Как е живота извън България?

Много ти благодаря,дано и аз имам късмет да живея с приятеля ми извън Бг.Ноооо на него не му се иска и жалко,че няма и човек да ни уреди за да сме спокоини.

Хах, човек да ви уреди ли? С такова мислене изобщо не опитвайте навън.

Тити мислих да отговоря, ама реших, че нещата са безнадеждни след последният пост на авторката и се отказах

И двамата с мм сме заминали на по 19-20 сами в чужбина.
Върнахме се и до Бг за период от 3 години на 30 години и заминахме пак наобратно като сме сменили 2 чужбини досега.

Без език, упоритост и ясни цели, не става емиграцията. Освен ако не си на 19

Живея в Шотландия от близо 9 години. Бързото интегриране зависи от много неща,но владеенето на езика е абсолютно задължително. Дори да намериш работа,в която не се изисква кой знае колко да комуникираш с колеги/клиенти нали вечер се прибираш и си сама? Авторке,дори да накараш приятелят ти насила,ако седите само двамата вкъщи колко време ще издържите? Или смяташ,че той ще говори вместо теб понеже знае език? Годините,мястото,нагласата,всичко има значение. Аз заминах на 19,за да уча и то в не толкова голям град.В края на първата ми година бях създала доста приятелства,или поне достатъчно,за да имам задоволяващ социален живот. Далеч не съм разбирала всичко на местните и имах доста пропуски в моя говор,но бях далеч по-успешна в интеграцията,отколкото други българи,които владееха също толкова добре езика,но просто не искаха да се сприятеляват с местните. Айде, в университета е лесно,дават ти куп хора на тепсия,да си избираш с кой да си приятел. След университета се преместих в голям град, и въпреки вече прекараното време в чужбина трябваше наново борба да се приспособя и да намеря нови контакти. Сега някои ми казват,че долавят шотландски акцент в говора ми, а пък за други винаги ще съм чужденка 🤷🏻♀
Това,което се опитвам да кажа, е че не е решение да хващаш куфарите и да се преместиш в друга държава само за да се знае,че не си в България. Почети,проучи,гледай филми,подготви се откъм документи и т.н. и тогава предприемай подобни крачки,още повече пък да въвличаш и други хора в твоите фантазии.

Живея в Тайван от година и половина. Пристигнах сам и без да познавам езика. Понаучих малко китайски. Тук няма много българи. Иначе ми е супер, преди това съм живял в Холандия и САЩ, но нещо не ми харесаха особено. Живее се доста по-добре от българия. Хората се отнасят човешки и се държат добре, всичко е по-евтино и имаш възможност да спестяваш добри пари. Храната е вкусна и евтина, но няма много сирена, кашкавали и такива неща... Обикалях Азия половин година и работех от вкъщи, исках да намеря място където да се установя и тук ми допадна най-много.

По принцип, сами трябва да се уредите.
Ето, имаше съвети към теб: Направи ти нещо, проучи, уреди. Дъщеря ми, като заминаваше за странство на 18 години, си проучи всичко, кандидатства си, документи си уреди, запази си квартира, започна да си пише с германци от въпросния град и като отиде там, даже имаше познати по този начин. Пак да кажа - на 18 беше детето. Еее, баща й я придружи до там, много ясно, но аз лично се шашнах от това, как тя се справи.

А за спокойни, какво да ти кажа. Трудно е, усилия са големи. Не е като някой да сложи трапезата и ти да седнеш.

Извинявай авторке, ама ако чакаш някой да те уреди, никога няма да имаш нормален живот(нито социален, работа и т.н.). Недей чака на никой, ако не искаш да си длъжна. А ако не гледате в една посока(едно бъдеще) с твоя мъж, не съм сигурна защо още се возите в същата каруца.  

И много хора викат приятели и познати да работят за 4-5 евро на час, което едва покрива разходите. Не бъди от това племе, което ще завлече любим човек в чужбина, само за да си в чужбина. Едно и също е! Толкова е трудно, толкова е смотано, но може да е много хубаво и много лесно! Много зависи дали имате език, квалификация, МОТИВАЦИЯ и куп други неща. Докато нямате деца дерзайте, но ако искате деца скоро, то няма голям смисъл, ако не сте проучили нищо до сега.

Съжалявам, ако коментара ми е груб, но е самата истина. Аз излязох от БГ на една почивка и ми отне 7 месеца да си купя 1 билет, само защото останах при роднина в началото, който ми покри разходи за 2 седмици грубо, аз дойдох с 30 евро в сметката и 50 лева в джоба, защото  ми откраднаха парите на последната смяна. Всичко съм изградила от нищото - само с език и желание да успея.

Здравейте!
Бихте ли споделили как си намерихте работа, като не сте знаели езика и за коя страна се отнася? Аз съм във Франция, не знам езика добре и на всякъде ми казват, че първо трябва да го науча и след това да си търся работа, било то и като чистачка.
 Тръгнах за Франция, подлъгвайки се от останалите, които без да знаят езика и без да познават някого си намерили работа и с лекота, вече на място научили езика.

Още в началото си намерих работа в пицария.В щатите сме.И там сред хората лека полека го научих.Сега съм помощник учител.

Назад съм писал, но от моя опит с годините, не повече от 15-20% са знаели език когато са отишли в чужбина, а в страни като Франция, Италия, Испания, Гърция и Португалия, не повече от 5-10%.
Всички или почти всички отишли без език, са го учили сами, не са ходили на училище или много рядко някакви курсове в началото.
Обаче има голяма разлика след 5 години, едни знаят толкова, колкото на 2-3 месец или почти нищо, други се оправят добре, а трети знаят много добре.
Това зависи от човека, колко иска да го научи и колко му се отдават езиците, не е еднакво на всички.
Второ, което дори е по-важното е средата, ако се седи само с българи или сам, не става или е много по-бавно.
Който е в среда с местни учи много бързо, а които имат гаджета и са двойки с метен са най-добре, защото почти не комуникират на български и учат най-добре и най-бързо.
Има и изключения, аз лично познавам на по 5-10 год в чужбина и едвам говорят, дори времената не знаят да използват.

Не случай какво ти казват, след като си там, търси си работа, на много места с много малко език ще те вземат, особено за чистачка или нещо подобно.