Какво мислите за изневярата

Ще си позволя да изкажа еретичното мнение, че верността е прекалено надценявана и идеализирана.

все още не виждам разлика. Ако смятам да си лягам с всеки срещнат, няма да влизам във връзка. Ще си остана свободна

Аз имам малко по-различно мнение за изневярата (тук си уточнявам, че говоря за такава със секс в дълъг брак, а не емоционална или просто някой флирт), ама не е подплатено с факти, защото не ми се е случвало нито да ми изневеряват, нито да изневерявам аз, демек просто си говоря общо взето (това е важна вметка, щото ако опре ножът до кокала, може и да е иначе. На хартия е много лесно да се напише). Според мен не е ок да се изневерява от редна/морална/принципна гледна точка, ще ми се да вярвам в идеята за вечна любов, в която не поглеждаш никой друг в следващите 40 години и си прекарваш целия живот с него. Отраснала съм покрай семейство с 46 год брак като докато баба не почина - еми с дядо бяха и най-добри приятели, и се обичаха, и твърдяха, че другият е любовта на живота му,  но не мога да изключа варианта някога си, след цифра години брак примерно, някой да залитне. Логиката ми почива на едно единствено нещо и то е, че никой няма гаранции и никой не може да знае точно какво ще стане след години, а в крайна сметка сме хора и като такива - допускаме грешки. Лично аз правя разлика между афера и one night stand. Първото включва в себе си чувства, второто е просто за разнообразието. Второто може да е продиктувано от 100 неща - може примерно мъжа да го плясне кризата на средната възраст и да реши да си доказва, че още вАжи, може да се напие, може да е тежък момент в брака им и да залитне от отчаяние от нещо си и после да съжалява (важи и за жената ест). Първото означава, че еми..обичаш, не обичаш - може да се влюбиш, което също е човешко. Аз правя разлика между влюбване и любов също  - според мен едното не изключва другото напълно и има вариант първоначалната тръпка на влюбването да доведе до изневяра, защото именно тази тръпка след 15 год примерно - еми, вече я няма в първоначалната си форма. Искаме или не - повечето хора не се славят с особено силен характер (в смисъла на това никога за нищо да не кривваме от правия път), а и наскоро водих един разговор с мой приятел, който твърдеше, че да, обича си жената, да, никога няма да я напусне, но му липсва тази тръпка и разнообразието. Демек явно го има вариант и малко от малко монотонността от живота с един човек прекалено дълги години да ти тежи (и битовизмите, и липсата на разнообразие в секса) и оттам да сътвориш някаква тъпотия. Може след години хората да са се променили и просто да не се и обичат вече. Наскоро четох в една книга много дълго обяснение, че тъй като неокортексът е формиран най-късно, реално първоначалната обработка на информация идва от амигдалата, която отговаря за емоционалния отговор, със закъснение тази информация стига до неокортекса и следва рационализирането й и обмислянето й. Демек всеки един човек, при някаква странична ситуация, следва да спре за малко и да премисли мноого добре какво прави и дали да го направи, а не да действа инстинктивно, но това знаем, че е 50/50 и много хора се поддават на емоциите и правят необмислени неща. Чуваме го и като оправдание постоянно: "еми..не го премислих" . Ох, нещо се отплеснах и изписах роман (съжалявам) - обобщено мнението ми е ,че не е редно, но е възможно да се случи по някаква причина. Просто сме хора и уви, не е възможно винаги да се водим според принципите си, понякога емоциите надделяват. В този ред на мисли обаче, смело пък мога да твърдя, че дори и да ги осмислям горепосочените неща, ако попадна в ситуация, в която партьорът ми е изневерил - доколкото познавам себе си и моя емоционален отговор, ще ми е ужасно трудно да го простя и вероятно никога няма да мога да го забравя. Затова няма да остана с човека. Имам 1 проста логика и я прилагам - ако мога да простя и забравя, чудесно, оставам, но ако не мога и ако има вероятност връзката ми да се превърне в едно натякване с години на "ти ми изневери", тогава няма смисъл да оставам - ще се мъчим и двамата (ама тук пък има други фактори, за които също не мога да коментирам, от рода на деца и как ти се променя мнението при наличието им). Оптимален вариант, ако мъжът ми допусне такава грешка, за която съжалява и не иска да прецаква семейството, е просто да не ми казва, но хората пък не могат да пазят цял живот подобна тайна, защото реално, ако ме обича, то ще му тежи на съвестта и ще се чувства виновно и накрая ще изплюе камъчето, за да му олекне и не съм съгласна и с това "чистене на съвест" ,което би довело до край на връзката. А най-оптималният вариант е хората да мислят все пак, преди да предприемат някакво действие, но пак..ние не сме роботи и имаме емоции. Много ми е трудно да осъдя някой прекалено строго, просто защото не съм в неговите обувки, не знам какво е довело до една такава случка, но на чисто принципно ниво - не одобрявам изневярата. Нататък обаче има 1003 фактора, които оказват влияние върху решенията на хората, които може да са довели до такъв развои и които може би следва да се вземат предвид..
ПС. Може и да пиша малко неясно, защото още си пия кафето, но на тия с ужасно стабилните нерви, които все пак са успяли да прочетат това - ми извинявайте и добро утро

За мен изневярата е предателство, вид неуважение, край.
Няма място за прошка, това е.

За мен е категорично неприемлива и непростима в брака. Неуважение към партньора и самозаблуда.

Ами нали точно това казва Ери, поне според мен. Ако ти изневерят на 15-тия ден няма какво да му мислиш. Ако се случи на 15-тата година е доста различно. Тогава вече има тема за размисъл.

Зависи кое се приема за изневяра. И наистина има значение етапът на връзката.
Съпругът ми беше първото ми гадже навремето. Аз на него също. Хлапашка история. Аз бях на 16, той на 18. След време се разделихме, излизахме с други, пак бяхме гаджета за кратко, после пак се разделихме. И така 4-5 г. Когато се събрахме със сериозни намерения, нещата станаха различни и вече четвърт век сме заедно. Аз не съм изневерявала и вярвам, че и той не е. Ако се окаже, че е, това би бил краят на отношенията ни.

Аз съм преживяла изневяра след 30 години ЩАСТЛИВ брак.
Да, предателство е. Плаках, търсих вината в себе си. Болката е жестока, усещах я физически... Решихме да останим заедно, защото и двамата знаехме, че се обичаме истински. Съпругът ми ме помоли за прошка, защото беше разбрал, че е изпаднал в заблуда (дали от кризата на средната възраст, дали заради интерес от доста по-млада жена). Трудно ми беше, но аз съм му простила и вече не мисля за това. Приех го, преживях го.
Мога да кажа, че вече 3 години от тогава, ние се обичаме и сме щастливото истинско семейство, каквото винаги сме били.
И още - не мисля, че нещо като се счупи, трябва задължително да го изхвърлим и да си вземе ново.
Има ли истинска любов-всичко се преживява. Това е урок.

Пък има и едни вероломни, чувства им викат, като се намесят и те, хич не те питат какво си мислил преди. Че си искал да си лягаш с всеки срещнат........ами няма вече да си лягаш, щото не ти се ще, колкото и да е чудно. Шарен и непредсказуем е животът, не е само сметки и намерения!
Иначе си е предателство и боли. Но пък човек трябва да прецени дали да прости или не, и това зависи от много неща.
А, докато писах, Нанук чудесно е обяснила. Точно това, което се чудех накратко как да напиша. Имам такъв случай, хората са ми много близки и не знам как, приеха, простиха и всичко засега е наред. Но не може да е норма.

еми не, не съм съгласна.
Ако съм във връзка, в момента който реша че искам да легна с друг, първо ще скъсам, после ще легна. Защо ще правя обратното? А ако се разболея/забременея как ще разбера кой го е направил?

Презервативи няма ли в тази паралелна вселена...

Защо ще правиш обратното ли? Защото има намесени деца, ипотеки, отношения с други хора и за един сърбеж не си струва да разрушиш всичко, което си градил с години. Понякога е достатъчно просто да се почешеш дискретно. Който не може да се почеше дискретно, хич да не се захваща.

Глупости. Ако не може да контролира желанията си, човек става роб на желанията.

Извинявай, но на колко си години?

Нещо не се разбираме явно. За съвсем друго нещо говоря. А именно как ще приема една изневяра на 15-тия ден и на 15-тата година и какво ще направя. На 15-тия ден просто ще му тегля една майна. На 15-тата година няма да е толкова лесно. Къде намеси забременяване, пък късане преди това и т.н.? Говорим за изневяра на партньора. Случила се е и толкоз. Как действаме? Аз така разбрах въпроса. Няма нужда да обясняваш как първо ще скъсаш с предишния, това не е предмет на дискусията изобщо.

Има един чуден цитат от любимата ми книжка на Ремарк : "Човек притежава малкото разум, за да проумее, че не може да се живее само с разум. Хората живеят с чувствата си, а за чувствата е безразлично кой е прав."
В този ред на мисли, според мен е илюзия мисленето, че абсолютно винаги може да сме рационални и емоциите никога няма да изиграят роля. Това е лъжлива мантра, която си повтаряме, за да се самонавием, че нещо си няма да ни се случи на нас и имаме пълен контрол