньор, на мен защо не се случва.
Сега в сегашно време:
Още се бунтувам, сега е и по-гадно защото мм пътува, но пък можем да си позволим процедура, аз обаче не се пречупвам още "защо при мен не става". Виня родителите си, особено майка ми, че ми спретваше скандали когато исках да живея с гаджето (13 години бяхме заедно), а бях на 25 г. и не проведохме един важен разговор, кое кога е добре да се случи и защо.

Относно делегирането на задачи, аз също се заемам с чужда работа, когато преценя, че лието няма да се справи с необходимото качество и в срок. Делегира се на хора, които могат да се справят със задачата или могат да вземат качествени решения в процеса "learning by doing", иначе не става и се спасявам и аз поединично.

# 44
  • Мнения: 10 993
Мира перфекционизмът не е донесъл нищо добро на никой. Светът е оцелял защото не е бил идеален и всички са се учили в движение. Остави миналото и гледай напред.

Общи условия

Активация на акаунт