Потребители, които освен да четете и пишете - да се преброим! Аз пиша откакто се помня, но за жалост в момента нямам с кого да споделям тази си страст. Ще се радвам да контактувам със себеподобни. Пишете ли, публикувате ли? Аз досега съм публикувала само разкази в личен блог, който в момента е в "ремонт" и не е достъпен. Надявам се скоро това да се промени, а междувременно съм се концентрирала върху съдържанието.
- Публикувана: 24 май 2020, 16:55 ч.
- Последно мнение: 15 юни 2022, 19:46 ч.
Има ли такива, които пишат?
Много обичам да чета блогове. За съжаление на мен не ми се отдава да пиша...
Преди 4-5 години беше много актуално и имаше голям избор от теми. Сега забелязвам, че тенденциите са към влогърството, но те не ме грабват.
Ако някой попадне на интересен блог или има свой личен, би било чудесно да го сподели.
Преди 4-5 години беше много актуално и имаше голям избор от теми. Сега забелязвам, че тенденциите са към влогърството, но те не ме грабват.
Ако някой попадне на интересен блог или има свой личен, би било чудесно да го сподели.
Аз пиша от малка. Есета и стихове.
В момента привършвам роман. Действието се развива в Кент, през Викториянската епоха, но в никой случай с претенции да е исторически.
Пиша го от 3 години. Вече е почти готов. Но после предстои много работа по редактирането, ще проучвам още епохата и така. Искам да го издам. Много искам. Но и нямам смелост, и ако стане някой ден ще е под синоним. Не търпя на критика,защото съм много емоционална и признавам,че не бих понесла такава.
Не се смятам за невероятен талант,но знам,че умея да пиша,и нямам нужда да бъда оценявана от никого.
Писането за мен е начин на живот, удоволствие,начин да изразявам себе си и не мога без да пиша.
Нямам амбиции да ставам голяма писателка,но вътрешно в себе си се чувствам и се имам за писателка по душа. Това е голяма мечта. Но вдъхновението понякога ми идва трудно и не пиша дълго време.
Нямам с кого да споделя тази си страст. Понякога публикувам в соц. мрежи стиховете си, в разни сайтове-Откровение и Стихове бг.
Имам публикувано стихотворение в един съвместен сборник със стихове преди две години-на сръбски и на български език. Това е единственото нещо издадено на хартия. Но чувството е хубаво.
Общо взето съм доста срамежлива. Поради тази причина никой(дори и близките ми не е чел романа).
Понякога музата ми идва в 2 през нощта,като ме връхлита толкова силно,че думите просто идват като от нищото.
Чувствам,че това е ако не призвание,поне нещо,което ми е дадено и ми носи истинско удовлетворение.
В момента привършвам роман. Действието се развива в Кент, през Викториянската епоха, но в никой случай с претенции да е исторически.
Пиша го от 3 години. Вече е почти готов. Но после предстои много работа по редактирането, ще проучвам още епохата и така. Искам да го издам. Много искам. Но и нямам смелост, и ако стане някой ден ще е под синоним. Не търпя на критика,защото съм много емоционална и признавам,че не бих понесла такава.
Не се смятам за невероятен талант,но знам,че умея да пиша,и нямам нужда да бъда оценявана от никого.
Писането за мен е начин на живот, удоволствие,начин да изразявам себе си и не мога без да пиша.
Нямам амбиции да ставам голяма писателка,но вътрешно в себе си се чувствам и се имам за писателка по душа. Това е голяма мечта. Но вдъхновението понякога ми идва трудно и не пиша дълго време.
Нямам с кого да споделя тази си страст. Понякога публикувам в соц. мрежи стиховете си, в разни сайтове-Откровение и Стихове бг.
Имам публикувано стихотворение в един съвместен сборник със стихове преди две години-на сръбски и на български език. Това е единственото нещо издадено на хартия. Но чувството е хубаво.
Общо взето съм доста срамежлива. Поради тази причина никой(дори и близките ми не е чел романа).
Понякога музата ми идва в 2 през нощта,като ме връхлита толкова силно,че думите просто идват като от нищото.
Чувствам,че това е ако не призвание,поне нещо,което ми е дадено и ми носи истинско удовлетворение.
И аз съм се засилила към роман, действието се развива в наши дни, а тематиката си пада малко феминистка. Но съм в самото начало и имам още неща за избистряне.
Работила съм навремето като журналист и имам доста нелитературни публикации. Участвала съм и в доста литературни курсове и уъркшопи. Търпя на критика, но и аз съм доста срамежлива и също не бих публикувала прозата си под истинското си име, от гледна точка на това, че дори да не е базирана изцяло на лични преживявания, все пак разкрива много от вътрешния ми свят. А аз не съм сигурна, че на този етап искам хората, които по някакъв начин ме познават да ме усещат на такова дълбоко ниво. Новият ми блог ще е анонимен или под псевдоним.
Работила съм навремето като журналист и имам доста нелитературни публикации. Участвала съм и в доста литературни курсове и уъркшопи. Търпя на критика, но и аз съм доста срамежлива и също не бих публикувала прозата си под истинското си име, от гледна точка на това, че дори да не е базирана изцяло на лични преживявания, все пак разкрива много от вътрешния ми свят. А аз не съм сигурна, че на този етап искам хората, които по някакъв начин ме познават да ме усещат на такова дълбоко ниво. Новият ми блог ще е анонимен или под псевдоним.
Писал съм в блогове отделни малки разкази по 10 -15 странички. Предимно фентъзи. Но напоследък "писателството" ми залиня, дали си начесах крастата или получих много критики, но сега-засега спрях с писането.
https://georgealeksunivese.blogspot.com/?fbclid=IwAR0rOSHholuHWD … y_8pnNSYD7ju9ZBT0 - Черният Шаман; Т'хор Аоб и Морето на Сълзите са част от един цикъл Южна земя ; Орлово Око и Орлово Око и Пролетен дъжд - от друг цикъл - Превъплъщенци. В миналото съм писал и други разкази. Например Неприятности в Хейвън, http://georgealeks.blogspot.com/2013/02/blog-post.html (единственият ми по-голям разказ - около 37 стр.)* който бе опита ми за криминален фентъзи екшън, правен по ролева игра. Както и пародията Една неприказна Коледаhttps://knigi-igri.bg/forums/fan-art/4703-e
https://knigi-igri.bg/forums/fan-art/5073 -Зандала - злато и сребро(Опрощението на Агилар), посветена на Върджийл Дриймънд
имам поне 9-10 подхванати неща в различни блогове и сайтове, и поне още толкова нереализирани, но определено няма да излезе писател от мен.
*това е част от Хейвънският ми цикъл, който съдържа 2 разказа
https://georgealeksunivese.blogspot.com/?fbclid=IwAR0rOSHholuHWD … y_8pnNSYD7ju9ZBT0 - Черният Шаман; Т'хор Аоб и Морето на Сълзите са част от един цикъл Южна земя ; Орлово Око и Орлово Око и Пролетен дъжд - от друг цикъл - Превъплъщенци. В миналото съм писал и други разкази. Например Неприятности в Хейвън, http://georgealeks.blogspot.com/2013/02/blog-post.html (единственият ми по-голям разказ - около 37 стр.)* който бе опита ми за криминален фентъзи екшън, правен по ролева игра. Както и пародията Една неприказна Коледаhttps://knigi-igri.bg/forums/fan-art/4703-e
https://knigi-igri.bg/forums/fan-art/5073 -Зандала - злато и сребро(Опрощението на Агилар), посветена на Върджийл Дриймънд
имам поне 9-10 подхванати неща в различни блогове и сайтове, и поне още толкова нереализирани, но определено няма да излезе писател от мен.
*това е част от Хейвънският ми цикъл, който съдържа 2 разказа
Кафе с канела , не се бях замислила за това,което казваш и сега ме накара да се замисля. Имам цяла стихосбирка ако не и две, посветена на една несподелена любов и в моментите,в които съм писала са били вдъхновени все от тези ми преживявания(понякога и аз си чудя как един човек може да ме е вдъхновил за толкова стихове). И от една страна имам желание да излязат на яве(някои от тях съм публикувала неанонимно),но от друга са дълбоко лични. Не знам-писането понякога е единствения начин да се изрази това,което не можеш да кажеш. И точно това харесвам в писането-че показвам себе си,моята същност. Радкривам се на страниците. Но имам моменти,в които и аз като,че не съм сигурна дали искам до такава степен да се разкрия.
Имам идея и за още един роман. Но много хора може да бъдат вдъхновение и съответно да се разпознаят.
Винаги пишещия е малко или много вдъхновен от своите собствени преживявания. И от любимите си автори. Поне така ми се струва на мен.
Имам идея и за още един роман. Но много хора може да бъдат вдъхновение и съответно да се разпознаят.
Винаги пишещия е малко или много вдъхновен от своите собствени преживявания. И от любимите си автори. Поне така ми се струва на мен.
Не само собствени преживявания възпират публичност.Не е за всеки.
Може да е пълни измислици ,може да е късчета опит от всякакви източници ,но като се появи под името на автор му се приписват и е плашещо за крехки души.Трябва да си наистина роден за творец, писател ,поет, да застанеш под или пред творбите си.Другото е любителско и не му достига смелост,увереност за стойността на творбата и ги плашат критики.Но забелязвам ,че няколко автори пишат под псевдоним и не се афишират с лични данни и фотографии.И творбите наистина си струват.Но се пазят от шум ,пазят личния живот.А често именно той продава.
Може да е пълни измислици ,може да е късчета опит от всякакви източници ,но като се появи под името на автор му се приписват и е плашещо за крехки души.Трябва да си наистина роден за творец, писател ,поет, да застанеш под или пред творбите си.Другото е любителско и не му достига смелост,увереност за стойността на творбата и ги плашат критики.Но забелязвам ,че няколко автори пишат под псевдоним и не се афишират с лични данни и фотографии.И творбите наистина си струват.Но се пазят от шум ,пазят личния живот.А често именно той продава.
Боряна,точно. Не е за всеки. За крехките души пък съвсем. Аз си признавам,че не ми стиска да съм наяве.
Отделно има всякакви хора,не всеки е роден и може да устои на това да застане с името си зад произведението си, да понесе всички вэзможни критики и негативи,които ще последват от това.
Отделно има всякакви хора,не всеки е роден и може да устои на това да застане с името си зад произведението си, да понесе всички вэзможни критики и негативи,които ще последват от това.
Аз пиша. Имам издадени две книги с поезия. Имам проект за още две - една с разкази и роман, но така и не ми остава време да ги довърша, зарязала съм писането от три-четири години, занимавам се с други неща и не ми остава време. Но съм имала и седемгодишно прекъсване, някой ден ще им дойде времето. Пиша от дете, бях някъде в трети клас, когато учителка ми стана една известна в момента писателка. Тогава не беше известна, преподава ми за кратко, но направи литературен кръжок в училище и ме запали по писането. Публикувам и издавам под истинското си име. Знам, че съм "средна хубост", но то си е вътрешна потребност. А и един човек да докоснеш с думите си, е нещо голямо. Случи ми се миналата година, обади ми се една жена, на която бях подарила книгите си и реве по телефона. Аз се притесних, а тя казва: "Какво направи с мен, знаеш ли?! Все едно за мен си писала..." Имала съм и други такива вдъхновяващи случки, имало е случаи и да ме крадат. Преди години, когато още не познавах никого и никой не знаеше, че продължавам да пиша, даже и най-близките ми, започнах по разни сайтове: имаше тогава бунтарите, хулите, стихове.бг. Впоследствие остана само откровения, който най ми пасна. Правят всяка година среща на потребителите, ходих на една такава, отделно четири години подред с една жена от сайта организирахме регионални срещи. Сега повечето от хората са ми приятели във фейсбук, с някои се виждаме понякога. Имам много публикации във вестници, сборници, алманаси, по едно време участвах и в конкурси, имам и няколко награди. Книгите ми са издадени със субсидия от общината, кандидатстваш, комисия разглежда проектите и решава, всяка година общината ни отпуска пари за тази цел.
Лорд Сняг, благодаря за споделените произведения, аз лично ще ги прочета с интерес.
Дама от морето, много интересно е това, което споделяш за регионалните срещи. Аз лично бих се радвала да организирам нещо подобно и при нас. Живея от няколко години в неголям град и бих се радвала да сформираме кръг от пишещи. Как протичат такива срещи? При нас понякога организират по някое представяне на книга, обикновено на автор от тукашния край, но в общия случай то протича под формата на кратък монолог, следва скупчване за автограф при автора и после хората бързо се разотиват. Тоест, няма някаква съществена възможност за общуване между публиката, да не говорим, че подобни събития са и много слабо посетени. Изключение може би прави едно гостуване на Здравка Евтимова, около което тъкмо се шумеше с разказа "Кръв от къртица".
Аз засега не съм имала амбиции да издавам. Имам една сбирка от детски стихове, която планираме ММ да илюстрира и да отпечатаме в няколко бройки чисто за спомен на нашите деца, но нищо по-сериозно.
Дама от морето, много интересно е това, което споделяш за регионалните срещи. Аз лично бих се радвала да организирам нещо подобно и при нас. Живея от няколко години в неголям град и бих се радвала да сформираме кръг от пишещи. Как протичат такива срещи? При нас понякога организират по някое представяне на книга, обикновено на автор от тукашния край, но в общия случай то протича под формата на кратък монолог, следва скупчване за автограф при автора и после хората бързо се разотиват. Тоест, няма някаква съществена възможност за общуване между публиката, да не говорим, че подобни събития са и много слабо посетени. Изключение може би прави едно гостуване на Здравка Евтимова, около което тъкмо се шумеше с разказа "Кръв от къртица".
Аз засега не съм имала амбиции да издавам. Имам една сбирка от детски стихове, която планираме ММ да илюстрира и да отпечатаме в няколко бройки чисто за спомен на нашите деца, но нищо по-сериозно.
Препоръчани теми