Кога решихте да имате деца + други сходни въпроси

  • 5 675
  • 94
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 1 925
Отношението е било супер,защото си платила екип.Ако не беше платила щеше да е друго.
По- скоро защото е попаднала на хора Simple Smile

# 31
  • Мнения: 301
[quote
- Има ли жени, които не са сигурни дали искат да имат деца?
... със сигурност има, но аз никога не съм била от тях. Винаги съм искала да бъда млада майка и да родя първото си дете най-късно на 20г. Не успях, но пак съм млада майка и не съжалявам за това ми решение.

- Как преценяваме потенциалните родителски качества на партньора си?
... бях в голяма заблуда относно качествата на бащата на децата ми, но отново не съжалявам за решението да имам деца от него.

- Как отглеждате децата си.
...когато бях с баща им, грижата за децата беше изцяло моя (обгрижване, водене на доктор, пазаруване, готвене и т.н.)

- Направихте ли нещо по-специално преди да преминете към този етап.
...Не.

- Какви грижи полагате за здравето си, за да подготвите тялото си за бременност?
... Не съм планирала нито една от бременностите ми. И двете ме изненадаха, за това и не съм правила нищо по-специално преди да забременея.

- Накратко - примерна калкулация на финанси за подготовка за раждане и поява на бебе.
... С първото дете изхарчих над 2000лв. С второто около 1000лв., защото пазех много от нещата от първото дете.

# 32
  • Мнения: 6 622
Аз имах ужасни, ужасни спомени от раждане в държавна болница. За това + рискова бременност си избрах раждане в частна болница с всички екстри. Е, супер беше. Имам толкова хубави спомени, за разлика от кошмара на първото ми раждане. Не съжалявам за нито една похарчена стотинка. Ако трябваше да раждам, пак бих родила там.
Спокойствието първите дни след раждането ми е много важно. Избрах и болница с голям пакет изследвания за новороденото и много добра неонатология. Това ми беше особено важно. Разбира се, имам познати родили в държавна болница в малък град без избор на екип останали доволни, но имам и познати, които изгубиха дете от лекарска немарливост.

# 33
  • Мнения: 666
И аз съм на това мнение. Знаейки, че съм на добро място и със специалисти, които са име в тази област, се чувствах спокойна и емоциите и спомените ми са само положителни. А и сумите не са нещо непосилно за средностатистически човек. А и това си е най-важното събитие, не е хубаво да го изживееш и помниш с ужас.

# 34
  • Мнения: 1 737
Много ме зарадва темата, защото съм в очакване на дете.
Винаги съм искала да имам дете, въпреки че на моменти ме е страх дали всичко ще е наред, как ще се справям, най-вече с безсънието и защото имам хронично заболяване.
На всички жени, на които предстои, само ще кажа, че изборът на партньор е много важен, да ви подкрепя и разбира в този нелек момент и след раждането. Няма рецепти и списък с качества-да е читав човек и да ви е хубаво с него.
По другите питания, не мога да дам отговор.

# 35
  • Мнения: 3 345
Винаги съм искала да имам дете, а и аз съм много грижовна по принцип.
Мислила съм и да осиновя дете, но тук е трудно и не се наемам с това.
Оженихме се, точно семестриално бях завършила магистратурата си, няколко месеца след това забременях.
Разделихме се преди раждането, майка ми беше насреща и двете вкупом си отгледахме детето.
През цялата бременност купувах по малко от всичко, родих в частна болница.
Планове за нищо не правя, животът така ме научи. Не зная утрешния ден какво ми е подготвил Simple Smile.

# 36
  • София
  • Мнения: 5 606
- Има ли жени, които не са сигурни дали искат да имат деца? Какво ги кара да смятат така?
Естествено, че има. Аз не съм от тях, затова не мисля, че е редно да коментирам. Ще кажа само, че хората са различни и имат своите възприятия за живота.
- Как преценяваме потенциалните родителски качества на партньора си? Всякакви съвети са от полза и винаги е интересно да се види друга гледна точка;
Със съпруга ми беше лесно - аз го познавах десет години преди да се получи нещо между нас. Знаех, че е сериозен мъж, който иска семейство и деца. Сестра му имаше син, който почина на 4м и виждах в него страха и желанието да има свое дете, което да пази и да се грижи за него. Още на първата ни среща като вече потенциални гаджета и двамата си казахме какво искаме. На първата ни годишнина се оженихме, а аз бях бременна.
- Как отглеждате децата си - сами в двойката, с помощта на родители и приятели или самостоятелно (самотни родители)? По-специално ме интересува първият вариант, при който грижите са изцяло върху майката и бащата;
Далеч не е толкова трудно и невъзможно да отглеждаш дете, ако няма помощ от баби и дядовци. Естествено, свързано е с компромиси и лишения, но това зависи и какъв живот сте свикнали да водите преди раждането на детето. С правилна организация и желание, нещата се случват.
- Направихте ли нещо по-специално преди да преминете към този етап, например консултация с психолог, ако сте имали проблеми в семейството или в личен план; някаква медицинска или здравна застраховка за жени (може и преди забременяване и раждане), друго?
Единственото, което направихме, беше да си направим стандартни кръвни изследвания, както и по-специализирани за мен преди да започнем опити да забременея.
- Какви грижи полагате за здравето си, за да подготвите тялото си за бременност? Спорт, козметика, хранителни добавки, други процедури (масажи, спа, друго)?
Аз винаги съм тренирала, предимно фитнес, йога, пилатес упражнения. Спрях да го правя, когато забременях, защото имах трудна бременност. Пиех фолиева киселина и витамини за бременни още при започване на опитите.
- Накратко - примерна калкулация на финанси за подготовка за раждане и поява на бебе - необходима сума за самото раждане плюс закупуване на принадлежности и обзавеждане, дрешки и аксесоари (предполагам, че по тези въпроси е най-добре да ме насочите към конкретна тема тук, във форума).
Зависи къде се намираш и какво очакваш като отношение и здравеопазване. Аз следях бременноста си в частна клиника, но за съжаление не попаднах на добър лекар и в крайна сметка родих в държавна болница. В частната раждането върви около 2000лв, а в държавната с избор на екип -към 1000лв и без избор -безплатно. Бременността по здравна каса се следи безплатно, като винаги има доплащания за по-специфичните изследвания като фетални морфологии, биохимичен скрининг и т.н.
Колкото до отглеждането - също зависи от това дали имате близки, които могат да ви дадат дрехи и принадлежности от техните деца. Накратко ви трябва легло/кошара (150-300лв), количка (300-2000лв), дрехи, козметика, евентуално екстри като шезлонг, люлка и др, на по-късен етап играчки, както и адаптирано мляко, ако не кърмиш.

# 37
  • Мнения: 18 503
Здравей! Темата ти е хубава и интересна, поздравявам те!
1.Разбира се, че има такива жени. Те си имат своите доводи. Всеки е в правото си и сам решава дали да има дете или не, съответно е хубаво и човека до теб да е наясно с това и също да не иска, иначе става сложно.
Аз винаги съм знаела, че искам деца, никога не ми е минавала друга мисъл в главата, но има всякакви хора.

2.Много бързо разбрах, че съпруга ми ще излезе добър баща и, че той е човека с когото ще създам семейство. Не съм имала грам съмнение. Още на втората година от връзката ни бях наясно. Не знам как стана, просто го разбираш.
Моя мъж е така да се каже мъж-мечта и никак не преувеличавам като го казвам. Просто има много добри качества и е страхотен съпруг и баща, понякога се питам с какво го заслужих. Разбира се с времето, като се опознаете, аз разбрах и от държанието му към мен-наистина смятам, че това е голям фактор. Той не е егоист и винаги ме поставя на първо място, беше до мен в най-трудните ми периоди.
Имах един период на трудности в работата и стигнах до психолог, имах някои проблеми, които ме вълнуваха. Този период беше най-трудния в живота ми. Той ме подкрепи и не ме остави. Тогава разбрах, че това е човек, който ще е до мен винаги.
Много е грижовен и е много добър. Разбира се има си някои кусури.
Така, че разбира се, просто се усеща. Аз самата трудно се реших на дете, до последно не бях готова. Просто го усетих като емоция, поисках го и реших да се впуснем надолу с главата и нещата станаха много бързо. Мислела съм, че първо трябва жилище, сигурност и т.н. Вече не мисля така. За мен беше важно да си направим сватба, да си намеря работа и да се устроим. И двамата да сме финансово осигурени доколкото може в тези несигурни времена.
3. Така се случи, че живеем с моите родители. Майка ми и баба ми помагат за детето и оценявам огромния късмет, който имам. Основно обаче ние двамата си я гледаме, бабите са само при нужда и когато тя иска да стои при тях. Но съм много благодарна, че ги има. ММ много се включва, защото работата му е на друг график и имаме възможност да я гледа и той повече. Разбира се и градината, като ги пуснат пак.
Решихме се да напуснем големия град, да започнем отначало и не съжаляваме. Имахме някои трудности, взехме трудни решения, но дори и тогава ММ ми каза, че ще направим това, което е най-доброто за мен, което ще ме накара да съм спокойна-това нещо тогава много ме впечатли.
Към днешна дата сме едно голяма семейство, детето расте щастливо и обгрижвано. Не знам дали и занапред ще останем тук, имаме и други идеи, ще го мислим, но главното е, че ММ винаги ме подкрепя-това е много важно.
Отглеждането на дете е трудно-няма какво да се лъжем, има си предизвикателства и тревоги. До първата година имах късмет с прекрасно бебе, спящо и изключително кротко. Като проходи стана трудничко, сега е вече на 3, много палава, много жизнена и си има характер. За мен е голямо предизвикателство, ходя на работа, цял ден съм заета, съвместявам много неща, не е лесно.
4.Да направих-отидох на гениколог, пуснах половите хормони и започнах да пия фолиева киселина около 6 месеца преди опитите за забременяване. Беше много важно да се реши проблема ми с паник атаките, заради който ходех на психолог, тряваше да изчакам известно време с бебеправенето. Това е, нищо по-специално.
5. Не съм правила нищо специално-пиех витамини, пиех много неща, защото имах проблем с ранни контракции и в началото имах известни проблеми, но после слава Богу всичко се нареди.
6. Финансовата част-раждане 900 лв, с екип, за следене съм дала над 1000 лв, но се следих и на частно, лекарства доста изпих. Количка, легло, столче за кола са по-сериозните разходи.
Родителите ни обаче купиха количката и леглото. Но не е нещо кой знае какво като пари. Хубаво е обаче да имаш заделени.
Това е-и аз много го мислих, ММ трябваше малко да почака да стана готова, имах страхове и още ги имам-дали съм добра майка, че няма да се справя, но ето справям се. Истината е, че раждането е само началото. После е трудното. Но пък е прекрасно усещане.
Успех желая!

Последна редакция: чт, 21 май 2020, 17:28 от Мис Каролин Бингли

# 38
  • Мнения: 4 859
1.Винаги съм си мечтала за поне две дечица,стига да имам възможност да им осигуря добър живот(финсово) и да срещна човек ,с който мислим еднакво в тази насока.Аз самата съм едно дете .

2.Не прецених първия път,за втория ще видим ,времето ще покаже.Дъщеря ми не познава биологичният си баща ,носи имената на съпругът ми.Никога не съм искала да и се 'прави' на татко ,той много бързо и естествено влезе в тази 'роля' и някак естествено ми дойде желанието да имам още деца с него.Винаги е искал ,но не ме е притискал .

3.С дъщеря ми ,моите родители много помагаха -бях студентка първи курс,после записах и втора специалност,тренировки,с часове в залата ....По време на втората ми бременност също са я гледали (бях по болници на системи ,после лежах за задържане,а таткото работеше в друг град.
Като се роди малкия ,с мъжа ми се справяме и с двамата (е наскоро ги оставихме на нашите ,за да излезем на вечеря,но това е по изключение).

4.Един път в годината ходя на гинеколог профилактично.Преди втората ми бременност(трета всъщност ,имах аборт преди това),си пуснах хормони ,защото бебето се бавеше,за радост всичко беше ок.
Имам си паник атаки -и двата пъти получавам докато раждам ,въпреки че и двата пъти родих естествено и бързо.Не ги лекувам ,случват се дълги моменти на затишие ,понякога пак се появяват.

5.Нищо специално не съм правила ,за да си подготвям тялото.Радвам се на добри гени,при положение че се храня безразборно и много .Обаче и двата пъти ми казват ,че раждам бързо ,понеже съм бивш спортист .Не знам дали е така ,не се занимавам активно .

6.Най-много пари са отделяни на проследяване на бременността и раждане.От всичко друго ,според мен , може да се спести,да бъде подарено или взето дори втора ръка ,но не и от горните две.Става въпрос за два живота -на майката и бебето.Първото раждане беше в Токуда (около 2000 лв,не помня точно),второто с избор на екип и епидурална упойка в държавна болница(800лв)И от двете съм еднакво доволна ,може би от второто дори малко повече .
И двете бременности съм следила на частно ,с по две фетални морфологии ,ехограф веднъж в месеца и нужните изследвания по преценка на гинеколозите .Не съм правила калкулация колко общо е било като сума.

Имам позната на 44 години ,не иска деца,да не кажа ,че имам чувството ,че ги мрази .Сестра и има 3,и тя не веднъж е казвала ,че е луда .
Живее с по -възрастен мъж с големи син и дъщеря.Дълги години са заедно ,щастливи са ,и двамата не искат да имат общо дете.
Няма нищо задължително в този живот ,деца не се създават ,защото 'трябва'.Важното е да сме в мир и хармония със себе си и решенията ,които вземаме Hug

Последна редакция: пт, 22 май 2020, 13:31 от lady_gothic

# 39
  • някъде в орбита...
  • Мнения: 2 913
- Има ли жени, които не са сигурни дали искат да имат деца? Какво ги кара да смятат така?
Не приемам децата за абсолютно и необходимо условие в живота. Вероятно защото рано се сблъсках с бебетата, и нямах и грам заблуди по въпроса. Исках ако ще раждам да е рано, заради кариерни съображения. Стана така, че множество фактори ни доведоха до решението да не правим деца. Години по-късно множество фактори доведоха мъжа до решението че ако съм склонна, то той е много навит за деца. Направихме ги.
- Как преценяваме потенциалните родителски качества на партньора си?
Понеже рано решихме да минем без децата, този въпрос въобще не стоеше пред мен.
- Как отглеждате децата си?
Сами. Нямаме роднини тук, но ние и не искаме помощ.
- Направихте ли нещо по-специално преди да преминете към този етап?
Не. И двамата вече имахме пълни застраховки, , така че остана единствено да планираме кариерните ни отпуски и финанси.
- Какви грижи полагате за здравето си, за да подготвите тялото си за бременност?
Тренирах редовно от няколко години, пиех витамини така или иначе, та нямах много промени по тази точка.
- Накратко - примерна калкулация на финанси за подготовка за раждане и поява на бебе?
Няма как да помогна. За Бг информацията ми е с бая години стара. А опита ми от тук едва ли ще ти помогне - от медицинска гледна точка, за бременност и раждане тук не съм платила и стотинка. Обзавеждане и подобни могат да ти излязат много, но и почти нищо. Парите започват да изтичат в момента, в който потрябва ясла или гледачка - тогава става леко болезнено.

# 40
  • Мнения: 4 151
По принцип не ми се споделя нищо за мен, но понеже ми стана интересно реших все пак да пиша.

- Има ли жени, които не са сигурни дали искат да имат деца? Какво ги кара да смятат така?

Да, аз съм от тези жени. Все още не съм сигурна дали и ако да, кога искам деца. Въпреки че съм в общоприетата традиционна възраст за раждане и ми излизат само такива реклами в нета и социалните мрежи примерно. Smile А и мои наборки вече са с едно, та дори и две деца.
Кара ме да смятам така това, че все още не се чувствам достатъчно насладила се на живота си. Работила съм и съм учила доста, докато моите връстници купонясваха и някак си аз го пропуснах това. Иска ми се да се насладя още на собствения си живот.

- Как преценяваме потенциалните родителски качества на партньора си? Всякакви съвети са от полза и винаги е интересно да се види друга гледна точка;

Ами ако е грижовен мъж, то се вижда. Той първо трябва да прояви грижа за теб като за негова жена, а не да те приема като авантюра или удобна слугиня или крава за разплод. Но да отбележа, че никога не съм си търсила партньор по критерии става ли за баща или не. Търсила съм емоция, любов, истинска любов между мъж и жена. Според мен това е на първо място, децата са последствие.

На следващите няколко въпроса няма как да отговоря, тъй като не съм стигнала до такъв етап. Нямам нищо планирано и не мисля да планирам. Никога не съм разбирала жени, които казват трябва да родя до 30-32, и избират да направят това само, защото така е прието, без да имат подходящия партньор и без да са реализирали други неща в живота си, които искат. Както писах, на първо място според мен е да има любов, после да се разбираш с партьора ти и да имате еднакви виждания за живот, финанси и взаимоотношения. Ако си живяла добре и си изпълнила това, което искаш първо ти като личност, и си срещнала подходящия мъж, ще поискаш и деца. Ама нещата не трябва да стават на всяка цена.

# 41
  • Мнения: 4 944

- Има ли жени, които не са сигурни дали искат да имат деца? Какво ги кара да смятат така? Винаги съм искала да имам дете,но не бързахме.Завършихме,после казарма,сватба и...греда.Да забременея не се оказа толкова лесно както си го бях представяла.
- Как преценяваме потенциалните родителски качества на партньора си? Всякакви съвети са от полза и винаги е интересно да се види друга гледна точка;Не помня да съм правила такава преценка на партньора си.За 5г в,които бяхме почти постоянно заедно го бях преценила като мъж с който искам да остарея.
- Как отглеждате децата си - сами в двойката, с помощта на родители и приятели или самостоятелно (самотни родители)? По-специално ме интересува първият вариант, при който грижите са изцяло върху майката и бащата; Помощ имаше и от неговите родители и от моите родители.Понеже плануваната бременност не се случи ,аз записах втора специалност.Когато изненадата дойде не исках да прекъсна.Та в моментите,коато ме нямаше се включваха бабите.Съпругът ми работеше и нямаше отпуск.
- Направихте ли нещо по-специално преди да преминете към този етап, например консултация с психолог, ако сте имали проблеми в семейството или в личен план; някаква медицинска или здравна застраховка за жени (може и преди забременяване и раждане), друго? Не!
- Какви грижи полагате за здравето си, за да подготвите тялото си за бременност? Спорт, козметика, хранителни добавки, други процедури (масажи, спа, друго)? Никакви! Вече се бях примирила,че имаме проблем и ще трябва да се обърнем към специалист.След НГ -те празници ми предстоеше поредното пътуване и изпити.Смятах да отида и на консултация.Но получих Коледен подарък-две чертички:)

# 42
  • Варна
  • Мнения: 48
- Има ли жени, които не са сигурни дали искат да имат деца? Какво ги кара да смятат така?
Разни хора,разни идеали казано накратко. В днешно време всеки решава дали емоционално е подготвен за такава голяма крачка,в крайна сметка това е дете, не стайно цвете. Познавам жени,които не искат да имат деца, защото просто искат да имат свободно време, да си харчат парите и да не носят отговорност за нищо и никого.

- Как преценяваме потенциалните родителски качества на партньора си?
Ами аз започнах реално да се заглеждам в реакциите му след като се роди нашата племенница, беше силно мотивиран да я гушка, да си играе с нея, да й купуваме играчки. Абе като цяло, ако можеше да я вземе в нас за постоянно и да не се отделя от нея..

- Как отглеждате децата си - сами в двойката, с помощта на родители и приятели или самостоятелно?
Предстои ни след по - малко от няколко седмици да разберем как ще се справяме, но тъй като родителите ни на двамата живеят на доста км от нас(което за мен е плюс, защото реално така ставате много по- самостоятелни и отговорни отколкото като знаеш,че нон стоп има някого, който да поема до някаква степен отговорността за детето).

- Направихте ли нещо по-специално преди да преминете към този етап, например консултация с психолог, ако сте имали проблеми в семейството или в личен план; някаква медицинска или здравна застраховка за жени (може и преди забременяване и раждане), друго?

Нищо, абсолютно нищичко.

- Какви грижи полагате за здравето си, за да подготвите тялото си за бременност? Спорт, козметика, хранителни добавки, други процедури (масажи, спа, друго)?
Не мога да кажа, че съм правила някаква по специална грижа, не съм приемала витамини преди самото забременяване. След като забременях, което стана може би след максимум 2 опита започнах да приемам витамини(фолиева киселина, която по - късно замених с Огестан), Магнерот и феминела урофорте(понеже имам проблем с бъбреците), както и третиране на кожата с кокосово масло, което замених по - късно с Био Ойл, но бих казала, че всичко си е до тип кожа.

- Накратко - примерна калкулация на финанси за подготовка за раждане и поява на бебе - необходима сума за самото раждане плюс закупуване на принадлежности и обзавеждане, дрешки и аксесоари.

За самото раждане грубо около 1000лв(престой в болницата + избор на екип), за креватче+матрак,количка с всички отделни кошове и принадлежности към нея около 2500 лв, козметика,памперси,пелени,дрешки,чаршафчета около 200-300 лв.
Помпа за кърмене,стерилизатор и няколко шишета около 300 лв.

# 43
  • Мнения: 3 748
- Има ли жени, които не са сигурни дали искат да имат деца? Какво ги кара да смятат така?
Не познавам такива, но не смятам, че е нужно всяка жена да се възпроизвежда. Има такива, които стават за майки, има такива, които стават за други работи.
- Как преценяваме потенциалните родителски качества на партньора си? Всякакви съвети са от полза и винаги е интересно да се види друга гледна точка;
преди детето беше потенциален перфектен баща. Грижовен, загрижен за всякакви животни, играеше си с децата на познати и приятели, комуникативен, социален, не пестеше за нищо,което поискам или имаме нужда от него, не отказваше да помага на приятели, близки, роднини, на мен вкъщи, грижеше се за домакинството. След детето обаче възникват въпроси, за които преди не си си давал сметка и нещата стоят по различен начин от преди. 
- Как отглеждате децата си - сами в двойката, с помощта на родители и приятели или самостоятелно (самотни родители)? По-специално ме интересува първият вариант, при който грижите са изцяло върху майката и бащата;
гледаме я сами, без абсолютно никаква чужда помощ. Аз не искам никой да се меси в отглеждането и възпитанието й. Ако някой ден нещо не ме кефи в нея искам да си чукам сама главата къде съм сбъркала като майка, а не да търся отговорност в други хора
- Направихте ли нещо по-специално преди да преминете към този етап, например консултация с психолог, ако сте имали проблеми в семейството или в личен план; някаква медицинска или здравна застраховка за жени (може и преди забременяване и раждане), друго?
не, но едно допълнително здравно за 500 лв, което можех да направя, а не направих, щеше да ми спести 3 хиляди
- Какви грижи полагате за здравето си, за да подготвите тялото си за бременност? Спорт, козметика, хранителни добавки, други процедури (масажи, спа, друго)?
за бременност конкретно никакви, но е добре да се пие фолиева киселина и ако има излишни кг да се намалят максимално,после и без това качваш, поне да не се натрупват, че си тежи
- Накратко - примерна калкулация на финанси за подготовка за раждане и поява на бебе - необходима сума за самото раждане плюс закупуване на принадлежности и обзавеждане, дрешки и аксесоари (предполагам, че по тези въпроси е най-добре да ме насочите към конкретна тема тук, във форума).
темата е подготовка за малкия човек, но най-базово 3 хиляди прегледи и раждане (не съм доволна от персонала, болницата, отношението, грижите за мен и детето, не си заслужаваше 2К за раждането), количка 1000, легло 200 за първите месеци, другото подарък, повивалник 30, скринове 500, дрехите са ни подарени и от друго дете предимно, ако нямате от кой средно 8 лв на дрешка за нисък-среден клас, поне 20 дрешки се купуват на всеки 3 месеца грубо, Памперси по 70-80 лв на месец, адаптирано мляко и шишета, ако не кърмиш, за кърменето помпа поне 50 лв, козметика за бебето лосион и гел за баня ни струват 60 лв за 4 месеца стигат някъде, клечки за уши, памучни тампони и всякакви дреболии уж са евтини, ама си вървят, ако се разболее - лекарства,инхалатори,термометри, аспиратори за нос.Хавлии,пелени,лигавници,одеялца,спални чували, чаршафи иии още 18000 неща, за които не се сещам, но всяко си е цифра пари. Да, може да минете и с 1 хавлия, не е нужно са имате пет, но тя струва примерно 40 лв. (не знам точно дали са толкова, на нас всичко ни е дадено)
Въпросите ми в действителност са много и витаят в ума ми от известно време. На 26 години съм и размишлявам върху плановете си за следващите няколко години в работен и личен план. Вярвам, че всяка жена си ги е задавала преди мен и затова ще се радвам да си бъдем взаимно полезни по тези въпроси.
дано съм била полезна, но наистина мноооого внимателно избирайте партньорите си, защото да, възможно е да си гледаш детето сама, но цената, която ще платиш за това е огромна. Им толкова неща, които никой не ти казва преди да забременееш. Колко ще си уморена от всичко, как ще искаш просто да имаш няколко часа за себе си, но не може да е когато искаш, а когато се отдаде тази възможност, колко пъти ще пренебрегваш базови нужди като да ядеш или да се изпишкаш заради детето, как най-елементарни звуци ще почнат да ти правят впечатление, щото си я приспивала 1 час и знаеш че всяко скръцване, почукване може да я събуди. Не е лесно да си майка, а ако нямаш до себе си човек, на който можеш да разчиташ не на 100,ами на 20000 процента, положението ти се усложнява многократно. Та мислете навреме, ако не сте готови да носите и още един товар на гърба си сами.

# 44
  • Мнения: 3 044
Аз ще отговоря само на първия въпрос
въпрос и ще бъда изчерпателна :

- Има ли жени, които не са сигурни дали искат да имат деца? Какво ги кара да смятат така?

Да, аз не съм сигурна. Никога не ми е било мечта. На 22-3 имах сериозен приятел, с който живеехме заедно и той започна да ме натиска за сватба и деца. Аз не бях готова - исках да си завърша образованието, да натрупам опит по специалностите си, да имам финансова сигурност, защото с майка трудно и безпарично сме си изживяли част от живота, след като първият ми баща ни напуска + когато баба почина, бях на 21, след много скъпоструващи операции, които ни източиха всички финанси, та и кредит теглихме за погребение, аз си казах, че повече не желая да изпитвам това чувство никога, защото беше смазващо и мисълта ми беше да уча и бачкам здраво, за да имам стабилност и никога да не се стига до там отново, ако стане нещо.. Та, когато момчето започна да ме натиска, докато още следвах бакалавърската ми - аз се дръпнах, което доведе до край на връзката.
Никога не съм мечтала да бъда майка, никога и не го бях мислила до преди това, после по живо, по здраво продължих да не го мисля. Скоро правя 29, това, което гоних - го постигнах, но още не мисля особено за деца, а започнаха въпросите от далечни познати, съседи и тн, тип "е, айде де, време ти е, кога?". Ами, не го усещам още на 100%, ей така да си кажа твърдо "искам деца". Прокрадват се понякога мисли, че би било хубаво, но не са константа. Не съм твърдо убедена. Може и да е, защото не съм срещнала подходящ. Не го изключвам като вариант.
Ще призная нещо - не съм сигурна бих ли била добра майка въобще. Особено, взимайки предвид, че заразлика от повечето дами, които са сигурни, че го искат и то винаги са били - аз въобще не знам още. Съответно се съмнявам още повече в себе си...Жените не трябва ли да го знаят на 100%? Да знаят, че ще отгледат чудесно детенце? Да знаят, че го искат и тн? Ми аз не знам и какво правим, ако заради това незнание се окажа ужасна майка? Да обрека едно детенце на това евентуално? Може би пък не всички сме създадени за майки и бихме били добри в това. Съмнявам се дали мога да дам на едно детенце това, от което има нужда, а иронията е, че даже нямам идея от какво има нужда, освен обич и грижа. Това мога да го дам, грижовна съм и съм обичлива, но какво повече? Абе, объркана съм Simple Smile

Последна редакция: пн, 25 май 2020, 02:54 от FlameV

Общи условия

Активация на акаунт