Има ли такива, които пишат?

  • 14 904
  • 185
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 4 808
Вики, оставям да отлежи. Нахвърлям на лист идеите, това, което ме е осенило в момента, може и след десет години да му дойде времето. Имам два такива проекта за роман поне отпреди 15 години. Може би е нужно време, за да изкристализират нещата. Случвало ми се е да променям и стихотворения след много време, пуснала съм ги така по сайтове, но съм усещала, че нещо не им е в ред, след време ме е осенявало прозрение. Писането наистина не е само талант, а и много, много труд, пишеш, задраскваш, променяш, търсиш точните думи и най–доброто звучене, а за прозата и правдоподобност. Аз проза съм писала много по–малко, и най ме е страх диалозите да не звучат изкуствено.

# 46
  • Мнения: 18 361
Чакаш  и почваш пак.Разбира се за едно стихотворение е лесно,кратко е , за проза не знам,не ми се отдава.Усещам се неграмотна за проза.
Да имам всичко е съобразено с което мога и съм.Не си поставям високи цели и време няма да такива.На тази възраст съм минала любови ,деца, внуци видях.С техните  неща живях ,те вече нямат нужда от мен.
Два сборника местни са публикували нещо, два пъти сбирки на читалищно ниво и това не е известност, другите може и да са.Няма реални имена тук.
ами сбърках преди та се публикува недовършено.

# 47
  • София
  • Мнения: 5 606
Дама в морето, точно заради диалозите така и не започнах да пиша проза.
Между другото, имам второ място в един конкурс на Неделко Йорданов, а мисля, че ти беше писала нещо за него. Възможно е и да сме се срещали, знае ли човек Simple Smile

# 48
  • Мнения: 18 503
Диалозите и мен ме притесняват, все нещо си мисля, че не е както трябва. Но не пречи да си пиша.

# 49
  • Мнения: 4 808
Неизвестна, не съм участвала в негови конкурси. Виждали сме се няколко пъти по различни събития в Бургас. Мисля, че се запознахме в Морското казино пак на някакво събитие, не помня точно. След време той ме потърси да му изпратя мои стихове, тогава водеше страница за поезия във вестник "България днес". Той обикновено е в Бургас през лятото.

# 50
  • Мнения: 4 343
Мен поезията ме притеснява, мога да намирам рими, но все ми случи сладникаво.... То в бълг. език римите са лесни....
Боряна имаш поклон от мен - чудесно е че не се предаваш 🌹
Аз имам няколко нахвърлени разкази  с основна идея, горе долу ми е ясно как ще продължи, но все не мога да взема химикалката.....  Все нещо ми пречи.... Но май нямам енергия и желание....

# 51
  • Мнения: 4 808
Вики, римите само изглеждат лесни. А стихотворението става най–хубаво когато римите са нестандартни и неклиширани, та дори и не съвсем правилни. Пример, да римуваш младост–радост или реката–гората. Има си и стихотворни стъпки, които трябва да се спазват при класическия стих, иначе стихотворението не се получава. При белия стих е друго – там има вътрешен ритъм, не всеки го може.

# 52
  • Мнения: 18 361
Римите понякога са "вътрешни", не са в края на думата, след тях има буква или букви.Но ритъмът  е важен, стъпката, както се казва.Така и не научих какво е ямб, хорей ,но безгрешно изграждам стъпки, независимо как се казват.Римите са втоли по важност, без ритъм няма стих.Бял стих май веднъж -дваж опитах.Не ми хареса.Но ако направя дори едно стихотворение в бели стихове,ще последват други.Просто съм прекалено самоука, прекалено на усет карам. Ще ви покажа едно за илюстрация, дали ще е подходящо-не знам.
Въпроси
Какво е утре? Слънце да изгрее
или мечта да се осъществи?
Да паднеш и да станеш? Да живее
това, което мислиш си че си?

Защо ли хората през нас поглеждат
и виждат в нас каквото те си щат?
Не  е ли любовта една надежда?
Не е ли бъдещето просто път?

Какво е  утре? Хляб или пък вИНо,
една любов или едно моРЕ,
гора във сняг, където да изстИНа,
камина с огън, който да ме сгРЕй?

Какво е утре? Птица в полет бяла,
ръка в ръката, пясък по брега?
Една прегръдка и една раздяла.
И дом един, където да се спра?

13.02.2020

# 53
  • Мнения: 4 808
Боряна, точно това, което ти наричаш вътрешни рими, аз наричам неправилни. И аз не ги помня вече стъпките, в началото когато започнах, броях сричките, трябва да съвпадат, иначе стихотворението става тромаво. Сега вече не го правя, усещам го. При теб ритъмът е спазен, а точно такива рими имах предвид като изгрее–живее, че е добре да се избягват. И много са важни изразните средства, образите. Навремето като ученичка ходех на литературен кръжок при един поет. И той казваше, че в поезията да кажеш нещо ново е много трудно, като се има предвид дългата история на човечеството. Затова ти можеш да кажеш същото нещо, но да го кажеш по нов и различен начин. Много ми хареса тази гледна точка.

# 54
  • Мнения: 4 343
Боряна, това е чудесен стих! 🌹🌹🌹💗
Нямам думи.....
Определено поезията не е моята сила. Като бях малка същото си мислех и аз - трудно е да кажеш нещо по нов начин, особено с всичките правила на поезията....
Благодаря че споделяте и че я има темата. Надявам се че това ще ме окуражи поне малко...

# 55
  • Мнения: 18 361
Стихът не е перфектен, може по-добре, римите са поизтъркани ,но на мен ми е важно да изразя чувството си в момента.
Та няма да е за състезание, не се смятам за поет, просто ми е приятно .И не би ме спряло никакво несъвършенство да си пиша.
Та пробвай, удоволствието си е твое.
Също пиша за всеки с повод-рожден ден, празник някакъв, дето са ме поканили или съм разбрала, съвсем непретенциозни стихчета ,но приятни за получаващия.И неговата радост за нещо лично негово ме радва много.
Всъщност точно тези непретенциозни и изтъркани стихчета се харесват, имам няколко изпипани, но са някак встрани, неразбрани дори.С дълбок философски замисъл и  добро изпълнение, но  не достигат до читателя.
Та имай смелост, едно на десет да се получи  е успех.Да се получи задоволително за теб имам предвид.
Скоро писах за една съфорумка тук и бе зарадвана доста.

# 56
  • Мнения: 165
Здравейте!
Пиша от дете стихове, но всичко се случва на периоди, които явно отключват емоции и те биват излети на листа.
Сега отново съм в интересен момент от живота си и думите идват и се изливат. Понякога успявам да ги запиша, друг път не...

Имам страничка във Фейсбук, която създадох преди няколко години и събрах младежките си творения...постепенно добавях нови емоции, а в последния месец пиша често...и започнах и да рисувам...https://www.facebook.com/tankatasoul/

# 57
  • Мнения: 18 361
Дано не е нахално, но имам смелост да ви пакажа какво правим всяка събота в сайта Стихове.бг
Един публикува стихотворение  и всичко от тайфата коментираме стиха му със закачки, със рими ,кой както може.Та ще ви пакажа най-непретенциозни неща дето тази вечер пуснах като коментари, не знам удачен ли  е линк да видите всичко ,достъпно е , но май тук се приема за реклама та моите закачки в отговор на написано от друт ,та малко не се връзват.
Първите два реда написа друг и ме подкани да продължа
Търсих ,търсих ,не открих
как да вложа чувство в стих.


Щом във стих не става-ето
чувство влагам със сърцето-
то е мое и голямо,
обич крие и за двама.
Няма да те предаде,
чустствата ти не краде.
То си знае да обича,
след тревогите ти тича,
носи те и на ръце-
лака си акто перце.
Щом те види натъжена,
със шега преобразена
ще си в миг и после пак...
На сърце си ми мерак...

Не мога да пия и сълзите трия...
Навярно така провалих
и стара ракия, и вино от тия
които написват и стих.
Но ето и Лина, девойка в коприна
сега се на среща яви
и носи ли вино - любовно и зримо
- ще падат под маса глави...



Любов да топли ложето студено-
това от векове непроменено
остава пожелание и вяра
любов човешка и любов без мяра...
Човек жадува за любов голяма,
от памтивека тя е наша драма.
Но няма как да оцениш докрая
страдание любовно щом не знаеш...
За любовта, която ни издига
като пракрасна, романтична книга,
която дава повече и взема
сълзите и разбиране приема...

# 58
  • Мнения: 2 111
Бор_яна, прекрасни неща си споделила. Да ви питам, мислили ли сте някога да превърнете писането в професия - ако не сега, поне на по-късен етап в живота? Ако да - какво ви подтиква, ако не - какво ви спира?
Моята професия е тясно свързана с писане на текстове, но от нехудожествен характер. Искам един ден да се посветя изцяло на страстта си да пиша проза, обаче. В момента обмислям как да се случи това. ММ е голям почитател на творчеството ми и ми е предлагал да ме издържа, за да го правя, но съм отказвала. Едно, че не искам да му създавам допълнителен товар и друго, че в момента не се чувствам подготвена за издаване.

# 59
  • София
  • Мнения: 5 606
Аз съм критична и не мисля, че съм достатъчно добра, за да превърна писането в професия. Иска ми се, ама се съмнявам в себе си и не ми стиска. Може би на друг етап от живота бих се замислила по-сериозно, но засега си остава само хоби.
Аз съм икономист и работя в тази сфера. Няма нищо общо с поезията, но като цяло имам разностранни интереси Simple Smile .

Общи условия

Активация на акаунт