Къде в чужбина живеете и какво ви харесва и не ни харесва там?

  • 31 753
  • 174
  •   1
Отговори
# 30
  • München, Deutschland
  • Мнения: 6 852
Chrissy коя е тази провинция?
Аз бях чувала само че източни и западни германци не се харесват, не знаех че има и между отделните провинции такива неща.
Бавария. 😃

Баварците не се харесват дори северни и южни (най-грубо казано), вкл и ако идват от Долна и Горна Бавария или от Франкен... После м/у отделните части на Франкен пак има дърляния. Да не задълбавам, де, но някой, идващ от 50км дистанция, за тях е чужд. Това е провинция, в която хората най-малко емигрират, а масово емиграцията е на до... 30 км Joy. Поне така бях чела в някакви миграционни статистики. С хора от други провинции хич не се харесват, минават за селяните сред германците, в същото време плащайки около 1/2 от нетните немски данъци. Супер традиционалисти, ходят често с национални носии, дори отивайки вечер на биергартен.

И така нататък, де, няма да им правя портрет сега, но минават за страшни хейтъри с особена омраза към чужденци. От самото начало към нас са били винаги любезни, отнасяли са се с уважение, дори да не са ни харесвали. Когато те опознаят, всъщност са сред най-отворените и весели германци (това е, разбира се, мое лично мнение 😃,базиращо се на личните ми контакти), просто отнема повече време да се отпуснат и да те приемат. Влезеш ли обаче веднъж "в кръга", си си там.

Живяла съм и в Баден-Вюртемберг, съвсем не ми хареса толкова, работила съм снемалко германци от Източна Германия (бившата) и Берлин - те пък са трети чешит, нямат общо с първите 2 споменати провинции.

# 31
  • Мнения: 2 857
Абсолютно съм на мнението на chrissy по отношение на Германия и недоумявам случващото се с Inna- .
Аз съм от 2014 тук, тогава бях на 38, не знаех езика, и въпреки това успях да стигна до работа по професията си. Докато карах езиков курс, работих миниджоб като "Хаусмайстер" по 4 часа в събота, с които пари си плащах квартирата. После, за да събера пари и да продължа ученето на езика, работих и 6 месеца като общ работник на строителни обекти, но не съм се отчайвал и за миг. Понеже не съм следвал тук, имаше леко недоверие в способностите ми, основаващо се най-вече на не толкова добрият ми немски и съответно отразяващо се на заплащането, но като цяло не съм усетил дискриминация на база произход.
Ако ще ви е интересно, писал съм много по въпроса в друга тема и мога да го копирам и пусна тук, но е оформено повече като напътствие за кандидат емигранти за Германия.

# 32
  • Мнения: 10 681
Много интересни неща споделяте, благодаря ви! Аз нямам с какво да се „похваля”, защото не съм живяла в чужбина, но относно Германия мога да споделя две гледни точки на близки приятели. Едните живеят е Бремен и са супер доволни. Купиха си къща, детето ходи на ясла вече. Имат доста приятели германци и чужденнци. Приятелката ми работи по специалността си, която изкара в България и даже я даваха по новините като пример за добра интеграция. Другите ми приятели, обаче, живеят в едно градче до Берлин. Момичето също си работи по специалността, медицинска. Но и двамата не са доволни, ни от отношение, ни от социални контакти, искат да се връщат, само парите ги спират. Казват, че немците все гледат как да ги използват и са адски лицемери.

# 33
  • weiter, weiter, ... weiterstadt
  • Мнения: 18 076
Криси, радвай се, че не си имала подобни преживявания.

Аз, обаче Инна я разбирам.
Аз бях в малка фирма и жени и чужденци бяха добре дошли. Също и самотни майки. На пръв поглед супер, на втори , не толкова.
Мобингът си беше видим, всеки си траеше, снишил глава да го подмине.
Самотните майки си траеха -трябваше им работа, чужденците не винаги си знаеха права. Ако си ги знаеш и изискваш: чао.

В Бг съм работила доста натоварваща работа, стрес, дълги смени, извънредни часове, но емоционално не съм била толкова изстискана като на работата в ДЕ.

Също и от близки и приятели чувам, че атмосферата на работа често е отровна.
Не навсякъде е цветя и рози.
Не случайно Тьонийс са в новините с условията си на работа и отношение към работещите....

# 34
  • Мнения: 224
Аз съм в Англия. Харесва ми, че е някак по-подредено тук. Ако работното време е до 6,работиш до 6.Няма забавяне със заплати. Обслужващ персонал навсякъде е усмихнат и любезен. Ако се налага да се чака на опашки, хората стоят мирно и чакат без да се разправят. Заплатата стига да живееш нормално и да спестяваш, което в България рядко се получава. Магазините, сравнени с нашите в БГ, направо са си евтини. Няма бездомни животни. Мисли се за хората с увреждания, навсякъде има рампи(поне в града, в който се намирам) Трудноподвижните хора имат едни малки моторни колички,с които се движат навсякъде... и още неща за които сега не се сещам.
Естевестено има и неща, които не ми харесват:
Не ли харесва лятото тук- средно към 22 градуса, не знаеш кога ще те завали дъжд или кога ще те издуха вятъра, носила съм сандали сигурно 6-7 пъти за това и миналото лято.
Като тръгнеш да звъниш на някоя институция стоиш на телефона по 1 час и слушаш песни, направо се побъркваш. Здравната им система е смотана, записваш си час за след един месец. Ако искаш да отидеш на специалист трябва да минеш през личния лекар, който ще те прати при специалист едва ли не само ако умираш, иначе ще ти даде парацетамол. Мъжът ми е чакал в спешното със страшни болки в корема 5 часа, които съответно са му минали докато чака и накрая са му казали да пийне парацетамол без да го прегледат дори.
Не ми харесва и че повечето магазини работят до 6, и са концентрирани само в централната част на градчетата. Не е като в България да си имаш магазин пред блока и да е до 10 вечерта 😊, но с това се свиква. Също не ми харесва как англичаните чакат петък вечер и всички се юрват по пъбове и дискотеки като невиждали и се правят на прасета. Как се бутат с колички с деца на по 4 години и краката им се влачат по земята(после защо са мързели). И още неща, ама вече стана много дълго 😃

# 35
  • На остров
  • Мнения: 13 498
Моето дете също е на 4 и ползвам количка когато ми се налага, не мисля че това е определящо дали ще станеш " мързел" или не Simple Smile .

# 36
  • Мнения: 4 731
И синът ми ползва количка почти до четири години. Много удобно ми беше! А пък не е мързелив - напротив ходи на два спорта и сега иска да го запиша на трети.

# 37
  • Мнения: 4
И коя си ти? Представи се.


Моята история е доста негативна и разочарованието ми от Германия е огромно.
...
Не мога да се подпиша под нито една от тези думи за Германия.

Живея тук вече 10 години и когато отида в България, на втората седмица ми липсва домът ми тук, отношението на хората и това, че не се месят в чужди работи. Постоянната им усмивка и любезност, дори когато не са съгласни или искат да те пратят на м... ти. За всичките години, не съм ставала жертва на дискриминация. Случи ми се веднъж някой да се съмнява публично в уменията ми, защото съм жена (беше мъж с полски произход) и да не иска да изпълни това, което казвах - колегите ми мъже още на следващия ден го бяха докладвали колко зле се държи с мен и отвсякъде получавах предложения за подкрепа и поощрение, че въпреки всичко съм си отстоявала позицията и съм останала спокойна. Фирмата беше неголяма, 9000 души, и случаят се разчу - звъняха ми познати и непознати, да ме успокояват, срамуваха се от негово име... Говоря за най-традиционната провинция, известна с това колко мрази чужденците, дори и немци от други провинции, а не за Берлин, Кьолн или Хамбург.

Имало е хора, които са по-затворени и са ме приемали по-бавно, така е, но то къде няма такива?

Докато си търсех първата работа след уни, получих точно 16! предложения за назначение - всичките по специалността, разбира се, не всичките еднакво атрактивни. Броях ги, защото не можех да повярвам. Моят приятел получи 18, също българин.

Та така за мигрантите, "втората категория" хора, предразсъдъците към тях и всякаквите дискриминационни политики.

Често съм била предпочитана пред немци за различни позиции и проекти, мнението ми на специалист винаги е било уважавано (изключвам онзи един случай, с който започнах, но то може навсякъде да попаднеш на кофти хора...).

Общо взето много неща ми харесват тук. Не е перфектно - например времето, данъците, липсата на нормално кино на английски в моята провинция, но не са неща, без които да не мога да живея и плюсовете с много надвишават минусите.

Проблеми с реализацията при българи, завършили тук, съм чувала само при хуманитарни специалности и то пак по-светнатите и упоритите в моето обкръжение, успяха да се реализират добре в други сфери, различни от тези, които завършиха. Ако преди няколко години се чудех дали някой ден бих се върнала да работя в България, то към настоящия момент този въпрос изобщо вече не си го задавам. С всяко отиване там, все повече неща не ми харесват.

# 38
  • Мнения: 4
Да, това е феноменът Neidkultur, особено силно проявим към хора с Migrationshintergrund. Доста съжалявам, че се отзовах тук, мога да разбера историите на хора, дошли без език и работили под квалификациите им, докато наваксат. Вероятно са благодарни и не ги упреквам. Мисля, че това се харесва на немците, поради собствените им обременености, факта, че не са имали колонии и обичат да менторстват и асимилират. Но ако си достатъчно добър или по-добър, тогава ксенофобията е осезаема и въобще не се връзвам на захарасоните истории как някой бил много успешен и никога, едва ли не, не било проблем, че е мигрант/българин/жена.

Благодаря ти, че споенаваш колко тоскична е работната среда в Германия и моите впечатления са сходни.




Криси, радвай се, че не си имала подобни преживявания.

Аз, обаче Инна я разбирам.
Аз бях в малка фирма и жени и чужденци бяха добре дошли. Също и самотни майки. На пръв поглед супер, на втори , не толкова.
Мобингът си беше видим, всеки си траеше, снишил глава да го подмине.
Самотните майки си траеха -трябваше им работа, чужденците не винаги си знаеха права. Ако си ги знаеш и изискваш: чао.

В Бг съм работила доста натоварваща работа, стрес, дълги смени, извънредни часове, но емоционално не съм била толкова изстискана като на работата в ДЕ.

Също и от близки и приятели чувам, че атмосферата на работа често е отровна.
Не навсякъде е цветя и рози.
Не случайно Тьонийс са в новините с условията си на работа и отношение към работещите....

# 39
  • Мнения: 269
Да, това е феноменът Neidkultur, особено силно проявим към хора с Migrationshintergrund. Доста съжалявам, че се отзовах тук, мога да разбера историите на хора, дошли без език и работили под квалификациите им, докато наваксат. Вероятно са благодарни и не ги упреквам. Мисля, че това се харесва на немците, поради собствените им обременености, факта, че не са имали колонии и обичат да менторстват и асимилират. Но ако си достатъчно добър или по-добър, тогава ксенофобията е осезаема и въобще не се връзвам на захарасоните истории как някой бил много успешен и никога, едва ли не, не било проблем, че е мигрант/българин/жена.

Благодаря ти, че споенаваш колко тоскична е работната среда в Германия и моите впечатления са сходни.




Криси, радвай се, че не си имала подобни преживявания.

Аз, обаче Инна я разбирам.
Аз бях в малка фирма и жени и чужденци бяха добре дошли. Също и самотни майки. На пръв поглед супер, на втори , не толкова.
Мобингът си беше видим, всеки си траеше, снишил глава да го подмине.
Самотните майки си траеха -трябваше им работа, чужденците не винаги си знаеха права. Ако си ги знаеш и изискваш: чао.

В Бг съм работила доста натоварваща работа, стрес, дълги смени, извънредни часове, но емоционално не съм била толкова изстискана като на работата в ДЕ.

Също и от близки и приятели чувам, че атмосферата на работа често е отровна.
Не навсякъде е цветя и рози.
Не случайно Тьонийс са в новините с условията си на работа и отношение към работещите....

Всичко е точно така, за съжаление...

# 40
  • Мнения: 947
Има ли живеещи в Нидерландия (да сме в крак с името Simple Smile)? Интересно ми е дали ви харесва, защото мненията които чувам се различават от земята до небето. Преди време почти почнах работа в Ротердам, но пропадна в последния момент. Още ми е леко мъчно за пропуснатата възможност.

# 41
  • Мнения: 267
Ние сме в Нидерландия  Heart Аз и по-горе в коментарите писах, че харесвам мястото. В момента чакам да възобновят курсовете за език  в общината Simple Smile

# 42
  • Мнения: 947
Един малко емоционален въпрос. Колко често се връщате в България и имате ли носталгия? На мен колкото повече остарявам, толкова повече ми липсват родителите ми и местата от детството ми. С това никога няма да свикна. Когато ми се натрупа много работа нямам много време да мисля, но в свободното време ми е много мъчно.

# 43
  • Мнения: 267
При нас с мъжа ми все още не се усеща така силно носталгията, може би ни държи еуфорията от новото и е като предизвикателство в момента. Забелязвам, обаче мама, че все повече и липсва България и е доста чувствителна на тази тема и си търси допълнителна работа . Вие как се справяте?

# 44
  • Мнения: 947
Поне сте заедно. За мен няма справяне с носталгията. Само мога да се разсейвам временно, но чувството винаги присъства.

Общи условия

Активация на акаунт