Раждане в Майчин Дом - София (6 тема)

Аз родих вчера след индукция, която започна в 8 сутринта, а напъните дойдоха чак след 4. Упойката не ме хвана и по това време вече не знаех къде се намирам от болки и съответно нито напъвах, нито слушах какво ми казват в родилната зала. Така че един от присъстващите лекари (мисля, че се казваше д-р Ибрямов) ме натискаше по корема с двете ръце до лактите, което отстрани може да ви изглежда фрапиращо, брутално или дори нехуманно и вредно. Само че това е най-доброто, което може да се направи в една подобна ситуация, която застрашава пряко здравето и живота на бебето. В сравнение с вакуум или форцепс това е най-безвредната и най-малко инвазивна процедура. Съветът ми е да слушате лекарите, на които сте избрали да се доверите, особено в този важен и отговорен момент и да не изказвате мнение колко е била “опасна” дадена практика ако нямате същия по обем опит и знания, колкото имат акушер-гинеколозите на Майчин дом. Успех и леко раждане на всички, на които ви предстои!

Благодаря! 😁 Пожелавам ти леко раждане, изстреляй го като коркова тапа. В професионализъма на медицинския персонал тук нямам никакви съмнения, изпитах го на свой гръб. Ако не обръщаш внимание на личните им качества, всичко ще е ток!

Аз да се включа да ви разкажа една забавна случка, която ми се случи тази сутрин рано-рано в майчин дом 😁 Пък може вашия ден да тръгне по-добре от този на главната героиня в този (не особено) кратък разказ. Лежа си аз за преносване на 5-ти етаж от няколко дни. Както всяка сутрин, след запис на тонове, слизам до кафенето на първия етаж за чаша кафе и фреш. По обратния ми път нагоре с асансьора, едно много любезно момиче ме изчака и ми задържа вратата и двете се заизкачвахме нагоре. Още на втория етаж, асансьорът спря и се качи един господин (вероятно лекар) и продължихме. Ама не за дълго. Асансьорър отново спря, за да се качи вече нашата главна героиня в този разказ. (Дано още не съм ви оттегчила). По това време в асансьора вече едвам имаше място да дишаме, понеже аз - бидейки бременна в деветия месец - заемам доста пространство, а и господинът и девойката си бяха добре сложени. Аз, неохотно опитвайки се да се отместя назад, докато си пазя корема, на глас коментирах, че е доста тесничко, на което нашата новодошла изключително остро и на висок глас, гледайки ме отгоре, заяви “ами аз трябва да се кача, а не вие”. Понеже обикновено не очаквам подобно отношение от други човешки същества, независимо от средата, в която се намираме, не отговорих нищо, но господинът с раздразнение попита “ами какво да направим, да помолим жената да слезе ли?”. Тук нашата неизвестна героиня се обърна и натискайки бутона за 13 етаж, отбеляза, че асансьорът е с капацитет от 4 човека и тя е с предимство (явно броеше и нероденото ми дете, което ако е така си беше почти мило). Тук вече пристигнахме на моя етаж (5) и аз попитах дали може да слезна. Госпожата не се отмести, дори след като отново попитах, дали може да слезна. И така, продължихме до 9-ти етаж (за където отиваше докторът). До там жената продължаваше да нарежда колко съм нагла и как е щяла да ме глоби, понеже съм била без маска (факт, но преди първото кафе забравям и как се казвам), на което любезно и отговорих, че може да ме глоби, ако иска. Тук слушах още няколко етажа колко съм нагла и нахална, че и невъзпитана, с което също се съгласих. На десетия етаж, където слизаше момичето, на жената явно много и беше писнало от моето присъствие и тя отвори вратата и ми каза да слизам от асансьора. С най-милия тон, на който съм способна, и отговорих, че ще слезна веднага, щом дойде моя етаж. И така, в тишина и под неодобрителния и поглед, двете продължихме до 13 етаж, където и пожелах приятен ден и лека работа, докато тя сдържаше с нечовешко усилие и последната и останала капка сила на волята порива си да ми се нахвърли и да ми скърши врата. В цялата история съжалявам само, че не я помолих да се представи по две причини: първата е, за да мога да се хваля на близки и познати с коя кралска особа съм се возила в един асансьор; и втората - за да проверя дали тази персона има контакт с пациенти или е част от администрацията на болницата, за да мога да си направя съответните изводи. Тук ще се възползвам отново от възможността да ви пожелая на всички да се усмихвате повече и без повод, и когато ви се случи да изпаднете в подобно състояние на духа, като нашата героиня, да си припомните, че на първо място вредите на себе си и си разваляте вашия ден. Поздрави и хубав и успешен ден на всички!

Честито бебенце! Да е живо и здраво и много късмет в живота!
За доктора - може би е бил д-р Ибрям - ако е той, много много свестен лекар.

Здравейте, някоя от вас може ли да сподели контакти на д-р Ирена Шикова от Майчин Дом? Бих искала да я избера евентуално за лекар, водещ раждането ми, но засега през регистратурата на Майчин Дом имам само неуспехи. Как изобщо става записването за преглед при нея?

Д-р Шикова преглежда и в Св Пантелеймон, със сигурност там ще я намериш по-лесно и бързо.
Има 1 час за неделя, и после чак за 25.08 в супердок. Ако си бърза, ще я хванеш

Е, не бях достатъчно бърза, от Свети Пантелеймон не могат да ми дадат информация, а в Майчин дом твърдят, че нямат такава лекарка!

Считай се за късметлийка тогава! Д-р Шикова водеше моето раждане (не бях я избирала като екип обаче) и през цялото време слушах само обиди, как съм се лигавила и не ме е боляло наистина, и как съм щяла да уплаша всички останали родилки 😁 Е, заши ме много добре накрая ако това е някакво успокоение. Но не съм си и мислела, че в родилното могат да се чуят такива неща. Имай в предвид, че раждах без упойка (която исках , но нямаше кой да ми постави) и бях с индукция, така че вече бях страдала едни прилични 8 часа адски мъки. Другият лекар, който по това време беше в залата с нас - д-р Ибрям - от друга страна беше супер спокоен, определено вдъхваше повече доверие в такъв момент и направи всичко необходимо раждането да протече колкото се може по-малко травматично за бебчето ми. Ако знаех, бих го избрала. Но не съм и предполагала какъв кошмар ме чака 😁 Между другото, става въпрос за 24.07 така че съм прясна - прясна с впечатленията, да си кажа.